ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 497
гр. Силистра, 24.09.2021 г.
Административен съд – Силистра, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
разгледа адм.дело № 160 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заповед № ЗК-1184 / 28.07.2021 г. на кмета на Община Силистра е разпоредено на неизвестния извършител на строеж „Гараж № 4“, находящ се в общински ПИ № 00895.502.2040 по КК и КР на с. Айдемир, да премахне строежа в 30-дневен срок от съобщаването на заповедта.
Постъпила е жалба от В.П.В., ЕГН **********, срещу гореописаната заповед, в която жалбоподателят заявява относно процесния строеж следното: „Твърдя, че гаражът е поставен през 1992 г. и е моя собственост“.
По делото липсват както и доказателства, и така и твърдения относно това кой е извършителят на строежа.
Според съставените от служители на Община Силистра констативен протокол от 28.07.2021 г. и констативен акт № 4 / 19.07.2021 г., теренът, върху който се намира „Гараж № 4“, е собственост на Община Силистра.
В мотивите на решение № 79 / 06.07.2021 г. на Административен съд – Силистра по адм.дело № 46 / 2021 г. е прието, че гореспоменатият гараж е строеж, а не преместваем обект, поради което е постановена отмяна на заповедта за премахването на обекта.
С разпореждане № 418 / 09.08.2021 г. Административен съд – Силистра задължи жалбоподателя да представи заверени фотокопия от документи, удостоверяващи твърдяното в жалбата право на собственост върху процесния гараж. В изпълнение на разпореждането жалбоподателят заяви с молба вх.№ 1019 / 13.08.2021 г., че не може да представи годен документ за собственост върху гаража, тъй като последният е закупен с фактура от предприятието „Заводски строежи“ преди повече от 30 години.
Видно от писмо изх.№ 20-63002 / 15.09.2021 г. на началника на отдел „Служба по геодезия, картография и кадастър“ – Силистра и приложените към писмото скици, процесният гараж е отразен като СГРАДА № 00895.502.2040.4, без да е посочено кой е собственикът на сградата поради липса на данни в тази насока. Следователно се касае за недвижим имот, относно който обаче жалбоподателят не е доказал твърдението си, че е негов собственик. Това означава, че не е установено качеството му на възложител на строежа (чл. 161, ал. 1 ЗУТ), а оттам и качеството на адресат на обжалваната заповед (чл. 225а, ал. 5 ЗУТ; § 3 от ДР на Наредба № 13 / 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол).
В юриспруденцията нееднократно е подчертавана необходимостта от доказване на правния интерес при обжалване на заповеди за премахване на незаконни строежи. Така например в определение № 8598 / 01.07.2020 г. на ВАС по адм.д. № 6338 / 2020 г., II о., се стига до извод за недопустимост на жалбата със следния мотив: „Оспорващите заповедта не установяват с надлежни доказателства, че са такива адресати, нито пък, че са собственици на незаконния строеж, в която хипотеза евентуално биха имали правен интерес от оспорване“. По повод на казус, много сходен с настоящия, е прието, че производството е било правилно прекратено, в подкрепа на което се излагат следните съображения: „В случая, жалбоподателят не е адресат на процесната заповед и не представя доказателства, че е възложител на строежа, за който по делото е безспорно установено, че е изграден в имот публична общинска собственост. Дружеството не представя по делото никакви доказателства, с които да се легитимира като собственик или извършител на описания в заповедта строеж. Следователно, процесната заповед не нарушава или застрашава негови права, свободи и законни интереси и за него не е налице правен интерес от оспорването ѝ“ (определение № 12271 / 06.10.2020 г. на ВАС по адм.д. № 8797 / 2020 г., II о.). Недопустимост на жалбата срещу друга заповед за премахване на незаконен строеж е обоснована с това, че жалбоподателката „[...] не е удостоверила качеството на извършител, респективно собственик на разпоредения за премахване незаконен строеж“ (определение № 14020 / 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2019 г., II о.). Абсолютно същото може да се каже и за настоящия случай – жалбоподателят не е доказал нито извършителство на процесния строеж, нито вещно право върху строежа, поради което той не се явява адресат на оспорената заповед и следователно липсва правен интерес за сезиране на съда с настоящата жалба.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.П.В., ЕГН **********, срещу заповед № ЗК-1184 / 28.07.2021 г. на кмета на Община Силистра и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 160 / 2021 г. на Административен съд – Силистра.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: