Р Е Ш Е Н И Е
№ 478, година 2015, 09. 01. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова
секретар Ани Цветанова, постави на разглеждане т. дело № 678 по описа на БОС за 2013 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по искова молба на „Заложна къща –МАРК ВЛАДИС“ ООД, ЕИК *********, гр. Ботевград, обл. София,ул. „17-ти ноември“ № 1, представлявано от М. М.- управител, адрес за съобщения: гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 78, адв. Живко Харизанов, срещу К.Ц.М., ЕГН **********, гр. Б. ул. „Г.“ № **, ет. *, адрес за съобщения: гр. София, ул. „проф. Н. Михайлов“ № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца, сумата 27000 лв. по запис на заповед от 10. 01. 2011 г. и заповед за изпълнение на парично задължение № 3265/ 27. 06. 2013 г. постановена по ч.гр.д. № 5163/ 2013 г. на БРС, заедно със законната лихва върху претендираната сума, от завеждане на иска/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, до окончателното и изплащане. Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител. Оспорва иска, като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за сключен договор за заем от 10. 01. 2011 г. получаването на посочената сума, както и издаването на записа на заповед . Оспорена е автентичността на записа на заповед от 10. 01. 2011 т. като ответницата заявява, че не е подписан от нея. Прави доказателствено искане.
Бургаският окръжен съд, след като съобрази предявения иск, направените възражения, събраните доказателства и закона, намира за установено, следното:
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание – чл. 422 от ГПК.
Ищецът в исковата си молба твърди, че на 10. 01. 2011 г. е сключил договор за заем с ответницата, за сумата 27000 лв. като на същата дата, сумата е получена от нея. Съгласно договорката им, сумата е трябвало да бъде върната на 11. 01. 2011 г. За обезпечаване на вземането на ищеца, ответницата е издала на 11. 01. 2011 г. Запис на заповед за сумата 27000 лв. която е следвало да бъде заплатена, при предявяване. В случая, според ищеца, вземането е изискуемо от деня на издаване на записа на заповед– 11. 01. 2011 г.
Поради това, че ответницата не е върнала получената сума, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнени на парично задължение, по реда на чл. 417 от ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 5163/ 2013 г. на БРС. В заповедното производство, ответницата е възразила, поради което е предявен този иск. В допълнителната искова молба, ищецът отново твърди наличие на договорни правоотношения с ответницата, въз основа на които, тя дължи на дружеството 27000 лв. по издадения, от нея запис на заповед от 10. 01. 2011 г. като обезпечение на това нейно задължение по договор.
Ответницата, в отговора си, по реда на чл. 367 от ГПК и в съдебно заседание, оспорва иска, като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца за сключен договор за заем от 10. 01. 2011 г. получаването на посочената сума, както и издаването на записа на заповед. Оспорена е автентичността на записа на заповед от 10. 01. 2011 т. като ответницата заявява, че той не е подписан от нея.
Във връзка с оспорената автентичност на подписа на ответницата на записа на заповед, по искане на ищеца, е допусната съдебно- почеркова експертиза. В първото, по делото заседание, процесуалният представител на ищеца, заявява, че не поддържа това свое доказателствено искане и експертизата е изпълнена, по искане на ответницата. Вещото лице, след направени изследвания на сравнителен материал и оригинала на записа на заповед, приложен в преписката по ч.гр.д. № 5163/ 13 г. на БРС, приобщена, към доказателствата по делото, констатира, че подписът за издател на записа на заповед, е положен от ответницата. Експертизата не е оспорена от страните и съдът я възприема.
По искане на ищеца, уважено от съда, са изслушани обяснения на ответницата, по реда на чл. 176 от ГПК, съгласно които, тя е сключвала договори за заем, с ищцовото дружество, но винаги срещу залог на ценности. Няма спомен да е подписвала процесния запис на заповед и предполага, че в случая е мислила, че подписва анекс, към договор за заем, каквито е подписвала, в други случаи.
Предвид гореизложеното и приетите писмени доказателства, съдът приема за установено, че ответницата е издала, в полза на ищеца, запис на заповед на 10. 01. 2011 г. Страните не спорят, относно редовността на записа на заповед и от представения такъв, се установява, че той е редовен, притежавайки всички реквизити, по чл. 535 от ТЗ.
В случая, предявявайки установителния иск, след като се е снабдил, по реда на чл. 417 от ГПК, със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, ищецът е въвел твърдение, че сумата по записа на заповед, е предмет на договор за заем, сключен с ответницата, на 10. 01. 2011 г. Тя е получила тази сума- 27000 лв. на същата дата и съгласно договорката им, е следвало да я върне на 11. 01. 2011 г. /или на следващия ден/. За обезпечение на вземането, по този договор, ответницата е издала процесния запис на заповед. Ищецът е въвел твърдение с исковата молба, че вземането му по записа на заповед, произтича от конкретно каузално отношение. За да бъде прието, за установено вземане му, в настоящия процес, той следва да докаже наличието на твърдяното каузално отношение – договор за заем от 10. 01. 2011 г. за сумата 27000 лв. при направеното възражение на ответницата, за липсата на точно такова каузално отношение.
В процеса по делото, ищецът не успя да докаже твърдяното от него каузално правотношение с ответницата, въпреки изисканите нейни обяснения.
Съгласно трайната задължителна съдебна практика, абстрактният характер на записа на заповед, като едностранна правна сделка, не следва да се абсолютизира. / Р. № 105 от 13. 07. 2012 г. на ВКС по т.д. № 564/ 2011 г. ІІ т.о. ТК/. В особена степен, това важи в случаите, когато самият ищец въвежда твърдение за наличие на договор за заем, какъвто е процесният и доказването му става предмет на производството по чл. 422 от ГПК. Ищецът твърди, че е предал на ответницата, сумата 27000 лв. Следователно, той дължи доказване на пораждането на задължението, по посочената каузална сделка - предаването на сумата, с надлежни доказателства, което не е провел успешно, защото записът на заповед не е разписка и не може да я замести.
Мотивиран от гореизложеното, съдът следва да отхвърли предявения положителен установителен иск, като недоказан и да присъди на ответницата, направените разноски. Съобразно приложените доказателства за разноските, те са: 400 лв. – адвокатски хонорар и 350 лв. – възнаграждение на вещо лица.
Водим от горното, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Заложна къща –МАРК ВЛАДИС“ ООД, ЕИК *********, гр. Ботевград, обл. София, ул. „17-ти ноември“ № 1, представлявано от М. М.- управител, адрес за съобщения: гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 78, адв. Живко Харизанов, срещу К.Ц.М., ЕГН **********, гр. Б. ул. „Г.“ № **, ет. *, адрес за съобщения: гр. София, ул. „проф. Н. Михайлов“ № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца, сумата 27000 лв. по запис на заповед от 10. 01. 2011 г. и заповед за изпълнение на парично задължение № 3265/ 27. 06. 2013 г. постановена по ч.гр.д. № 5163/ 2013 г. на БРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Заложна къща –МАРК ВЛАДИС“ ООД, ЕИК *********, гр. Ботевград, обл. София, ул. „17-ти ноември“ № 1, представлявано от М. М.- управител, адрес за съобщения: гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 78, адв. Живко Харизанов, да заплати на К.Ц.М., ЕГН **********, гр. Б. ул. „Г.“ № **, ет. *, адрес за съобщения: гр. София, ул. „проф. Н. Михайлов“ № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, сумата 750 лв. /разноски/– разноски.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред БАС, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :