Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56 22.03.2017г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова
административно дело № 275 по описа за
2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на М.Г.Х., с която, против ГД”Изпълнение на
наказанията” гр.София, са предявени два субективно съединени иска, първият - за
присъждане на сумата от 1600 лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - негативни емоционални и психични изживявания, сочени претърпени от
ищеца в периода 19.10.2015-01.06.2016г следствие незаконосъобразни действия на
служители от администрацията на Затвора в гр.Плевен на 19.10.2015г по
разглеждане личните снимки на ищеца, прочит на кореспонденцията му, дневника и
записките му в нарушение правото на
тайна на кореспонденцията и неприкосновеност на личния живот /ІІ.т.1 от
исковата молба/; и вторият - за сумата от 1100 лв, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - негативни емоционални и психични изживявания от
незаконосъобразни действия на администрацията от Затвора в гр.Плевен, извършени
също на 19.10.2015г. и изразяващи се в изземване на част от личната
кореспонденция на ищеца — напечатан текст „право на отговор” на л.св.Х. Аден Х.,
с което нарушили правото му на тайна на кореспонденцията и съобщенията и
правото на мирно ползване на притежанията /т.ІІ.2.от исковата молба/. Исковата
молба се основава на твърдения, че от 01.01.2015г насам ищецът изтърпява
наложеното му наказание в Затвора в
гр.Стара Загора, като в отделни периоди е настаняван за кратко и в други
затвори, вкл.този в гр.Плевен. На 19.10.2015г.
при едно такова конвоиране от Старозагорския в Плевенския затвор, Х. твърди, че
бил подложен на обиск от служителите на НОС при Затвора в гр.Плевен, в резултат
от който лицата от администрацията разгледали снимките и прочели кореспонденцията.
Твърди, че тези действия, извършени от служители на ответника, са в нарушение
на правото на неприкосновеност и тайна на кореспонденцията и личния живот. Сочи,
че от тези незаконосъобразни действия е претърпял негативни психоемоционални
чувства и състояния, за които търси обезщетение в размер на 1600лв. Втория иск се основава на
твърдения, че незаконосъобразно на същата дата - 19.10.15г. и при описания
обиск, бил иззет от него документ именован „Право на отговор” на л.св. Х.А.Х.,
част от кореспонденцията на ищеца, следствие което претърпял неимуществени вреди също от
негативно психоемоционално естество, за които търси обезщетение в размер на
1100лв.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез
пълномощника си по делото, оспорва предявените искове като неоснователни. В
писмен отговор и по същество твърди, че не са налице незаконосъобразни
действия, нито от такива са произтекли описаните в исковата молба негативни
изживявания. Поддържа, че описаните
действия от 19.10.2015г. - по обискиране на лишения от свобода М.Х. и
изземването на документ, са законосъобразно предприети, съответно на
предвидената в чл.92 ал.1 от ЗИНЗС и чл.95 ал.1 от ЗИНЗС възможност, част са от
рутинна проверка за сигурност, каквато се извършва спрямо всеки новодошъл
затворник и от тях не са настъпили за ищеца каквито и да е вреди. Поради това
моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото
на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор Драганова
пледира за неоснователност на исковете. По подробно изложени съображения
обосновава, че в случая не са налице сочените незаконосъобразни действия, нито
претърпени от тях вреди. Поддържа, че в съответствие с чл.20 ал.2 от
Международния пакт за политически и граждански права, държавата следва да
осигури защита на гражданите срещу проповядването на национална и религиозна
омраза, каквато съдържа въпросния документ, поради което счита задържането му
от администрацията на затвора за
законосъобразно.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че М.Г.Х.,
ищец по делото, в периода от 01.01.2015г. досега изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна” в
Затвора в гр.Стара Загора. На 19.10.2015г Х. е бил конвоиран и приведен като
чужда делегация от Затвора в гр.Стара
Загора в Затвора в гр.Пловдив. На тази дата,
в 15:00ч., е съставен Протокол
2015 №1 за проведен обиск и претърсване от служители на надзорно-охранителния
състав /НОС/ в Затвора в гр.Плевен - мл.инспектор Й.Й., мл.инсп.П.Г. и мл.инсп.Г.Д..
Сочи се в протокола, че на основание
чл.85 и 87 от ППЗИНЗС, чл.92 и чл.95 от ЗИНЗС служителите са извършили на М.Х.
проверка в качеството му лишен от
свобода, постъпващ в Затвора в
гр.Плевен. В графата „при претърсването,
обиска откритите вещи са иззети и описани в настоящия протокол №1”
ръкописно е посочен следния документ: „печатан текст „право на отговор на л.св.
Х.А.Х.”. Като краен час на действията е посочен 16:35ч. Протоколът е подписан от съставилия го
служител - Й., обискираното лице - Х. и поемни лица - Г. и Д..
Съгласно справка на Началника на
Затвора в гр.Плевен, изх.№6164 от 15.12.2016г., постъпила по делото с
вх.№4369/16.12.2016г, обиска на лишения от свобода М.Г.Х. на 19.10.2016г е
извършен на основание чл.92 ал.1 т.1 от ЗИЗНЗС от служителите мл.инспектор Г.Д.,
мл.инсп.Й. Илиев Й., мл.инспектор П.Г.. Посочено е още в справката, че в случая
не е била иззета вещ, а предадена доброволно, умишлено и целенасочено /справка
от 20.07.2016г на л.24/. Съгласно справки на същия орган от 20.07.2017г /л.24/
и вх.№ 4209/06.12.2016 год. на л.68, лишените от свобода Х.А.Х. и М.Г.Х. редовно общуват помежду си при конвоирането
им по различни дела като чужда делегация, като свидетелстват един на друг. Независимо
от факта, че са от различни затвори, във връзка с водените от тях дела, се
срещат в арести и затвори и обменят информация и материали, целящи настоящи и
бъдещи дела срещу служители, институции и лишени от свобода. За показателно в
тази насока счита обстоятелството, че лишения то свобода Х.А.Х. е бил в затвора
в гр.Плевен на 20.10.2015г. Материалите по исковите молби стават достояние на
лишените от свобода, като получената информация използват като повод за
завеждане на нови дела. Твърди на следващо място, че при проверката се
установил доброволно предаден от Х. при обиска му на 19.10.2015г. лист, т.е. че
сочената вещ не е била предмет на изземване. Макар и пристигнали като общ
конвой Х. и Е. били настанени в различни спални помещения, последният е бил обискиран преди Х. и не е
присъствал на обиска на последния.
По делото са представени и приети като доказателства Протокол 2015 №1/19.10.2015г
за проведен обиск и претърсване на л.39 по делото, справки за лишения от
свобода М.Г.Х., Заповед ЛС-04-602 от 04.04.2014г на заместник министъра на
правосъдието за утвърждаване списък на разрешените вещи и предмети, които лишените
от свобода могат да държат при себе си и да ползват, ведно с приложение /л.70 и
сл/, Книга за движението на лишените от свобода /л.73 —78/.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Е.К.Е., П.Й.С., Х.А.Х., Й. Илиев Й., П.
Кирилов Г., Г. Венцеславов Д..
Свидетелят Е.Е., сочи, че познава
ищеца, във връзка с пребиваването си в Затвора в гр.Стара Загора, на въпросната
дата заедно били конвоирани от Старозагорския в Плевенския затвор, като първо
били затворени в една клетка пред дежурната стая. Оставили багажа си и били
записани от дежурния в книгата. Твърди, че видял отблизо как „претърсват” М.Х.,
защото стоял пред клетката на дежурния. Претърсването продължило около половин
час. Описва как извадили абсолютно всичко от дрехите му - снимки, лични
документи, писма от сака. После започнали да му четат писмата, гледали снимките
и се смеели на снимките на децата му, негови дъщери. Сочи за ищеца, че помолил
да не му четат личната кореспонденция и да не разглеждат снимките, а да го
проверят за неразрешени предмети. Сочи
още, че когато стигнали до едно писмо казали „ето го нашия Х. тука”, след което
прочели писмото и по разпореждане на друго лице, документа бил взет. Свидетелят
твърди, че продължили след това да му четат дневника, да се смеят, вкл.извадили
увита дъвка от джоба му. Свидетелят твърди, че след ищеца и той бил подложен на
„претърсване”, като документите му не били четени. Твърди, че „М.” бил
разстроен, гневен и плачел. Съставен бил протокол за иззетия документ, същият
не бил върнат.
Свидетелят П.Г., служител на Затвора в гр.Плевен описва процедурата по
постъпване в затвора лица „по делегация”, като същите били поставяни в
помещение срещу главния дежурен надзирател, където се попълват документи, след
което идват за проверка във фоайето, където е устроено място за проверка с
маса. Сочи, че който бъде проверен се прибира в помещението и след като бъдат
проверени всички, се отвеждат по групите, в зависимост от режима на изтърпяване
на наказанието. Заявява още, че проверката се извършва в помещение, странично
от клетката, където остават непроверените лишени от свобода, както и че от
самата клетка няма пряка видимост към това фоайе, където се извършва
проверката. Твърди, че е малко вероятно
по време на извършване на обиск на едно лице, да се извършва разпит от дежурния
на друго лице, така че то да вижда лицето, подложено на обиск. Ако бъде нещо
предадено доброволно от обискираните лица, то се вписва в протокола, макар да
не е било принудително иззето. По принцип целия багаж се преглежда,
вкл.снимките, защото между снимките в един албум може да има забранени
предмети, твърди че се гледат като хартия, а не като разглеждане на снимки
Свидетелят Й. е надзирател в затвора в
гр.Плевен, потвърждава подписа си на оспорения протокол от 19.10.2015г. Не се
сеща за обстоятелствата по конкретния обиск. Твърди, че на лицата по делегация
се извършва обиск и претърсване на специално обособено място. Твърди, че се
проверява абсолютно всичко първо с метален детектор, а след това самия лишен от
свобода изважда и поставя предметите, ако предаде вещ, която не е забранена, я
вземат и издават документ, ако вещта се представи доброволно, то се отбелязва в
съставения протокол за обиск и претърсване.
От това, че в протокола от 19.10.2015г не са вписани възражения на
лицето свидетелят счита, че документа, посочен в него е бил предаден доброволно. Твърди, че той е описал документа по
заглавието му, без да го чете. Отрича да се четат писмените документи и
коментират. Св.Г.Д. твърди, че проверката се извършва последователно, докато се претърсва единия, другите лица
стоят в клетка пред главния дежурен надзирател, от която нямат видимост към
мястото на проверката, вкл.посредством заставане пред клетката на главния
надзирател.
Свидетелят П.С. свидетелства на интензивни по своя характер и трайни
негативни чувства, претърпени от М.Х. по причина на обстоятелствата от
19.10.2015г по разглеждане на личния му дневник, прочит на кореспонденция и
изземване на документ на Х. от служители от затворническата администрация в
Затвора в гр. Плевен. Свидетелят твърди,че у Х., следствие отнемане на писмото
от неговия приятел, изпитал нервност,
напрегнатост, тревожност и безпокойство, появил се „основателен страх”,
психоемоционален стрес, неудобство и дискомфорт. Описаните негативни
изживявания сочи в периода от средата на октомври 2015г. до средата на
м.06.2016г.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Производството е образувано по искове за присъждане в полза на ищеца на
обезщетение за вреди, които в обстоятелствената част на исковата молба се сочат
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на длъжностни
лица от администрацията т.е.искове с
правна квалификация чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Според чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, приложимия
за разглеждането им процесуален ред е регламентирания в АПК, чл.203 и сл. от
този кодекс. Предвид разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК, за да е допустим искът по
чл.203 от АПК, вр.с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо той да е предявен след отмяната
на административния акт по съответния ред, като отклонение от този принцип е
въведено с чл.204 ал.3 и ал.4 от АПК. Според ал.4 на тази норма
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от
съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. Следователно исковете, като предявени от лице, сочещо че е
претърпяло вреди от незаконосъобразни действия на администрацията, са
процесуално допустими.
Разгледани по същество исковете
са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква
при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Исковата претенция по първия иск е основана на твърдения за
незаконосъобразни действия от 19.10.2015г на служители от затворническата
администрация, осъществени в хода на извършения спрямо него обиск и изразили се
в прочит на личната кореспонденция, дневник и снимки на ищеца, с което било
нарушено правото му на неприкосновеност на личната кореспонденция и личен
живот, от които претърпял вреди. Предвид
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за да е основателен този иск следва да се докажат при
условията на пълно и главно доказване от ищеца твърдените действия спрямо
обекта на защита, претърпените вреди и причинната връзка между действията и
вредата.
Твърдят се в случая незаконни действията по прочитане личната
кореспонденция, дневник, записки на ищеца и по разглеждане на снимките му. Действия
от посоченото естество не са доказани. Единствените
сведения в тази насока са показанията на сочения от ищеца свидетел Е.. Съдът не
кредитира с доверие свидетелските показания на Е.Е. - от една страна по
съображения за тяхната недостоверност с оглед близките връзки между него и
ищеца и сходния им статут като лишени от свобода; а от друга страна - поради
невъзможността с оглед описания механизъм по извършването на обиска свидетелят
да добие визуално впечатления за фактите, за които свидетелства. Свидетелите Й.,
Г., Д. описаха като териториално обособено и изолирано мястото където принципно
се обискират лицата пристигащи в Затвора - гр.Плевен и изключват възможността
да присъстват и възприемат тези действия и други лица лишени от свобода.
Според св.Г. лишените от свобода - и тези в килиите, и тези, изчакващи за
проверка, не могат да виждат мястото където се извършва проверката, тъй като
нямат пряка видимост. Според св.Й.
обискирането и претърсването се правят в обособена част, в корпуса на
затвора, на една приспособена за целта маса, като в зависимост от потока или
обема багаж може да присъстват различен брой служители. При обиска присъстват
поемни лица също от затворническа администрация. На следващо място, Е.Е. няма
данни да е присъствал на обискирането на Х., макар на 19.10.2015г. да са
пристигнали с общ конвой от Затвора в гр.Стара Загора в този в гр.Плевен.
Съставения за обиска на Х. официален
свидетелстващ документ сочи на присъствалите по време на обиска лица, сред
които Е. не е. Освен това, Е. е бил настанен в 15:28ч в спално помещение № 407,
видно от Книга за движението на лишените от свобода, пост №9 /л.77/, а обиска
на Харакчев е приключил в 16:30ч. Т.е.обективно
не е възможно, с оглед отсъствието си от мястото на обиска свидетеля Е. да
възприеме обстоятелства по обискирането на ищеца на 19.10.2015г. в Затвора в
гр.Плевен и за каквито свидетелства подробно. Протокол 2015 №1 от 19.10.2015г
удостоверява времето, мястото на извършения обиск и обстоятелствата,
вкл.присъствалите лица и има характер на официален свидетелстващ документ,
съставен по предвидения в чл.287 ал.1 от ППЗИНЗС ред, от оправомощени
длъжностни лица - служителите от НОС, извършили обиска, поради което същият се ползва с пълна доказателствена сила
за отразените в него факти и обстоятелства.
Свидетелите по делото Й. и Г. отрекоха при обиска да се извършва прочит
на документите, кореспонденцията и разглеждане снимките на лицата. Св.Г.
обясни, че се проверяват снимките в един албум за да се види дали между
преградите има забранени предмети. Св.Й. уточни, че не се чете
кореспонденцията.
Съгласно чл.92 ал.1 т.1 от ЗИНЗС обиска на лишените от свобода при
влизане в мястото за лишаване от свобода, какъвто е случая, е задължителен.
Целта на подлагането на обиск в този случай и в предвидените в ал.2 на чл.92
други случаи е с оглед проверка за забранени вещи и за предотвратяване
извършването на престъпления и
др.нарушения. Съгласно чл.85 ал.2 от
ППЗИНЗС, обискът се извършва от служители от надзорно-охранителния състав.
Според чл.88 ал.6 ППЗИНЗС При обиска не могат да се извършват действия, които
не се налагат от неговата цел, както и такива, уронващи достойнството на
лицата. Когато при обиска се разкрият обстоятелства от интимния живот на
лицата, се вземат необходимите мерки те да не се разгласяват.
В конкретния случай, са били налице предвидените в чл.92 ал.1 т.1 от ЗИНЗС предпоставки за обискиране на 19.10.2015г на Х. като лице, изтърпяващо
присъда и като постъпващ на тази дата в Затвора в гр.Плевен. Обискът е бил
извършен от оправомощени служители от надзорно охранителния състав на този
затвор. Предмет на проверка в подобни случаи са всички носени от съответното
лице вещи /т.е. не са изключени от обхвата на проверката носени снимки, албуми,
документи/, което е обяснимо с оглед
изискванията за сигурност в местата за лишаване от свобода и целта на обиска в
тези случаи. „Тайна на кореспонденцията" по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Конституцията означава съдържащата се в кореспонденцията информация да може да
остане известна само на референта и на лицето, за което тя е предназначена, до
момента, в който поне един от тях реши друго. В случая не се доказа нарушаване
тайната на кореспонденцията на ищеца в посочения смисъл. По делото не се
доказаха сред носените вещи да са били и елементи от кореспонденция, вкл.не
изхожда, нито е адресиран до Х. документа, озаглавен „право на отговор”. Не се
установи сред обискираните вещи наличие на кореспонденция /волеизявления
изхождащи и адресирани до лицето/, дневник, записки, снимки на ищеца, нито че
такива са били прочетени, съответно -видени от служителите на затворническата
администрация в нарушение на чл.34 ал.1 от Конституцията на РБ.
Действията по обискиране не са надхвърлили законовите предели, нито
целта за предприемането им /чл.88 ал.6 ППЗИНЗС/. По аргумент от чл.97 от ЗИНЗС лишените от
свобода не могат да внасят и държат неразрешени предмети, законът въвежда
разрешителен режим относно вещите и предметите, които лишените от свобода могат
да държат при себе си. Съгласно чл.122 от ЗИНЗС министърът на правосъдието
утвърждава списък на разрешените вещи и предмети. Логическото тълкуване на
цитираните правни норми сочи, че
изброяването в списъка /л.40-42/ е изчерпателно, като вещите извън списъка са
забранени. Забранените вещи са изброени като вид и според съдържанието в т.2 и т.7
на чл.97 от ЗИНЗС.
Извършените на 19.10.2015г. действия на служителите от надзорно-охранителния
състав в Затвора в гр.Плевен по проверка
носени от ищеца снимки и писмени материали са предприети в негово присъствие и
без възражения от негова страна, били са елемент от законово предвиден обиск — чл.92,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС и спрямо лице, лишено от свобода и влизащо /постъпващо/ в
Затвора в гр.Плевен, поради което не
противоречат на закона. Формулировката и обхвата на забранените предмети
включва и такива според съдържанието и изображението им, като според чл.97, т.7
от ЗИНЗС забраната обхваща и материали с порнографско съдържание и такива,
проповядващи национална, религиозна, етническа, расова омраза. Осъществената на въпросната дата проверка на вещите
на ищеца за установяване носи ли вещи от забранените, е в предвидена от закона
хипотеза и не е надхвърлила допустимия обхват, т.е. не се установява
незаконосъобразно действие, на каквито твърдения се основава първия иск. Не се
установи засягане тайната на
кореспонденцията и съобщенията, каквото право като общочовешко е провъзгласено
в чл.34 ал.1 от Конституцията на РБ, нито правото на неприкосновеност на личния
живот /чл.23 ал.1 от КРБ/. Действително тайната на кореспонденцията е една от
гаранциите за неприкосновеността на личния живот. В определени случаи обаче
намеса в тайната на кореспонденцията е допустима, вкл.когато е във връзка с предвидена
в закона възможност и в интерес на сигурността и защита права на други лица. В
този смисъл е изключението, съдържащо се в чл.8, ал.2 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, според която норма намесата на
държавните власти в ползването на това право /на зачитане на личния и семейния
живот/ е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Обискирането на ищеца в случая е било въз основа и в рамките на
законово допустимата намеса и не е накърнило защитени блага.
Поради недоказаност на твърдяното увреждащо действие/действия от
19.10.2015г. /описани в пункт ІІ т.1 на исковата молба/, а именно - прочитане
на лична кореспонденция, дневник, разглеждани и обсъждани снимки на М.Х. в хода
на обискирането му, и при установяване, че обиска е извършен в законово
предвидена хипотеза, въз основа и в рамките на закона и от оправомощени
служители, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение и искът, основан на тези твърдени действия, като
неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Исковата претенция по втория иск се основава на твърдения за
незаконосъобразни действия на служители от същата дата - 19.10.2015г. по
изземване и задържане на вещ, собственост на ищеца и част от личната му
кореспонденция, от което също претърпял вреди.
В случая при извършения на ищеца обиск е бил открит и задържан лист с
напечатан текст, озаглавен: „ПРАВО НА ОТГОВОР на Халал А.Х. от затвора
агр.Плевен по повод даденото интервю от началника на затвора гр.Плевен – Иван
Петков във вестник Телеграф и споменаване на имената на Х.А.Х. в статията”, представен
на лист 96 от делото. Дали въпросната вещ е предадена доброволно е без значение в
случая, защото се установи, че същата е задържана, т.е.не е върната на М.Х.. А
не му е била върната на основание констатацията на органа, че представлява
печатен материал, съдържащ национална, етническа и религиозна омраза и притежаването
му е забранено от чл.97 т.7 от ЗИНЗС /справка № 6-779 от 08.02.2017г. - л.93 от
делото/.
Спорният въпрос е дали тази вещ е законосъобразно задържана от затворническата администрация и дали е обект на закрила. Обект на закрила с предвидената в конституцията разпоредба, провъзгласяваща тайна на кореспонденцията на лицата, са волеизявленията, елемент от кореспонденция на носителя на правото, независимо под каква форма са направени /чл.34 ал.1 от КРБ/. В случая не се установи волеизявлението, обективирано в иззетия лист с напечатан текст „Право на отговор…” да е адресирано до Х., нито, че изхожда от него, т.е. не се установи да е част от неговата кореспонденция с въпросното лице Х.А.Х.. При положение, че въпросният лист, озаглавен „ПРАВО НА ОТГОВОР” не е част от кореспонденция на ищеца - не е изходящо от него, нито е адресирано до него волеизявление, нито е бил поставен в запечатан плик, същият не може да се причисли към такава.
В хода на обиска ищецът не е възразил срещу вземането на този лист.
Задържането му не обективира в случая нарушение на правомощията на служителите,
защото впоследствие е установено, че съдържа насаждане на национална и
религиозна омраза. Съгласно чл.97, т.7 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да получават и притежават печатни и други
материали с порнографско съдържание или проповядващи национална, етническа,
расова или религиозна омраза.
При липса на законово предвидената предпоставка - незаконно действие,
каквото да е в причинна връзка с твърдените вреди и този иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Водим от
горните съображения, Административен съд Стара Загора,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.Х. против Главна дирекция ”Изпълнение на
наказанията” гр.София за присъждане на сумата от 1600лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца Х. неимуществени вреди - негативни
емоционални и психични изживявания в периода 19.10.2015г. -01.06.2016г. следствие
незаконосъобразни действия на служители от администрацията на Затвора в
гр.Плевен, извършени на 19.10.2015г. и изразяващи се в разглеждане личните
снимки на ищеца, четене на кореспонденцията му, дневника и записките, в нарушение правото на лицата на
неприкосновеност и тайна на кореспонденцията и личния живот, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.Х. против Главна дирекция ”Изпълнение на
наказанията” гр.София за присъждане на сумата 1100лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - негативни емоционални и психични
изживявания, претърпени от ищеца следствие от незаконосъобразни действия на
администрацията от Затвора в гр.Плевен, извършени на 19.10.2015г., изразяващи
се в изземване на част от личната му кореспонденция - напечатан текст „право на
отговор” на л.св. Х. Аден Х., като
неоснователен и недоказан.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14 - дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: