№ 854
гр. Пазарджик, 20.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело
частен характер № 20235220201785 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Частният тъжител А. И. Л., редовно уведомена чрез повереника си, не се
явява. За нея се явява адв. Н. Я., редовно упълномощена да я представлява
като неин повереник.
Подсъдимата Л. Г. К., се явява лично и с адв. П. П., надлежно
упълномощен да я представлява като неин защитник.
Свидетелят С.К., доведен от страна на подсъдимата се явява лично.
АДВ. Я.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА:- Да се гледа делото.
Съдът поради липса на процесуална пречка
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел.
Сне се самоличността на същия, както следва:
С.Д.К.: Роден на ... гр. С., живущ в същото село, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, съпруг на
подсъдимата, ЕГН **********.
Разяснени правата по чл.119 НПК.
1
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Желая да съм свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК. Обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Това беше отдавна. Конфликтите ни са от много
отдавна. За конкретния случай – аз си бях в къщи. Съпругата ми е чакала
животните отвън на пътя. То там няма нищо общо с техния имот, имам
предвид имота на Л.и. Става въпрос за 10 овце и 4-5 кози. Л. чака животните
да ги поеме. Синът ми ги кара животните от полето, а Л. да ги поеме на пътя.
Лицето Л. вижда овцете и почва да хвърля бомби. Това не са пиратки, това са
много силни пиратки, много силно гърмят. Съпругата ми му прави забележка
„К.е, защо сега стреляш?“. Под стреляне разбирам хвърлянето на пиратки,
защото те много силно гърмят. С нищо не е провокирано. Той излиза от
къщи, Л. стои на пътя и чака. Той излиза с пистолет в ръка, приближава Л. и
от 2-3 метра разстояние стреля директно в нейното лице. Тя се завърта да
избегне удара, защото не знае, че оръжието е газово. След като стреля Л.
идва и жена му и започва да бие Л. с камъни отзад по гърба. Не ги хвърля, а с
камъни я бие по гърба. Целият гръб й беше син. В този момент приближава
сина ми и вика на К. „Защо стреляш, бе?“. Той се нахвърля върху сина ми и
почва да удря. Синът ми изпада в ужасни болки и с тоягата го удря през
ръката и му избива пистолета. Пистолета пада на земята. Оттам жената на К.
се спуска да вземе пистолета и става сборичкване между нея и Л.. Тя Л.
никога не е виждала оръжие. Тя не знае как се стреля. Хвърлила го е
пистолета в някакви храсти. Отива на другия ден да го намира пистолета и го
прибира у дома на съхранение. Дойдоха полицаите да пишем. Аз не можех
да я позная Л. - разкъсани дрехи, разчорлена, изплашена. Питах я какво
става. Тя вика „К. ме нападна с оръжие“. Добре, че е бил синът ми, щял е да я
убие там. Преди години К. стреля по мен с пистолет. Аз изкарвам
животните , той е последна къща на селото К.. Аз тогава му викам „Защо
стреляш, не съм те предизвикал“. Той вика „Вторият изстрел ще е в главата“.
Кметицата ни е казала къде да минаваме когато водим животните да
пашуват. Пътят минава на 100 метра от къщата на Л.и. След това са
поляните. В случая, който ви казвам, те животните се били разпръснали. Те
са стресирани животните от пиратките. Преди години Л. беше свалил Л. в
шипките и започнал да я души.
2
СТРАНИТЕ НЯМАТ ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ.
ПРИСТЪПИ се към допълнителен разпит на подсъдимата.
ПОДСЪДИМАТА: Аз взех пистолета от ръцете на А., уплаших се и го
хвърлих в храстите – става въпрос за един много голям къпинаж. Къпинажът
се намира някъде на 30 м от дворната врата на Л.и. Ние двете бяхме по-близо
до дома на Л.и, отколкото сина ми и К.. Два пъти или три пъти стреля той в
мен, но не ме улучи. Не съм натискала спусъка на пистолета, не помня такова
нещо. А. взе пистолета, а какво е станало, какво не е станало не мога да
гадая. Аз издърпах пистолета и го хвърлих в къпинажа. Вече бяхме на
земята когато издърпах пистолета. Веднага я хванах за ръката. Като я ударих
с тоягата тогава пусна камъните. Тя ме удря и аз се обръщам и я удрям с
тоягата по задницата. Тя изпусна камъните и като ги изпусна видя, че на
метър и нещо е пистолета и телефона. Клекна и прилази да вземе пистолета
и телефона взе даже. Аз се спуснах по нея и я бутнах и стана борбата. От
ръката й, с голямо усилие изтръгнах пистолета. Аз като дърпах пистолета -
дулото би трябвало да е към нея насочено. Не си спомням сега вече как й
хванах ръката и как й извих ръката, но дулото е трябвало да сочи към нея,
затова защото й извих ръката. Аз не знаех че е газов пистолета. Този
пистолет на вид беше истински.
АДВ. Я. : Считам, че фактическата обстановка по делото не е изяснена
напълно. Днес се наведоха нови факти и считам, че следва и моля да бъде
допуснат до преразпит на свидетеля К. Л. и моята доверителка да си вземе
становище по днес изнесените факти.
Съдът намира искането за преразпит на свидетеля К. Л. за
неоснователно, тъй като от днес събраните устни доказателства не се
въвеждат нови обстоятелства, които да налагат преразпит или поставяне на
очна ставка на свидетеля Л. с днес разпитания свидетел С.К..
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Я. за преразпит на
свидетеля К. Л..
СЪДЪТ отново и в изпълнение на законовите си правомощия прикани
страните към помирение.
3
АДВ. Я.: Категорично след днес изнесените твърдения не желаем
спогодба.
АДВ. П. : Съдът ни беше дал срок, евентуално до днешното заседание
да успеем да се помирим, но явно не може да стане това.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
Страните /поотделно/: Да се приключи делото. Нямаме доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Я.: Уважаема районен съдия, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се потвърди изцяло изложената фактическа обстановка
в тъжбата. Между двете семейства на тъжителката и подсъдимата съществува
конфликт повече от 13 години, причината за който е, че подсъдимата и
семейството й не спазват заповед №7/31.08.2017 г. на кмета на с. С., с който е
определен маршрута за движение на селскостопанските животни и сборните
стада в селото. Подсъдимата и семейството й пашували животните си, като
ги оставяли да пладнуват пред дома на семейството на тъжителката в
общински имот. По този начин площите се замърсявали с изпражнения на
животните, разпространявали се бълхи и кърлежи. Това е установено с
протоколи за извършени проверка на Агенцията по храните, приложени по
двете прокурорски преписки. Стадото на подсъдимата, както и днес
свидетелят К. каза се състои от кози и овце. Козите, които пладнели и
пашували в общинския имот в близост до имота на тъжителката се катерили
по оградата и чупели фиданките, които те посадили. Семейството на
свидетелката И.С. също пашува нейното стадо на това място. Многократно
двете семейства са предупреждавани устно през годините относно маршрута
за движение и спазването на заповед № 7 този празен общински имот да не го
ползват за паша. Писмено двете семейства са уведомени на 20.05.2022 г.
Сем. К.и предупредени с писмо № 94/20.05.2022 г., а сем . С. с писмо №
95/20.05.2022 г от Кмета на с. С.. Въпреки това продължавали да пашуват и
оставяли да пладнуват в имота пред дома на тъжителката. Многократно им
4
били правени забележки да не допускат животните им да се катерят по
оградата и да нанасят вреди на растенията в двора им, но те вместо да се
извинят и да предприемат съответните действия да ограничат животните си
те се карали, обиждали, псували, казвали им да се махат, заканвали се със
саморазправа. Виждайки, че не могат да постигнат съответно разбирателство
тъжителката и съпруга й предприели съответните действия да се защитят от
животните на К.и и С. като по принцип вечерно време пускали пиратки в
двора си, за да ги махнат от оградата си, да не вредят на растенията. Така се
стигнало до двата инцидента първият на 24.05.2022 г., при който отново
иницииран от сем. К.и и там пряко участие е имал С.К.. Свидетелят К. Л. е
подал сигнал на спешния телефон на 112. Дошлият автопатрул съставил
предупредителни протоколи на сем. К.и - на Г., С. и Л. да не се
саморазправят с Л.и. Съставен е такъв протокол и на К. Л.. На следващият
ден – на 25 –ти май те отново отиват и отново провокират сем. Л.и, с което
вече съвсем оправдано е излизането на свидетелят Л. с газовия пистолет и той
е излязъл с цел да ги сплаши, както сам каза и отчитайки, че той е военен и
много добре знае как се държи пистолет той заяви, че е държал пистолета в
дясната си ръка, с дулото надолу, не е посягал и не го е насочвал нито към Л.,
нито към сина й. За описанията на мястото на инцидента Г. К. казва, че е бил
в близост до двора на Л.и, а майка му е била до трансформатора , на около 100
метра от него. Т. е. когато Л. е излязъл с пистолета не е произвел изстрел и
не е бил заплаха към подсъдимата, за да твърди тя, че той е стрелял четири
пъти и тя се е обърнала и изстрелите не попаднали в нея. От заключението на
СТЕ се установява , че в оръжието е намерена една гилза и три патрона. В
самата експертиза е описано, че газовият пистолет възпроизвеждайки изстрел
частитиците, които са в самия патрон, за да нанесат въпросните травми
разстоянието трябва да бъде не повече от 25 см. , т.е. днес изложените
твърдения от подсъдимата, от сина й, и от днес разпитания свидетел не
отговарят на истината, противоречиви са показанията им, нелогични.
Свидетелят в днешното заседание С.К. и свидетелят Г. К., който не е
присъствал, а има възприятия от разказаното от майка му. Той няма лично
възприятие за случилото се. Подсъдимата в обясненията по двете
прокурорски преписки и ДП № 1/23 на РУ Септември сама е направила
самопризнания, взела е пистолета от земята и е стреляла по тъжителката, а
днес тя категорично отрича да е извършила тези действия. Твърди, че е взела
5
пистолета от ръцете на тъжителката и го хвърлила в храстите. Един път
твърди че го е взела в джоба си и го отнесла в къщи, а друг път твърди, че
го е хвърлила в храстите. Това е съществено противоречие. От приетата
СМЕ се доказа, че разкъсно- контузните рани в областта на брадата и шията
са от изгарянето на частиците, съдържащи се в дулото на газовия пистолет.
Останалите травми са от нанесените удари от подсъдимата, след като е била
повалена на земята, което се потвърди и от показанията на П., която е станала
очевидец на част от сбиването. Видяла е от собствения си имот началото на
сбиването между К. и Л. и между подсъдимата и тъжителката. Затичала се е и
е заварила подсъдимата и тъжителката повалени на земята. Подсъдимата й
нанасяла удари с ръце, а Л. е бил на земята и Г. К. му е нанасял удари с тояга
и ръце. Свидетелката П. няма лична изгода от изхода на производството и
следва нейните показания да бъдат ценени в цялост. Същите съвпадат изцяло
с дадените от нея обяснения на двете прокуророски преписки, по които е
призовавана, както и по ДП № 1/23 г. Свидетелката И.С. не е пряк очевидец
на инцидента. Тя потвърди, че е налице конфликт както между нея, така и
между семейството на подсъдимата със семейството на тъжителката. Тя
разказа, че на 25.05.2022 г. сутринта е видяла тъжителката да се кара с Г. К.,
който не си спомня да е имало такава кавга. Вечерта тя е отишла на мястото
пред дома на Л.и едва след като е дошъл полицейския патрул. Събраните по
делото доказателства потвърждават извършеното деяние от подсъдимата,
като е осъществено от обективна страна престъплението по чл.130, ал.1 от
НК, като тъжителката е претърпяла телесни увреждания от произведен
изстрел от подсъдимата с газов пистолет, както и претърпените от нея болки
и страдания по смисъла на чл.130, ал.2 от НК при повалянето й на земята и
нанесените удари от подсъдимата. Болката е неприятно физическо усещане, а
страданието е продължителен процес на болката. От субективна страна
деянието е извършено умишлено, под формата на пряк умисъл, като тя е
предвиждала настъпването на обществено – опасните последици и е искала
настъпването на съставомерния резултат. Безспорно подсъдимата е
съзнавала, че нанасяйки ударите по лицето и тялото на тъжителката и
възпроизвеждането на изстрела от газовия пистолет тъжителката ще получи
така описаните в СМУ телесни увреждания.
Моля да постановите присъда, като признаете подсъдимата за виновна
за извършеното от нея деяние по чл.130, ал.1 от НК и наложите справедливо
6
наказание. Моля в цялост да уважите гражданския иск. Моля да присъдите
сторените разноски за СМЕ, ДТ, СТЕ и адвокатско възнаграждение. В този
смисъл моля за Вашия съдебен акт.
АДВ. П.: Уважаема г-жо районен съдия, моля да признаете
подзащитната ми за невиновна в повдигнатото обвинение. Изначално моето
становище е, че конфликтът, който съществува отдавна не може да бъде
решен в съдебната зала, затова моето желание беше да се положат усилия, за
да се подобрят тези междусъседски отношения. Липсва, обаче, взаимност в
тези усилия. Много държа да отбележа, че моята защитна теза няма да бъде
развита по този начин с конкретни детайли и конкретни изказвания. Ще бъда
съсредоточен в няколко фундаментални въпроса, които касаят случая. Макар
делото да е много дебело, то 10% от него съдържа своята сърцевина.
Обръщам внимание на колежката, че цитираните от нея разминавания дори да
можеха да установят някакво противоречие между свидетели и подсъдимата
не са достатъчни, за да обосноват извършване на вменяваното престъпление
защото доказателствената тежет е за тъжителя, а не обратно. Сухите факти –
имаме един пистолет, който е газов се оказва впоследствие – това е важно
много. На второ място беше установено от СТЕ, че това оръжие произвежда
изстрел при едни много особени обстоятелства - при усилен натиск над три
пъти над нормалното и дори е нужно леко усилие върху спусъка вляво - това
са специфики, които знае този, който е боравил с оръжието, а не този който за
пръв път го вижда. В оръжието са намерени три патрона и една гилза, а
според вещото лице то побира шест патрона. От възможните изстреляни
гилзи, които се изхвърлят от оръжието не са намерени на произшествието
никакви гилзи, самото оръжие също не е било намерено, използван е метал-
детектор, а преди това един от патрулните служители, който е ловец също
споделил, че не открил такова оръжие. За такова оръжие свидетелката П.
казва, че нито е видяла, нито е чула изстрел. За свидетелката И.С. тя казва, че
е чувала някакви гърмежи, но на място нито е видяла, нито е забелязала
пистолет, макар появявайки се в края на случката. Поставя се въпроса –
доказано ли е притежание, държане на пистолета от Л. К., изстрел и
поразяването на този изстрел в лицето на пострадалата. Струва ми се, че това
беше недоказано при всичките тези празноти, които изтъкнах. Щеше ми се да
се доразвие тази теза докрай, защото искайки допълнително заключение на
7
СМЕ имаше именно такава насоченост - могат ли тези наранявания по лицето
да възникнат със сходни параметри по друг начин, освен при стреляне с
оръжие, при липсващи други данни на място. Пълно доказване изобщо не
беше проведено, съдът може да не даде вяра нито на едната, нито на другата
страна и това може да бъде анализирано като един развой на ситуацията,
който може да залегне в мотивите на съда. Ако трябва да се даде вяра
доколко може да се вярва на едните и другите показания следва да се приеме,
че наличие на пистолета е имало, К. Л. го е изнесъл от къщата. К. Л. е човек с
познания, тъй като е военен и е държал пистолета в дясната си ръка и сега
насочил ли е пистолет към моята подзащитна или не е? Тук идва моментът да
отбележа, че обратно на казаното от насрещната страна свидетелката П. не е
единствения пряк очевидец, а в началото на случката ако тя беше видяла
щеше да знае, че има пистолет – тя не е видяла началото на случката, видяла е
неговия край. К. Л. е бил видян от Г. К. – обратно на твърдяното от
колежката – Г. К. не е видял ударите с камъни , а е видял насочването на
пистолета и изстрелите, когато се е намесил с тоягата си и е ударил Л. през
ръката. Не може да бъде подминато твърдението на Л., че е държал пистолета
с дясната си ръка и откритите травматични увреждания по палеца и
показалеца на дясната си ръка. Именно ударът с тоягата е попаднал в дясната
ръка. Имаме твърдение на очевидец, нямаме други доказателства, които да
опровергават неговите показания. Твърде странно е, че Л. не си спомня
инцидента от един момент до края, а той продължава да се бори и хапе
пръстите на Г. К. – това са обективни данни за съзнателно състояние, а не
безсъзнателно. Това е твърде удобно, за да се прескочат някои факти, за които
няма обяснение. Нямаше резонно обяснение защо се излиза с пистолет и как
този пистолет изчезва от ръцете на К. Л.. Обясненията на Л. К. и на Г. К.
дават едно по-смислено обяснение на случилото се. Пистолетът пада на
земята. Появява се фигурата на пострадалата Л.. Според твърденията на Г. К.
и на Л. К. тя започва да нанася удари с камъни. Затова има данни в СМУ за
огромни наранявания в горната част на гърба на подзащитната ми. При
всички положения е възникнала борба между К. и Л., защото подзащитната
ми казва така, П. казва, че ги е заварила, защото Г. К. го казва това. Въпросът
е борбата има ли като резултат това нараняване, което се констатира при Л..
Тук обръщам внимание на съда, че неминуемо по едно време пистолетът се е
озовал на земята. Станал е обект на интерес от борещите се, кой да стигне
8
пръв до него. Попаднал ли е пистолета в някоя от двете и произведен ли е
изстрел? Не е същественото как е открит и как е предаден пистолета, а
възпроизведен ли е изстрел – насочването фронтално ли е, умишлено
натискане на спусъка има или случайно деяние или непредпазливост на
изстрела. Пак се връщам на момента, че от това газово оръжие – никой не
знае дали този пистолет е газов или не, моята подзащитна се е уплашила, че
може да бъде убита, защото Л. е бивш военен, казва, че има оръжия. Не е ли
нормално да си помислиш, че този пистолет е истински, той е военен, излиза с
оръжие. Тя се е уплашила - нормално е. Тя трябва да направи този изстрел
със съзнанието да убие човек – това е крайно невероятно. Пистолетът има
особености, за които споменах. Тук се споменава въпросът – може ли
възрастна жена да възпроизведе изстрел точно с този пистолет, след като
първата експертиза казва, че изстрел не е произведен при тестването на
пистолета. Сега при второто заключение се посочва, че е възпроизведен един
от три изстрела, от три опита. Вещото лице е дало на колегите си мъже да го
натиснат и повечето не се успяли. Тук се поставя въпросът – може ли тогава
възрастна жена, която никога не е държала оръжие, която нормално нито има
опита, нито физическата сила на мъж в активна възраст, не знае спецификата
на оръжието, че за него се изискват тройно повече усилия и да го натисне
малко по-вляво да произведе изстрел – колко вероятно е това? Не е ли по-
вероятно К. Л. - мъж, бивш военен, да знае спецификите на оръжието да
натисне той спусъка. Ако тя беше взела оръжието да стреля щяха да липсват
още патрони. Като имате предвид всичко казано до тук най – вероятно
изстрел от подзащитната ми не е възпроизведен, но дори да приемете
обратното моля сериозно да анализирате наличието на неизбежна отбрана.
Не бих си хабил думите да твърдя, ако нямаше обективни данни за това.
Искам да изложа на вниманието ви Постановление на Върховния съд №
12/1973 г. /цитира/. Цитирам Решение от 2023 на ВКС №
50000801/08.03.2023 г. на ВКС ІНО. Защо натъртвам на всичко това – ако
приемете, че К. Л. е излязъл с пистолет, който прилича на огнестрелно
оръжие, то неминуемо според мен, а и дори този пистолет дори да е газов
могат да бъдат нанесени наранявания, застрашаващи човешкия живот със
самото му насочване. Със или без изстрел е налице нападение, защото е
налице предстоящо увреждане. Ние твърдим, че Л. е реализирал повече от
един изстрел и показва, че нападението или увреждането може да се приеме
9
за започнало. Пистолетът на Л. е бил избит от Г. К., но прекратило ли е това
нападението? В нападението се включва и жената на Л. – тя първа започва да
нанася удари с камъни върху моята подзащитна – т. е. тя се включва вече в
това нападение, опитва да вземе пистолета, което следва да бъде възприето
като продължаване на нападението и възможност за реализиране на следващи
изстрели. Включването на втори нападател върху едно и също лице,
наличието на пистолета някъде там, което позволява неговото взимане от
първия или втория нападател преди да бъде изхвърлено някъде в къпинака не
може да се приеме, че нападението е прекратено и затова действията на Г. К.
и на Л. К.а могат да бъдат приети като неизбежна отбрана. Ние виждаме едни
общи усилия от Л.и да увредят Л. К.а и за нея нападението не приключва с
падането на пистолета на земята, в никакъв случай. В защитата си тя и
нейният син причиняват увреждане на нападателите, но те са оправдани и то
според закона и според мен и житейски. Дори да приемете, че има изстрел
той пак би следвало да бъде възприет като произведен в рамките на
неизбежна отбрана. Тук моля да имате предвид спецификите на конкретното
оръжие, както и заключението на вещото лице по СМЕ – беше казал общо, че
изстрелът е произведен фронтално, но от 25 см би трябвало да е засегнал и
частите на лице над носа и очите. Едно е насочване фронтално, едно е
насочване отдолу. Обръщам внимание и на нещо друго никой не съобщава за
никакви съпътстващи симптоми след изстрел от газово оръжие - залютяване,
замъгляване, сълзи, сополи – може ли да няма такива симптоми при изстрел
фронтално. Това говори за изстрелът, че е бил по скоро отдолу, като брадата
е била като щит по-скоро. Напълно възможно е изстрелът да е от А. Л., или
общ натиск, тъй като произвеждането на изстрел изисква три пъти –по голяма
сила. Не може да се установи авторството, по-скоро може да се приеме за
случайно настъпило деяние. Житейски това е една ситуация, нейният
генезис започва в намерението и в субективния свят на Л. - за да не му
мирише в двора и да не чува овцете в двора това не е нормално, свръх
укоримо, да не кажа незаконно, но нямаше много усърдие в преписката за
закана за убийство. Намираме се уж в един съвременен свят, но тези
селскостопански животни ги има, те дразнят хората, които не са свикнали с
тях. Дали животните са пашували или преминавали – къде е границата между
това. Това не може да бъде причина за вадене на пистолет, просто е
абсурдно. Това не може да бъде оправдание за никакъв пистолет да вадиш.
10
Обърнете внимание на двете категории участници в случката – имаме едни
високообразовани хора, лекари, техният интерес е, че им се нарушава
комфорта – от друга страна имаме хора, които от това живеят –
същевременно се хвърлят бомби, пиратки по животните. Едните защитават
комфорта си, а другите поминъка си. Не може да бъде оправдано по никакъв
начин ваденото на този пистолет. Те имаха преписка по тяхна жалба, делото
им не стигна до съд, опитах се да успокоя тези хора, че няма да бъде
конфликтът толкова сериозен, но струва ми се погрешно съм ги посъветвал.
Моля да прецените всички факти достатъчно детайлно. Имайте предвид, че
техните показания следва да бъдат преценявани и се има предвид също така,
че К. Л. също води дело. Предвид изложеното моля да се произнесете с
Вашия съдебен акт.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата К.: Напълно се
присъединявам към казаното от моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата К.: Очаквам да отсъдите невинна.
Съдът съобщи на страните, че ще обяви окончателния си съдебен акт в
12.50 часа, след което се оттегли на тайно съвещание, за да постанови
присъдата си.
След като присъдата беше обявена, на страните бяха разяснени
сроковете за обжалване й.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12.58 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11