№ 146
гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Христина Здр. А.а
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20223100900415 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Онтарио БГ“ ЕООД
срещу ППЗК “Срацимир“ иск с правно основание чл.240, ал. 1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 42000.00 лева, представляваща
главница дадена по договор за заем от 30.07.2020г. по РКО №7/07.09.2020,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.03.2022г. до окончателното й изплащане и иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
1796.67лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от
42000.00лв. за периода 17.09.2021г. до 08.03.2022г.
В исковата молба се твърди, на 30.07.2020г. между ищеца, в качеството
на заемодател и ответника като заемополучател е сключен договор за заем, по
силата на който била предоставена в заем сумата от 42000.00лв. с падеж за
връщане 30.07.2021г. Сумата била предадена в брой, за което обстоятелство
бил издаден РКО №7/07.09.2020г.
На падежа ответникът не изпълнил задължението си за връщане на
заемната сума, поради което изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в
претендираните размери, считано от 17.09.2021г., седем дни от 10.09.2021г. -
датата на получаване на нарочна покана.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответникът да заплати процесните суми.
В съдебно заседание ищецът редовно призован поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване, както и за присъждането на съдебни
разноски.
По делото е постъпил отговор от ответника ППЗК„Срацимир“ в срока
1
по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Признава се обстоятелството, че е подписан договор за подпомагане от
30.07.2020г., но той е останал само едно обещание като парични суми не са
престирани на ответника. Отделно от това ищецът не е разполагал с такава
сума по банкови и касови наличности към този момент. Излага се, че
ответникът чрез представляващия го Я.Я. действително подписал ордер, но за
сума от 3000 или 3500 лева. В тази връзка се твърди, че процесният РКО
№7/07.09.2020г. е неистински, тъй като не е подписан от представляващия
кооперацията Я.Я. и неговото съдържание е преправено като посочената в
него сума е трансформирана в исковата от 42 000 лева.
На следващо място са въведени възражения за нищожност на процесния
договор. Същият страда от порок противоречие със закона, в частност на
чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите, тъй като не е налице решение на УС за
сключване на сделката. Този договор се твърди, че е нищожен и като сключен
в заобикаляне на закона вместо договор за заем, при който се изисква
съгласие на УС съгласно чл.21, ал.2, т.1 от ЗК, а такова решение няма взето.
Отделно от изложеното се въвежда и възражение за нищожност на договора
поради заобикаляне на закона, тъй като прикрива банкова дейност. Договорът
е и унищожаем поради грешка в лицето, тъй като същият е следвало да бъде
сключен с АТЛАС АГРО 2011 ЕООД, чийто представляващ е също М.М., а не
с ищеца.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендират се направените разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Моли за присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Според чл. 240 ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да
породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя
собсвеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се
задължава да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, следователно и
устно сключен договор поражда правни последици.
Но писмената форма е необходима за доказване на сключване на
договор за заем за над 5000 лв., какъвто е настоящият.
Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване
наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване
на обещаната сума. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в
който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга
заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на
съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.
2
По делото е представен договор от 30.07.2020г. между „Онтарио БГ“
ЕООД и ЗК „Срацимир“, по силата, на който „Онтарио“ предоставя на
кооперацията парични средства, чийто размер се определя и удостоверява с
разходни касови ордери. Страните са уговорили, че връщането на средствата
се договаря между двамата управители с оглед съвместната дейности и
постигането на добри финансови резултати. Договорът е за срок от една
година, считано от датата на неговото подписване.
От тълкуване волята на страните на основание чл.20 от ЗЗД следва да се
приеме, че налице уговорка за даване на заемни средства, с уговорка за
тяхното връщане, без да е посочен конкретен падеж за това. Падежът е щял
допълнително да бъде уговорен между страните.
Съгласно представения РКО №7/07.09.2020г., издаден от „Онтарио БГ“
ЕООД е предадена сумата от 42000.00лв. на председателя на кооперацията
Я.Я..
От заключението на съдебно графологичната експертиза се установява,
че разходният касов ордер е подписан от Я.Я. и няма данни за извършени
подправки на неговото съдържание, в частта, в която е обозначена цифром и
словом сумата от 42000.00лв.
Предвид неуспешното проведено оспорване по реда на чл.193 от ГПК
следва да се приеме, че разходният касов ордер е автентичен и с вярно
съдържание.
По своята същност разходният касов ордер е частен свидетелстващ
документ, ползва се с материална доказателствена сила и удостоверява
получаването на сумата по заема.
Неоснователно е възражението, че е нарушен чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, поради което не може да се удостовери
предаване на сумата чрез разходния касов ордер. Нарушенията на
разпоредбите на този закон обуславят ангажирането на административно-
наказателната отговорност на съответния извършител, но не рефлектират
върху доказаността на извършеното плащане.
От заключението по съдебно счетоводната експертиза се установи, че
ищцовото дружество към датата на издаване на разходния касов ордер е
имало налични средства в каса за предоставяне на сумата. В съдебно
заседание вещото лице Т. посочва, че към 01.09.2020г. дружеството е
разполагало със сумата от 298085.93лв., а към 30.09.2020г. остатъкът се
равнява на 88000.13лв.
С оглед горните мотиви съдът приема за доказано предаването на
процесната сума и с това договорът за заем се счита за сключен на
07.09.2020г.
Неоснователни са направените възражения на ответника за нищожност
и унищожаемост на договора за заем.
Договорът не страда от порок противоречие със закона/чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД/, в частност на чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите, тъй като не е
налице решение на управителния съвет на кооперацията за сключване на
3
сделката, не и нищожен поради заобикаляне на закона /чл.26, ал.1, пр.2 от
ЗЗД/, тъй като няма съгласие на управителния съвет за неговото сключване
съгласно чл.21, ал.2, т.1 от Закона за кооперациите.
Няма спор между страните, че решение на управителния съвет на
ответната кооперация няма. Това обаче няма касателно със действителността
на сделката. Неспазването на изискването за такова решение на управителния
съвет има значение само във вътрешните отношения между председателя и
кооперацията (би могло, например, да ангажира имуществената отговорност
на председателя и/или да е причина за освобождаването му като председател),
но не и в отношенията с третите лица. Не е оправдано третите лица да носят
риска и да поемат негативите от избора на недобросъвестен председател,
сключил договор за заем без взето от управителния съвет решение. В тази
насока е и дадено тълкувание в Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г. на
ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК, докладчик съдията В. А.а, съгласно което е
действителна разпоредителната сделка с имоти на кооперацията, извършена
от председателя на кооперацията без взето от общото събрание решение.
Договорът не е и нищожен поради заобикаляне на Закона за кредитните
институции, тъй като прикрива банкова дейност. По делото липсват
доказателства, които да сочат на развивана такава дейност от ищцовото
дружество. От всички доказателства обсъдени в тяхната съвкупност се
установява, че ищецът се занимава със земеделие.
Не е налице и твърдяния порок грешка в лицето, водещ до
унищожаемост на основание чл.28 от ЗЗД. Съгласно чл.28, ал.1, изр.2 от ЗЗД
грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с
оглед на личността. Грешката като основание за унищожаване на един
договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на
сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при
формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет
или лицето, с което същата е сключена. От справка в ТР се установява, че
дружеството „Атлас Агро 2011“ ЕООД е създадено на 21.10.2021г., т.е след
сключване на договора за заем. Следователно и предвид публичността на
регистъра не може да се заключи, че представляващия кооперацията е имал
погрешна представа с кое дружество преговаря.
Предвид липсата на уговорен падеж за връщане на сумата ответникът
ще изпадне в забава от датата на поканата, според правилото на чл.84, ал.2 от
ЗЗД.
Няма спор между страните относно обстоятелството, че в деловодството
на кооперацията е постъпило уведомление вх. №170/10.09. 2021г., с което
ищецът е поканил ответника да върне предоставените заемни средства по
договор от 30.07.2020г. в едноседмичен срок от датата на уведомлението.
В даденият срок ответникът не е изпълнил задължението си, поради
което предявеният иск с правно основание чл.240, ал.1 е доказан по своето
основание и размер, и като такъв подлежи на уважаване.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
4
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Падежът на задължението е настъпил на 17.09.2021г.,
поради което за периода до датата на завеждане на исковата молба –
09.03.2022г. се дължи обезщетение за забава в размер на 2018.34лв., върху
главницата от 42000.00лв., изчислено чрез програмен продукт „Изчислителни
системи АПИС“.
По изложените правни доводи предявеният иск е основателен в пълния
му предявен размер от 1796.67лв.
По разноските:
Предвид изходът от спора, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени 6051.86лв., държавна такса и адвокатско
възнаграждение. За основателно съдът намира възражението на ответната
страна с правно основание чл.78, ал.8 от ГПК. Изчислен минималният
адвокатски хонорар по реда на чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се равнява на
4010.00лв. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
намира, че следващото се адекватно адвокатско възнаграждение е в размер на
4300.00лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ППЗК “Срацимир“, ЕИК *********, със седалище с.
Чернево, общ. Суворово, обл. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Онтарио БГ“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к. „Дружба“
№22, вх. Б, ет.3, ап.7 сумата от 42000.00 лева /четиридесет и две хиляди
лева/, представляваща главница дадена по договор за заем от 30.07.2020г. по
РКО №7/07.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.03.2022г. до окончателното й
изплащане и сумата от 1796.67лв. /хиляда седемстотин деветдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 42000.00лв. за периода 17.09.2021г. до 08.03.2022г. на
основание чл.240, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ППЗК “Срацимир“, ЕИК *********, със седалище с.
Чернево, общ. Суворово, обл. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Онтарио БГ“
ЕИК203150936, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ж.к.
„Дружба“ №22, вх. Б, ет.3, ап.7 сумата от 6051.86лв./шест хиляди петдесет и
един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени съдебно
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6