№ 5630
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110154119 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Я. В. Ц., ЕГН ********** и
Л. В. М., ЕГН **********, в качеството им на съсобственици на топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна, ж.к. „Красна поляна“,
*********, с присъединен абонатен № 224791, с която се иска да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна
отговорност суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия, както
следва:
Я. В. Ц.: 1/2 идеална част от общото вземане, възлизаща на следните
суми: сумата от 188,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
сумата от 47,35 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 02.09.2024 г., сумата от 9,33 лв., представляваща главница за
ДР за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, и сумата от 2,85 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 16.12.2021 г.
до 02.09.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение;
Л. В. М.: 1/2 идеална част от общото вземане, възлизаща на следните
суми: сумата от 188,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
сумата от 47,35 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 02.09.2024 г., сумата от 9,33 лв., представляваща главница за
1
ДР за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, и сумата от 2,85 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 16.12.2021 г. до
02.09.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба ищецът поддържа, че ответниците, в качеството си на
съсобственици на топлоснабден имот Апартамент № 21, находящ се гр. в гр.
София, общ. Красна поляна, ж.к. „Красна поляна“, ******* с присъединен
абонатен № 224791, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явяват клиенти на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди
се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила
и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с Общи
условия от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването
на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се
начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Далсия” ООД,
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. М. подава отговор на исковата
молба, с който твърди, че е заплатила исковите претенции, като прилага
фискален бон.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и
ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение. По исковете
за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
2
възлиза именно на спорната сума.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот
е съсобственост на ответниците, при квоти по ½ за всеки съсобственик. Не се
спори, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответниците се явяват
клиенти на ответното дружество и като такива между тях е възникнало
договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми отговарящи
на размерите на предявените искове.
Установява се, че след образуване на производството е постъпило
плащане на претендираните суми, като са погасени всички дължими суми. В
тази връзка е постъпила и молба от ищеца от 22.01.2025г., с която признава
направените плащания и сочи че всички претендирани суми са погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. При това положение съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради настъпило
плащане в хода на производството.
По отношение разноските.
При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени
ищецът има право на разноски, тъй като ответниците са станали повод за
завеждане на производството.
Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски за
държавна такса, то съдът следва да определи единствено размера на
юрисконсултското възнаграждение. Предвид ниския материален интерес и
безспорното вземане и липсата на фактическа и правна сложност на делото, и
като се вземе предвид, че ответниците са извършили плащане с отговора на
исковата молба, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в
размер на 100 лева, като видно от молба от 18.03.2025г. по делото са заплатени
вече 50 лева юрисконсултско възнаграждение, поради което остава да бъдат
присъдени 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените
искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, срещу Я. В. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********* и Л. В. М., ЕГН **********, с адрес: обл.
3
Монтана, гр. Берковица, ул. „******* с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в
условията на разделна отговорност суми за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот Апартамент № 21, находящ се гр. в гр.
София, общ. Красна поляна, ж.к. „Красна поляна“, ******* както следва:
Я. В. Ц.: 1/2 идеална част от общото вземане, възлизаща на следните
суми: сумата от 188,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
сумата от 47,35 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 02.09.2024 г., сумата от 9,33 лв., представляваща главница за
ДР за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, и сумата от 2,85 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 16.12.2021 г. до
02.09.2024 г..
Л. В. М.: 1/2 идеална част от общото вземане, възлизаща на следните
суми: сумата от 188,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
сумата от 47,35 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 02.09.2024 г., сумата от 9,33 лв., представляваща главница за
ДР за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, и сумата от 2,85 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за ДР за периода от 16.12.2021 г. до
02.09.2024 г..
ОСЪЖДА Я. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ********* и Л. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: обл. Монтана, гр. Берковица, ул. „******* на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Ястребец” 23Б, сумата от 50 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4