РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
23.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ-ми състав, в публично заседание
на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 250 описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба (наименована „жалба-декларация“) от Г.Д.К.
*** против Решение № 2153-17-155/16.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 1/24.01.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе. С потвърденото
разпореждане, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с §22ц от ПЗР на КСО е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на жалбоподателя, считано
от датата на отпускането й – 16.08.2021 г. Жалбоподателят твърди, че постановеното
решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон.
Посочва се, че административният орган неправилно е определил релевантните
осигурителни периоди, които според К. са достатъчно за отпускане на пенсия по
реда на чл. 68, ал. 1 от КСО и то с начална дата още от 30.06.2018 г. В жалбата
е налице многократно позоваване на „Спогодбата между Р България и Р Полша за
социално осигуряване от 2005 г.“, която оспорващият счита, че е приложима по
отношение на него предвид наличието на осигурителни периоди, придобити в Полша.
Твърди, че неправилно му е определен размерът на пенсията, тъй като всички
извършени действия и направени изводи от пенсионния орган и от горестоящия ръководител на ТП на НОИ – Русе са изцяло
погрешни и не кореспондират с представените от него документи по пенсионната
преписка. Иска се от съда да отмени оспореното решение на Директора на ТП на
НОИ – Русе и Разпореждане № 1/24.01.2022 г. (посочено и като № **********) и да
върне преписката за ново разглеждане от ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ-Русе.
В
жалбата като оспорвани са посочени и Решение № 2153-17-115/17.11.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2/01.09.2021
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, както и Разпореждане №
8/01.10.2021 г. В тази част съдът е прекратил производството с определение от
закрито съдебно заседание на 19.07.2022
г., като е приел, че жалбата срещу цитираните актове на органите на ТП на
НОИ-Русе е недопустима (л. 28 от делото).
Ответникът
– Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител - главен
юрисконсулт Ц.
Р., поддържа
становище за неоснователност на жалбата като в хода на делото по същество и в
представени писмени бележки сочи, че както осигурителният стаж, така и
индивидуалният коефициент на жалбоподателя, респективно и размерът на
отпуснатата му пенсия за ОСВ са правилно определени. Иска от съда жалбата да бъде
отхвърлена.
Административен
съд – гр. Русе, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства, намира за установено следното:
Със
заявление вх. № 2113-17-1330/16.08.2021 г. (л. 22-25 от преписката)
жалбоподателят Г.Д.К. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Към заявлението си е приложил множество документи, описани в извадка
от деловодната система на ТП на НОИ – Русе (л. 36 от делото) – трудова книжка №
46/31.10.1995 г.; военна книжка № 76897/04.06.1985 г.; осигурителна книжка №
1987/1991 г.; осигурителна книжка № 4761/04.04.1995
г.; копие на лична карта; таблица със стаж в Полша; документи от Полша – 6
броя; документ за банкова сметка; *** № 5529-17-20/10.05.2021 г.; удостоверение
от лицето като собственик на ЕТ „Идиоген – 1 Г.К.“;
удостоверение от лицето като собственик на ЕТ „Идиоген
– Г.К.“; лична карта от Полша и паспорт – копие. В заявлението К. декларирал,
че има 13 месеца трудов стаж в Полша, във връзка с който са част от
представените документи.
Въз
основа на представените от жалбоподателя документи на 19.08.2021 г. бил
изготвен опис на осигурителния му стаж (л. 26-27 от преписката), в който бил
отразен общ стаж от 19 години, 3 месеца и 7 дни, формиран от следните периоди:
- 03.10.1972 г. – 25.09.1974 г. (1
година, 11 месеца и 23 дни) – наборна служба, удостоверена с военна книжка;
- 22.10.1980 г. – 06.02.1986 г. (5
години, 3 месеца и 14 дни) – на длъжност „физик“ в ЗТМ – Русе, съгласно трудова
книжка № 46/31.10.1995 г.;
- 01.08.1992 г. -31.12.1993 г. (1
година и 4 месеца) – като самоосигуряващо се лице ЕТ
„Идиоген – Г.К.“ (ЕИК *********), зачетен по
осигурителна книжка № 1987/1991 г.;
- 01.01.1994
г. – 31.12.2001 г. (8 години) – като самоосигуряващо
се лице ЕТ „Идиоген – Г.К.“ (ЕИК *********), зачетен
по осигурителна книжка № 4761/04.04.1995 г.;
- 01.08.2003 г. – 01.08.2005 г. (2
години) – на длъжност „помощник –готвач“ в ЕТ „Красимир Иванчев – Мони“, зачетен по трудова книжка № 46/31.10.1995 г.;
- 01.08.2005 г. – 31.03.2006 г. (8
месеца) – като безработно лице, по данни от Регистъра на осигурените лица
(РОЛ).
Под
таблицата на зачетения стаж в описа е посочено, че към датата на заявлението –
16.08.2021 г. жалбоподателят има навършена възраст 66 години, 11 месеца и 16
дни. Направена е предварителна преценка за придобити права и е отразено, че
изискуемата възраст по чл. 68 от КСО от 64 години и 1 месец К. е навършил на
30.09.2018 г. Преценено е още, че той придобива право на пенсия по чл. 68, ал.
3 от КСО към датата 30.04.2021 г. Действителният стаж на жалбоподателя е
определен на 16 години, 7 месеца и 14 дни.
За
потвърждаване на осигурителния стаж на Г.К. в Полша е изпратено запитване до
полската компетентна институция, като в получения на 20.08.2021 г. отговор (л. 31-34
от преписката) се посочва, че липсват осигурителни периоди в Полша.
При
тези данни с Разпореждане № 2/01.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-Русе (л. 35 от преписката) на К. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.08.2021 г. пожизнено по чл. 68, ал.
3 от КСО, по заявление, подадено на 16.08.2021 г. и навършена възраст 66 години
и 11 месеца и осигурителен стаж 19 години, 3 месеца и 7 дни. Пенсията е
отпусната в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО – 255,00 лв.
Изрично в разпореждането се посочва, че пенсията се отпуска и изплаща в
минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО.
К.
оспорил разпореждането по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ –
Русе, който с Решение № 2153-17-115/17.11.2021 г. отхвърлил жалбата му. Решението
било оспорено от Г.К. пред Административен съд – Русе като по жалбата му било
образувано адм.д. № 750/2021 г. по описа на съда.
Съдът се произнесъл с решение от 11.02.2022 г. като отхвърлил оспорването на Г.К..
Жалбоподателят оспорил решението на АдмС – Русе пред
Върховния административен съд, където е образувано адм.д.№
2823/2022 г., VІ отд. – висящо към настоящия момент.
Междувременно
на 24.01.2022 г. е издадено Разпореждане № 1/24.01.2022 г. (л. 20-21 от
преписката), с което отпуснатата на К. лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст е изменена като е изчислен размерът й по реда на КСО (извършено е така
нареченото определяне на „действителен размер“ на пенсията). К. оспорил това
разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Русе с жалба вх.№
1012-17-176/14.04.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Русе (л. 5-19 от преписката).
В жалбата си посочил, че неправилно пенсионният орган е определил осигурителния
му стаж. Изрично се твърди, че не следва да се използва понятието „осигурителен
стаж“, а „осигурителни периоди“ по смисъла на Спогодбата между Р България и Р
Полша за социално осигуряване от 2005 г., която според жалбоподателя и към
настоящия момент не е „отменена/денонсирана“. К. претендира, че следва да му
бъдат зачетени като такива осигурителни периоди тези, в които той е работил в
ММЦ – Приморско, за което представя трудови договори; времето на обучение в Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ и в квалификационни курсове, проведени чрез
Бюро по труда – Русе, позовавайки се на полски формуляр, както и времето като
едноличен търговец „Идиоген – Г.К.“ (от 01.11.1991 г.
до 31.12.2011 г.) и „Идиоген – 1- Г.К.“ (от
08.02.2013 г. до момента), а също така и период от 01.01.1991
г. до момента във фирма „В.В.TIMEX“ – Полша. По този начин, според
жалбоподателя, той придобива право на пенсия от 30.06.2018 г., от която дата следва
да му бъде отпусната пенсията. Счита също така, че в хода на административното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, но като
фактически доводи към това си възражение сочи претенция за ангажиране на
дисциплинарна отговорност спрямо служителя, приел заявлението му за отпускане
на пенсията, тъй като бил отказал да приеме всички представени от него
документи.
С
оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-155/16.05.2022 г.
Директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата на Г.К. като неоснователна.
В решението се посочва, че с оспореното по административен ред разпореждане е
изменена пенсията на жалбоподателя като е изчислен нейният окончателен размер.
Посочено е също така, че жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на
лична пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като не
притежава изискуемия осигурителен стаж, който за 2021 г. е 39 години за мъжете.
При постановяване на оспореното пред директора разпореждане от пенсионния орган
е зачетен осигурителният стаж на жалбоподателя в България, въз основа на
представените документи, който е достатъчен за определяне на правото, началната
дата и размера на пенсията. Директорът на ТП на НОИ – Русе подробно е обосновал
начина на определяне на началната дата на отпуснатата пенсия като се е позовал
на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, независимо че същата е определена още
с разпореждане № 2/01.09.2021 г. Изрично е подчертано, че осигурителен (трудов)
стаж се зачита само по утвърдени образци – военна книжка, трудови книжки,
удостоверение обр. УП-3, заверени от контролен орган
осигурителни книжки, а не по първични документи, представени от лицата.
Идентично е и правилото по отношение на осигурителния доход, който се зачита
само въз основа на удостоверения обр. УП-2, УП- 15
или заверени осигурителни книжки, както и по данните от Регистъра на
осигурените лица. Изложени са и подробни мотиви, описващи приложената методика
за изчисляване на конкретния размер на пенсията на жалбоподателя с позоваване
на съответните правни норми.
Решението
на Директора на ТП на НОИ – Русе е съобщено на жалбоподателя чрез изпращането
му по пощата на 25.05.2022 г. (л. 4 от преписката), след което К. е подал жалба
до настоящия съд чрез органа, издал оспореното решение, на 07.06.2022 г., с
което е спазен преклузивният 14 дневен срок за
оспорване по чл.118,ал.1 от КСО. В жалбата до съда се поддържат напълно
идентични възражения, като тези, развити пред горестоящия
орган.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна и в изискуемия срок. Съдът приема, че в
конкретния случай, макар с оспореното решение да е потвърдено разпореждане, с
което е постановено изменение на пенсията на жалбоподателя, с което същата не
се намалява, т.е. разпоредените последици са в полза
на оспорващия, за него е налице правен интерес за обжалване, доколкото в
конкретния случай спорно се явява основанието за отпускане на пенсията – такава
по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО или по чл. 68, ал. 3 от КСО, а от там спорна е
датата, от която следва да се отпусне пенсията, като претенцията на
жалбоподателя е, че това следва да е от много по-ранна дата. Спорен също така е
и размерът на зачетения му стаж, който намира пряко отражение върху размера на
отпуснатата пенсия за ОСВ. С оглед на това съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 2153-17-155/16.05.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 1/24.01.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
Решението
е постановено от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Русе, който
съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е компетентен да разгледа и се
произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или
изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.
Спазена
е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл
по жалбата на Г.К. с подробно мотивирано решение, каквото е изискването на чл.
117, ал. 3 от КСО. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че горестоящият орган не е обсъдил всички негови доводи. В
решението са изложени мотиви по всички релевантни за случая факти, с които е
обосновано постановяването на оспорваното пред директора на ТП на НОИ – Русе
разпореждане.
Съдът
не констатира в хода на административното производство да са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърденията на жалбоподателя за наличието на
такива фактически не са свързани с хода на процесното
административно производство, а се базират на претенциите му за реализиране на
друг вид производство – дисциплинарно такова, което няма отношение към
законосъобразността на издадените административни актове, предмет на оспорване
в настоящото съдебно производство. Неоснователни са и твърденията на
жалбоподателя, че тъй като при подаване на заявлението му не са били приети
всички документи, с които същият е разполагал, то административният орган се е
произнесъл без да е изяснил напълно случая от фактическа страна. Дори и да се
приеме, че при приемане на заявлението служителят от ТП на НОИ – Русе е взел
само относимите според него документи, то на съда е
служебно известно, че жалбоподателят е представил всички документи, които е
желаел с подаването на жалбата си срещу Разпореждане І 2/01.09.2021 г. за
отпускане на пенсията. Така всички документи са били налице по пенсионната
преписка при постановяване на Разпореждане № 1/24.01.2022 г. за изменение на
пенсията и Решение № 2153-17-155/16.05.2022 г., оспорвано в настоящото
производство, като по този начин административният орган е разполагал с цялата
информация, която жалбоподателят е желаел да предостави (съгласно опис на
приложенията на л. 83-84 от делото).
Относно
материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане съдът съобрази следното:
Разпореждане
№ 1/24.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е постановено по
реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО. Съгласно тази норма влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от кодекса може да се измени или отмени от органа, който
го е издал по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е
определена в неправилен размер.
По
силата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)
пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата
след 31 декември 1999 г. (какъвто е настоящия случай), когато по представените
със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на
съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до
определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на
пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се
изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако
има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.
Именно такъв е и настоящия случай, в който с разпореждане № 1/01.09.2021 г. на
жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален
размер до определянето й (изчисляването й) съобразно правилата на КСО.
В
случая е без правно значение, че към датата на постановяване на Разпореждане №
1/24.01.2022 г., разпореждането за отпускане на пенсията не е влязло в сила,
тъй като пенсионният орган е длъжен да определи окончателния размер на пенсията
в срока от четири месеца по чл. 10, ал. 1 от НПОС.
В
настоящия случай Г.К. с подаденото на 16.08.2021 г. заявление е поискал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията му е
отпусната с Разпореждане № 2/01.09.2021 г., потвърдено с Решение №
2153-17-115/17.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе. Жалбата на К. срещу
решението на директора на ТП на НОИ – Русе е отхвърлена от Административен съд –
Русе, като няма спор, че към настоящия момент производството е висящо пред
касационната инстанция /справки на л.23 и л.24 и на л.26-л.27 от делото/.
Именно с това разпореждане е определен видът на отпуснатата пенсия, основанието,
на което се отпуска и началната дата, от която да се изплаща. Тези
обстоятелства са били спорни при съдебното разглеждане на делото срещу Решение
№ 2153-17-115/17.11.2021 г. и по тях съдът се е произнесъл с решението с от
11.02.2022 г. по адм.д. № 750/2021 г. Доколкото
посочените обстоятелства не са изменени при постановяване на последващото Разпореждане № 1/24.01.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване, респективно на Решение № 2153-17-155/16.05.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Русе, предмет на обжалване по настоящото дело, то е
недопустимо въпросът за вида и основанието за отпускане на пенсията, както и за
началната й дата да бъдат преразглеждани в настоящото производство.
С
Разпореждане № 1/24.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е
определен окончателния размер на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Този размер е пряко обусловен от зачетения
осигурителен стаж и осигурителен доход на жалбоподателя. В случая процесното разпореждане е зачетен окончателно осигурителен
стаж от 19 години, 3 месеца и 7 дни. Зачетен е и осигурителен доход, подробно
описан в разпореждането, за който осигурителен доход по делото не е налице
спор. Спорен се явява единствено зачетения осигурителен стаж, който макар и
определен още в първото разпореждане, към датата на отпускане на пенсията е
посочен единствено с оглед преценка дали жалбоподателят е придобил право на
исканата пенсия и към кой момент е придобито това право. Окончателния размер на
зачетения осигурителен стаж е определен именно с разпореждането по чл. 99, ал.
1, т. 2, б. „д“ от КСО, с което е извършено и изчислението на пенсията на К..
Съдът
намира възраженията на Г.К., че има „осигурителен период …. 64 г. 10 м. 6 дни
към 30.06.2018 г.“ за напълно необосновани.
На
първо място следва да се посочи, че жалбоподателят като роден на *** г. към
30.06.2018 г. е бил на възраст 64 години и 10 месеца, при което е обективно
невъзможно да разполага с посочения от него стаж от 64 години, 10 месеца и 6
дни.
На
следващо място съдът намира за нужно изрично да отбележи, че каквото и да е
позоваване на Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване
(Ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 3.11.2005 г. - ДВ, бр. 91 от 15.11.2005
г., издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила за Република
България от 1.11.2006 г.) е неоснователно, предвид факта, че след 01.01.2007 г. и влизане на България в Европейския съюз цитираната
спогодба не намира приложение.
Съгласно
чл. 1, § 3 от Договора между Кралство Белгия, Чешката република, Кралство
Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция,
Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република,
Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото Херцогство
Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република
Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения,
Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното
Кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз)
и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и
Румъния към Европейския съюз (Ратифициран
със закон, приет с 39-то НС на 11.05.2005 г. - ДВ, бр. 40 от 12.05.2005 г.
Издаден от Министерството на външните работи, обн.,
ДВ, бр. 103 и 104 от 20.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. при условията на чл.
2 от Договора, попр., бр. 97 от 23.11.2007 г.) условията и договореностите по
приемането са установени в приложения към настоящия договор Протокол. Разпоредбите на този протокол са
неразделна част от настоящия договор.
Според
чл. 52, изр. І от Протокола при присъединяването България и Румъния се считат
за адресати на европейски рамкови закони, европейски регламенти и европейски
решения по смисъла на член I-33 от Конституцията и на директиви и решения по
смисъла на член 249 от Договора за създаване на Европейска общност и член 161
от Договора за ЕОАЕ, при условие, че тези европейски рамкови закони, европейски
регламенти и европейски решения и тези директиви и решения са били адресирани
към всички настоящи държави-членки.
Към
датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз в областта
на социалното осигуряване действа Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни
1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица,
самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в
рамките на Общността. В чл. 6 от този регламент изрично е посочено, че
съобразно разпоредбите на членове 7, 8 и 46, параграф 4, настоящият регламент
заменя, по отношение на уредените от него лица и въпроси, разпоредбите на всяка
конвенция за социално осигуряване, която обвързва: а) изключително две или
повече държави-членки, или б) най-малко две държави-членки и една или повече
други държави, когато в уреждането на съответните случаи не участва институция
на една от последно споменатите държави.
С
оглед на цитираните разпоредби от 01.01.2007 г. в
отношенията между България и Полша в сферата на социалната сигурност приложение
намира именно Регламент (ЕИО) № 1408/71 г., а не посочената от жалбоподателя
спогодба между двете държави.
От
01.05.2010 г. е в сила нов регламент, уреждащ материята в социалната сфера, а
именно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. В този
регламент се съдържа идентична разпоредба – чл. 8, според който настоящият
регламент заменя всички приложими между държавите-членки конвенции за социална
сигурност, които попадат в приложното му поле. Въпреки това, някои
разпоредби на конвенциите за социална сигурност, сключени от
държавите-членки преди влизането в сила на настоящия регламент, продължават да
се прилагат при условие, че те са по-благоприятни за бенефициентите или ако са
резултат от специфични исторически обстоятелства и последиците им са ограничени
във времето. За да продължат да се прилагат тези разпоредби, те се включват в приложение II. Ако, по обективни причини, не е
възможно приложното поле на тези разпоредби да обхване всички лица, за които се
прилага настоящия регламент, това се определя точно. В цитираното Приложение ІІ
към регламента липсва вписване от страна на Република България за продължаване
на действието на спогодбата й с Полша.
Отделно
от изложеното съдът намира за нужно да посочи, че понятието „осигурителен
период“, на което се позовава жалбоподателя, така както е дефинирано в
коментираната спогодба („периоди на внасяне на осигурителни вноски, периоди на
трудова заетост или работа за своя сметка, както и приравнени на тях периоди
съгласно законодателството на договарящата страна“), а и в цитираните по-горе
регламенти, всъщност обхваща изцяло понятието „осигурителен стаж“, използвано в
българското законодателство и дефинирано
в чл. 9 от КСО. В този смисъл двете понятия „осигурителен период“ и
„осигурителен стаж“ имат едно и също съдържание.
Независимо
от всичко изложено до тук, съдът счита, че по отношение на жалбоподателя не
следа да се прилага и действащият към настоящия момент Регламент № 883/2004,
още по-малко пък претендираната от него Спогодба
между Р България и Р Полша, тъй като липсва потвърден от полската компетентна
институция осигурителен стаж на К.. Зачитането на стаж, положен в друга държава
членка на Европейския съюз, се извършва единствено след потвърждаването му от
съответната компетентна институция на държавата, в която е положен стажът.
Липсва възможност за зачитане на стаж единствено и само въз основа на
представени от лицето първични документи от съответната държава. В тази връзка
възраженията на жалбоподателя, че пенсионният орган се е произнесъл без да е
наясно със съдържанието на представените от него документи на полски език, е
неоснователно. Посочените документи са необходими, единствено за да бъдат
изпратени на компетентната институция на Полша, която да потвърди стажа. В
случая от полска страна е изпратен отговор, в който се посочва, че липсва
зачетен стаж на жалбоподателя по полското законодателство. Българската
компетентна институция – НОИ, и в частност ТП на НОИ – Русе, не разполага с
компетентност да се произнася въобще по представените полски документи, поради
което не е необходим техният превод.
На
следващо място, правилно е отчетено от административния орган, че зачитането на
осигурителен стаж става въз основа единствено на нормативно посочените
документи. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец, а според ал. 2 на същия член и осигурителният доход, върху
който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано
обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното
поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ.
По
преписката не са налице документи, измежду изброените в цитираната разпоредба
видове, въз основа на които да може да бъде зачетен стаж на жалбоподателя в ММЦ
„Г.Д.“ – Приморско.
К.
претендира да му бъде зачетен осигурителен стаж като самоосигуряващо
се лице като ЕТ „Идиоген – Г.К.“ и ЕТ „Идиоген – 1 – Г.К.“. От данните по делото е видно, че
пенсионният орган е зачел като такъв периода от 01.08.1992 г. до 31.12.2001 г.
(общо 9 години и 4 месеца), в който жалбоподателят е упражнявал дейност като ЕТ
„Идиоген – Г.К.“, въз основа на представените от него
осигурителни книжки, в които този период е заверен като стаж от контролен
орган. По делото липсват доказателства – заверена осигурителна книжка, за наличие
на осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице ЕТ
„Идиоген – Г.К.“ за други периоди, освен зачетените
от ответника. По отношение на ЕТ „Идиоген – 1 – Г.К.“
по делото липсват данни дали жалбоподателят въобще е полагал труд като самоосигуряващо се лице с този едноличен търговец. Няма
данни за внесени осигурителни вноски, респективно не е заверявана осигурителна
книжка. Самото съществуване на едноличния търговец чрез вписването му в
Търговския регистър, не е основание за зачитане на осигурителен стаж.
На
следващо място жалбоподателят претендира да му бъдат зачетени за стаж периодите
на обучение във висше учебно заведение и на проведените квалификационни
курсове, организирани от Бюро по труда – Русе. Предпоставките за зачитането
като осигурителен стаж на времето на обучение във висше училище са уредени в
чл. 9а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от КСО и една от тези предпоставки е заплащане на
осигурителни вноски и от обучаващото се лице. В настоящия случай не са налице
данни К. да е заплатил такива осигурителни вноски. Случаите, в които се зачита
осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски са изрично изчерпателно
изброени в чл. 9, ал. 2 от КСО и сред тях не фигурират случаи на обучение,
независимо в каква форма (висше училище, курсове или др.).
Всичко
изложено до тук сочи, че жалбоподателят разполага единствено със зачетения му
от пенсионния орган стаж от 19 години, 3 месеца и 7 дни. Именно въз основа на
този стаж е извършено изчисляването на пенсията на жалбоподателя с
осигурителния доход, за който не е налице спор.
В
обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Русе е валиден и законосъобразен административен акт,
който не страда от твърдяните от жалбоподателя
пороци, поради което оспорването по жалбата на Г.К. следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.Д.К. ***
против Решение № 2153-17-155/16.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 1/24.01.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе, с което на основание
чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във
връзка с §22ц от ПЗР на КСО е определен действителният размер на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на отпускането й – 16.08.2021
г.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: