РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Враца, 07.03.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на
19.02.2024г. /деветнадесети февруари, две хиляди двадесет и
четвърта година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Д. ВАНЧИКОВА, без участие на
прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 681 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК
/Административно-процесуален кодекс/, във връзка с чл. 38 от ЗДС /Закона за
държавната собственост/.
Образувано по ЖАЛБА на „П.Л.П.“ ЕООД ***, представлявано от управителя И.М.И., против
Решение № 826/21.11.2023г. на Министерски Съвет /МС/ на Република България /РБ/
за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект „Модернизация на път I-1 /Е-79/ „***“, участък от
км. 161+367 до км. 194+164.89, на територията на ***, с което се отчуждава част
от имот собственост на дружеството, представляващ поземлен имот /ПИ/ с иденти-фикатор
24668.3.340; урбанизирана територия; начин на трайно ползване: за
бензиностанция, газостанция, метанстанция; площ за отчуждаване 0.312 дка и
стойност на парично обезщетение 1 098 лв., ПИ находящ се в ***, местност „П.“.
Изложени са в жалбата съображения относно правния
интерес за обжалване на акта и незаконосъобразност на същия, по отношение
отчуждаването и по отношение определената цена. Твърдят се материална
незаконосъобразност на оспорения акт и допуснати процесуални нарушения в
отчуждителното производство, както и незаконосъобразност на акта, в частта за
определяне на равностойно парично обезщетение.
Иска се отмяна на акта или изменение на решението в
частта относно определения размер парично обезщетение, като се определи
равностоен размер на паричното обезщетение, както и размер на обезщетението за
пропуснати ползи /жалба на л.11-16 от делото/.
В съдебно заседание /с.з./, чрез процесуален
представител - * Т.Т. от ***, жалбоподателят „П.Л.П.“ ЕООД ***, поддържа жалбата, по съображенията изложени в нея.
Не се претендират разноски в жалбата и пред съда в с.з.
Ответникът - Министерски съвет на РБ, редовно
призован, се представ-лява пред съда от пълномощник - А.Т., ** в Дирекция
„Правна“ на МС, притежаващ Удостоверение за юридическа правоспособност №
909/18.09.2014г. /л.10/. Излагат се от пълномощника в съпроводителното писмо
към административната преписка /на л.4-8/, пред съда и в писмено становище /л.632-634/
съображения за законосъобразност на оспорения акт, и се иска отхвърляне на
жалбата. Сочи се, че жалбата в частта в която се иска изплащане на обезщетение
за пропуснати ползи на основание чл.39б ал.10 вр. ал.7 от ЗДС е недопустима.
Оспорва се заключението на СОЕ в частта за пазарната стойност на имота
определена на 2 900 лв. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна - *** /А.Ц./,редовно
призован не изпраща представител. Становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата е изразено писмено чрез ** Б.Б. /л.443-445/. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - ** /А.В./ , редовно
призован не изпраща представител. Чрез пълномощник – ** В.И.-А. оспорва жалбата,
като недопустима и неоснователна в писмено становище /на л.439-440/.
Заинтересованата страна – Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез пълномощник – * Д.П. в съдебно заседание оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Иска потвърждаване на решението на МС на РБ,
като правилно и законосъобразно.
По делото са събрани писмени доказателства – от
жалбоподателя със жалбата /л.17-60/ и допълнително представени /л.481-587/, от
ответника е изпратена административната преписка /л.62-420/ и допълнително
изискани чрез съда от РДНСК-Враца /л.614-615/, и от министъра на регионалното
развитие и благоустройството /л.447-470/. По искане на жалбоподателя е
допусната /л.598/ и изготвена съдебно-оценителна експертиза/л.623-627/, която е
приета от съда /л.635-636/.
Настоящият съдебен състав на Административен
съд - Враца, като обсъди изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните
по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 325 от 19.05.2011 г. на МС на РБ /л.113/
са обявени за „национални обекти“ редица републикански пътища, сред които и „участък
от път I-1 /Е-79/ „***“. В тази връзка със Заповед № РД-02-15-129/ 18.08.2023г.
/л.115-117/ на министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, е
одобрен проект за изменение на ПУП-ПП за обект: “Модернизация на участък от път
I-1 /Е-79/ „***“ от км.161+367 до км.194.164.89, в землищата на *** и населени
места в ***, съгласно приети и одобрени текстови и графични части. Заповедта е
обнародвана в ДВ бр. 73/25.08.2023г. /л.118-120/, не е обжалвана и е влязла в
сила на 09.09.2023г. /л.114/ за което от МРРБ е уведомена АПИ.
Изготвен е Оценителен доклад /л.164-179/ с
приложения /л.180-420/ за определяне на равностойно парично обезщетение,
полагащо се на поземлените имоти в земеделски и урбанизирани територии,
засегнати от одобрения проект за изменение на ПУП-ПЗ за обекта “Модернизация на
участък от път I-1 /Е-79/ „***“ от км.161+367 до км.194.164.89, възложен от
АПИ.
Отправено е мотивирано искане по реда на
чл.34 от ЗДС на 27.10.2023г. /л.105-109/
от Председателя на УС на АПИ, с приложен съвместен доклад от министъра на финансите и министъра
на регионалното развитие и благо-устройството до МС с предложение за приемане
на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за
държавна нужда за обекта “Модернизация на участък от път I-1 /Е-79/ „***“ от
км.161+367 до км.194.164.89, в т.ч. и в землището на ***.
След изпълнение на процедурата Министерски
съвет на Република България е постановил
Решение № 826/21.11.2023г. /л.69-70/ за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
„Модернизация на път I-1 /Е-79/ „***“, участък от км. 161+367 до км.
194+164.89, на територията на ***, в т.ч. /л.73/ и за отчуждаване на част от
имот собственост на дружеството жалбоподател „П.Л.П.“ ЕООД ***, представляващ
ПИ с идентификатор 24668.3.340; урбанизирана територия; начин на трайно
ползване: за бензиностанция, газостанция, метанстанция; площ за отчуждаване
0.312 дка и стойност на парично обезщетение 1 098 лв., ПИ находящ се в ***, местност
„П.“. В оспорвания акт е посочено, че средствата, необходими за финансиране на
процедурата по отчуждаване на имотите, се осигуряват от АПИ.
Жалбоподателят е представил Оценителен доклад
за всички активи на дружеството /„П.Л.П.“ ЕООД ***/ от който е видно, че
стойността на целия имот с площ на парцела от 1 955 кв.м., ведно със
постройките в т.ч. бензиностанцията с навеса, колонките и резервоарите, е в
размер на общо 1 054 000 лв. към 31.12.2022г. /л.550/, оценена по
Метода на капитализиране на бъдещи приходи от наем.
Съгласно заключението на съдебно-оценителна
експертиза по делото *** е ***. Намира се на 16 км. от областния център *** и
около 2 км от общинския център ***. Общински път свързва *** с минаващия
западно покрай селото първокласен републикански път I-1 част от Европейски път
Е-79. Землището на *** граничи със землището на ***. Процесния имот е
урбанизи-рана територия, разположена на пътя ***. Имотът представлява реална
част от поземлен имот с идентификатор 24668.3.2 съгласно подробен устройствен
план /ПУП/, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-98/ 16.09.2016г. на
заместник министър на МРРБ, изменен с влязла в сила Заповед №
РД-02-15-129/18.08.2023г. на министъра на МРРБ, територия на транспорта с начин
на трайно ползване – за път републиканка пътна мрежа с площ 312 кв.м. Имота е с
идентификатор 24668.3.340 по КККР на ***. Имотът се оценява от вещото лице в съответствие
с предназначението му преди одобряването на ПУП, а именно – за бензиностанция.
Размера на равностойното парично обезщетение,
съгласно СОЕ, не може да се определи по
реда на чл.32 ал.2 от ЗДС, вр. § 1а т.2
и т.4 от ДР на ЗДС, тъй като от предоставената информация от Служба по
вписвания *** и извършена проверка на място в Служба по вписванията за вписани
сделки в урбанизирана територия на ***, в периода 18.09.2022г. – 18.09.2023г.,
отговарящи на изискванията на § 1а т.2 и т.4 от ДР на ЗДС, липсват извършени
сделки с аналогични имоти.
По реда на ППЗДС съобразно чл. 32 ал. 3 т. 1
от ЗДС размера на равностойното парично обезщетение за процесния имот е
1 098 лв. Съгласно чл.96 ал.1 от ППЗДС, за имоти в урбанизирани територии,
съобразено с чл.32 ал.3 т.1 от ЗДС, цената на земята се определя в съответствие
с нормите на Приложение 2 към чл.20 от ЗМДТ, като получената стойност се
удвоява. От Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх. №
56070 01702/23.08.2023г. на ***, е видно, че
данъчната оценка на ПИ с индентификатор 24668.3.3 с площ 1 955
кв.м. възлиза на 3 340 лв. или 1.76 лв./км.м. Площа на отчуждената част,
съставляваща ПИ с идентификатор 24668.3.340 е 312 кв.м., при което се получава
сумата 1 098 лв.
На база извършените покупко-продажби с имоти,
които в преобладаващата си част са от същата категория за период от 6 месеца,
най-близък до датата на оценката /25.10.2023г./ в оспореното решение, по метода
на пазарната стойност /посредствено сравнение/, стойността е 2 900 лв.
Оценката на земята е извършена по
сравнителен метод, като се отчитат специфичните за имота фактори – зона в
населеното място, транспортна достъпност, привлекателност на населеното място,
степен на изграденост на инженерната инфраструктура и т.н. Стойността на земята
е определена на база данни за извършени сделки с аналогични имоти, предоставени
от *** и Служба по вписвания, и описани в заключението. Посочени са четири
вписани сделки с дати на вписване – 20.11.2023г., 05.01.2024г., 08.01.2024г. и
27.06. 2023г. Пазарната стойност на процесния поземлен имот с идентификатор
24668.3.340 от 312 кв.м. е оценена на сумата от 2 900 лв. В тази част
заключението е оспорено от пълномощника на
ответника.
Съгласно заключението на СОЕ, независимия
оценител правилно е определил цената на отчуждения имот по реда на ППЗДС в
размер на 1 098 лв., тъй като принудителното отчуждаване на имоти частна
собственост за държавни нужди, се извършва по реда на чл.32 ал.2 от ЗДС вр. §1а
т.2 и т.4 от ДР на ЗДС или по реда на ППЗДС, съобразно чл.32 ал.3 т.1 от ЗДС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от
надлежна страна - собственик на имота, предмет на оспореното решение, чийто
права и законни интереси са засегнати. Видно от данните по преписката жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1
от ЗДС, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА,
в частта, в която се иска отмяна на акта или изменение на решението в частта
относно определения размер парично обезщетение,
Жалбата е НЕДОПУСТИМА, в частта, която се
иска да се определи размер на
обезщетението за пропуснати ползи. В тази част основателно се явява становището
на ответника. Съгласно чл.39б ал.7 от ЗДС инвеститорът на обекта дължи на
собствениците на имотите по ал.1 обезщетение за пропуснати ползци от датата на
влизане във владение на имота до влизане в сила на решението за отчуждаване на
съответния имот. Определянето на обезщетението по ал.7 става по реда на чл.39б
ал.13-16 от ЗДС със заповед на Областния управител, която подлежи на обжалване
пред адм. съд. В случая не се оспорва заповед на Областен управител по чл.39б
ал.14 от ЗДС, поради което в тази част в която се иска присъждане на
обезщетение по чл.39б ал.7 от ЗДС жалбата е недопустима и следва да се остави
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.
Разгледана по същество, жалбата в останалата
си част е частично ОСНОВАТЕЛНА. Няма основания да отмяна на оспорения акт, в
частта за отчуждаване на процесния имот, а само за изменението му, в частта за
определеното обезщетение на жалбоподателя.
Обжалваното решение касае изграждането на
национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ. Същото е
издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените
правила, в съответствие с материалния закон, но не и с неговата цел - относно
определяне на размера на обезщетението в оспорената му част.
Представените в административната преписка
доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и
чл.34б от ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.
Решението съдържа реквизитите по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за
която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената
(размерът на обезщетението) и собствениците на имотите. Наличието на държавна нужда, която не може да
бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен
устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/, одобрен по съответния законов ред,
с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗДС. Отчуждаването е
законосъобразно.
Основния спор между страните е при правилно
прилагане разпоредбите на ЗДС ли е определено обезщетението за отчуждения имот.
Съобразно
чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически
или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение. По силата на ал. 2 на чл. 32 от ЗДС
равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с
предназначението на имотите преди влизането в сила на ПУП съответно преди
одобряването на ПУП който предвижда изграждане на национален обект и за който е
налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания. Разпоредбата на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС гласи, че
равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от
имоти, определена по реда на този закон,
а съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС,
„Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. В
случая, за определянето размера на равностойното парично обезщетение съдът е
допуснал СОЕ, която вещото лице е
изготвило фактически в три варианта.
Настоящият състав намира, че следва да вземе
предвид заключението на вещото лице по
третия вариант, а именно пазарната стойност на имота, тъй като същото в
най-голяма степен изпълнява изискването на законодателя за определяне на
справедлива пазарна стойност на отчуждения имот. Постоянна е практиката на
ЕСПЧ, според която, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност на имота, не е налице съразмерност, за която цел държавите имат
отговорността и задължението да въведат такава законодателна рамка, която да
осигури пълно осъществяване и защита на тези права. В съответствие с това е и
Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ постановено по делото К. и други срещу
България. В решението изрично се казва, че размерът на обезщетението следва да
е изчислен въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността
върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което е в съответствие с целите на
закона за получаване на равностойно обезщетение от собственика на земята. С
оглед на което, оценката на независимия оценител, по проведената от държавата
процедура, за имота не съответства на пълната пазарна стойност на този отчужден
имот. Оценката е занижена и не
представлява равностойно обезщетение. Макар и заключението на СОЕ да
потвърждава, като правилна направената оценка
в оценителния доклад.
Следва да се вземе предвид при определяне на
равностойното парично обезщетение, съответно пазарната цена като осреднена цена
от цените на сделки по см. на параграф 1а, т. 2 от ЗР на ЗДС. Водещо е не формалното
приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на справедлива
пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на
справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки,
които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот. Установи се
от заключението на СОЕ, че има сделки в посочения период, макар и в по-голямата
си част след възлагане на оценката – на 18.09.2023г., а именно – на
20.11.2023г., 05.01.2024г., 08.01.2024г. и 27.06.2023г., и реалната пазарна
цена на земеделската земя в това землище е занижена в оценителния доклад, което
не съответства на целта на закона – съгласно чл. 146 т. 5 от АПК. Следва да се
отбележи, че в оценителния доклад изрично е посочена и датата на оценката –
25.10.2023г.
При тези доводи, размера на определеното
обезщетение по отношение на поземлен имот с идентификатор 24668.3.340;
урбанизирана територия; начин на трайно ползване: за бензиностанция,
газостанция, метанстанция; площ за отчуждаване 0.312 дка, находящ се в ***,
местност „П.“, собственост на жалбоподателят, за която е определено парично обезщетение на стойност
1 098 лв.
следва да бъде определено на 2 900
лв., като съдът отбелязва, че макар тази
сума да е посочена от вещото лице, с оглед установени допълнителни
доказателства, е съответна на изискването за определяне на справедливо
равностойно обезщетение. Този извод се обосновава както от представените по
делото доказателства, така и от заключението на СОЕ.
С оглед изложеното неправилно
административният орган е определил по-ниско обезщетение от равностойното
парично обезщетение за процесния имот и жалбата на дружеството се явява
основателна в тази част, като размерът на обезщетението по отношение на процесния
поземлен имот следва да се определи в размер на 2 900 лв. вместо определеното
от 1 098 лв.
Следва да се измени оспореното решение в
частта за определения размер на парично обезщетение, съгласно горното, и се
остави в сила в останалата част – в частта за отчуждаването на процесния имот.
В частта, в която се иска присъждане на обезщетение по реда на чл. 39б ал. 7 от ЗДС жалбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, като
производството по делото се прекрати в тази част.
От страна на жалбоподателят „П.Л.П.“ ЕООД ***,
не са претендирани разноски по делото и съдът не следва да се произнася за
разноските. В жалбата, в няколко текущи молби по делото /на л.476-480, на л.618
и на л.628-629/, както и пред съда по същество при устните състезания /л.636
гръб/, пълномощника не заяви претенция за разноски по делото, нито
представи списък на разноските. Няма приложен и договор за правна помощ, а само
пълномощно /на л.474/. По делото жалбоподателят е внесъл сумата от 50 лв. д.т.
за образуване на делото и сумата от 400 лв. за възнаграждение на вещото лице по
допуснатата СОЕ.
По отношение ответника и заинтересованите
страни, които оспориха жалбата, няма основания за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 826/21.11.2023г.
на Министерски съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда - за изграждане на обект „Модернизация на път
I-1 /Е-79/ „***“, участък от км.161+367 до км.194+164.89, на територията на ***,
в частта, в която е определено на „П.Л.П.“
ЕООД ***, парично обезщетение в размер на 1 098 лв., за отчуждаване на поземлен
имот с идентификатор 24668.3.340; урбанизирана територия; начин на трайно
ползване: за бензиностанция, газостанция, метан-станция; площ за отчуждаване
0.312 дка, находящ се в ***, местност „П.“, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение от 1 098 лв. на 2 900
лв. /две
хиляди и деветстотин лева/ и оставя в
сила решението в останалата част.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „П.Л.П.“ ЕООД ***, в частта, в която се иска по отношение
процесния имот присъждане на обезщетение за пропуснати ползи по чл. 39б ал. 7 от ЗДС и
прекратява производството по делото в тази част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване и протест, на
основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: