Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 22.04.2021 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.03. 2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1031 по описа за 2021
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260453/21.12.2020г.,
постановено по гр.д. №2749/2020г. по описа на Районен съд – С.З., с което е
отхвърлен предявения от „В.” ЕООД против „Е.” ЕАД иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4214.27 лева,
представляващи платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - помпена станция „К.“, ИТ № 2939033, за периода
23.06.2015 г. - 22.07.2015 г., по данъчна фактура №**********/31.07.2015 г.,
вследствие бездействието на „Е.” ЕАД за промяна на мястото и нивото на мерене
на доставена ел.енергия за този обект, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
Отхвърлен е и предявеният, при
условията на евентуалност, от „В.” ЕООД против „Е.” ЕАД иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4214.27 лева,
представляващи платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - помпена станция „К.“, ИТ № 2939033, за периода
23.06.2015 г. - 22.07.2015 г., по данъчна фактура **********/31.07.2015г.,
вследствие бездействието на „Е.” ЕАД за промяна на мястото и нивото на мерене
на доставена ел.енергия за този обект, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното
решение. Направено е оплакване, че съдът не е разгледал спора по същество. Въззивникът
претендира разноските, направени пред двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемите, с който вземат становище по
направените в нея оплаквания. Направено е искане съдът да потвърди обжалваното
решение, което въззиваемите считат за правилно, обосновано и постановено при
спазване на материалните норми и процесуалните правила. Претендират направените
разноски, съобразно представените списъци. Към отговора на въззивната жалба
въззиваемите представят съдебна практика - решение от 14.11.2019г., постановено
по гр.д. №2532/2019г. на РС – С.З., потвърдено с решение от 10.03.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 1007/2020 г. на ОС – С.З..
Постъпило е
становище от ЗК „Уника“ АД - трето лице помагач на страната на въззиваемите
/ответници в първоинстанционното производство/, с което заявява, че
постановеното решение е правилно, валидно и допустимо и моли да бъде
потвърдено.
Съдът
като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена
е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна срещу решението, с
което са отхвърлени предявените от него главен и евентуален иск.
Разгледана по същество въззивната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е
спорно, че „В.“ ЕООД и „Е.“ ЕАД са страни по договор за
продажба на ел. енергия, като „В.“ ЕООД е потребител на
електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч.
и на обект с ИТ № 2939033 – Помпена станция „К.”,
общ. Т..
Не е спорно, че процесният
обект на ищеца с ИТ № 2939033 –
Помпена станция „К.”,
общ. Т., е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.”
ЕАД на ниво ниско напрежение и че през 2016г. е променено меренето на ниво
средно напрежение.
„В. “ ЕООД е собственик на Електропровод „В." 20 kV и на помпена
станция „О.“, видно от представените по
делото писмени доказателства - заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т.,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за
земя, сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.",
акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на помпена станция „О." с. О.,
на помпена станция „К.", разрешение за ползване от 1995г.
Относно
кореспонденцията на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и
стартирането на процедура по смяна на нивото на мерене, анализа на събраните
гласни доказателства по делото и заключението на съдебно-икономическата
експертиза на осн.чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Първоинстанционният
съд е назначил съдебно-техническата експертиза. Видно от експертното заключение, през периода 23.06.2015г. - 22.07.2015г.
измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект
ПС „К.", ИТ №2939033 в размер на общо 69131,28 kWh се е извършвало на ниво ниско напрежение в
ЗРУ /Закрито разпределително устройство /20kV/ 400V в ПС „К.". Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че
електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил
собственост на „В. “ ЕООД през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно
напрежение. „Е.“ ЕАД е трябвало да монтира в подходящо ел.
табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене“ или в съществуваща килия.
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема като компетентно, обосновано
и неоспорено от страните, за периода от 23.06.2015г. до 22.07.2015г. дължимата цена
на ел. енергия до обект средно напрежение Помпена станция „К.", ИТ №
2939033 по цени средно напрежение на свободния пазар, съгласно сключените
договори между „В. “ ЕООД гр. С.З. и „М.“ АД
гр. С. е в размер на 8581,40 лв. Платената от „В. “ ЕООД гр. С.З. цена на ел. енергията за процесния период до обект ниско
напрежение Помпена станция „К.", ИТ № 2939033 е в размер на 11390,79 лв.
Налице е разлика в размер на 2809,39 лв. между платената от „В. “ ЕООД гр. С.З. цена на ел. енергията за периода
23.06.2015г. до 22.07.2015г. до обект ниско напрежение -Помпена станция „К.",
ИТ № 2939033 и дължимата цена на ел. енергия средно напрежение по цени на
свободния пазар. Вещото лице посочва, че ако се приеме, че „В. “ ЕООД гр. С.З. не дължи цена на ел. енергията по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.",
ИТ № 2939033, за периода от 23.06.2015г. до 22.07.2015г., а дължи цената до
обект на средно напрежение - Помпена станция „К.", по цени на свободния
пазар, съгласно сключените договори между „В. “ ЕООД гр. С.З. и „М.“ АД
гр. С., е налице разлика в размер на 2809,39 лв. за ел. енергията за процесния
период.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявените
искове - главен и евентуален се търси деликтна отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за
чужди противоправни и виновни действия и бездействия - настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице,
на което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които
вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
В тежест на ищеца е да докаже претърпените
вреди и че същите са причинени в
резултат от противоправни действия или бездействия на лице, натоварено от
ответника, при или по повод на изпълнението на възложената му работа.
Настоящият
състав приема за безспорно установено правото на собственост на ищеца върху
електропровод „В.“ 20 кV и Помпена
станция „О.“, Помпена Станция „К.", както и,
че към момента на изграждането процесният трафопост е бил свързан към страна
ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /2007 и 2013 г.,
отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен
един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и тя да се намира
в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Следователно, от значение е къде е границата на собственост на електрическите
съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл. 27
от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване
на кабелните накрайници към уредбата.
От цитираните
разпоредби следва, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, според което границата на собствеността са
изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно
напрежение. „Е.“ ЕАД е трябвало да монтира в подходящо ел.
табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция
„Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща
килия.
Изложеното по –
горе не доказва деликтна отговорност на „Е.“ ЕАД и „Е.“ ЕАД ,
каквато се претендира в исковата молба. От това, че за процесния период от
време измерването на потребена енергия за обект Помпена Станция „К."
неправилно се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито
разпределително устройство/ 20kV/400V в Помпена Станция „К.", не
следва, че ищецът е претърпял имуществени вреди, вследствие противоправно
поведение на ответниците по делото. По-скоро, в случая ответникът „Е.“ ЕАД се е
обогатил с разликата в цената на консумираната ел.енергията, но тъй като такъв
иск не е предявен, съдът намира, че правилно искът е бил отхвърлен от РС.
Предвид изложеното,
предявеният иск за обезщетяване на вреди срещу „Е.“ ЕАД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. По същите съображения следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и предявеният при условията на евентуалност иск за същите
вреди срещу „Е.“ ЕАД. В този смисъл първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за
основателно възражението на пълномощника на въззивника за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, претендирано от въззиваемите дружества и
предвид чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде намалено до размера на 150 лв. за всяко от въззиваемите
дружества, тъй като не е налице правна и фактическа сложност по делото.
По изложените
съображения и на основание чл.271 , ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 260453/21.12.2020г.,
постановено по гр.д. №2749/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С.З., ул. *** да заплати на "Е." ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул."***сумата 150 лв./сто и петдесет лева /,
представляваща юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С.З., ул. *** да заплати на „Е.“ ЕАД ЕГН ********* ***
сумата 150 лв./сто и петдесет лева /, предсталяваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач „З.“ АД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: