РЕШЕНИЕ
№ 19304
гр. ***, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110111693 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата
от 3366,46 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена *** енергия
за имот, находящ се в гр. ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., с която ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 27.02.2025 г.
до изплащане на вземането, сумата от 788,93 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за незаплатена *** енергия за периода от 15.08.2021 г.
до 21.02.2024 г., сумата от 17,44 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
27.02.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,63 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв –
потребител на *** енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ.
Поддържа, че до имота на ответника е била доставена *** енергия, която той е потребил,
без страните да са били обвързани от договорна връзка по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
(писмен договор за продажба на *** енергия за стопански нужди), поради което се е
обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената *** енергия и сумата за дяловото
разпределение, както и е изпаднал в забава за заплащане на посочените главници за ***
енергия и услуга дялово разпределение на *** енергия. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ***, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е бил
собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Поддържа се, че не е налице
обогатяване от страна на ответника за сметка на ***, доколкото в процесния период
ответникът не е ползвал имота. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.
Моли се съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
количеството и цената на реално доставената през исковия период *** енергия,
обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, спестявайки
разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка между обогатяването и
обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно
основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и
продажба на *** енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия
период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува *** или ***
енергия с *** гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между ***
предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил *** и че сградата – ***
(в която се намира процесния имот) е била присъединена към *** мрежа.
В настоящото производство не се спори, че между страните не е бил сключен договор
за продажба на *** енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
отношение за продажба на *** енергия за небитови (стопански) нужди.
При невъзможност на *** предприятие да търси стойността на доставената ***
енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която
норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С тази
законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства – *** г., *** г., писмо, рег. № *** г. на ***, район „***“, удостоверение,и изх.
№ *** г., се установява, че процесния топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в
гр. ***, е бил актуван като държавна собственост, като правата на управление върху имота
са били предоставени на *** /към настоящия момент ***/. Ето защо съдът намира, че
именно ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД.
За установяване на обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвал
доставената му от ищеца *** енергия за стопански нужди, спествайки си разходи за
закупуването й, по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. От
заключението се установява, че количеството *** енергия, постъпило в *** сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от ***.
Вещото лице е установило, че през процесния период ответникът не е ползвал *** енергия за
отопление на имота и за БГВ и такава не му е била начислявана от ищеца, като е била
начислявана само *** енергия за сградна инсталация и *** енергия за доставка на БГВ.
2
Вещото лице е установило от приложените документи, че ответникът е разполагал в
жилището си с отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирани топлинни
разпределители и термостатни винтили /радиаторите са демонтирани/затапени/, както и с 1
бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2020 г. до м.04.2022 г. не извършвано дялово
разпределение, поради демонтирани/затапени радиатори в имота. За периода от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г. потреблението на топла вода е изчислявано на база „служебен отчет“ поради
неосигурен достъп“ – брой потребители – 3 лица, при нормативно определен разход за
денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. Количеството *** енергия за сградна
инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното
заключение, процесният обект е с кубатура 141 куб.м. През процесния период общият
топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са
преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че
редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Съгласно заключението на
вещото лице размерът на непогасената главница за доставена *** енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е в размер на 3452,06 лв., след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни
сметки.
По отношение на релевираното в отговора на исковата молба възражение за
погасителна давност, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на *** дружество,
в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена *** енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа,
определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.02.2025 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 27.02.2022 г. (от м.05.2020 г. до м.11.2021 г. включително).
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребеното
количество *** енергия за периода от м.12.2021 г. до м.04.2022 г. е в размер на 588,66 лв.
Следователно искът за главница за доставена *** енергия е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 588,66 лв., дължима за периода от м.12.2021 г. до м.04.2022., като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 3366,46лв. и за периода от
3
м.05.2020 г. до м.11.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът
приема следното:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в
тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Общите условия за продажба на *** енергия
за битови нужди от *** на клиентите в гр. *** от 2016 г., приложими в отношенията между
страните на основание чл. 72, ал. 2 от Общите условия за продажба на *** енергия за
стопански нужди от „*** ***“ АД на потребителите в гр. ***, дяловото разпределение на
*** енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно
легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че
дяловото разпределение през исковия период е осъществявано от ***. По делото не се
твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане. Като не е заплатил
същата, ответникът се е обогатил неоснователно.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м. 01.2021 г., се счита възникнало на 31.01.2021 г., т.е преди м.12.2021 г., поради
което то е обхванато от изтекла погасителна давност. Изчислявайки го по реда на чл. 162
ГПК с оглед данните, удостоверени в представеното извлечение за аб. № ********** (л.38 от
делото), задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2021 г.
до м.04.2022 г., за който съдът прие, че не е обхванат от изтекла погасителна давност, се
равнява на 5,45 лв. Следователно искът за главница за дялово разпределение е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 5,45 лв., дължима за периода от м.12.2021 г. до
м.04.2022., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 17,44 и за
периода от м.01.2021 г. до м.11.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху главниците
за *** енергия и за цена за услугата дялово разпределение, съдът приема следното:
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му /отправянето и получаването на покана за плащане на процесния
дълг/.
По делото се установи наличието на главен дълг. За да изпадне ответникът в
забава, е необходима покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като при задължение,
основано на неоснователно обогатяване, няма определен ден за изпълнение на задължението
на обогатилия се. По делото не са ангажирани от ищеца доказателства, че ответникът е
поканен да заплати претендираната сума за главница.
Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 788,93 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за
4
доставена *** енергия за периода от 15.08.2021 г. до 21.02.2024 г., както и за сумата от 4,63
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г., следва да се отхвърлят
като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
667,09 лв., от които 167,09 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът *** следва да бъде осъден да заплати в полза на *** сумата от 97,87
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът *** има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите в размер на 85,78
лв. (при определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.)
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, бул. „***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 588,66 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена *** енергия за имот,
находящ се в гр. ***, за периода от м.12.2021 г. до 30.04.2022 г., с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и сумата от 5,45 лв. - главница, представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.12.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за доставена и незаплатена *** енергия за разликата
над сумата от 588,66 лв. до пълния предявен размер от 3366,46 лв. и за периода от м.05.2020
г. до м.11.2021 г. вкл., както и искът за главницата за цена за услугата дялово разпределение
за разликата над сумата от 5,45 лв. до пълния предявен размер от 17,44 лв. и за периода от
м.01.2021 г. до м.11.2021 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***, срещу ***, с адрес: гр. ***, бул. „***, искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 788,93 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена *** енергия за периода от 15.08.2021 г. до
21.02.2024 г., и сумата от 4,63 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, бул. „***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 94,87 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, да
заплати на ***, с адрес: гр. ***, бул. „***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 85,78 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6