Решение по дело №172/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от председателя на управителния съвет чрез представител по пълномощие юрисконсулт С. И., срещу решение №29/14.01.2025 г. по АНД № 1656/2023 година по описа на Районен съд-Плевен.

В касационна жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като електронният фиш № ********** е издаден по предвидения в закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че електронният фиш е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните нравила.

Посочва, че ако едно наказание е съобразено единствено е изискването за съразмерност, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основната цел на административнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредба та на чл. 12 от ЗАНН. Счита, че в този смисъл определянето на едно наказание, съобразено изцяло с изискването за съразмерност, но неефективно и невъзпиращо, противоречи както на вътрешното национално право, така и на концепцията, заложена разпоредбата на чл. 9а от Директивата.

Намира, че изолирането на съразмерността, като белег на санкцията от другите два кумулативно свързани признака - ефективност и възпиращ ефект води до неправилност на постановеното съдебно решение.

Посочва, че наложеното наказание е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания.

Твърди, че е недопустимо безспорно установено нарушение да остане несанкционирано, като това би означавало отказ от санкциониране на противоправно поведение и оставяне на съответните обществени отношения без необходимата защита. Счита, че ако се остави неприложена санкционната норма на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми правото на ЕС и вместо „ефективни, съразмерни и възпиращи санкции“, което цели Директивата, ще се стигне до несанкциониране на нарушителите като цяло.

Посочва, че фактът, че ППС-то е снабдено с бордово устройство не доказва по никакъв начин обстоятелството, че същото е подавало тол декларации и че са изпълнени задълженията, свързани със заплащането на дължимите тол такси и задължение на клиента е да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуването и да следи индикаторите, като негово задължение е да се увери, че устройството е включено, заредено и подава коректно тол декларации.

Моли да се отмени решението и да бъде потвърден електронния фиш, прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.

Ответникът „ОПТИКОМ“ ООД, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, [улица], представлявано от управителя В. П. М.,чрез адв. Б. Н. Ш. със съдебен адрес за получаване на книжа, призовки и съобщения: гр. София 1680, [улица], ет. 5, ап. 32е подал отговор на касационната жалба.

В отговора се посочва, че подадената касационна жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване насъдопроизводствените правила поради което моля същото да бъде оставено в сила в цялост.

Счита, че за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е процесното, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а АУАН, респективно впоследствие издадено НП, като предвид това се формира извод, че за твърдяното извършено нарушение от „ОПТИКОМ“ ООД по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден електронен фиш. Намира, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Посочва, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция) предвижда издаването на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за такива, сочени в обжалвания електронен фиш - по чл. 179, ал. 36.

Счита, че поради липса на основание по чл. 189ж, вр. 179. ал. 3б от ЗДвП е неоснователно издаването на обжалвания електронен фиш.

Твърди, че не е допустима национална правна уредба, регламентиращи система от наказания /глоба или имуществена санкция/ във фиксиран размер - без оглед характера и тежестта на извършеното административно нарушение и независимо дали е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Твърди, че са напълно необосновани и съжденията на процесуалния представител на касатора относно това, че административно-наказателната отговорност щяла да остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 oт ЗАНН, ако наказанието било съобразено „единствено“ - по думите на касатора, с изискването за съразмерност.

Счита, че налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата, то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение, като този принцип се извежда от разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т. е. по арг. от чл. 11 от ЗАНН и административното наказание, респ. имуществената санкция трябва да са съобразени със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение.

Моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът -Агенция „Пътна инфраструктура“ не се представлява. Представена е писмена защита, в която се поддържа изложеното в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът - „ОПТИКОМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, [улица], представлявано от управителя В. П. М., чрез адв. Б. Н. Ш., не се представлява. Представена е писмена защита, в която се поддържа изложеното в отговор към касационна жалба и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева съгласно договор на л. 36 по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в съответствие националното и с европейското законодателство.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „ОПТИКОМ“ ООД, ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, заизвършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП за това, че на 09.04.2021г., в 09:38 часа е установено нарушение№C04ECD542A2C16D4E053031F160А0477, с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 420 ЛА 4X2 МНА, с peг. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ (брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването; нарушението е установено с устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3км 100+471.

Съдът е отменил електронния фиш, тъй като е приел, че наложената имуществена санкция е лишена от правно основание предвид решение по дело С-6182023 година на СЕС.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Налице е нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство и за това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, но налагането й е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Правилно е прието от РС , че съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи и не се допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Правилно е прието, че определянето на санкцията в конкретния случай в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всяко нарушение, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Неоснователни са доводи на касатора, че нарушението ще остане несанкционирано . В случая следва съдът да съобрази практиката на СЕС относно прилагане на принципа на пропорционалност при определяне на санкция за заплащане на тол такси от тежкотоварни автомобили, като следва относимите национални норми да бъдат съобразени с европейската практика и да бъдат предприети мерки за определяне на наказания, съответни с решението на СЕС.

Предвид горното следва решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно .

С оглед изход на делото основателно е искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски и следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Оптиком“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, [улица], представлявано от управителя В. П. М., разноски в размер на 550 лева за адв възнаграждение с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 36 по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на разноски на ответника, тъй като адв. възнаграждение е в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №29/14.01.2025г. по анд №1656/2023 година по описа на Районен съд-Плевен.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Оптиком“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, [улица], представлявано от управителя В. П. М. разноски в размер на 550 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.