Решение по адм. дело №2549/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Н. А. П., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ****, против заповед за прилагане на ПАМ № № *****/16.10.2024г., издадена от мл. автоконтрольор при Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР [населено място], с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като същият е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В съдебно заседание се представлява от адв. Д.. Претендира се отмяна на оспорвания акт.

Ответникът – мл. автоконтрольор при Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР [населено място], в нарочно становище към придружителното преписката писмо намира жалбата за неоснователна. В този смисъл моли същата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Окръжна прокуратура – Пловдив невстъпва в процеса.

Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличие на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Процесната заповед е издадена за това, че на ***** г. около ***** часа в ***** на кръстовището на ул.П. и *****, като водач на МПС - Ф. Т. с peг. № [рег. номер] , Държава България, управлява лек автомобил [Марка], собственост на Е. Е. П., като извършва следното нарушение: управлява горепосоченото МПС след употреба и под въздействие на упойващи вещества (бензодизепини) тестван с Drager DrugTest 5000, ARSE-0054 номер на пробата 023,номер на касета LOT - 0291. Пробата е извършена в 10:04 часа. На водача са издадени талони за изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози с номер 257877 и 8 броя стикери за сигурност и поверителност с номер [рег. номер]. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ARNA 0176 с фабричен номер ARNA - 0176: като уреда отчита 0 промила алкохол, с което виновно е нарушил: чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят е дал проби от кръвна и урина, видно от издадения протокол за медицинско изследване /л.18 по делото/. До 12.02.2025 г. не е изготвена назначената с постановление от 16.10.2024 г. химическа експертиза.

Жалбоподателят оспорва факта, че е управлявал автомобила след употреба на наркотици.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. Посочено е, че същата се издава въз основа на описани и установените с нея обстоятелства, съдържаща необходимите реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

По същество съдът намира, че издадената заповед е незаконосъобразна, предвид следното.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В нормата се посочва още, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Ясни са посочените хипотези на цитираната разпоредба. По-важното в случая е, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.

Нормата на чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, регламентира начинът на установяване на употреба на наркотични вещества, с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, в някоя от трите хипотези, а именно когато лицето: 1. откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

От представените по делото доказателства, за които се твърди от административния орган да представляват пълната административна преписка, е видно, че в конкретния случай, лицето не е отказало да бъде проверено с техническото средство, нито е направен отказ да даде кръв за медицинско изследване. Видно от приложения към делото Талон за изследване № 257877 от 16.10.2024 г. жалбоподателят е оспорил положителния резултат от техническото средство, в което изрично е посочено, че избира да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване.

В този случай, след като жалбоподателят не е приел показанията на техническото средство е налице хипотезата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и употреба на наркотични вещества може да бъде установена единствено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид това, поради оспорената проба от дрегера и при изявеното изрично желание да даде проби за кръв и урина. Последното обстоятелство се потвърждава от представения протокол за медицинско изследване от 16.10.2024 г. и лист за преглед на пациент от 16.10.2024 г. в 11,27ч./л. 19-19 от делото/ за взета проба кръв и урина.

При така посоченото нормативно разрешение относно определящата сила на изследването от кръвната проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 и въпреки дадените от съда указания към ответника за представяне на пълната административна преписка, документ с резултата от проведеното изследване на дадените проби кръв и урина за наличие на наркотични вещества по отношение на жалбоподателя не беше представен в хода на настоящото дело, поради което съдът намира, че употребата на упойващи вещества от жалбоподателя не е доказана по несъмнен начин. Съдът неколкократно изиска данни за изготвянето на сочената експертиза, назначена на 16.10.2024 г. с постановление на разследващ полицай, но към датата на дадения ход на делото по същество, такава не се представи.

В допълнение на казаното е и разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г./предишна ал.9/, в която са изброени случаите, при които органът може да използва показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, като нито една от изброените хипотези не е налице в настоящия случай.

В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба (кръв и урина), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.

Предвид посочените разпоредби, следва да се приеме, че административния орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и което в случая е безспорно, е необходимо преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл. 171, т. 1 б. "б" предл. последно от ЗДвП, да се изчакват резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да се предприемат и последващите действия, включително и тези по налагане на ПАМ от рода на процесната.

Безспорно е че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл. 22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" има цел да преустанови извършването на административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага. Видно е от съставения АУАН, че като доказателства е иззето СУМПС [номер] на водача.

Така разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, предвижда възможността за изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство незабавно при установяване на нарушението по чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП, т. е. само при установяване на основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да установят административното нарушение /в случая посредством проведения на място тест с техническо средство, въз основа на който се съставя и самия АУАН, а не от органа, компетентен да приложи ПАМ/, с което посочените по-горе цели на този етап са постигнати. Това дава време на органа, компетентен да приложи мярката, да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката, при безспорно установени кумулативни предпоставки за това, включително и в аспекта на правилото на чл. 171, т. 1 б. "б" предл. последно от ЗДвП.

Доказателство за това се извеждат и от правилата на чл. 20, т. 3 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съобразно които правила СУМПС се отнемат въз основа на съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи, каквато е и хипотезата и на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП и чл. 21, т. 3 от наредбата, респективно същите подлежат на връщане в зависимост от основанието за отнемането им включително и след получаване на протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до 0, 5 на хиляда /чл. 24, ал. 1, т. 4 от посочената наредба/. Очевидна тук е липсата на регламентация в хипотезите на употреба на наркотични вещества, но правилата за връщане на СУМПС в случая не касаят законосъобразността на самата ПАМ, а изводът е, че при указано извършване на медицинско изследване, преди налагане на ПАМ органът следва да изчака резултатите от същото и да се съобрази с тях.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед като незаконосъобразна, поради липсата на необходимите материално правни предпоставки за нейното налагане, съответно издадена при неправилното приложение на материалния закон, същата следва да бъде отменена.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №*******/16.10.2024г., издадена от мл. автоконтрольор при Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР [населено място].

Решението е окончателно.