Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052 29.04.2021 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 01.04.2021 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков
гр. дело № 620 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ) на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление: Франция гр. Париж, бул. „Осман“
1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, чрез
юрисконсулт Н.М. против П.Ж.П., ЕГН **********, адрес: *** се твърди, че на
17.12.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и П.Ж.П., ЕГН ********** е бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № РLUS-11068248 посредством,
който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя
заем в общ размер на 10 000 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване
на договора до 20.12.2019 г., съгласно погасителен план, включващ падежните
дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 306.45 лева, като в договорът била посочена и
общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника бил определен годишен процент на разходите.
Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключил
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при
съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена
в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент по
кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване
на годишния процент на разходите (ГПР), била датата на подписване на договора
при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали била високосна и
договорът бил валиден за целия срок, като страните изпълнявали точно
задълженията си по него. Сумата, предмет на договора била преведена по личната
банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На
основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 306.45 лева, като в
чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава било
равно на основния лихвен процент (ОЛП), обявен от Българската народна банка, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360
част от годишния размер, определен в предходното изречение. Твърди се, че длъжникът
преустановил плащането на вноските по кредит № РLUS-11068248 на 20.01.2016 г.,
като към тази дата били погасени 12 месечни вноски. На основание чл. 5 от
договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, ставало изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай била 20.02.2016 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо
в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично
уведомление до длъжника. Тъй като от страна на длъжника не били извършвани
погасявания по дълга от кредитора било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Чирпан, за следните
дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № РLUS-11068248 както
следва: 9 350.81 лева (девет хиляди триста и петдесет лева и 81 стотинки) -
главница, 399.00 лева - мораторна лихва за периода от 20.02.2016 г. до
08.07.2020 г., законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението
за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в
сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава
била изчислена на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения
бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България съществува вземането по договор РLUS-11068248, обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 416/2020 г. по описа на Районен съд - Чирпан, а именно: 9 350.81 лева
- главница по договора за кредит, 399.00 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до 08.07.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Молят в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България да им бъдат присъдени и направените във
връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 416/2020 г. по описа
на Районен съд - Чирпан разноски както следва: 195.00 лева - държавна такса,
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
както и разноските за настоящото съдебно производство, както следва: 279.03
лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност в случай, че предявения установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
молят съдът да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият
има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. Н.Г.А.
***, в който излага, че формално искът е процесуално допустим, доколкото са
налице необходимите процесуални предпоставки за предявяването му, но
неоснователен, като твърди, че кредиторът е трябвало да уведоми длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че в резултат на
договора са били възникнали парични задължения за ответника, така както били
посочени в ИМ и в посочения размер. При липса на такова уведомяване искът бил
недопустим и следвало да бъде отхвърлен. По направеното алтернативно искане от
ищеца при отхвърляне на установителния иск, поради липса на уведомяване на
длъжника за предсрочна изискуемост да се приеме, че съдът е сезиран с
осъдителен иск за вземането, счита същото за недопустимо. Възразява срещу
твърдението в ИМ, че ответникът имал задължение да заплати претендираните суми
в размер на 9350.81 лв. - главница, 399.00 лв. - мораторна лихви за периода от
20.02.2016 г. -08.07.2020 г., ведно със законна лихва от подаване заявлението
за издаване заповед за изпълнение до изплащане на задължението, като излага по
съображения, че са налице неравноправни клаузи, включително за нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, като в инкорпорирания в
договора погасителен план не се съдържала информация относно отделните
компоненти на месечните вноски и същият бил нищожен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 416/2020 г. по описа на Районен съд – Чирпан
е, че съдът е издал в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: 9 350.81 лева
- главница по договора за кредит, 399.00 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до 08.07.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането, както и за разноските по заповедното производство: 195.00 лева -
държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, като в заповедта е
посочено, че вземането на заявителя се основава на задължение по договор за
потребителски кредит № PLUS-1106824
сключен на 17.12.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като кредитор и П.Ж.П., като кредитополучател. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът П.Ж.П. е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и в изпълнение на
дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
Представен е договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
РLUS-11068248, сключен на 17.12.2014 г. между кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ответника П.Ж.П. за сумата от 10000 лева. Дружеството - кредитор
по договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекратено чрез вливане в
ищцовото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД, регистрирано във Франция, със
седалище Париж, който развива дейността си в Република България, чрез своя клон
- „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Като универсален
правоприемник на кредитора ищцовото дружество е носител и на всички права и
задължения по процесния договор за кредит. Съгласно договора ответникът се е
задължил да върне получената в кредит сума със застрахователна премия от 2400 лева
на 60 месечни вноски по 306,45 лева – договорена е обща стойност на плащанията
18387,00 лева, с годишен процент на разходите - 24,24 % и лихвен процент –
20,27 %. Последната договорена падежна дата е 18.10.2019 г. Съгласно чл. 7 от
договора погасителните вноски ще покриват компонентите на задължението в
следната последователност: разноски, лихва, главница. В договора е инкорпориран
и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски,
размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. Видно е
обаче, че не е посочено каква част от отделните задължения на длъжника по
договора се погасяват с всяка погасителна вноска – главница, надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка,
съставляваща печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които
формират размера на погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора. В
договора не е посочен и размерът на уговорената възнаградителна лихва за
кредитора – нито като общ размер на вземането за целия период на договора, нито
като месечно плащане, включено в погасителната вноска. Съгласно чл. 2 на
договора, кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“, срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като тази такса се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от
общия размер на кредита. С чл. 5 страните са договорили, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането. Уговорено е също така, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 9 на договора
всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати
от последния, ако бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на
ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя. В
края на договора се съдържа изявление, с което кредитополучателят удостоверява,
че е получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна
информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Договорът
за кредит е двустранно подписан, като подписите на сключилите го лица не са
оспорени по делото.
Приложено е копие на писмо на ищцовото дружество от 12.10.2016 г.,
адресирано до ответника, в което е посочено, че е обявена предсрочна
изискуемост на кредита, както и ответникът е поканен да изпълни доброволно
задълженията си в 7-дневен срок, както и товарителница на която е отбелязано,
че поканата е връчена на 25.10.2016 г. на лице с имена Стоянка Германова Петкова
– майка. Поради това съдът приема, че липсват доказателства това писмо да е
било изпратено и получено от ответника преди завеждане на настоящото дело.
От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ)
се установява, че задълженията на ответника към датата на изготвяне на
заключението - 18.03.2021 г. са в размер на 5587.36 лева, от които главница
2879.43 лева и законова лихва за периода от 25.10.2016 г. до 18.03.2021 г. в
размер на 2707.93 лева.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, а при условия на евентуалност чл. 240 от ЗЗД.
Сключеният между страните договор за кредит представлява потребителски
кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият
отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи следва да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. В случая е видно, че
текстът на договора и условията по него са изписани на шрифт, който е по-малък
от 12. С оглед на това и на осн. чл. 22 от ЗПК, съдът намира, че процесният
договор е недействителен, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от
закона.
Видно от съдържанието на договора, в случая не са спазени и изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителния план не съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, а
договорът не съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден, всяко от които представлява самостоятелно
основание да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22
от ЗПК.
Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита.
В случая, съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 10000
лева, която сума е била преведена от кредитора по банковата сметка на
ответника, а дължимата главница е в размер 2879.43 лева, към 18.03.2021 г. което
се установява от заключението на приетата по делото ССЕ.
С оглед горното, съдът намира, че дължимата от ответника по договора за
кредит сума е в размер на 2879.43 лева, представляваща неплатена част от
главницата. На осн. чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи други суми по договора за
кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск
следва да бъде уважен частично, а именно за главница в размер на 2879.43 лева,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, а в останалата
му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед частичното отхвърляне на установителния иск, следва да бъде
разгледан предявения осъдителен иск по отношение на сумите, за които установителния
иск е отхвърлен, а именно относно главница в размер на 6471.38 лв. и мораторна
лихва в размер на 399.00 лева, начислена върху главницата за периода от
20.02.2016 г. до 08.07.2020 г.
Съдът намира, че така предявеният осъдителен иск за възнаградителната и
законната лихви е неоснователен по изложените по-горе мотиви, а именно, че на
осн. чл. 23 от ЗПК в случая ответникът – кредитополучател дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихви и други разходи по договора за
кредит.
По отношение на претендираната главница (в частта, за която установителния
иск е отхвърлен, а именно за сумата от 6471.38 лв.), съдът намира, че същата не
се дължи, тъй като тя е заплатена от ответника, чрез внесените от него суми по
договора за кредит, които са в общ размер от 6635.46 лева, съгласно
заключението на ССЕ.
Предвид частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 159.47 лева, представляваща
част от всички направени от него разноски в заповедното и в исковото
производство, съответна на уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 704.66 лева, представляваща част от
направени от него разноски в настоящото производство, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Чирпан,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че П.Ж.П., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление:
Франция гр. Париж, бул. „Осман“ 1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров, сумата от 2879.43 (две хиляди осемстотин и
седемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) лева, представляваща неплатена част от главницата по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
РLUS-11068248/17.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.07.2020 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част
от предмета на Заповед № 267/27.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 416/2020 г. по описа на
Районен съд - Чирпан, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения евентуален иск за осъждане на П.Ж.П., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на
управление: Франция гр. Париж, бул. „Осман“ 1, представлявано от Лоран Давид и
Льо Везине чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров следните суми, произтичащи от договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № РLUS-11068248/17.12.2014 г., а именно: 9
350.81 лева - главница по договора за кредит и 399.00 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.02.2016 г. до 08.07.2020 г.
ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление: Франция гр. Париж, бул. „Осман“
1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, сумата от 159.47
(сто и петдесет и девет лева и 47 ст.) лева, представляваща част от направените
от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство, съответна на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление: Франция
гр. Париж, бул. „Осман“ 1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър
Димитров да заплати на П.Ж.П., ЕГН **********,
адрес: ***, направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на
704.66 (седемстотин и четири лева и 66 ст.) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: