Решение по адм. дело №1800/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Образувано е по жалба от Г. П. М., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Варна, чрез адв. Г. К. от *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-000763/11.07.2025 г., издадена от С. М. С. – Началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171 т. 1 буква „б“ от Закона за движение по пътищата – „временно отнемане на СУМПС на водача до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, с оглед това, че фактите са останали неизяснени от страна на ответника, а именно това, че жалбоподателката не е управлява автомобила, а е поела отговорността за настъпилото произшествие поради това, че шофьорът – неин приятел по това време, е имал проблеми с правосъдието. Твърди се, че положителният резултат на теста за наркотици по всяка вероятност е грешен, тъй като никога не е употребявала наркотици. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Сочи, че налице са били материалноправните предпоставки за издаване на заповедта – управление на МПС под въздействието на наркотични вещества – кокаин, установено с техническо средство. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна: На 11.07.2025 г., около 01.50 ч. в гр. Варна, бул. „Константин и Фружин“, като водач на МПС Фолксваген голф, с рег. № [рег. номер], собственост на Г. Д., след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е установено с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 със сериен номер ARJM-0053, с проба № 083, който е отчел положителна проба за кокаин. Издаден е талон за медицинско изследване № 282418. Съставен е АУАН серия GA № 4171169.

 

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Оспорваната в това съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. За да се наложи ПАМ, е достатъчно да бъде установено, при извършване на проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, управление на МПС след употреба на такива вещества. Съгласно сочената за нарушена норма на чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая, по време на извършената проверка, направеният тест е отчел положителен резултат за кокаин.

С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, удостоверени с извършена проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. Предвид разпоредбата на чл. 142 ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т. е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Що се отнася до дадените биологични проби и тяхното значение за наложената ПАМ, съдът намира следното. Съставомерните факти по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП са установени и безспорни - водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно - употреба на наркотични вещества или техни аналози, като всички те са възприети от компетентен контролен орган в хода на процедурата по образуване на административно - наказателно производство. По делото е представена Заповед № 8121з-329/22.03.2022г., на министъра на вътрешните работи, с която е определено проверката за установяване употребата на наркотични вещества да се извършва с Дрегер Дръгтест 5000. Представен е и протокол за сервизна проверка на Дръгтест 5000. Действително, съгласно изречение последно на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи. Това условие, обаче, за установяване употребата на наркотични вещества не отрича сбъдването на състава на принудителната административна мярка, още повече, че към момента на приключване на устните състезания, такива резултати не са били налични. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174 ал. 4 от ЗДвП, са определящи за административнонаказателната и наказателната отговорност на водачите. Съответно, ако те са отрицателни за употреба на наркотични вещества или техни аналози, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпросът за отговорността. Принудителната мярка, обаче, се налага при положителни резултати от извършената на място проверка, а тя се извършва с тест и той е годен за употреба, съответно и показаните от него резултати са факт - основание да се отнеме СУМПС на водача, именно до момента, в който окончателно ще се реши спорният въпрос за това употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, или не. Изчакването на резултатите обезсмисля принудителната мярка и текстът на закона е пределно ясен - ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността в момента на образуване на административно наказателно производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата си да оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата административно наказателна или наказателна отговорност. До изготвяне на резултатите от медицинско изследване, мярката има своето законно основание, като евентуални отрицателни резултати биха могли да бъдат отчитани като новонастъпили факти. Мярката е законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане резултати, а медицинските изследвания и то техните крайни резултати, липсващи към момента на приключване на устните състезания, имат значение за разрешаване на административно наказателна или наказателна отговорност на лицето.

Що се отнася до твърдението, че М. не е управлявала автомобила, а е поела вината заради тогавашния си приятел, който имал проблеми с правосъдието, съдът не приема същото за основателно, тъй като в административната преписка е налична декларация, подписана от нея за това, че тя е управлявала автомобила. Наличието на подписаната лично декларация не може да бъде опровергана с простото твърдение, че е поела чужда вина.

Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

 

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П. М., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000763/11.07.2025 г., издадена от Началник Група към ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“.

 

ОСЪЖДА Г. П. М., [ЕГН], гр. Варна да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.