РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Русе, 29.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 166
по описа за 2021 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на И.О., гражданин на Р Турция, депозирана чрез процесуален
представител адв. М.П., против Решение № 115 от 14.04.2021 г., постановено по
АНД № 33/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0002365 от
22.12.2020 г., издадено от Директора на РД АА - Русе, с което по т. 1 на
жалбоподателя за нарушение на чл.103, предл.3 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от с.з. са наложени кумулативно административни наказания „Глоба“ в
размер на 200 лв. и „Л ишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претендира
се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП по
т. 1 или алтернативно да бъдат изменени към минимума кумулативно наложените
наказания за нарушението по т. 1 от НП.
Ответникът
по касационната жалба – РД АА – Русе в
депозирано по жалбата писмено становище вх. № 8431 от 26.05.2021 г. по описа на
РС – Русе оспорва основателността на жалбата. Прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За
да постанови оспореното в настоящото производство решение, РС - Русе е приел,
че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон по отношение на нарушението по т. 1 от НП. Счел е, че
наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗДвП, както
от обективна, така и от субективна страна. Мотивирал е и съответствие със
закона на кумулативно наложените за нарушението по чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказания
- ориентиран около средния размер по отношение на наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ и в максимален размер – по отношение на наказанието
„глоба“.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението по т. 1 от НП – по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 103,
предл. 3 от ЗДвП и авторството на деянието са правилно установени в хода на
протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и
приложимите правни норми и е приел, че нарушението по т. 1 от НП е правилно
установено и безспорно доказано на база събраните гласни доказателства. Обсъдил
е подробно и възраженията на жалбоподателя, които е приел за неоснователни,
по-конкретно относно неяснота при описание на нарушението и несъответствието на
същото със сочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна
норма. Отделно от това съдът е посочил, че
правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, тъй като в хода на
производството е бил назначен преводач както при връчване на АУАН, въз основа
на който е образувано същото, така и при връчване на наказателното
постановление, като по делото е налична и писмена декларация от преводача, че е
превел всеки от двата процесуални документа на наказаното лице на турски език,
т.е. същите са му преведени от български език. Съдът е изложил аргументи и относно неприложимостта на чл. 28
от ЗАНН. Мотивиран така, РС – Русе посочил, че кумулативно наложените наказания
са правилно определени, като в тази връзка е отчел упоритостта в неизпълнението
на даденото от органа разпореждане, както и създадените сериозни затруднения в
движението на останалите превозни средства на територията на ГПКК „Дунав мост“
и е потвърдил изцяло наказателното постановление по т. 1.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение като се
излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е
дал мотивиран отговор в решението си.
Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се
препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на
касационната проверка.
Обосновано
въззивната инстанция е приела, че в производството пред
административнонаказващия орган не са допуснати визираните в жалбата
процесуални нарушения. Касае се за административно нарушение, извършено чрез
бездействие – неизпълнение на нареждане/указание да се премести управлявания от
водача товарен автомобил извън граничната зона на ГКПП „Дунав мост“, за да се
освободи и осигури свободното преминаване през ГКПП „Дунав мост“, като по този
начин е затруднил движението в района на ГКПП „Дунав мост“ и е създал
предпоставка за настъпване на ПТП, предвид това, че останалите водачи е
следвало да заобикалят превозното средство, наложило се е и съдействие на
служители от сектор ПП при ОД на МВР - Русе. При тези данни, описаното деяние
осъществява състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4, във
връзка с чл. 103, предл. 3 от ЗДвП, като кумулативно наложените за него
наказания са правилно индивидуализирани. Неоснователно е и оплакването за
нарушено право на защита. Касационният ответник е
изпълнил задълженията си по чл. 21, ал. 2 и чл. 142, ал. 1 и ал. 3, вр. гл.
ХХХа от НПК, като е осигурил и гарантирал пълно спазване на процесуалните права
на наказаното лице, като е назначил и осигурил преводач от български език на
турски. Отделно от това по делото са събрани гласни доказателства, от които
става ясно, че водачът е разбрал точно какво указание/нареждане му е било
дадено и съответно е отказал да изпълни. Очевидно му е била предоставена
възможност в пълен обем да се възползва от правото си на защита, разбирайки
процесуалните действия с негово участие.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 115 от 14.04.2021 г., постановено по
АНД № 33/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0002365 от
22.12.2020 г., издадено от Директора на РД АА - Русе, с което на И.О., гражданин на Р Турция по т. 1 за нарушение на чл. 103, предл. 3 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от с.з. са наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от три месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.