РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330106063 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 531.20 лева, обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 11.07.2020г. на ***** и 21.69 лева обезщетение за забава.
Ищецът- „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско+“ е настъпило събитие– ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на
застрахован при него автомобил „*****”. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е
преминаването на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, в резултат на което са настъпили увреждания предна лява гума и джанта.
Отремонтирането на автомобила било извършено в сервиз, а за отстраняването на
щетите било определено и платено обезщетение от 531.20 лева на собственика.
Твърди, че отговорност за вредите носи ответникът, като му била изпратена покана за
доброволно изпълнение. Такова не постъпило, поради което се иска осъждането да
заплати сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидна застрахова за
автомобила. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка с вредите. Не било
отчетено и поведението на водача на автомобила. Иска се отхвърляне на претенцията.
Претендира разноски.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: че е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и твърдяния механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на
обезщетението.
С доклада на делото, обективиран в определение от 31.05.2021г. като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът отговаря за
поддръжката пътя, където се твърди да е настъпило събитието и че застрахователят е
изплатил обезщетение по договора в размер 531.20 лева на собственика на автомобила.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема тези обстоятелства за доказани.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД и собственика
на автомобила по застраховка „Каско+“. Същата е била валидна към момента на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие- 11.07.2020г.
За инцидента не е съставен протокол за ПТП, поради което за установяване
реализирането на застрахователния риск са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля П.М.. Той посочва, че си спомня за инцидента като на
булеварда попаднал в дупка на пътното платно. Разбрал за проблем след около 2
километра, когато уредите отчели спад в налягането на лявата гума. Спрял в
автосервиз, където установили, че гумата е срязана и я сменили. Върнал се, за да
огледа мястото, като заявява, че дупката е била дълбока около 15-20 см. Показанията
на свидетеля са конкретни и последователни, като се подкрепят от събраните писмени
доказателства, свързани с регистриране на събитието пред застрахователя, поради
което следва да бъдат кредитирани. С оглед на така събраните гласни доказателствени
средства, съдът приема за доказано настъпването в срока на покритие на посоченото от
ищеца събитие. От представените по делото общи условия е видно, че настъпилото
събитие представлява покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за
договора.
От приетата по делото САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира
напълно, се установява механизмът на ПТП (идентичен с посочения в исковата молба)
и наличието на причинно- следствена връзка между него и щетите.
2
На 16.07.2020г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на
автомобила, е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В
изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане,
ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е
определил и заплатил на собственика сума от 531.20 лева.
След извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (факт отделен като безспорен в доклада
на делото), поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
дупката до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността на
имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП с отчетено износване е
551.72 лева. Посочената стойност на действителните вреди е по-висока от изплатеното
застрахователно обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и
следва да бъде уважен в претендирания размер.
Не може да се сподели и възражението, че водачът на увреденото МПС не се е
съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата предвижда, че водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
3
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и твърди от
страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или обозначено
по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната норма, която
се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Предвид всичко изложено до момента предявената претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Относно обезщетението за забава:
Задължението на делинквента за заплащане на изплатеното от застрахователя
обезщетение е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора, каквато в настоящия
случай е била получена на 30.10.2020г. и е бил предоставен 15-дневен срок за
изпълнение. Не се установява да е настъпило погасяване на вземането, поради което
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода от 15.11.2020 г.
до 09.04.2021 г. Изчислено на основание чл. 162 ГПК за периода обезщетението за
забава е в размер на 21.54 лева. Поради това претенцията за разликата до сумата от
21.69 лева и за датата 14.11.2020 г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство в размер на 99.65 лева за д.т., 519.86 лева за адв. възнаграждение и
САТЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 0.03 лева разноски по съразмерност.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, да заплати на „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 531.20 лева- главница съставляваща размер на
застрахователното обезщетение, платено от ищцовото дружество по щета, на
основание договор за застраховка "Каско+”, за лек автомобил ****във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 11.07.2020 г. в ******, при което автомобилът,
4
преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; сумата от
21.54 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.11.2020 г. до 09.04.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда на 13.04.2021г. до окончателното й погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над 21.54 лева до 21.69
лева, както и за датата 14.11.2020 г.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, да заплати на „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 619.51 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, сумата от 0.03 лева- разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5