№ 279
гр. Перник, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200878 по описа за 2025 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ (А „ПИ“), гр.София с който на „ЮНИОН ИВКОНИ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Цар
Иван Шишман“ № 17, представлявано заедно от управителите Г.Л.А. и И.Д.С.,
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.102, ал.2 от същия закон, установено от Електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) с
Устройство № 20321, намиращо се на път А-3, км 21+932 на територията на
общ. Перник.
Въз основа на изложените в жалбата доводи, чрез пълномощника адв.
А. Л. И. от САК, се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при неговото издаване и в противоречие
с материалния закон. Излагат се подробни съображения за нарушена
процедура по ангажиране на отговорността, тъй като се счита, че нарушението
е следвало да се установи и санкционира по общия ред. Сочи се, че
предвидената в чл.179, ал.3б от ЗДвП санкция във фиксиран размер
противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като наруша
1
принципа за пропорционалност, като се излагат подробни съображения в тази
насока. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател - редовно призовано,
не изпраща представител. По делото е депозирано становище от неговия
пълномощник адв. А. И. от САК, с което се иска отмяна на атакувания ЕФ по
изложените в жалбата съображения. Претендира се за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв с ДДС, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие, ведно с фактура номер
********** от 17.07.2025г.
Административнонаказващия орган ( АНО) А „ПИ“, гр. София се
представлява от юрисконсулт Д. И. Р., която оспорва основателността на
жалбата. Пледира оспорения ЕФ да бъде потвърден като законосъобразен.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл.59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 10.02.2024г., в 16:05 часа, с Устройство № 20321, представляващо
елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път А-3 км 21+932, с посока Нарастващ километър в
община Перник, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено
нарушение с пътно превозно средство – автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег.
№ ***, с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6А, без ремарке, за което изцяло не е заплатена пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаване.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП
генерирала доказателствен запис (доклад) с номер на нарушението
11158В788404725DE063021F160A1ECD, с приложени статични изображения
във вид на снимков материал.
Установено било, че процесния автобус е собственост на „ЮНИОН
ИВКОНИ“ ООД, ЕИК *********.
Въз основа на изложено А „ПИ“, гр. София издала ЕФ № **********,
с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на дружеството- жалбоподател е
наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
2
От правна страна:
От публично достъпното Решение № 680 от 21.09.2022г. на
Министерски съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса се установява, че А-3
– автомагистрала, е част от този списък, поради което за движение по пътя се
дължат такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, които зависят от категорията на пътното
превозно средство и изминатото разстояние.
От приложената по административнонаказателата преписка електронна
справка е видно, че автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** е с технически
допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А,
без ремарке, поради което на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за движението му
по платената пътна мрежа се дължи тол такса.
Не е спорно, че автобусът е регистриран на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД,
ЕИК *********.
Заснемането на автобуса е извършено от техническо средство -
Устройство № 20321, представляващо елемент от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3, км
21+932 на територията на общ. Перник.
Несъстоятелни са доводите, изложени в жалбата, че процесният ЕФ е
незаконосъобразен, тъй като не били представени доказателства за годността
на техническото средство, с което е установено административното
нарушение, тъй като процесното контролно устройство представлява
стационарна контролна точка - автоматично устройство за записване на
пътния трафик - като част от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП и като такова, съобразно действащото
законодателство, не подлежи на периодичен технически контрол. Следва да се
има предвид, че при установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП,
не е налице измерване на величини (скорост, тегло и пр.), за да се твърди, че е
следвало да преминава метрологичен контрол, тъй като техническото
средство (камера) единствено заснема движещия се автомобил и рег. му
номер. В чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории
пътни превозни средства на база време и на база изминало разстояние е
дадено легално определение на системата, която използва А „ПИ“, като за
същата не е предвидено да преминава през метрологичен контрол, поради
което не е допуснато нарушение, тъй като за такива устройства не се отнасят
изискванията на Закона за измерванията.
В административнонаказателната преписка е приложен доклад от
електронна система за събиране на пътни такси съгласно чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно
средство с рег. № ***, което е достатъчно доказателство, че на 10.02.2024г. в
16:05 часа, път А-3 км 21+932, с посока Нарастващ километър е преминал
процесния автобус с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2,
3
екологична категория ЕВРО 6А
От приетото по делото като писмено доказателство становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ на Национално
тол управление се установява, че за датата на нарушението за пътното
превозно средство няма получени тол декларации, както и няма получени
маршрутни карти.
С приложеното по делото писмо на „Шел България“ ЕАД е изяснено,
че моторното превозно средство с рег. № *** е било оборудвано с бордово
устройство към дата 10.02.2024г., но мрежата за България не е била активна,
тъй като бордово устройство е било предоставено от друг доставчик, който не
е деактивирал услугата. Посочено е, че в такива случаи, конкретно за
България, не е възможно активиране от страна на новия доставчик на услугата
преди същата да бъде преустановена (деактивирана) от предходния доставчик.
В този смисъл е и предоставената информация от „Интелигентни Трафик
Системи“ АД, че към момента на нарушението процесното пътно превозно
средство не е имало асоцирано оборудване, тъй като предоставеното бордово
устройство е било върнато от ползвателя на 03.07.2023г. В допълнение е
посочено, че услугата по сключения договор с дружеството-жалбоподател е
била спряна в периода от 23:56 часа на 16.07.2023г. до 19:53 часа на
13.02.2024г. поради изчерпване на сумата от предплатения баланс по
договора. При това положение за процесното пътуване дружеството-
жалбоподател е било длъжно да закупи маршрутна карта, което не е сторило.
Предвид изложено, съдът намира, че с оглед липсата на представени
каквито и да е доказателства за платени такси за извършеното движение на
автобус с рег. № *** за дата 10.02.2024г. за процесния участък, презумцията на
чл.189е, ал.9 от ЗДвП е необорена, поради което дружеството-жалбоподател е
извършило описаното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е
изпълнило задължението си да не допусне движение на пътното превозно
средство в обхвата на платената пътна мрежа, без установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП.
Съдът намира обаче, че при съставянето на ЕФ са допуснати няколко
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказанието.
На първо място, дружеството-жалбоподател е санкционирано по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, която хипотеза е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП, действаща в приложимата редакция към датата на извършване на
нарушението (ДВ, бр.105/2018г., в сила от 01.01.2019г.), тъй като изрично
регламентира, че само при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и
заснето от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава
ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С
последващото изменение на текста на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ДВ, бр.13 от
4
2024г., в сила от 13.02.2024г.), обхватът на нормата ясно и безусловно е
разширен и за нарушенията по чл.179, ал.3-3б вкл., т.е. за установеното на
10.02.2024г. такова нарушение е следвало ангажирането на отговорността на
дружеството-жалбоподател да се осъществи чрез провеждането на
административнонаказателно производство, като първо бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение и на следващ етап да бъде
издадено НП. Недопустимото санкциониране на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД с
ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на
производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за
отмяната на оспорения ЕФ.
На следващо място, настоящият състав намира, че са основателни
изложените в жалбата доводи за нарушение на принципа на
пропорционалност.
В случая с нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвиден фиксиран
размер на имуществената санкция - 2 500 лева, за извършено нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП. Разпоредбата е в противоречие с чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. В тази насока са
дадени задължителни постановки с Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на
СЕС, постановено по преюдициално запитване от Административен съд
Хасково на основание чл.268 от Договора за функционирането на
Европейския съюз, според което горепосочената норма на чл.9а трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер. При това положение санкционната норма на чл.179,
ал.3б от ЗДвП е неприложима с аспекта на тълкуването дадено с Решение от
21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС, доколкото в противен случай би се
стигнало до резултат, който не съответства на правото на ЕС
Предвид изложеното, съдът намира, че с оспорения ЕФ е наложено
наказание, регламентирано в противоречаща на Общностното право норма,
поради което наказването се явява неправилно.
Същевременно настоящият състав не разполага с възможност да
определи санкция съразмерна и пропорционална на извършеното нарушение,
тъй като към релевантния момент - 10.02.2024г., в националното
законодателство липсва друга норма, предвиждаща хипотеза за налагане на
санкция за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Неприложима е общата
5
административнонаказателна разпоредба на чл.185 от ЗДвП, тъй като със
същата се санкционират нарушения, за които законодателят не е предвидил
друго наказание, каквато хипотеза не касае настоящия случай, предвид
действащата разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП.
За пълнота на изложеното, съдът дължи отговор и на наведените в
жалбата доводи, че административнонаказателната отговорност е погасена по
давност, поради изтичане на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, като
намира същите за неоснователни.
Според легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ това е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази
връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. При това положение
нормата на чл.34 от ЗАНН е неприложима по отношение на процесния ЕФ.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд приложима е разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс (НК). Нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК повелява, че
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години, а чл.81, ал.3 от НК, че независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5
от НК. След като процесното нарушение е извършено на 10.02.2024г., то нито
обикновената погасителна давност по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, нито
абсолютната такава по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК е изтекла към
момента на постановяване на съдебното решение, поради което и изложените
в жалбата съображения в обратна посока са неоснователни.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на дружеството-жалбоподател, което има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.59 договор за правна защита и
съдействие, ведно с приложената към него фактура номер ********** от
17.07.2025г. се установява, че дружеството-жалбоподател е възложило на
адвокат А. Л. И. от САК оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по
обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 660.00 лева с ДДС и е заплатено изцяло, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г.
6
на ОСГТК на Върховния касационен съд.
По делото е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от дружеството-жалбоподател адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Пълномощникът е
изложил в жалбата обстойните доводи, за които е цитирал изчерпателно
съдебна практика на съдилища от различни съдебни райони, включително и
практика на СЕС. Направени са множество доказателствени искания,
включително е депозирано и писмено становище във връзка с исканата отмяна
на атакувания ЕФ.
В контекста на изложеното, съдът намира, че уговореното и заплатено
възнаграждение, което е към минимално предвидения размер в чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, към който препраща чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, не следва
да бъде намалявано под този предел, като се явява законосъобразен и
справедлив.
Предвид изложеното искането на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълния заявен размер от
660.00 лв с ДДС, който „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на
„ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК *********.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и
т.2 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр.София с който на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Цар Иван
Шишман“ № 17, представлявано заедно от управителите Г.Л.А. и И.Д.С., е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата за нарушение
на чл.102, ал.2 от същия закон, установено от Електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с устройство № 20321,
намиращо се на път А-3, км 21+932 на територията на общ. Перник.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на
„ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София ул. „Цар Иван Шишман“ № 17, представлявано заедно
от управителите Г.Л.А. и И.Д.С. сума в размер на 660 лв (шестстотин и
шестдесет лева), представляваща съдебни разноски по АНД №
20251720200878 по описа за 2025г. на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8