№ 562
гр. Варна , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503784 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена
чрез процесуален представител срещу Решение № 260798/21.10.2020 год., постановено по
гр. дело № 2223/2020 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е прието за
установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът С. Р.
М. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. **** бл. *, вх. *, ап. * не дължи на „Енерго- Про
Продажби”АД, С ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс – Г сумата от 331, 44 лева, представляваща
стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода
24.10.2018 год. – 07.12.2018 год., за която сума е издадена фактура № **********/23.01.2020
год.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна С. Р. М.
от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение
за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените
разноски.
Подадена е и частна жалба от С. Р. М. от гр. Варна срещу Определение №
263202/13.11.2020 год. по гр. дело № 2223/2020 год. на РС-Варна, постановено в
производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на С. Р. М. от гр. Варна по чл.
248 ГПК за изменение на Решение № 260798/21.10.2020 год., постановено по гр. дело №
2223/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските и за присъждане в негова
1
полза на пълния размер на извършените от него разноски в производството пред първата
инстанция, а искането на ответника по иска за присъждане на разноски в хипотезата на чл.
78, ал. 4 ГПК да бъде отхвърлено.
Наведени са оплаквания, че определението е неправилно като се настоява за отмяната
му.
Първоинстанционното решение в частта му с характер на определение, с която
производството по делото е прекратено в частта за сумата от 441, 38 лева (т. е., за разликата
над 331, 44 лева до предявения размер от 772, 82 лева), не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявен от С. Р. М. от гр. Варна срещу
“Енерго–Про Продажби” АД – Варна, с ЕИК ********* отрицателен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 772, 82 лева, представляваща стойност на начислено количество ел.
енергия за периода 24.10.2018 год. – 23.01.2019 год., за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к.
**** бл. *, вх. *, ап. *, с аб. № **********.
В исковата си молба ищецът твърди, че с ответника „Енерго-про продажби” АД –
Варна са в договорни отношения за продажба на електроенергия за горепосочения обет на
потребление. На 07.02.2020 год. получил писмо от ответника, с което го уведомявали, че в
резултат на преизчисление на количествата ел. енергия доставени до неговияа обект,
саначислени допълнителни количества ел. енергия за обекта и е издадена фактура с №
**********/23.01.2020 год. на стойност от 778, 82 лева за периода 24.10.2018 год. до
23.01.2019 год. със срок за плащане на сумата до 13.02.2020 год. В писмото било приложено
и кредитно известие с № **********/23.01.2020 год. за сумата от 441, 38 лева, в което било
вписано, че същото касае фактура с № **********/27.03.2019 год., респ. че се отнася до
доставката по фактурата с № **********/27.03.2019 год.
Ищецът оспорва дължимостта на процесната сума, отразена във факрурата с №
**********/23.01.2020 год. Твърди, че извършеното преизчисление на количествата
доставена до обекта му ел. енергияу е незаконосъобразно; не е ясна причината, довело до
необходимост от преизчисляване на ел. енергията; не е извършвана проверка на обекта на
място; твърди, че електромерът е бил изправен и липсват основания за преизчисление на
количествата потребена ел. енергия; процедурата по презчисление е опорочена, ищецът не е
уведомяван за извършване на проверка на електромера, не е посочена причина за
извършването и, не е посочено как е установено допълнителното количество ел. енергия,
́
заплащането на което ответникът претендира от ищеца. Твърди също, че не е потребявал
начисленото количество ел. енергия за посочения по-горе период. Излага, че ПИКЕЕ (2013
год) са отменени, поради което и действията на ответника при извършването на проверка и
съответно преизчисляването на доставените до обекта му количества ел. енергия нямат
нормативна опора. Счита, че липсват основания за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия за процесния обект.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа иска си, настоява да бъде
уважен, ведно с присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание,
ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна оспорва иска. Счита, че е недопустим в
частта му за сумата от 441, 38 лева, тъй като с кредитно известие с № **********/23.01.2020
год. е сторнирана сумата от 441, 38 лева, дължима по фактура с № **********/23.01.2020
год. Т. е., към датата на подаването на исковата молба задължението на ищеца към
ответното дружество по цитираната фактура е в размер на 331, 44 лева и същият няма
интерес от иска в частта му за разликата над 331, 44 лева до предявения размер от 772, 82
2
лева.
По отношение на иска в частта му за сумата от 331, 44 лева счита, че е неоснователен.
Твърди, че сумата се дължи на основание 48 ПИКЕЕ и представлява стойността на
коригирано със справката за корекция № 5003337/21.01.2020 год. количество ел. енергия за
периода от 23.10.2018 год. до 07.12.2018 год.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 26-27 от делото на РС-Варна констативен протокол №
11277288/07.12.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“
АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1127 0218
0398 3278, монтиран на обекта на ищеца в гр. Варна, ж. к. **** бл. *, вх. *, ап. *, при която е
констатирано, че броителният механизън на електромера е повреден. Електромерът е
демонтиран и е подменен с нов. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели
с посочени три имена и точни адреси, подписали протокола без забележки.
Съгласно представената по делото справка с № 5003337/21.01.2020 год. за корекция на
база аналогичен предходен период е начислено допълнително количество ел. енергия от 316
кВтч – нощна ел. енергия и 1275 кВтч – дневна ел. енергия.
На 23.01.2020 год. е издадена фактура с № ********** за сумата от 772, 82 лева,
включваща сумите: 331, 44 лева (276, 20 лева без ДДС) – стойност на служебно начислено
количество ел. енергия, съответно 1275 кВтч дневна и 316 кВтч нощна ел. енергия за
периода 24.10.2018 год. до 07.12.2018 год. за електромер с фабр. № 1127 0218 0398 3278;
309, 98 лева (258, 15 лева без ДДС) – стойност на служебно начислено количество ел.
енергия, съответно: 1198 кВтч дневна и 284 кВтч нощна ел. енергия за периода 08.12.2018
год. – 14.01.2019 год. за електромер с фабр. № 1127 0217 03970427; 131, 60 лева (109, 67
лева без ДДС) – стойност на реално потребена ел. енергия за периода от 15.01.2019 год. до
23.01.2019 год., отчетена по електромер с № 1127 0218 0400 8741, като разлика между
показанията на електромера за дневна и нощна ел. енергия от предходния отчет и отчета на
дата 24.01.2019 год.
На 23.01.2020 год. е издадено и кредитно известие с № ********** за сумата от 441,
38 лева към фактура с № **********/27.03.2019 год., с основание за издаването му
„корекция на данни“. Видно от същото, то се отнася за сумите за ел. енергия за периодите от
08.12.2018 год. до 14.01.2019 год. и от 15.01.2019 год. до 23.01.2019 год.
От заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ, изслушано в първата инстанция се
установява следното: не са налице данни за неправомерно вмешателство върху процесното
СТИ. Налице е неотчитане от измервателната схема на електромера (СТИ) на преминалата
от захранващия кабел към обекта на абоната ел. енергия. В случая се касае за повреден
броителен механизъм и СТИ не отчита преминалата ел. енергия по нито една от двете
активни тарифи. Причината, поради която иммервателната схема на СТИ не отчита
преминалата (респ. доставена до обекта на ищеца) ел. енергия може да се дължи както на
фабричен дефект на устройството, така и на външни влияния – атмосферни, силни
електромагнитни полета и др. влияещи на електронните устройства фактори. По този начин
на практика СТИ не може да се използва за точно търговско измерване. Количеството ел.
енергия, изчислено в справката за корекция на база аналогичен предходен период в размер
на 3073 кВтч може (е технически възможно) да бъде доставено до обекта на ищеца за
периода 24.10.2018 год. – 23.01.2019 год. Установява се още, че количеството ел. енергия по
извършената корекционна процедура са правилно остойностени, в съответствие с
одобрените от КЕВР цени на ел. енергията за процесния период. Фактурата с № **********
за сумата от 772, 82 лева е коригираща фактура, включва три подпериода: 1) 24.10.2018 –
07.12.2018 год. – служебно начислени количества ел. енергия по справка №
3
5003337/21.01.2020 год. общо на стойност от 331, 44 лева; 2) 08.12.2018 год. – 14.01.2019
год. на стойност от 307, 78 лева – ел. енерегия отчетена от електромер с фабр. № 1127 0217
0397 0427; 3) 15.01.2019 год. – 23.01.2019 год. на стойност от 131, 60 лева – ел. енергия,
отчетена по електромер с фабр. № 1127 0218 04008741. На 20.03.2019 год е платена сумата
от 131, 60 лева, а на 10.04.2019 год. е платена сумата от 309, 78 лева. Остатъкът за плащане
по фактурата с № **********/21.01.2020 год., издадена за сумата от 772, 82 лева е в размер
на 331, 44 лева, която сума е стойността на служебно начисленото количество ел. енергия за
периода от 24.10.2018 год. до 07.12.2018 год. С кредитното известние №
**********/26.03.2019 год. е сторнирана сумата от 131, 60 лева по фактура с №
**********/13.02.2019 год. за да се включи в новата фактура с № **********/27.03.2019
год., а с кредитно известие № **********/23.01.2020 год. е сторнирана сумата от 441, 38
лева по фактурата с № 02785891582/27.03.2019 год. за да се включи в новата коригираща
фактура с № **********/23.01.2020 год. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че „на
каса“ кредитното известие „ще излезе“ и тогава ще се установи, че сумата за плащане по
фактурата с № **********/23.01.2020 год. е в размер на 331, 44 лева, която сума е
стойността на служебно начисленото количество ел. енергия за периода от 24.10.2018 год. до
07.12.2018 год.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение в атакуваната част като неизгодно за нея и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Сумата, която ответното дружество претендира да му бъде заплатена от ищеца и
дължимостта на която сума ищецът оспорва с предявения иск е в размер на 331, 44 лева и
представлява стойността на служебно начисленото количество ел. енергия за периода от
24.10.2018 год. до 07.12.2018 год.
Според твърденията на ответника, наведени в отговора му на исковата молба,
служебното преизчисляване на доставените количества ел. енергия до обекта на ищеца е
извършено на основание чл. 48 от ПИКЕЕ- 2013 г. (отм.).
С промените в ЗЕ, обн. В ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 год. се предвиди,
че експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
в редакцията му от ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., приложима в настоящия
случай (предвид датата на извършване на проверката на електромера на ищеца и
материализирането й в констативния протокол от 07.12.2018 год., с което е сложено
началото на процедурата по преизчисляване (коригиране) на доставените до обекта му
количества ел. енергия) устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда
и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Т. е., с промените в ЗЕ от 2012 год. е възприет нов законодателен подход, според
който принципите на измерване на доставяната до клиентите на електроразпределителните
4
и електроснабдителните дружества ел. енергия, начините и местата за измерване, условията
и реда за обслужване на електроенергийната система, включително и установяването на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, се
регламентират в нормативен акт, а не в сключваните с клиентите на енергийните дружества
при общи условия договори за достъп и присъединявани към електроразпределителната
мрежа и за продажба на ел. енергия.
В съответствие с горната законодателна промяна в чл. 83, ал. 1 от ЗЕ от ДВ, бр.
54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год. и съобразно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА, от КЕВР са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в сила от
16.11.2013 год. Впоследствие нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 год.)
са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-
в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 г. Т. е., ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени, считано от 23.11.2018
год., при което към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия на дата 07.12.2018 год. ПИКЕЕ (2013) не са част
от действащото право.
Независимо от отмяната на ПИКЕЕ (2013 год.) и липсата на действащи ПИКЕЕ към
момента на извършване на проверката на електромера на ищеца на дата 07.12.2018 год.
(действащите понастоящем ПИКЕЕ са в сила от 04.05.2019 год.) доколкото според ЗЕ
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената
електрическа енергия е сключеният при общи условия договор за продажба на ел. енергия и
предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на
общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената
стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено количество
енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата
сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
Установено е по делото, че допълнително начисленото за периода 24.10.2018 год.
количество електрическа енергия е предполагаемо, а не реално потребено – изчислено е на
база на потреблението на ел. енергия от обекта на ищеца през предходен аналогичен период.
В този смисъл са и изявленията на ответника, съдържащи се в отговора му на исковата
молба, според които допълнително начисленото количество ел. енергия за обекта на ищеца е
изчислено на база аналогичен предходен период, т. е., служебно начисленото количество ел.
енергия е предполагаемо, а не реално доставено количество ел. енергия, което не е отчетено
при регулярните ежемесечни отчети и не е заплатено. В същия смисъл е и заключението на
СТЕ.
По изложените съображения отрицателният установителен иск в частта му за сумата
от 331, 44 лева, съставляваща стойността на служебно начисленото количество ел. енергия
за периода от 24.10.2018 год. до 07.12.2018 год. за обекта на ищеца е основателен и подлежи
на уважаване.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил
5
доказателства да е извършил такива, поради което и разноски за производството по
въззивната жалба не му се присъждат.
По частната жалба на С. Р. М. от гр. Варна срещу Определение № 263202/13.11.2020
год. по гр. дело № 2223/2020 год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК,
съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
В случая, както бе посочено и по – горе, с решението си първоинстанционният съд е
прекратил производството по предявения отрицателен установителен иск в частта му за
сумата от 441, 38 лева поради липса на правен интерес. Решението в тази част е с характер
на определение, което не е обжалвано и е влязло в сила.
При определяне на отговорността за разноските, съдът е присъдил в полза на ищеца
разноски, съразмерно на уважената част от иска му, а на ответника – съразмерно на
прекратената част от поизводството по иска, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
С обжалваното определение е отхвърлил молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта му за разноските, чрез присъждане в полза на ищеца в
пълен размер на сторените от него разноски за производството и за отхвърляне на искането
на ответника за присъждане на разноски в хипотезта на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото.
Установено е, че производството по иска е било прекратено в частта му за сумата от
441, 38 лева и в съотвествие с чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 4 ГПК съдът е определил и
отговорността за разноските. (Извън обхвата на настоящото производство е въпросът дали
ищецът е имал или е нямал правен интерес от отрицателния установителен иск в частта му и
за сумата от 441, 38 лева, при положение, че във фактурата, която му е изпратена, е вписано
задължение за сумата от 772, 82 лева, който той трябва да плати на друг, т. е., липсва
информация за извършено сторно на сумата от 441, 38 лева, и съответно и дали
извършените през 2019 год. плащания имат отношение към съществото на иска или към
допустимостта му).
В обобщение частната жалба против Определение № 263202/13.11.2020 год. по гр.
дело № 2223/2020 год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от частното производство, отправеното искане и представените
доказателства в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски за
частното производство в размер на 240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260798/21.10.2020 год., постановено по гр. дело № 2223/2020
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено в отношенията
6
между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът С. Р. М. ЕГН ********** от гр.
Варна, ж. к. **** бл. *, вх. *, ап. * не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД, С ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна Таурс – Г сумата от 331, 44 лева, представляваща стойност на служебно начислено
(след корекция) количество ел. енергия за периода 24.10.2018 год. – 07.12.2018 год., за която
сума е издадена фактура № **********/23.01.2020 год.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от С. Р. М. от гр. Варна срещу
Определение № 263202/13.11.2020 год. по гр. дело № 2223/2020 год. на РС-Варна,
постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на С. Р. М. от гр.
Варна по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 260798/21.10.2020 год., постановено по
гр. дело № 2223/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските и за присъждане
в негова полза на пълния размер на извършените от него разноски в производството пред
първата инстанция, както и за отхвърляне на искането на ответника по иска за присъждане
на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК;
ОСЪЖДА С. Р. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. **** бл. *, вх. *, ап. * да
заплати на „Енерго- Про Продажби”АД, С ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс – Г, на основание чл
.78, ал. 3 ГПК, сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) – разноски за производството
по частната жалба, съставляващи заплатено адвоктско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7