Решение по дело №13517/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266755
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20201100513517
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                           мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. Иванова гр. дело № 13517 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПКчл. 273 ГПК.

С решение № 45375/19.02.2020 г., постановено по гр. д. № 26966/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав, е признато за установено по предявения от И.Б.А. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че И.Б.А. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, сумата от 760, 01 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена по фактура № **********/07.02.2018 г. за електроснабден имот, находящ се в с. Новоселци за периода 04.11.2018 г. – 01.02.2018 г. Отхвърлен е предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД срещу И.Б.А. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 760, 01 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена по фактура № **********/07.02.2018 г. за електроснабден имот, находящ се в с. Новоселци за периода 04.11.2018 г. – 01.02.2018 г. „Ч.Е.Б.“ АД е осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на И.Б.А., сумата от 105, 10 лв., представляваща сторени по делото разноски, както и да заплати на адв. С.В.В., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

С определение от 26.08.2020 г., постановено по горепосоченото дело, е изменено постановеното на 19.02.2020 г. съдебно решение, като „Ч.Е.Б.“ АД е осъден да заплати на адв. В.В.Т., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че нормата на чл.47 ПИКЕЕ е отменена през 2017 г. и не се прилага към датата на извършване на проверката – 01.02.2018 г. Твърди, че решението на ВС за отмяна на посочената норма е влязло в сила на 23.11.2018 г., т. е. след исковия период. Моли съда да отмени обжалваното решение, да отхвърли предявения иск, както и да уважи предявения насрещен иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата И.Б.А., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно формираната съдебна практика корекцията на електрическа енергия е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период. При липса на установено неправомерно поведение от страна на потребителя, не е налице законово основание ищецът едностранно да коригира сметки й. с решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5-членен състав ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.48 – чл.51 включително. Ето защо към датата на извършване на проверката – 01.02.2018 г., липсват правила кога, къде през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъде извършена проверката.  Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е частна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД срещу определението от 26.08.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права. Моли съда да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от процесуалния представител на ищцата адв. В.В.Т., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице. Право на ищеца е да предяви частичен иск, а не за целия дълг.  Моли съда да остави без уважение частната жалба.   

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че през м.04.2018 г. е получил кредитно известие № ********** от 15.02.2018 г. към фактура № **********/07.02.2018 г. с която ответникът претендира сумата от 760, 01 лв., дължима на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ. Счита, че не дължи тази сума, тъй като тя не е реално доставена и начислена електрическа енергия. Оспорва наличието на облигационна връзка с ответника, както  и правото на ответника едностранно да начисли корекция на консумирана електрическа енергия при липса на доказано виновно неизпълнение на договорни задължения от потребителя. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 760, 01 лв. – цена на електрическа енергия, начислена по фактура № **********/07.02.2018 г. за недоставена, неизмерена и непотребена  енергия. Претендира сторените по делото разноски.    

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. За описаното в исковата молба вземане не е издадено кредитно известие, а е съставена фактура № **********/15.02.2018 г. Тази сума не е платена от ищцата. Твърди, че същата е клиент дружеството по силата на сключен договор при общи условия. На 01.02.2018 г. служители на Отдел „Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ са извършили проверка на средството за търговско измерване по аб. № **********, с титуляр – ищцата. При започване на проверката е уведомено МВР – СДП/ОДП. На проверката е присъствал представител на РУ Видин И.С.Д., за което е положил подпис върху съставения констативен протокол. На проверката са присъствали и двама свидетели, които не са служители на ответното дружество – Й.К.и А.Г.Й.., които също са пописали съставения констативен протокол. В момента на проверката е установено, че липсва пломба на щита на ел. табло, липсват входящи и изходящи фазови проводници в токовите клеми, установена е промяна на схемата на свързване, състояща се в следното: свързан е проводникът ПВ-А1-6вв2 за мост от входящия АП към изхода за къщата. Входящият АП участва в присъединението. Така е налице неотчитане на потребявана електрическа енергия, като липсва точен измерител. С оглед на това е приложена методиката на чл.48, ал.1, т.2 ПИКЕЕ. В съставения протокол е удостоверено, че потребителят е потърсен на обекта, за да бъде поканен да присъства на проверката, но не е намерен. С оглед на това протоколът е извършен при условията на чл.58, ал.2 ПИКЕЕ – в присъствие на двама свидетели, които не са служители на „Чез Разпределение България“ АД. В същия е отразено, че констатациите са демонстрирани пред независими свидетели на проверката и пред служители на МВР. За извършената проверка на клиента е изпратено уведомително писмо изх. № NTZ 88877/05.02.2018 г. и препис от съставения констативен протокол. Също така е издадена фактура № **********/15.02.2018 г. за периода, не по – дълъг от 90 дни. За фактурата е изпратено уведомително писмо изх. № **********/16.02.2018 г. по реда на чл.17, ал.2 от общите условия на дружеството. Корекцията е извършена по реда на ч83, ал.1, т.6 ЗЕ, при съобразяване на формираната съдебна практика. Ето защо за ищцата е налице задължение за заплащане на процесната сума.

С молба от 23.05.2019 г. ищцата е уточнила, че процесната сума е начислено по фактура № **********/15.02.2018 г.

В срока за писмен отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за заплащане на сумата от 760, 01 лв., представляваща начислена по реда на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ електрическа енергия въз основа но проверка, обективирана в КП № 3021528/01.02.2018 г., за която е издадена фактура № **********/15.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.    

Постъпил е писмен отговор на насрещната искова молба от ответницата, с който я оспорва. Поддържа, че не дължи претендираната сума по съображенията, изложени в първоначалната искова молба. Счита, че насрещната искова молба е недопустима, тъй като е с идентичен предмет спрямо първоначалната искова молба. Твърди, че насрещната искова молба е депозирана извън срока по чл.211 ГПК. Моли съда са постанови решение, с което да отхвърли предявения насрещен иск, като й присъди сторените по делото разноски.

Видно от представения констативен протокол № 3021528 от 01.02.2018 г., на същата дата е била извършена техническа проверка на електромер, монтиран в заявения в исковата молба имот. Проверката е извършена в присъствието на Г.И.М.– техник ел. системи, контрол НТЗ и И.П.Т.– техник ел. системи, контрол НТЗ, както и на свидетелите Й.К.К.– Федерация на потребителите и А.Г.Й.– Федерация на потребителите. В протокола е посочено, че потребителят – И.Б.А., е потърсен на обекта, за да присъства на проверката, но е отсъствал. При извършената проверка е установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото. Свалена е капачката на клеменния блок на електромера. Последният е с тъмен дисплей, липсват входящи и изходящи фазови проводници в токовите клеми. Установи се промяна в схемата на свързване, състояща се в следното: свързан е проводникът ПВ-А1-6мм2 за мост – от входящия АП към изхода за къщата. Входящия АП участва в присъединяването. Съгласно представения протокол констатациите са демонстрирани пред независимите свидетели, присъствали на проверката и пред служител на МВР – СДП/ОДП. В протокола е посочено, че същият е съставен в три екземпляра – за ответника, за потребителя и за МВР - СДП/ОДП. Констативният протокол е подписан от представителите на ответното дружество, от горепосочените двама свидетели, както и от полицай И.С.Д. – РУ Видин.

До ищцата е изпратено писмо изх. № NTZ88877/05.02.2018 г., с което е уведомена за извършената проверка на обекта, за която е съставен процесният констативен протокол.

Изготвено е предложение за корекция на сметка от 15.02.2018 г. Съставена е фактура **********/15.02.2018 на стойност 760, 01 лв. за периода 04.11.2017 г. – 01.02.2018 г.

До ищцата е изпратено писмо изх. № ********** от 18.02.2018 г., относно начислената й въз основа на констативния протокол сума.

На 09.02.2018 г. ищцата е депозирала жалба до „Чез Разпределение България“ АД, с която е възразила срещу начислената й сума от 760, 01 лв. 

От заключението на вещото лице инж. Д.А.Г.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че са манипулирани пломбите, които са поставени с цел да не се допуска неправомерен достъп до защитения клемен блок на електромера констатираното състояние на свързване на клемния блок на електромера е реализирано след външна намеса. По този начин е изключена измерителната система на средството за търговско измерване, в резултат на което не се измерва консумираната електрическа енергия от абоната. Корекцията на сметка е изчислена като е заложено 50 % от пропускателната способност на меден проводник със сечение 6 кв. мм. – 50 ампера по формулата за еднофазен консуматор, цитирана в чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ ПИКЕЕ. Консумираната електрическа енергия възлиза 4 140 квтч., на стойност от 760, 01 лв. с начислен ДДС.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.С.Д. се установява, че си спомня за проверката, извършена в с. Новоселци. Имотът представлявал къща, която се намирала в началото на с. Новоселци, в посока с. Бяла Рада, движейки се от гр. Видин съм с. Бяла Рад Не присъствал на отварянето на таблото. Дежурният го изпратил за съдействие на служители на „Ч.Е.Б.“ АД. Когато пристигнал на място, електромерът бил отворен, без нищо по него да е променяно. Обяснили му, че електромерът не е бил компрометиран от проверяващите.  Извършени били замервания с уреди. Свидетелят присъствал при съставяне на констативния протокол, след което го подписал.  Констатираното нарушение в електромера било показано на свидетеля.  Показали му кабелите, които не били поставено правилно и как е следвало да бъдат. Замерването било извършено с уреди на служителите. Съставеният констативен протокол е предявен на свидетеля, който е потвърдил, че положеният подпис, изхожда от него.

Пред СРС е разпитана свидетелката А.Г.И.. От показанията й се установява, че е е присъствала на проверка в  Новоселци. Къщата се намирала на края на селото. Електромерът не бил в самата къща, а е бил поставен на стълб. Електромерът бил стар и почти изгорял. От къщата се били свързали чрез главния предпазител, без да преминава през електромера. Извикали полиция. Дошъл полицай, установили нарушението и съставили протокол. Свидетелката е присъствала при извършване на проверката като служител от Федерацията на потребителите, заедно с Йордан Костов. Свидетелката е видяла, че полицаят подписва констативния протокол. Последният бил съставен и подписан на мястото на проверката. Тя била извършена през зимата – м.01.2018 г. - м.02.2018 г. Свидетелката не си спомня броя на електромерите в таблото. Ел. техниците им показали електромера, който бил изгорял. Когато констатирали грешката, извикали полиция и тогава съставили протокола.

Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като те са логични и последователни. Свидетелите са разпитани за обстоятелства, които лично са възприели. Показанията им изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Спори се между страните в производството относно съществуването на облигационно правоотношение помежду им с предмет: продажба на електрическа енергия в обект – с. Новоселци, община Видин, с клиентски № 3000259748673.

Ищцата извънсъдебно е признала наличието на оспореното правоотношение. Същата е депозирала на 09.02.2018 г. жалба до „Чез Разпределение България“АД, в която изрично е посочила абонатния номер на електроснабдения имот – 300259778673, д който ответника доставя електрическа енергия. С нея клиентът е оспорил начислената от ответника електрическа енергия с процесната фактура в размер на 760, 01 лв. Ищцата е посочена като клиент на ответното дружество и в съставения констативен протокол. За посочения в жалбата абонатен номер в счетоводството на ответника като клиент се води ищцата и именно в това й качество на нейно име са и съставените фактури и кредитно известие.

По изложените съображения, с оглед ангажираните по делото доказателства и извънпроцесуалното поведение на ищцата, се налага изводът, че страните са обвързани от облигационна връзка за продажба на електрическа енергия за обект, находящ се с. Новоселци, община Видин, с клиентски № 3000259748673.

Във връзка с извършена проверка от ответника на 01.02.2018 г. е нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско измерване и промяна в схемата на свързване на същото, за което е съставен обсъденият по -горе констативен протокол. Съдът възприема удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства, доколкото същите изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. Липсват доказателства, които да разколебаят удостоверените в констативния протокол обстоятелства.

Обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК).

Тази практика е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.

С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са изпълнени условията, посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (определение № 860/30.11.2016 г. по т. д. № 2474/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО).

Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито със ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.98/2013 г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.

Исковият период обхваща 03.11.2017 г. – 31.01.2018 г., през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в сила на ПИКЕЕ.

С решение № 12897/01.12.2015 г. по адм.д. № 9462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд., потвърдено с решение 13691/08.11.2018 г. по адм.д. 4785/2018 г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл.47 ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Тази норма намира приложение и по отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Предвид обстоятелството, че през исковия период разпоредбите на ПИКЕЕ не са отменени с влязъл в сила съдебен акт, същите намират приложение в разглеждания случай и регулират спорното правоотношение.

Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт. След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент В чл.17  от общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД е предвидено, че продавачът, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. В тези случаи продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 -  дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Способът за уведомяването е регламентиран в чл.49, ал.2 от Общите условия на ответника, в който е предвидено, че всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с общите условия, ще бъдат разменяни на адреса на продавача, посочен в тези общи условия и на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен съобщенията, уведомленията, предизвестията и другите документи, които общи условия предвиждат да бъдат правени чрез средствата за масова информация. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, II ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че в Общите условия на доставчика „Ч.Е.Б.“ ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция.

В случая до ищцата е изпратено писмо, с цел да бъде уведомена за извършената на 01.02.2018 г. проверка и предстоящото извършване на корекция на сметката му, за която е съставен процесният констативен протокол.

В чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората хипотеза е при субективно въздействие върху измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели.

Втората посочена група обхваща случаите, при които при извършената проверка е установено нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на свързване, както е и в разглеждания случай. Тази промяна води до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.  

Съгласно разясненията, дадени с решение № 104/16.08.2016 г., по т. д. № 1671/2015 г.на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, за защита на обществения и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с ПИКЕЕ е предвиден съответен, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган. При наличието на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, то е свързано с посегателство върху измервателната система, собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, която се владее и стопанисва от него. За да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕЕ задължително присъства на проверката. Това прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила.

В разглеждания случай при извършената проверка е установено нерегламентирано въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на електромера – присъединяване без средство за търговско измерване. С оглед на това и на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕ констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва да се състави в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Това императивно изискване е спазено, тъй като при извършване на проверката от 01.02.2018 г. е присъствал представител на полицията – И.С.Д. от РУ-Видин, който е подписал съставения протокол. Също така препис от констативния протокол е изпратен на ищеца, съобразно изискването на чл.47, ал.4, вр. ал.3 ПИКЕЕ. Ето защо следва да се приеме, че съставеният констативен протокол съставлява официален удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила.

По въпроса дали крайният снабдител на електрическа енергия следва да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е формирана непротиворечива съдебна практика – решение № 118/18.09.2017 г., постановено по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 115/20.09.2017 г., постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК. С посочените решения са дадени разяснения, че след изменението на ЗЕ обн. ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ обн. ДВ, бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г., е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставката, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия, с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Ето защо при наличие на предвидено законово основание за едностранна корекция за неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ – 16.11.2013 г., не намира приложение създадената практика по чл.290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, предвиждаща възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши корекции на сметката на потребителя за ползвана електрическа енергия за минал период.

 С ПИКЕЕ е установен механизъм за определяне на реално консумираната електрическа енергия, която следва да се заплати от потребителя. Не е необходимо абонатът да е извършил интервенция в средството за търговско измерване, за да е налице основание за начисляване на електрическата енергия, която е потребена, но не е отчетена, поради което този факт е извън предмета на доказване и не следва да се обсъжда. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице разминаване между реално потребената електрическа енергия и отчетената такава в резултат от констатираната промяна в схемата на свързване на електромера.

В разглеждания случай ответникът е изпълнил доказателствената си тежест, като е установил по надлежния ред наличието на нерегламентирано въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на електромера, която е довела до неизмерване на електрическата енергия, която се потребява в обекта, в момента на извършване на проверката. Доколкото представител на ищеца не е присъствал на проверката, препис от съставения констативен протокол му е изпратен, съобразно изискването на чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ. Ето защо въззивният съд счита, че за ответника е възникнало правото да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищцата, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Предвид обстоятелството, че в разглеждания случай се установи липса на точен измерител на количеството електрическа енергия, то са налице предпоставките на чл.48, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ. В този случай количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, при ежедневно 8-часово натоварване. В случая ответникът е определил стойността на електрическата енергия именно по този ред, съгласно експертното заключение по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза. Експертното заключение не е оспорено от страните и съдът го възприема изцяло,като компетентно дадено, обстойно и задълбочено обосновано. Вещото лице е съобразило относимите към предмета на експертизата материали, като изводите му изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.   

Предвид обстоятелството, че исковият период, посочен в приложението към фактура № **********/15.02.2018 г., обхваща 90 дни, а начислената от ответника стойност на електрическата енергия е в съответствие с чл.48 ПИКЕЕ и чл.49 ПИКЕЕ, при съобразяване на действащите за периода на проверката цени, определени от ДКЕВР, следва да се приеме, че ответникът надлежно е упражнил законоустановеното му право едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищцата (определение № 556/21.06.2016 г. по т. д. № 2378/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено в производство по чл.288 ГПК).

По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск е неоснователен.

В предмета на делото е включен насрещен иск, предявен от „Ч.Е.Б.“ АД срещу И.Б.А., за заплащане на сумата по горепосочената фактура.

Насрещният иск е предявен в срока по чл.211 ГПК – в срока за отговор на исковата молба, като същият е приет за съвместно разглеждане. За ищеца по предявения насрещен иск е налице правен интерес от предявяването му, тъй като има връзка с първоначалния иск. Също така при евентуално отхвърляне на първоначалния иск за ответника не е налице възможност да се снабди с изпълнителен лист за принудително събиране на сумата по процесната фактура. Ето защо въззивният съд счита, че предявеният иск е процесуално допустим.

Съгласно изложените по – горе съображения в тежест на И.Б.А. съществува задължение в размер на 760, 01 лв., за което е съставена фактура № **********/15.02.2018 г. В доказателствена тежест на ответницата е да установи, че е погасила това свое задължение. В хода на производството доказателства в тази насока не са ангажирани, а и липсват твърдения за изпълнение на това задължение от ответницата. Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен.   

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като първоначално предявеният и.иск следва да се отхвърли, а предявеният насрещен иск следва да се уважи.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски във въззивното производство. Техният размер възлиза на 25 лв. – заплатена държавна такса. Тъй като жалбоподателят е защитаван по делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В полза на ответника следва да се присъдят сторените в производството пред СРС разноски. Техният размер възлиза на 450 лв. Тъй като ответникът е защитаван по делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, следва да му се присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред СРС.

В предмета на настоящото производство се включва частна жалба, депозирана от „Ч.Е.Б.“ АД срещу определение от 26.08.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което в полза на адв. В.В.Т. е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна парвна помощ по делото.

Предвид обстоятелството, че предявеният първоначален иск е неоснователен, в полза на процесуалния представител на ищцата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ по делото. Ето защо и с оглед изхода на спора, обжалваното определение следва да се отмени, като молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 45375/19.02.2020 г., постановено по гр. д. № 26966/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** ул. „Бачо Киро“ – адв. В.В.Т., срещу „Ч.Е.Б.“ АД,  ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, „БенчМарк Бизнес Център“, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че И.Б.А., ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *****, сумата от 760, 01 (седемстотин и шестдесет лева и една стотинка) лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена по фактура № **********/15.02.2018 г. за електроснабден имот, находящ се в с. Новоселци, аб. № 300259748673, за периода 04.11.2017 г. – 01.02.2018 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** ул. „Бачо Киро“ – адв. В.В.Т., да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД,  ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, „БенчМарк Бизнес Център“, сумата от 760, 01 (седемстотин и шестдесет лева и една стотинка) лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена по фактура № **********/15.02.2018 г. за електроснабден имот, находящ се в с. Новоселци, аб. № 300259748673, за периода 04.11.2017 г. – 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2018 г. до окончателното изплащане, да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство; да заплати, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство; да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв., представляваща сторени разноски в производството пред СРС, както и да заплати, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред СРС.

ОТМЕНЯ определение от 26.08.2020 г., постановено по 26966/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5044012/11.03.2020 Г., депозирана от адв. В.В.Т., пълномощник на И.Б.А., ЕГН **********, за изменение на решение № 45375/19.02.2020 г., постановено по гр. д. № 26966/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав, в частта за разноските, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

                                                    

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                                       2.