Р Е Ш Е Н И Е
№ 849/2.5.2019г.
гр.Варна,
02.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, тридесет и седми състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
разгледа докладваното от
председателя АНД № 1361 по описа на ВРС за 2019 година и установи следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.В.В., с ЕГН**********, против
Наказателно постановление №18-0460-000562 от дата 19.09.2018 година на
Началника на Пето РУ „Златни пясъци“ към
ОД на МВР – Варна.
С
атакуваното наказателно постановление за извършени административни нарушения по
чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания:
1/
За нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, изразяващо се в управление по
републиканските пътища на ППС за превоз на пътници с 8 места без мястото на
водача, за което не е заплатена винетна такса на
основание чл.179, ал.3, т.3 от ЗДвП е наложено адм.наказание
- „глоба” в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
2/
За нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в непредставяне на ППС на
задължителен технически преглед на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание
- „глоба” в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
3/
За нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в не носене на
свидетелство за регистрация МПС, което управлява на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено наказание -
„глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева.
С
депозираната пред съда жалба се моли за отмяна на наказателното постановление
изцяло като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон. Оспорват се изцяло фактическите
констатации и правни изводи на наказващия орган, за това, че жалбоподателят виновно
е осъществил описаните в НП административни нарушения.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Ж.Г., ВАК
поддържа жалбата, като пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Обосновава защитната си теза на факта, че при издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са ограничили
правото на защита на жалбоподателя и са го поставили в невъзможност да изгради
защитната си теза.
Въззиваемата
страна редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът,
след като подложи на обстоен анализ и преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно обхвата на въззивната проверка, очертан в разпоредбата
на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
На 01.09.2018 година, около 08.00
часа жалбоподателя Х.В. ***, управлявал по път І -9, в района на 88 км. в
посока на с.Кранево, област Добрич лек автомобил „Рено 19”, с рег.№ В 47-89 СМ,
собственост на С.В., ЕГН ********** е бил спрян за проверка от длъжностни лица
на ОД МВР- Варна, св.З.Г.В. /мл.автоконтрольор при ОД МВР -Русе/ и св.П.С.П. /
мл.автоконтрольор от ОД МВР - Шумен. В хода на извършената проверка
длъжностните лица установили, че водачът управлява лек автомобил, без за същия
да има заплатена винетна такса за категорията, към
която спада МПС по реда на Закона за пътищата - по чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Проверяващите поискали от жалбоподателя да представи свидетелство за
регистрация на МПС от съответната категория, към която спада автомобила, но
такъв така и не им е бил представен. При огледа на място и прегледа на
документите на автомобила дл.лица установили още, че автомобила
не е бил представен за редовен задължителен годишен технически преглед пред
съответните комисии и компетентни технически лица.
Съобразявайки
тези констатации и допуснати от водача адм. нарушения
св.З.Г.В., в качеството си на компетентно дл.лице,
притежаващо съответните властнически правомощия, съставил на провинилия се
водач на място АУАН серия „Д” и бл. № 812402/01.09.2018 година. В обстоятелствената
част на акта св.В. изложил кратко описание от констатираните административни
нарушения, които са квалифицирани като съставомерни
по текста на чл.139, ал.5 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл.147, ал.1
от ЗДвП. Към момента на съставянето на АУАН и неговото предявяване
жалбоподателят не е релевирал конкретни обяснения или
възражения във връзка с вменените му във вина адм.нарушения,
а напротив вписал, че няма такива.
Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъмнен и
категоричен от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства -
показанията на актосъставителя З.Г.В. и тези на св.П.С.П. /очевидец, присъствал
по време на проверката и установяване на адм.нарушения,
както и при съставяне на АУАН/. Следва да се отбележи, че разпитани пред съда
посочените свидетели не изложиха конкретни факти и обстоятелства, отнасящи се
за установените нарушения и начина, по който е извършена самата проверка. Пред
съда обаче, същите заявиха недвусмислено, че поддържат изцяло описаните в АУАН
административни нарушения, както и посочените технически данни за вида на
превозното средство, както времето и мястото, където е била извършена
проверката на провинилия се водач. Съдът отдава избледнелите и заличени спомени
в съзнанието на двамата свидетели, отнасящи се до фактите и обстоятелствата,
при които е извършена проверката на факта, че от момента на съставянето на АУАН
до настоящия момент е изминал не малък период от време и най-вече, с оглед
спецификата на извършваната всекидневно рутинна дейност от дл.лица
по контрол на движението по пътищата.
Въз
основа на АУАН административнонаказващият орган е издал атакуваното Наказателно
постановление №18-0460-000562 от дата 19.09.2018 година, с което ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения
по чл.139, ал.5 от ЗДвП, чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В
законоустановеният преклузивен срок по чл.59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна с правен интерес, оспорва
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което
жалбата му се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна проверка на законосъобразността и правилността на
атакуваното наказателно постановление, съобразно обхвата на въззивната
проверка, очертан в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, предвид доводите на
защитата и събраните по делото доказателства, настоящият състав намери, че в
хода на административнонаказателното производство наказващия орган е допуснал
съществени нарушения на приложимия материален закон и процесуалните правила по отношение на част от
описаните адм. нарушения при издаване на НП. Касае се
за особено драстични нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
санкционирания субект, поставящи го в обективна невъзможност да може да се
брани и изгради защитната си теза в пълен обем срещу вменените му във вина адм. нарушения. При това, констатираните от съда нарушения
на материалния закон и процесуалните правила не могат да бъдат преодолени и санирани с последващи изявления от страните в хода на
съдебното производство. В какво точно се изразяват посочените нарушения,
обуславящи незаконосъобразността на атакуваното НП в тази му част, респ. пункт
първи/:
/За
нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП-
пункт първи от НП/
В
обстоятелствената част на Наказателното постановление, като словесно описание
на изпълнителното деяние на нарушението в пункт първи е посочено, че същото се
изразява в управление от страна на жалбоподателя като водач на МПС по
републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 места
без мястото на водача, за което не е била заплатена винетна
такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Първоначално обаче, също в НП
в уводната му част е посочено като обстоятелства, че ...”водачът на 01.09.2018 година, около 08.00 часа е управлявал лек автомобил – „Рено
19“, с рег.№ В 47-89 СМ. Нарушението е
квалифицирано като съставомерно по текста на чл.139, ал.5 от ЗДвП, доколкото с
цитираната разпоредба законодателят допуска движение на определена категория
ППС по републиканските пътища, след заплащане на съответната такса за тях,
определена в Закона за пътищата. В случая обаче, е налице очевидно
несъответствие в описанието на превозното средство, което е от съществено
правно значение за дадената правната
квалификация на адм.нарушение.
Констатираните от съда очевидни противоречия и несъответствия при описанието на
вида на превозното средство не са съобразени от наказващия орган при издаване
на НП, а напротив.
Същият
е игнорирал изцяло направеното от актосъставителя в АУАН ясно и подробно
описание на превозното средство, където ясно е посочено, че се касае за лек автомобил „Рено 19“, а не за пътно превозно средство за
превоз на пътници с 8 места без мястото на водача. В подкрепа на извода, че
жалбоподателят е управлявал автомобил „Рено 19”, който спада към друга
категория ППС, а не тази, посочена от наказващия орган в НП, съдим по
категоричен начин и от приложеното по делото писмено доказателство -
свидетелство за регистрация част І от кат. М-1. След като не е съобразил това
очевидно противоречие, отнасящо се до категорията и вида на превозното
средство, наказващият орган неправилно и в нарушение на относимия
административноказателен закон е санкционирал
жалбоподателя на основание чл. чл.179, ал.3, т.3 от ЗДвП. Цитираната санкционна
норма е неотносима към вида на управляваното от
жалбоподателя ППС /същата се отнася водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, или на превозното средство е залепен винетен
стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, при управление на
ППС, предназначено при управление на пътно превозно средство за превоз на
пътници с 8 места без мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени
за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на
пътници и товари.
От
изложените правни съждения следва, че освен наличие на обективно несъответствие
между словесното описание на превозното средство, за което е прието, че е
извършено нарушението от водача, налице е друго съществено нарушение -
неправилно прилагане на приложимия административнонаказателен
закон, доколкото наложената адм.санкция е несъответна
на посочената в закона санкция и е със значително по-висок размер от нея.
Посочените съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
при неправилното прилагане на административно-наказателния закон и определяне
размера на адм.наказание несъмнено поставят в
обективна невъзможност санкционирания субект да разбере, за какво нарушение е
ангажирана отговорността му, по кой текст и от кой закон следва да отговаря административнонаказателно.
Съдът
приема, че при тези обстоятелства, предвид допуснатите съществени несъответствия
и нарушения на материалния закон и процесуалните правила наказателното
постановление в частта, отнасяща се за нарушението посочено в пункт първи
следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
/По
отношение описаното в пункт втори нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП/.
С
наказателното постановление на жалбоподателя е вменено във вина и извършено
административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, изпълнителното деяние, на
което се изразява в непредставяне на управляваното от него ППС на задължителен
годишен технически преглед. Действията на наказващия орган по привличане
отговорността на жалбоподателя по този текст от ЗДвП се явяват законосъобразни
и правилни. От легалния прочит на цитираната норма е видно, че регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. В закона изрично се сочи, че
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. От събраните по делото доказателства съдим по несъмнен и
категоричен начин, че към момента на извършване на проверката от контролните
органи, управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Рено 19”, с рег.№ В 47-89
СМ не е бил преминал задължителен годишен технически преглед. Относно
установеното адм.нарушение водачът не е дал никакви
обяснения пред проверяващите, а напротив. С подписването на АУАН без възражения
и обяснения от негова страна, той на практика е декларирал волеизявление, че е
наясно с установеното от проверяващите органи адм.нарушение
по чл.147, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че лекият автомобил не е бил
преминал към този момент задължителен годишен технически преглед.
Относимата
санкционна норма е приложена правилно от наказващият орган, който е наложил на
водача на основание чл.185 от ЗДвП адм. наказание
„глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева. При определяне размера на адм. наказание е съобразена тежестта на нарушението, както
и съвкупно установените други адм.нарушения и
произтичаща от тях опасност за останалите участници в движението. Ето защо,
определянето на наказанието „глоба” в самия максимум предвиден в закона се
явява обосновано и правилно. По изложените съображения НП в тази му част, отнасяща
се за описаното в пункт втори административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП
следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
/По
отношение на описаните в пункт трети адм.нарушения - по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП/.
С
описаното в пункт трети от НП адм.нарушение
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за това,
че не е носил свидетелство за регистрация на МПС от съответната
категория, което не е представил при проверката пред контролните органи. Или с
други думи, изпълнителното деяние се изразява в „не носене на СРМПС от
съответната категория”. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста
на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.
100, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - Водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява. От обективна страна, на процесната дата и място Х.В.В. е управлявал посочения лек автомобил, като при извършена
проверка от контролните органи, същият не е могъл да представи свидетелство за
регистрация на МПС. От субективна страна, В. е осъществил състава и на това
административно нарушение виновно. Като водач на лек автомобил е знаел, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е
бил длъжен да предвиди настъпването им. След като правилно е квалифицирал
процесното нарушение по чл.
100, ал.1, т.2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е наложил
на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 10.00
лева. При определяне размера на административното наказание по отношение на
извършеното нарушение по чл.
100, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е наложил за същото санкция "Глоба"
в размер на 10.00 лева, чийто размер е точно фиксиран от законодателя в
разпоредбата на чл. 183, ал.1, т.1
пр.3 от ЗДвП /"Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: 1. не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство"/.
Ето защо, съдът намира, че издаденото НП в частта му за нарушението по чл.
100, ал.1, т.2 от ЗДвП –следва да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложените правни съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно
единствено в частта, отнасяща се за описаните в пункт втори и трети адм.нарушения, съответно по 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и
чл.147, ал.1 от ЗДвП. В останалата му част наказателното постановление следва
да се отмени, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
приложимия материален закон и процесуалните правила.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0460-000562 от дата
19.09.2018 година на Началника на Пето РУ „Златни пясъци“ към ОД на МВР - Варна в частта, с която на Х.В.В., с ЕГН **********, за извършено административно
нарушение по чл.147, ал.1, от Закона за движението по пътищата на основание
чл.185, от Закона за движението по пътищата е наложено адм.наказание
„глоба” в размер на 20.00 /двадесет/ лева, както и за извършено нарушение по
чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътища, за което на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0460-000562 от дата
19.09.2018 година на Началника на Пето РУ „Златни пясъци“ към ОД на МВР - Варна в частта, с която на Х.В.В., с ЕГН ********** за извършено административно нарушение
по чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата на основание чл.179, ал.3, т.3
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 600.00 /шестстотин/
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от уведомяването на страните
пред Административен съд - Варна, по
реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: