Разпореждане по дело №115/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Й. Г. Я. против решение № 1895/7.3.2011 г., постановено по гр.д. № 2392 по описа за 2010 г. на РС-Б..

Сочи се във въззивната жалба, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Не се оспорва фактът, че закупуването на процесното жилище е на името на жалбоподателката по време на брака с ответника по жалбата. Сочи се, че необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за изтекла в нейна полза придобивна давност, както кратката така и общата, считано от датата на влизане в сила, на решението за развод от дата 10.07.1997г. Излагат се съображения, които според жалбоподателката сочат, че ответникът по жалбата не е демонстрирал анимус за владеене. Според жалбоподателката не е обоснован изводът на съда, за това, че не е манифестирала намерение да свои имота за себе си, като счита, че доказателствата опровергават този извод, тъй като сама е извършвала ремонти, подробно описани в жалбата. Ето защо, иска обжалваното решение да се отмени и се отхвърли предявеният иск за делба на процесния имот.

Ответникът по жалбата я оспорва като неоснователна.

Жалбата е допустима, но неоснователна предвид следното:

С атакувания акт районният съд е допуснал да се извърши делба между страните по делото на съсобствения им имот, бивша съпружеска имуществена общност, а именно на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.625.119.36.13 по действащата кадастрална карта на гр Б., с адрес: Б., ж.к. “А. М.”, бл. 12 Б, вх. Б, 5, ап. 13 при равни квоти – по 1/2 ид.ч.

Видно е, че страните по време на брака си през 1989 г. са закупили от държавата процесния имот. С влязло в сила на 10.07.1997 г. решение бракът им е прекратен, като апартаментът е предоставен за ползване на ответницата.При тези факти правилна и закносъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че с прекратяването на брака имуществената общност е прекратена и се е превърнала в обикновена съсобственост при равни дялове на бившите съпрузи, съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от отм. СК, действащ от 1985 г.

Доводът на жалбоподателката за необоснованост на решението, тъй като РС не е зачел изтеклата в нейна полза придобивна давност, Окръжният съд намира за несъстоятелен. За придобиването на ½ ид.ч. собственост на ищеца, ответницата на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 69 от ЗС - следва да установи промяна в намерението си за тази част, че я владее за себе си, тъй като с предоставеното й от съда ползване на имота тя става държател за частта на бившия си съпруг. Тази промяна в намерението е било необходимо да намери външна изява като бъде демонстрирана по недвусмислен начин спрямо другия съсобственик. Извършването на ремонт на жилището, изплащането му, плащането на данъци за целия имот според Окръжния съд не са достатъчни, за да се счете, за доказване на промяна в нейното намерение за своене на частта на другия съсобственик. За извода си съдът съобрази, че на ответницата Я. е предоставено с влязло в сила решение ползването на семейното жилище и действията й по извършване на ремонта му са наложени именно с оглед нормалното ползване по предназначение на съсобствения имот. Съобразяването от ищеца на поведението си с решението на съда не може да му се вмени в такова, което да води до изгубване правото му на собственост. Ето защо настоящият състав счита, за несъстоятелен довода на жалбоподателката, че е изключителна собственица на имота, тъй като е придобила частта на другия съсобственик по давност, поради което потвърждава атакувания акт като правилен и законосъобразен.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1895/7.3.2011 г., постановено по гр.д. № 2392 по описа за 2010 г. на РС-Б.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: