№ 735
гр. Варна , 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100102767 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Е. К. Г., с ЕГН:********** и адрес гр.Варна, ж.к.
„Възраждане", бл.51, вх.4, ет.8, ап.92 ПРОТИВ Е.С. Г., с ЕГН:**********, с настоящ
адрес: гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.11, вх.1, ет.1, ап.1 и постоянен адрес : гр.Варна,
ж.к. „Възраждане", бл.51, вх.4, ет.8, ап.92, с която е предявен иск с правно основание
чл.106, ал.1, т.2 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че с Решение от 14.06.1995 год. по гр.д.
№1226/1995 год. на ВРС, тя и съпруга й Светослав Димитров Григоров,
ЕГН:**********, починал на 9.01.2019 год., осиновили ответницата Е.С. Г., родена на
7.09.1994 год., при условията на пълно осиновяване по чл.61 от СК от 1985 г. (отм.).
След влизане в сила на съдебното решение за допускане на осиновяването за
осиновената е съставен нов акт за раждане, в който тя е вписана с имената Е.С. Г. а
ищцата и нейния съпруг са вписани, като нейни рождени родители.
След завършване на средното си образование през 2012 год. ответницата
продължила да живее с осиновителите си в апартамент № 92 в гр.Варна, ж.к.
„Възраждане", бл.51, вх.4, ет.8. В същото жилище живеела и майката на съпруга й
Евдокия Стилиянова Г., родена на 8.05.1938 год.
От 2013 го. ответницата започнала да употребява големи количества алкохол,
впоследствие употребява и на наркотици. В поведението й настъпили коренни
промени: станала груба, агресивна, невъздържана, искала постоянно пари от нас и най-
вече от мен, а при отказ започвала да блъска и чупи вещи, да обижда ищцата, да я удря
и заплашва, включително се заканвала да я убие.
След завършване на средното си образование ответницата била приета в
1
Техническия университет- Варна, но поради зависимостта си към алкохола и
наркотиците в трети курс прекъснала обучението си. Въпреки това не е уведомила
родителите си, че е прекъснала обучението си и продължила да получава пари за
семестриалните такси за трети и четвърти курс.
Около 2014 г. агресията в поведението й се е засилила. Започнала да се прибира
в късните часове на нощта, явно употребила алкохол или други упойващи вещества,
блъскала по вратите на жилището, чупела покъщнина и съдове, като в същото време
крещяла обиди и закани към ищцата, баща си и баба си. Страхувайки се от
ответницата, ищцата съпругът и свекървата й били принудени да спим заключени по
стаите си. Съпругът й не можел да се справи с нея, тъй като бил много болен и
физически слаб. Ответницата биела и баба си, принуждавала я да й дава парите, които
заделяла за лекарствата си.
На 19.11.2017 год., след голямо количество ракия ответницата станала буйна,
агресивна и започна да напада и тримата. Обадили се на тел.112 и дошли от Бърза
помощ и полиция. Ответницата е приета по спешност в МБАЛ „Св.Марина" ЕАД,
където й беше поставена диагноза „Психически и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол".
На 01.02.2018 г. ответницата се прибрала около 18 ч. и от коридора започна да
крещи и да обижда. Когато се опитала да я успокои тя нанесла на ищцата побой и се
опита да я удуши със синджира на кучето. След този случай вече не я допускали в
жилището си. Въпреки това ответницата продължавала да упражнява спрямо ищцата
физическо и психическо насилие.
Провеждали са многократно разговори с опит ответницата да се откаже от
употребата на алкохол и наркотици. Започнали лечение при психолог, но поради
арогантното поведение на ответницата лечението е било без полза.
На 29.04.2018 год. ответницата дошла в дома на ищцата и й нанесла побой:
удряла я по лицето, по цялото тяло, като едновременно с това крещяла обиди: „боклук,
селска буца, курва". Ищцата се опитвала да се предпази с ръце и се молех да не ме
удря. Успяла да влезе в жилището на съседката, но Ева я последвала и в нейния
коридор и освен мен започнала да удря и една от присъстващите в жилището жени,
която се опитала да я защити. Съпругът й и майка му били в техния си апартамент, но
не били в състояние да се намесят, тъй като съпругът й е бил тежко болен, а майка му е
неподвижна.
Ева постоянно искала пари и от роднини и познати на ищцата. На 28.05.2018
год. нейната леля Гина й отказала да й даде пари, ответницата започнала да я тормози с
2
постоянни обаждания по телефона и й казала: „Утре ще пресрещна майка ми и ще я
убия".
На 01.06.2018 год. ответницата посетила дома на Златка Василева- бивша
съпруга на брата на ищцата Георги Киров Костов, като била неадекватна, много
агресивна и поръчала да ми предаде, че ще ме убие. След това ответницата отишла в
дома ни и започнала да притеснява съпруга ми. По-късно ответницата я пресрещна
пред кварталния магазин и отново започна да й иска пари. Предупредила я, че докато
не й „хвърли" 20 лева няма да ме остави на мира. От раницата й стърчала бутилка вино.
Принудена ищцата и дала исканите 20 лева, за да предотвратя ново нападение.
Болния й съпруг, който починал на 09.01.2019 год. Ищцата продължава да се
грижи за неговата майка и нейна свекърва, която е стресирана от поведението на Ева и
отказва да отваря вратата на апартамента и да общува с хора от страх да не бъде
нападната от внучката си.
С решение №3831/12.09.2018 г. ВРС, 39-ти състав, е постановил по искане на
ищцата мерки за домашно насилие. Въпреки наложените от съда мерки ответницата
продължавала да тормози ищцата и да я притеснява в работата и в дома й.
През м.октомври 2018 год. по телефона ответницата й е заявила, че отива да
живее в чужбина, но през м.декември се върнала и продължила да я притеснява и да
иска пари.
През м.май 2020 год. Ева отново решила да замине да живее в чужбина, но на
31.07.2020 год. са я посетили млад мъж и майка му, които й обяснили, че ответницата
живее с това момче на семейни начала. Поискали от нея съдействие да я убедим да се
лекува от алкохолизъм и наркотична зависимост.
Грубото и агресивно поведение на ответницата в периода след 2013 год., както и
очевидната липса на воля и желание да се лекува и да промени състоянието си, довело
до коренна промяна в отношенията ни. Като последица от физическия и психически
тормоз, в продължение на повече от 7 години, между тях е напълно заличена всяка
емоционална връзка. Изчезна е близостта, привързаността, уважението и доверието.
Изцяло липсват присъщите взаимоотношения между родител и дете. Отношенията им
са тежко и непоправимо разстроени. Осиновителната връзка е негодна да изпълнява
социалната си роля, тъй като е изцяло опразнена от своето дължимо според закона и
морала съдържание. Запазването на тази връзка е неоправдано.
Провиненията на ответницата към ищцата и нейните близките - съпруг и
свекърва, са тежки: сериозни, груби и крайно осъдителни, и дълбоко разстройват
отношенията ни. Прекъсването на отношения с ответницата е пълно, трайно и
3
необратимо.
Моли съда на основание чл.106, ал.1, т.2, от СК ,
ПРЕКРАТИ ПЪЛНОТО ОСИНОВЯВАНЕ от страна Е. К. Г., с ЕГН:**********
и адрес гр.Варна, ж.к. „Възраждане", бл.51, вх.4, ет.8, ап.92 на Е.С. Г., ЕГН
**********, допуснато с Решение от 14.06.1995 г. по гр.д.№1226/1995 г. на ВРС, седми
състав, поради тежки провинения от страна на осиновената,
а при условията на евентуалност:
ПРЕКРАТИ ПЪЛНОТО ОСИНОВЯВАНЕ от страна Е. К. Г., с ЕГН:**********
и адрес гр.Варна, ж.к. „Възраждане", бл.51, вх.4, ет.8, ап.92 на Е.С. Г., ЕГН
**********, допуснато с Решение от 14.06.1995 г. по гр.д.№1226/1995 г. на ВРС, седми
състав, поради наличието на други обстоятелства, които дълбоко и непоправимо
разстройват отношенията между осиновител и осиновен.
В исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В дадения от съда срок по чл.131от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от назначения от съда на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника
Е.С. Г. адв .Д.П. от АК-Варна и съдебен адрес гр.Варна ул."В.Христов" 15 ет.1 ап.22.
С отговора се оспорва иска като недопустим и неоснователен.
По отношение на допустимостта се твърди, че липсват доказателства на
създадена осиновителна връзка между ищцата и ответницата.
По основателността, твърди, че иска е неоснователен липсват категорични
доказателства за тежко провинение от страна осиновената по см.на чл.106 ал.1 т.2 от
СК, както и наличие на обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между
ответницата и ищцата.
Съдът служебно провери и установи:
Предявения иск е допустим.
Съдът следва да се произнесе по допускане на доказателствата и тяхната
допустимост.
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими,
съотносими и необходими. Съдът следа да ги допусне като такива.
4
Ищцата е направила искане за събиране на гласни доказателства, по отношение
на наличието и липсата на дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между
осиновител и осиновен, които са необходими, съотносими и допустими.
На основание чл.159 ал.2 от ГПК, съдът следва да допусни само два от тримата
поискани свидетели.
На основание чл.186 от ГПК, съдът следва да изиска и приложи по делото
гр.дело №1226/1995 г. на ВРС, седми състав.
Съдът следва насрочи делото в открито заседание, за което да призове страните,
на които да връчи препис от настоящото определение.
Съдът следва да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото.
С оглед задължението си вменено по силата на чл.140 ал.3 от ГПК съдът, следва
да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се разгледа при закрити врата.
Водим от гореизложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА производството по гр. дело № 2767/2020 год. по описа на
ВОС, да се разгледа при „ЗАКРИТИ ВРАТА” на основание чл.135 ал.1 т1 и т.2 от ГПК
защита на личния живот на страните и опазване тайната на осиновяването, което е в
обществен интерес.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК изготвя ПРОЕКТО-ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, в
следния смисъл:
Предявеният иск е с правно основание чл.106 ал.1 т.2 от СК.
Подлежащите на установяване факти по иска с правно основание чл. 106 ал.1 т.2
от СК, предмет на настоящото производство, са: наличие на обстоятелства, които са
довели до дълбоко разстройство в отношенията между осиновителя и осиновения, и
тези отношения са накърнени в дълбочината и не са налице основание да се счита, че
това разстройство може да бъде заздравено.
Претендираните права от следните произтичат следните обстоятелствата:
Възлага в тежест на ищеца по правилата на чл.154 от ГПК, да установи с
5
надлежни гласни или писмени доказателства твърденията изложени в исковата молба,
относно формалното съществува на осиновителната връзка, че същата не изпълнява
социалната си роля и отношенията между осиновен и осиновител са дълбоко и
непоправимо разстроени, обстоятелства, които довели до цялостно и непоправимо
опразване на осиновителната връзка от нейното дължимо според закона и морала
съдържание, като запазването й се явява неоправдано от обществена гледна точка и от
гледна точка на интересите на осиновения и осиновителя.
ДОПУСКА като писмени доказателства, представените с исковата молба, като
по тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ на основание чл.186 от ГПК гр.дело №1226/1995
год. на ВРС, седми състав.
ДОПУСКА при режим на довеждане на два свидетели, на основание чл.159 ал.2
от ГПК от тримата поискани, в полза на ищеца за обстоятелства и факти свързани с
възложената доказателствена тежест.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.04.2021 год. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата и препис от
отговора на особения представител на ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6