№ 16
гр. гр.Несебър , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери В. Събев
при участието на секретаря Диана И. Каравасилева
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Гражданско дело №
20202150100645 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл.
422 ГПК вр. чл. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „Теленор - България” ЕАД срещу Г. К. Ж. са предявени искове за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 92,24 лева - незаплатени абонаментни такси по
Допълнително споразумение от 05.02.2016г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 19.12.2015г., дължима за отчетен период от 10.07.2017г. до 09.10.2017г., както и
сумата от 49,95 лева - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.02.2016г. за
предоставяне за възмездно ползване на устройство марка Lenovo A6010 White, за отчетен период
от 10.07.2017г. до 09.12.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението – 06.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди,
че на 05.02.2016г. между страните били сключени сочените допълнително споразумение и договор
за лизинг. Излага, че по допълнителното споразумение ответникът не изпълнявал месечните си
задължения за периода 10.07.2017г. – 09.10.2017г. Обръща внимание, че сумата от 49,95 лв. по
договора за лизинг е формирана от пет лизингови вноски – по 9,99 лв. всяка, като последните две
са начислени накуп на основание чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг. Обръща
внимание, че е настъпила и обща изискуемост за плащане на лизинговите вноски, тъй като срокът
на договора в чл. 2 от него е изтекъл, а устройството не е върнато. Излага, че задълженията са
индивидуализирани в издадени от ищеца фактури, както следва: фактура № ********** от
10.08.2017г. за сумата от 39,86 лева (включваща абонаментна такса и лизингова вноска след
приспаднато плащане в размер на 1,02 лв.), фактура № ********** от 10.09.2017г. за сумата от
42,37 лева (включваща абонаментна такса и лизингова вноска), фактура № ********** от
10.10.2017г. (включваща абонаментна такса и лизингова вноска) и фактура № ********** от
10.12.2017г. (по която се претендира само сумата от 19,98 лв. – лизингови вноски). С тези доводи
1
от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски от заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения служебен адвокат на ответника е подаден отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Развива съображения в насока,
че не съществува сключен между страните договор. Сочи, че фактурите не могат да докажат
дължимост на сумите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника -
по Допълнително споразумение от 05.02.2016г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 19.12.2015г., настъпила изискуемост на вземането и размера на
претенцията си.
Като писмени доказателства по делото са приети оригиналните екземпляри от Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 19.12.2015г. и Допълнително
споразумение от 05.02.2016г. към него (на л. 56 – л. 62 от делото). Посочените договор и
допълнително споразумение са сключени между „Теленор - България” ЕАД и Г. К. Ж., като в тях
фигурират подписите на последния. Посочените документи не са оспорени по делото и се
кредитират от съда. С тези доказателства се установява наличието на валидна облигационна връзка
между страните по делото и възраженията в обратната посока, обективирани в отговора на
исковата молба, са неоснователни. Видно е, че считано от 05.02.2016г. Г.Ж. се задължил да
заплаща месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. на „Теленор - България” ЕАД по
абонаментен план „Нонстоп 29.99“, включващ минути за телефонни разговори, SMS и мобилен
интернет от 2000 MB на месец за телефонен номер ++359*********.
По делото са приети фактура № ********** от 10.08.2017г., фактура №
**********/10.09.2017г. и фактура № ********** от 10.10.2017г. (на л. 5 – л. 7 от делото). С тях са
начислени 30,89 лв. – абонаментна такса (с ДДС) за периода 10.07.2017г. – 09.08.2017г. (от ищеца
е направено признание, че от ответника е извършено частично плащане в размер на 1,02 лв.,
поради което по тази фактура се претендира сумата от 29,87 лв. за абонаментни такси), 32,38 лв. –
абонаментна такса за периода 10.08.2017г. – 09.09.2017г. и 29,99 лв. – абонаментна такса за
периода 10.09.2017г. – 09.10.2017г. Във всяка фактура е определен срок на плащане (съответно
25.08.2017г., 25.09.2017г. и 25.10.2017г.). Посочените доказателства не са оспорени от ответника.
Т.е. безспорно Г. К. Ж. е ползвал услуги по договор и допълнително споразумение към него, за
което са му начислени абонаментни такси (с цитираните фактури) за отчетен период 10.07.2017г. –
09.10.2017г. Съдът намира, че по делото се доказва наличие на задължение, възникнало за
ответника по цитираното облигационно правоотношение в претендирания размер от 92,24 лв.
Искът за главница е доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло. Следва да се обърне
внимание, че изводите не се базират единствено на приложените към исковата молба фактури, а и
на предоставените писмени доказателства, установяващи облигационна връзка между страните.
При извършена служебна преценка съдът не констатира неравноправни клаузи в договора.
2
Претендира се заплащането на месечна абонаментна такса, която не е в завишени размери и по
никакъв начин не нарушава правата на ответника като потребител.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника
– Договор за лизинг от 05.02.2016г. за предоставяне за възмездно ползване на устройство марка
Lenovo A6010 White, настъпила изискуемост за вземането за заплащане на лизингови вноски по
договора, както и размера на вземането си.
Безспорно между ищеца и потребителя е действал договор за лизинг. Същият е представен
по делото в оригинал (на л. 63 – л. 64) и не е оспорен. От него се установява, че ответникът
получил посоченото устройство (Lenovo A6010 White) и се задължил да го изплати съгласно
погасителен план, обективиран в чл. 5 от договора (на месечни вноски от по 9,99 лв. всяка). Видно
от цитираните фактура № ********** от 10.08.2017г., фактура № **********/10.09.2017г. и
фактура № ********** от 10.10.2017г. (на л. 5 – л. 7 от делото) с тях за периода 10.07.2017г. –
09.10.2017г. на ответника са начислени за плащане 3 вноски по договора за лизинг – от по 9,99 лв.
всяка. Няма данни посочените вноски да са заплатени от Ж. (въпреки настъпилите падежи за
плащането им съобразно погасителния план съответно на 05.08.2017г., 05.09.2017г. и 05.10.2017г.).
Поради тази причина и в унисон с чл. 12 от общите условия към договора за лизинг, за ищеца е
възникнало правото да начисли накуп още две вноски по договора за лизинг, включени във
фактура № ********** от 10.12.2017г. Т.е. по делото се установява, че за отчетен период
10.07.2017г. – 09.12.2017г. на ответника са начислени общо 49,95 лв. – неплатени вноски по
договора за лизинг, поради което и този иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски. В исковото производство ищецът е направил следните разноски: 75 лв. за платена
държавна такса и 360 лв. за платен адвокатски хонорар. Същите следва да му се присъдят изцяло.
По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото производство
съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В това
производство ищецът е направил следните разноски: 25 лв. платена държавна такса и 360 лв. –
платен адвокатски хонорар, които следва да му се присъдят.
Не следва да бъдат намалявани адвокатски хонорари, заплатени от ищеца, тъй като същите
са изключително близко до минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а делото не е напълно лишено от
правна сложност с оглед възраженията на ответника за липса на облигационна връзка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. Ж., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
Несебър, комплекс „С.В. дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
3
управление в гр. София, ж. к. „Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 92,24 лева - незаплатени абонаментни такси по Допълнително
споразумение от 05.02.2016г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
от 19.12.2015г., дължими за отчетен период от 10.07.2017г. до 09.10.2017г., а на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 49,95 лева -
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.02.2016г. за предоставяне за възмездно
ползване на устройство марка Lenovo A6010 White, за отчетен период от 10.07.2017г. до
09.12.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
заявлението – 06.03.2020г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. К. Ж., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър, комплекс С.В., да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.
к. „Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 385 лв., представляваща направени
разноски по ч.гр.д. № 219/2020г. по описа на Районен съд Несебър, от които 360 лв. – платено
адвокатско възнаграждение и 25 лв. – платена държавна такса.
ОСЪЖДА Г. К. Ж., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Несебър, комплекс „С.В. да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.
к. „Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер
435 лв., представляваща направените в настоящото производство разноски, от които 360 лв. –
платено адвокатско възнаграждение и 75 лв. – платена държавна такса.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми:
IBAN: BG52 CITI 9250 1000 1041 11, BIC: CITIBGSF при „Ситибанк Европа“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4