Решение по дело №949/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 66
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20207170700949
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш ЕН И Е

№ 66

гр. Плевен, 27.01.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на  двадесети  януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора АННА БАРАКОВА, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №949/2020г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал.1, вр. чл.4 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Производството по адм.д.№949/2020г. по описа на АдмС- гр. Плевен, е образувано въз основа на искова молба от Л.Ц.Т., чрез адв. Д. П., против ИА “АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“- София, с която се твърди, че с НП №35-0000296/18.10.2018г. на Началник ОО“АА“- Плевен, на ищеца е наложено адм. наказание „глоба“ по ЗДвП, в размер на 500лв. Твърди се, че посоченото НП е обжалвано от страна на ищеца Т., като е образувано НАХД №2732/2018г. по описа на РС-Плевен, по което, с решение №2/02.01.2019г., оспореното НП е отменено. Посочва се, че съдебното решение е влязло в сила на 23.01.2019г. Твърди се, че по образуваното НАХД, ищецът е упълномощил адв. Д.П. и е заплатил в брой сумата от 200лв.- адв. възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото. Твърди се, че съобразно ТР №1/2017г. на ВАС, изплатените адв. възнаграждения, в производствата по обжалването и отмяната на НП, съставляват пряка и непосредствена последица от нанесената имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ИА “АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“- София, да заплати на ищеца, сумата от 200лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи направени разноски за адв. възнаграждение, платено в брой, по НАХД №2732/2018г по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на отмененото решение- 23.01.2019г, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски по настоящето производство.

Ответникът по жалбата ИА “АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“- София, признава предявеният иск и счита същия за основателен, но оспорва началната дата на лихвата за забава, като счита, че  същата следва да бъде присъдена считано от датата на настоящата искова молба. По отношение на претенцията за разноски в настоящето производство, счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, т.к., ответникът с действията си не е станал повод за завеждането на иска.

Контролиращата страна- ОП- Плевен, представлявана от прокурор Анна Баракова, изразява становище за основателност и доказаност на предявеният иск и предлага на съда да го уважи изцяло.

Съдът, като съобрази становищата на страните, въз онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, че против ищеца Л.Ц.Т., е издадено НП №35-0000296/18.10.2018г. на Началник ОО“АА“- Плевен, въз основа на което, е ангажирана административнонаказателната му отговорност, за извършено от него нарушение по чл. 139, ал., т.1 от ЗДвП.

По делото се установява, видно от приложеното към настоящето,  НАХД№ 2732/2018г. по описа на ПлРС, че същото е образувано по жалба от ищеца Т., против издаденото наказателно постановление, което, с Решение от 02.01.2019г, е отменено като незаконосъобразно. Решението е влязло в законна сила на 23.01.2019г.

Съдът констатира, че в кориците на посоченото НАХД №2732/2018г. по описа на ПлРС- л.6, е приложено пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, въз основа на които, жалбоподателя Т., е упълномощил адв. Д.П., да го представлява пред въззивната инстанция, по образуваното дело. Видно от съдържанието на приложеното пълномощно, е уговорено и заплатено в брой, адв. възнаграждение от 200лв.  

Така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно чл.1, ал.1 от ЗОДВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ постановява, че Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът приема, че потърсената адвокатска помощ и заплатения адвокатски хонорар, от страна на ищеца Т., по НАХД №2732/2018г. по описа на ПлРС, съставлява пряка и непосредствена последица от издаденото, и отменено като незаконосъобразно, наказателно постановление №35-0000296/18.10.2018г. на Началник ОО“АА“- Плевен, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано, и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно, и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.- в т. см. ТР№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че в случая е налице фактическият състав за ангажиране отговорността на Държавата по цитираните норми от ЗОДОВ, а именно: налице е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, претърпени са имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Съдът приема, че отмененото НП, представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. По делото се установява също и плащането на адв. възнаграждение, в брой, на сумата от 200лв., за ползваната в хода на производството по посоченото касационно дело, адвокатска услуга, като пряка и непосредствена последица от издаденото НП.

 На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като в полза на ищеца бъде присъдена сумата от 200лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението по НАХД№2732/2018г. по описа на ПлРС.- 23.01.2019г. Законна лихва се дължи именно от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП, като незаконосъобразно, по арг. ТР№3/2005г, т.4, съобразно която, при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на съответното решение. В случая, от страна на ищеца няма направено изрично искане за постановяване на решение, по реда на чл. 237 от ГПК- при признание на иска.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените в настоящето производство разноски от 160лв.- от които сумата от 10лв.- държавна такса и сумата от 150лв.- заплатено адв. възнаграждение. Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, поради което сторените по делото разноски следва да бъдат възложени на ответника. Цитираната норма, приложима по реда на чл. 144 от АПК, визира кумулативно наличие на две предпоставки- ответникът да не е станал повод за завеждането на делото и да е признал иска. Съдът намира, че в случая не е налице първата визирана предпоставка, доколкото ответникът е дал повод за завеждането на настоящето производство, за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, в резултат от незаконосъобразен адм. акт. Съдът намира също, че обстоятелството дали ищецът е заявил пред ответника извънсъдебно искане за заплащане на сторените разноски, за ирелевантно.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на основание чл. 1, ал.1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 от ЗЗД, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ген. Й.В. Гурко“, №5, представлявана от Б.Р.- изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Ц.Т., ЕГН **********,***, сумата от 200лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи направени разноски за адв. възнаграждение, по НАХД№2732/2018г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2019г , до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, от ГПК, вр. чл. 144 от АПК,  ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ген. Й.В. Гурко“, №5, представлявана от Б.Р.- изп. директор,, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Ц.Т., ЕГН **********,***, сумата от 160лв.- разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба, в 14- дневен срок от получаване на съобщението, пред  ВАС.

 

 

АДМ. СЪДИЯ:/п/