Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 10 по описа за 2020 г. на РС Елин
Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от С.В.С., ЕГН **********
с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 19-1204-002868/18.10.2019
г. на Началник група към ОДМВР София,
с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно, тъй като установената фактическа обстановка е
неправилна и не отговаря на действителната такава, поради което
административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.Райчинков, който
поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – ОДМВР
София, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище в
съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена административната преписка
заявяват, че жалбата е неоснователна и молят наказателното постановление да
бъде потвърдено.
РП
Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 19-1204-002868/18.10.2019 г
на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото
е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № АА257404/26.04.2019
г. срещу С.В.С.. Наказателното постановление е съставено срещу жалбоподателя за
това, че: „На 26.04.2019 г. около 11.00 часа в Община Елин Пелин, на път
автомагистрала № А-2 като водач на лек автомобил …… с рег. №……., държава България, при обстоятелства: По АМ Хемус, при
26 до 29 км посока гр.Варна управлява лек автомобил ……. с рег. №…… собственост на фирма ВП „Брандс интернешънъл“ , БУЛСТАТ……. и извършва следното нарушение: движи
се безпричинно в лентата за принудително спиране. Водача е сам в автомобила и няма
видими здравословни проблеми, е извършил: 1.на автомагистрала се движи в
лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство, с което е
нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП, поради което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Видно от АУАН № АА257404/26.04.2019 г., същият е
съставен от В.Ц.И. – младши автоконтрольор в РУ Ботевград и подписан от
свидетеля В.В.П. срещу С.В.С., за нарушение чл.58, т.3 от ЗДвП. АУАН
е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис и в него са направени възражения, че камионът е
загрял и затова е навлязъл в аварийната лента. Срещу така съставения АУАН е
постъпило възражение в законоустановения срок по ЗАНН, в което се сочи, че
превозното средство е било аварирало.
От справка за МПС …….с рег. №…… се установява, че същия е
собственост на ВП БРАНД Интернешънъл АД.
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от
„Пътна полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на
името на С.В.С. се установява, че същия
е правоспособен водач и има наложени и
други наказания по ЗДвП.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели В.Ц.И. и В.В.П. се установява следното: Свидетелят И. –
актосъставител сочи, че поддържа изложената в АУАН фактическа обстановка. На
посочената в АУАН дата – 26.04. с колежката му П. били на смяна и по искане на
ОД МВР София от ОДЧ Ботевград били
изпратени на АМ Хемус в района на тунел Витиня, преди тунела от страната на с.Ч., тъй като имало образувано
голямо задръстване от автомобили, с цел да окажат съдействие на колегите си.
Отивайки на място установили, че имало много автомобили, които били спряни
преди това от колегите им, тъй като карали в лентата за принудително спиране.
Там бил и автомобилът на жалбоподателя. Превозното средство било товарен
автомобил. В тази връзка свидетелят И. съставил на жалбоподателя АУАН. Водача
бил сам в превозното средство и по него не се виждали видими технически
неизправности. Свидетелят установил това като направил външен оглед на
превозното средство и не установил течове от двигателя, спукана гума или други
повреди. Твърди, че би трябвало да е задал въпрос на водача за здравословното
му състояние, тъй като това е рутинен въпрос, но не си спомня.
Свидетелката В.П. сочи, че с колегата
й И. били дневна смяна и по разпореждане на ОДЧ били изпратени за съдействие на техни колеги, на АМ Хемус,
преди тунел Витиня по повод много спряни автомобили, които се движели в лентата
за принудително спиране. Тя и колегата й И. не били очевидци на деянието, а
колегите им от магистрална полиция, които били спряли автомобилите им обяснили,
че са се движели в лентата за принудително спиране. Поради това колегата й И.
съставил процесния АУАН. Твърди, че не може да каже дали превозното средство
било технически изправно, тъй като това било проверено от колегата й И.. Той
вероятно е попитал водача дали има и здравословен проблем, тъй като този въпрос
винаги се задава при констатиране на подобно нарушение.
По искане на жалбоподателя по делото
бяха разпитани и свидетелите Р.С.М. и П.З.И.. Свидетелят М. сочи, че работи във фирма ВП БРАНДС Интернешънъл АД
като механик автотранспорт. В тази връзка познава МПС …….с рег. № …….– товарен
автомобил и му е известно, че миналата година веднага след великденските
празници извършили ремонт на този автомобил, тъй като имал повреда на съединителя
на охладителната система. Тази повреда води до проблеми с охладителната система на двигателя и може
да доведе до блокирането му в най-добрия случай. При подобна авария автомобила
минава в авариен режим и не може да се движи с по-висока скорост, а най-много
до 45 км. Свидетелят И. твърди, че работи във фирма ВП БРАНД Интернешънъл АД
като диагностик на МПС и също познава товарния автомобил ……собственост на фирмата. Затова му
е известно, че камионът имал проблем със загряването непосредствено преди
Великденските празници, защото го докарали в сервиза и там го диагностицирал.
Ремонтът обаче бил отложен след Великден, тъй като сервиза не работел по време
на празниците. При извършената диагностика било установено, че камиона прегрява
и започва да хвърля вода, тъй като е аварирал съединителя. Тази повреда на
камиона не му позволява да се движи със скорост по-висока от 40-45 км/ч.
Фактическата обстановка по делото се
установява и въз основа на приетите писмени доказателства: докладна записка,
сведение и тахограф.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана
по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Съставът на административното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП,
предвижда, че: „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да се
движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство;”. В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че
на посочената в АУАН дата се е движил по АМ Хемус с управлявания от него товарен автомобил
Мерцедес Актрос с рег. № РВ 7896 МТ в лентата за принудително спиране, но
оспорва обстоятелството, че се е движел без да е била налице уважителна причина
за това, с твърдение, че автомобила е имал повреда.
Законодателят в цитираната норма на чл.58, т.3
от ЗДвП е предвидил изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда
на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство, като при наличието на което и да е от тези
изключения, административна отговорност на водача на пътното превозно средство
за движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала не може да се
търси. Изложеното налага извод, че при ангажиране на административна
отговорност на водач на моторно превозно средство за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП следва да не е налице което и да е от тези изрично предвидени от
законодателя изключения, като липсата им следва да се посочи изрично в
наказателното постановление и издадения преди това АУАН.
При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът
прие, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал като водач
пътно превозно средство – товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № РВ 7896 МТ
в лентата за принудително спиране. Това безспорно установено поведение от
страна на наказаното лице не е достатъчно, за да се приеме, че чрез същото се
осъществява състава на чл.58, т.3 от ЗДвП, доколкото по делото не се установи
по безспорен и несъмнен начин, че не е била налице някоя от предпоставките
предвидена в нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят въвежда
доводи и представя доказателства, че е предприел движение, тъй като в
превозното средство се е явил технически проблем.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства
на посочената в АУАН и НП, поради което изводите на наказващия орган останаха
недоказани. В настоящия случай в показанията си актосъставителя заявява, че е
огледал отвън превозното средство и като не е установил видими технически
неизправности е приел, че не са налице
такива. В противоречие с отразената в АУАН и НП фактическата обстановка са
показанията на свидетелите Р.С.М. и П.З.И., които заявяват, че са
диагностицирали и ремонтирали превозното средство непосредствено след
констатиране на нарушението, като било установено, че товарния автомобил има
повреда, която не му позволява движение със скорост по-висока от 40-45 км/ч.. В
тази насока съдът взе предвид и представения по делото тахограф на камиона, от
който също се установява, че водача непосредствено преди констатиране на
нарушението се е движел с ниска скорост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и И., тъй
като същите са логични, последователни и съответстват на доказателствата по
делото, поради което ги кредитира изцяло. От друга страна тези показания не
бяха опровергани по никакъв начин от свидетелите И. и П., тъй като същите не
изложиха каквито и да било факти, които да ги опровергаят или отрекат. Соченото
от свидетелят И. обстоятелство, че по време на проверката товарният автомобил
видимо от външна страна не е имал технически проблем, не може да изключи
възможността превозното средство да е с технически проблем, който да не е видим.
Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че жалбоподателят се е движил
в аварийната лента по независещи от него обстоятелства, при които законът
позволява такова поведение.
Необходимо е да се посочи, че в тежест на административно
наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното
нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН.
Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление,
административно наказващият орган се основава на констатациите в АУАН и те в
рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат
за верни до доказване на противното. В съдебното производство обаче, те нямат
обвързваща доказателствена сила и съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение или не. Едва след събиране на категорични и обосновани
данни за авторство на деянието и доказаност от обективна и субективна страна
може да се наложи и съответното наказание.
В случая от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил вмененото му
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателна му отговорност, тъй като съдът прие за недоказано
вмененото му нарушение, поради което наказателното постановление, следва да
бъде отменено.
На следващо място се констатира,
че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и в нарушение
на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Посочената законова разпоредба
предвижда, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай нито
актосъставителя, нито свидетелят по съставяне на процесния АУАН са очевидци на
деянието, тъй като свидетелите И. и П. заявиха, че деянието е установено по
разкази на техни колеги спряли превозното средство, а АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на нарушението.
Посоченото нарушение на
процесуалните правила е съществено, тъй като опорочава процедурата по
образуване на административно наказателното производство още със съставянето на
АУАН и също е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Воден от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1204-002868
/18.10.2019 г. на Началник група към
ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: