Р Е Ш Е Н И Е
№ 1604
гр. Пловдив, 10. 10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 1164 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Н.Р.К. с посочен съдебен адрес *** чрез
адв. Я.Р., срещу ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди” № 7 за присъждане на обезщетение в размер на 1 500 лв.,
представляващо причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, душевна
травма и силни отрицателни емоции в периода от 08.06.2022 г. до датата на
депозиране на исковата молба (т.е. 04.05.2023 г.), вследствие на отменена като
незаконосъобразна Заповед за полицейско задържане на лице рег. №
11777зз-31/08.06.2022 г., издадена от И.Г.Г. – служител на отдел ИП при ОД на
МВР – Пловдив в качеството му на полицейски орган. Претендира се присъждане и
на законни лихви от датата на издаване на заповедта, а именно 08.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а така също и на разноски, съгласно
представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото
писмени бележки.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив чрез процесуален представител юриск. П.
оспорва така заявените искови претенции с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прави
искане за прилагане разпоредбата на чл. 5, ал. 1, алтернативно на чл. 5, ал. 2
от ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага
в депозирания по делото писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
неоснователност на исковите претенции.
Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че с влязло в сила на 15.11.2022 г. съдебно решение № 3404/21.10.2022 г.,
постановено по гр. дело № 8941/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI
гр. състав (приложено по настоящото дело), е отменена Заповед за задържане на
лице № 11773зз-31/08.06.2022 г., издадена от полицейски орган И.Г.Г. при Отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържането на Н.Р.К. в
помещение за временно задържане на 06 РУ гр. Пловдив. Видно от горепосочената
заповед, К. е бил задържан в 13,00 часа на 08.06.2022 г., а съгласно нарочни
изявления от ищеца и ответника, е бил освободен на следващия ден, т.е. на
09.06.2022 г. в 13,00 часа.
В хода на настоящото съдебно производство като свидетел е разпитана Б.Р.К.
– майка на ищеца, която заявява, че знае защо се води настоящото дело,
притеснена е, защото отново преживява този случай, отново се чувства като майка
– притеснена. Случила се е ситуация, в която синът й е бил задържан и е бил
разпитван относно работата, която е работил, като това е било през м. юни 2022
г., не може да забрави този момент, защото като родител е преживяла всичко с
него, защото неговото състояние тогава се е влошило, той се е променил – изпаднал
е в депресия, затворил се е вкъщи, не е искал да контактува с никой, не е
допускал никой до себе си, трябвало е време. На по-следващ етап е споделял
какво е преживял, през какво е преминал – по време на разпит е преместван от
една стая в друга стая, влизали са хора, които са казвали, че трябва да каже
това, което не било истина. Свидетелката твърди, че синът й е завършил право и
работи като юрист и е трябвало да спазва закона, а те са искали да обвини други
хора за неща, които не са се случвали. На следващо място посочва, че той е преминал
през този етап – затваряли го в ареста 24 часа в условия, които били нечовешки,
отношения и каквото и да е било. Когато е пристигнала и го е видяла пребледнял,
с високо кръвно, гладен, жаден, не е могла да повярва, че това е нейният син.
Научила е много по-късно, благодарение на адвоката, за задържането, той 24 часа
бил в ареста, след това отново са го докарали, отново е продължил разпитът и го
пуснали. Емоционалното му състояние твърди, че продължило доста време – 4-5 месеца,
дори още в момента чувствал страх от тъмнината, в която е стоял затворен, имало
моменти, в които не желаел да се коментират определени теми, след задържането
не е продължил да ходи на работа, взел си е отпуск и са взели мерки за
здравословното му състояние, в което е бил изпаднал, за съжаление, свидетелката
посочва, че ищецът се е разделил с приятелката си, с която имали връзка от 3
години. Смътно си спомня за колко време ищецът си е взел отпуск, но твърди, че
е било доста време.
Съдът кредитира частично показанията на разпитания по делото свидетел, като
същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в решението, наред с
останалия събран по делото доказателствен материал и ценени през призмата на
чл. 172 от ГПК.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ОД на МВР - Пловдив са
легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е
така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД
на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка
и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй
като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се
предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК
ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.
На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на
обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният
акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца
искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че Заповед за
задържане на лице № 11773зз-31/08.06.2022 г., издадена от полицейски орган И.Г.Г.
при Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е отменена с влязло в
сила Решение № 3404/21.10.2022 г., постановено по гр. дело № 8941/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. състав.
При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на длъжностни лица на ОД на МВР - Пловдив,
изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.
Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената
съвкупност по делото претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор
на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от
отменения административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите
кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с
претендираните неимуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред
административен акт, като съображенията за това са следните:
Терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни
актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното
разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от
засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет
на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото
защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и
неимуществени.
Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде
съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера
на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и
достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия
емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и
актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.
Въз основа на свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното
производство, настоящият съдебен състав приема, че в периода на действие на
отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 11773зз-31/08.06.2022
г., издадена от полицейски орган И.Г.Г. при Отдел „Икономическа полиция“ при ОД
на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано
за срок от 24 часа задържането на Н.Р.К. в помещение за временно задържане на 06
РУ гр. Пловдив, а именно от 13,00 часа на 08.06.2022 г., когато е бил задържан,
до 13,00 часа на 09.06.2022 г., когато е бил освободен, ищецът е преживял
негативни емоции – стрес, душевна травма и силни отрицателни емоции, които
следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде
определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва
да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на
ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените
неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е
налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и
във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и
незаконосъобразния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски
показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитания по
делото свидетел се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания в резултат на
издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са му причинени са по повод и
във връзка със Заповед за задържане на лице № 11773зз-31/08.06.2022 г.,
издадена от полицейски орган И.Г.Г. при Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за
срок от 24 часа задържането на Н.Р.К. в помещение за временно задържане на 06
РУ гр. Пловдив.
В случая свидетелските показания в достатъчна степен установяват, както
вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразната заповед. Казано с други думи,
налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на
ищеца, са доказани по основание.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност,
фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът
на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди,
следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния административен акт
се е отразил на увреденото лице.
При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде
отчетен фактът, че задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е вид
принудителна административна мярка с определен срок на действие – в случая 24
часа. Или, ограничаването на свободата на движение на ищеца не би могло да бъде
повече от 24 часа, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от
Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи, уреждаща, че задържаните лица незабавно се
освобождават след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от
изтичането на 24-часовия срок за задържане по реда на ЗМВР. В конкретния
случай, както вече се посочи, правото на свободно предвижване на ищеца е било
ограничено в рамките на 24 часа - от 13,00 часа на 08.06.2022 г., когато е бил
задържан, до 13,00 часа на 09.06.2022 г., когато е бил освободен. При това
положение следва да се приеме, че ищецът е търпял твърдяните вреди единствено и
само в този период, а именно от 13,00 часа на 08.06.2022 г. до 13,00 часа на
09.06.2022 г., тъй като след този период заповедта е прекратила действието си.
По отношение на наведените твърдения след този период, в каквато насока са
и част от показанията на разпитания по делото свидетел, когато са били в ход
наказателно производство по досъдебно производство № 237/2022 г. по описа на
Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив, следва да се посочи на
първо място, че е извън срока на действие на отменената като незаконосъобразна
заповед. Отделно от това, тук вече не се касае за административна дейност, нито
за действия на административни органи или техни длъжностни лица. Това е така,
защото следствените органи (Националната следствена служба, окръжните
следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в
специализираната прокуратура), както и органите на дознание в МВР, извършвайки
процесуално-следствените действия по разследване по реда на НПК, не
осъществяват административна дейност, а правораздавателна, поради което и
тяхната отговорност за вреди не може да бъде ангажирана по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, а е по чл. 2, ал. 1 от с.з. С други думи казано, ищецът разполага с
правото да заведе иск по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ пред общите съдилища в
случай, че прецени, че правата му са били накърнени по някакъв начин от
действията, респ. бездействията на посочените по-горе длъжностни лица.
Съдът намира също така, че интензитетът на породените негативни емоционални
преживявания у ищеца не е висок, без да са налице белези на дълбоки и трайни
увреждания на неговата психика. Не се установява това състояние да е трайно, да
се е отразило на здравето на ищеца или на неговата професия, съответно работно
място. До извод в обратната насока не водят показанията на свидетеля в частта
им, касаеща психологическото състояние на ищеца, доколкото за наличието или
липсата на твърденията като причинена „депресия“ и „високо кръвно“, следва да
бъдат представени съответните медицински документи, тъй като това са факти,
които не могат да бъдат установени само и единствено със свидетелски показания.
Отделно от това няма данни разпитаният по делото свидетел да е лекар, а още
по-малко да е извършил преглед и поставил диагноза на ищеца. Нещо повече,
свидетелят не заявява, че ищецът Н.К. е ходил на психолог и лекар. Все в тази
насока следва да се посочи, че психологическото състояние на ищеца може да бъде
установено единствено и само с помощта на съдебно-медицинска експертиза,
каквато не е поискана, въпреки указаната му доказателствена тежест с
разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание. По
идентичен начин недоказано остава и твърдението, че ищецът не е ходил на
работа, доколкото за установяването на тези обстоятелства, е необходимо
представянето на писмени доказателства като например молба за разрешаването на
отпуск, съответно заповед, с която е бил разрешен, респ. отказан отпуск и/или болнични
листове.
Отчитайки посочените до тук обстоятелства, периода на исковата претенция,
предвид характера и интензитета на породените негативни преживявания,
настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. за
посочения период от 13,00 часа на 08.06.2022 г. до 13,00 часа на 09.06.2022 г. при
съобразяване с икономическия растеж и стандарта на живот и актуалната практика
на ВАС по казуси като процесния (така напр. Решение № 5586 от 30.05.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 465/2023 г., III о.). Според този съд именно посоченият размер
най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца
и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава
на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за
справедливост.
Във връзка с възражението на ответника за освобождаване от отговорност на
основание чл. 5 от ЗОДОВ следва да се посочи, че отговорността на дирекцията не
би могла да се ангажира, ако увреждането е причинено по изключителна вина на К.,
каквото в настоящия случай не се установява. Предвид приетото за установено по
делото, не се установяват и предпоставките за намаляване на обезщетението по причина,
че той е допринесъл за увреждането.
Крайният извод, който се налага е, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, е частично основателен, като ще
следва да бъде уважен за сумата от 500 лв., а за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 1 500 лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Във връзка с претендираните лихви от ищеца, следва да бъде съобразено, че
съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело №
3/2004 г., ОСГК, при незаконни административни актове, началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, е моментът на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконният акт (а не датата на издаване на незаконосъобразната заповед). При
това положение, с оглед заявеното, следва да се присъди лихва върху уважената
главница – 500 лв., считано от 15.11.2022 г. (датата на влизане в сила на
съдебното решение, отменящо незаконосъобразната заповед) до окончателното й
изплащане, а в останалата част искането следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените в това съдебно
производство разноски. Преди съдът да се произнесе относно размера на тези
разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение. В конкретния случай по делото са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
450 лв. (л. 22). Материалният интерес в случая е в размер на 1 500 лв.,
съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на чл. 8,
ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза точно на 450 лв., поради
което настоящият съдебен състав преценява възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар като неоснователно. С оглед изложеното, разноските в
производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в
размер на 160 лв. – заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 144 от АПК в съответствие с изхода на
спора. Според настоящия съдебен състав, юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде определено в размер на 100 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено
по съразмерност възлиза на 66,67 лв. и именно тази сума следва да бъде
присъдена на ответника.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди”
№ 7 да заплати на Н.Р.К., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес ***, сумата от
500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед
за полицейско задържане на лице рег. № 11777зз-31/08.06.2022 г., издадена от И.Г.Г.
– служител на отдел ИП при ОД на МВР – Пловдив в качеството му на полицейски
орган, отменена като незаконосъобразна с Решение № 3404/21.10.2022 г.,
постановено по гр. дело № 8941/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI
гр. състав, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
15.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й предявен размер от 1 500 лева и
лихви, считано от 08.06.2022 г.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди”
№ 7 да заплати на Н.Р.К., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес ***, сумата от
160 (сто и шестдесет) лева, разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Н.Р.К., ЕГН ********** с посочен съдебен адрес *** да заплати на ОД на МВР
– Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 сумата от
66,67 (шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: