№ 905
гр. Перник, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103395 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Т.В. Н., ЕГН ********** от
*********** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор Я.К..
Ищецът твърди, че на 21.08.2013 г. е издаден изпълнителен лист по
частно гражданско дело № 3888/2013 г. по описа на Пернишки районен съд
въз основа на постановена по същото дело заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с който е осъден да заплати на ответника
сумата от 687.92 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода 01.07.2009 г. – 30.04.2012 г., ведно с обезщетение за забава
в размер на 138.62 лв. за периода 30.08.2009 г. – 25.04.2013 г. и законната
лихва върху главницата, считано от 08.07.2013 г. до окончателното плащане,
както и разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист на 10.10.2013 г. е
образувано изпълнително дело № 607/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с район
на действие ПОС, като по него са извършвани действия, последното, от които
– 16.06.2016 г. Производството по изпълнителното дело е прекратено на
14.01.2020 г. Считано от последното, извършено действие е изтекъл срок по-
дълъг от 5 години и вземането на ответника е погасено по давност.
Сочи, че независимо от погасяването по давност, въз основа на същото
изпълнително основание и за същото вземане, по искане на ответника, е
1
образувано изпълнително дело №1663/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., с район
на действие ПОС.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 687.92 лв., представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.07.2009 г. –
30.04.2012 г., ведно обезщетение за забава в размер на 138.62 лв. за периода
от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано
от 08.07.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25
лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за което на
21.08.2013 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3888/2013 г.
по описа на Районен съд – Перник и е образувано изпълнително дело
№1663/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана
многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 607/2013 г. по
описа на ЧСИ Е.Д., с район на действие ПОС и по изпълнително дело №
1663/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. с район на действие ПОС.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция
за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу
размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в
минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
Ц., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Софрониева поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли
съда да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
изпълнителен лист, издаден на 21.08.2013 г. по ЧГД № 3888/2013 г. по описа
на Районен съд - Перник и съобщение по изпълнително дело № 1663/2021 г.
по описа на ЧСИ А.В. с район на действие ОС – Перник. От тях е видно, че
ищецът е осъден да заплати на ответника спорното вземане, както и че за
принудителното събиране на същото е образувано изпълнително дело №
1663/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..
Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са
следните:
2
От представените от страните писмени доказателства - изпълнителен
лист, издаден на 21.08.2013 г. по ЧГД № 3888/2013 г. по описа на Районен съд
– Перник, съобщение по изпълнително дело № 1663/2021 г. по описа на ЧСИ
А.В. и копие на изпълнително дело № 607/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., се
установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 3848/09.07.2013 г., издадена по ЧГД 3888/2013 г. по описа на ПРС ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата от 687.92 лв., представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.07.2009 г. –
30.04.2012 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 138.62 лв. за периода
30.08.2009 г. – 25.04.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от
08.07.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25 лв. –
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На 21.08.2013 г. въз основа на така издадената и влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение, е издаден изпълнителен лист в полза на
ответника срещу ищеца.
Въз основа на последния и за принудително събиране на
обективираното в него вземане, по молба на ответника от 10.10.2013 г. е
образувано изпълнително дело № 607/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. с район на
действие ПОС. С молбата взискателят – „Топлофикация - Перник“ АД е
поискал прилагане на всички способи за принудително изпълнение.
С писма от 15.10.2013 г. ЧСИ е поискал информация от НАП и НОИ за
наличие на публични задължения на длъжника, за разкрити банкови сметки и
регистрирани трудови договори на същия.
С разпореждане от 15.10.2013 г. са дадени указания на взискателя за
отстраняване на нередовности в молбата, по която е образувано
изпълнителното дело. Указанията са изпълнени на 25.12.2013 г.
На 15.10.2013 г. ЧСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно
изпълнение, която му е връчена на 21.10.2013 г.
С писмо от 31.10.2013 г. ЧСИ е поискал информация от РУСО – Перник
за получавана от длъжника пенсия. С писмо от 06.11.2013 г. исканата
информация е предоставена, като е изпратено удостоверение от 04.11.2013 г.,
от което е видно, че длъжника получава социална пенсия за старост в размер
от 191.79 лв.
На 05.11.2013 г. длъжникът е поискал разсрочване на изпълнението и
издължаването му с месечни вноски от по 40 лв. Молбата е връчена на
взискателя за становище. С молба от 19.11.2013 г. е дадено съгласие за
разсрочване на изпълнението.
На 27.11.2013 г. и на 09.12.2013 г. длъжникът е внесъл по
изпълнителното дело по 40 лв., или общо 80 лв. Видно от отбелязването
върху гърба на изпълнителния лист, с тях са погасени такси по съдебното
изпълнение.
На 13.06.2016 г. ЧСИ е изпратил напомнително писмо до длъжника за
заплащане на вземането, за което е удостоверено, че е залепено на адреса.
С постановление от 14.01.2020 г. изпълнително дело № 607/2013 г. е
3
обявено за прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С протоколно определение от 09.09.2022 г., след като е изслушал
процесуалните представители на страните, съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че въз основа на изпълнителния
лист, издаден на 21.08.2013 г. по ЧГД 3888/2013 г., на 09.08.2021 г е
образувано изпълнително дело № 1663/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. и на
20.09.2021 г. по него е наложен запор на банковите сметки на ищеца, открити
в ******************.
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК. Така
установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при
наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане
на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите
последици се приравнява на съдебно решене, с което е установено вземането,
по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който
признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС ,
решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
4
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 21.08.2013 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 607/2013 г. по описа на
ЧСИ Е.Д. не е извършено нито едно изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД, с което да е прекъсната давността. В хода на същото,
обаче, на 05.11.2013 г., е подадена молба от длъжника, с която е поискал да
погасява задължението си към взискателя разсрочено, чрез месечни плащания
от по 40 лв., тъй като не разполага с достатъчно средства. Направил е две
вноски от по 40 лв. на 27.11.2013 г. и 09.12.2013 г. Тези действия на
длъжника, осъществени в хода на изпълнителното производство,
представляват признание на вземането, за принудителното събиране на което,
то е образувано. Затова настоящият състав намира, че на основание чл. 116, б.
„а“ от ЗЗД погасителния давностен срок е прекъснат на 05.11.2013 г., на
27.11.2013 г. и на 09.12.2013 г.
На основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от последното прекъсване на
27.11.2013 г. е започнал да тече нов давностен срок. Същият е изтекъл на
27.11.2018 г. До този момент не са извършвани действия по изпълнителното
5
производство, които да прекъсват давността. Изпращането на напомнително
съобщение до длъжника на 13.06.2016 г., както и издаването на
постановление от частния съдебен изпълнител на 14.01.2020 г., с което е
обявено изпълнителното производство за прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК не представляват такива действия, тъй като чрез тях не се
осъществява нито един от предвидените в ГПК изпълнителни способи.
Наложеният на 20.09.2021 г. запор върху банковите сметки на ищеца
по по-късно образуваното изпълнително дело № 1663/2021 г. по описа на
ЧСИ А.В. е ирелевантен за преценка изтичането на погасителния давностен
срок, защото макар и представляващо изпълнително действие, с което се
прекъсва давността, то е осъществено след изтичането и, което е станало на
27.11. 2018 г. След тази дата, вземането на ответника срещу ищеца, предмет
на правния спор по делото се е погасило по давност. Затова предявеният иск
е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50
лв. – държавна такса, 1.20 лв. – банкова такса и 350 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и
предвид обстоятелството, че същото надвишава незначително минималния
размер на възнаграждението, предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е
налице прекомерност. Затова направените разноски за адвокатско
възнаграждение следва изцяло да се присъдят на ищеца.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Т.В.
Н., ЕГН ********** от *********** не дължи на „Топлофикация - Перник“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Я.К.,
поради погасяване по давност, сумата от 687.92 лв., представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до
30.04.2012 г., както и 138.62 лв., представляващи обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г., законната лихва върху
главницата, считано от 08.07.2013 г. до окончателното плащане, разноски в
размер на 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за което вземане на 21.08.2013 г. е издаден изпълнителен
лист, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 3848/09.07.2013 г. по ЧГД № 3888/2013 г. по описа на Районен съд
– Перник и е образувано изпълнително дело №1663/2021 г. по описа на ЧСИ
А.В., с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
6
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Я.К.
да заплати на Т.В. Н., ЕГН ********** от *********** сумата от общо 401,20
лв. /четиристотин и един лева и двадесет стотинки/, представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7