Решение по дело №836/2016 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 874
Дата: 7 декември 2016 г. (в сила от 7 декември 2016 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20163630100836
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

874/7.12.2016г.

гр. Шумен, 07.12.2016 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 836/2016 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П.Х.З. *** против „Лимика“ ООД – Шумен, в която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/иск, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за плащане на трудово възнаграждение дължимо за периода от месец ноември 2015 г. до месец януари 2016 г., в общ нетен размер 882.24 лева, ведно с искане за законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г. до окончателно плащане; 2/иск, с правно основание чл. 224 КТ, за присъждане на обезщетение за 5 дни неползван ПГО в периода месец ноември 2015 г. – януари 2016 г. в размер на 82.30 лева, ведно с искане за законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г. до окончателно плащане; 3/искове, с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на лихва за забава върху всяко дължимо месечно възнаграждение, считано от 20-то число на месеца, следващ този за който се дължи, до датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г., в общ размер на 20.24 лв., както и лихва за забава върху обезщетението, с правно основание чл. 224 КТ, за периода от 20.02.2016 г. до 13.04.2016 г., в размер на 1.24 лева, ведно с искания за законна лихва върху претендираните суми, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г. до окончателно плащане.

Ищецът основава исковите си претенции на следните доказателства: По силата на безсрочно трудово правоотношение е заемала при ответника длъжността „касиер-приемчик-тотализатор“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 380 лв. - трудов договор № 4/04.11.2015 г.. С Допълнително споразумение № 2/01.01.2016 г. трудовото възнаграждение било променено на 420 лв. Със заповед № 2 считано от 01.02.2016 г., трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя. Твърди, че ответникът не е платил дължимото трудово възнаграждение за периода: от месец ноември 2015 г., до месец януари 2016 г., както и, че не е ползвал полагаем за периода от 05.11.2015г. до 31.01.2016г. платен годишен отпуск, поради което претендира: главница в общ размер 882.44 лв.; лихва за забава върху главницата, считано от 20-то число на месеца, следващ този, за който се дължи масечното възнаграждсение, до датата на завеждане на исковата молба, в общ размер на 20.24 лева; обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 82.30 лв.; лихва за забава върху тази сума, за периода от 20.02.2016 г. до 13.04.2016 г., в размер на 1.24 лв., както и предявява искания за законна лихва върху претендираните суми, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г. до окончателно плащане. Претендира разноски.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба; не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове, по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават; не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на първото проведено по делото съдебно заседание по искане на процесуалният представител на ищеца, наред с първоначалния ответник, по реда на чл. 228, ал. 1 ГПК, е привлечен „Ем ви пи клуб“ ЕООД гр. Шумен. Искането е обосновано с представено доказателство, от което се установява, че след образуване на производството по делото, с Договор от 16.06.2016 г. ответното дружество „Лимика“ ООД гр. Шумен, като предприятие, е прехвърлено на „Ем ви пи клуб“ ЕООД гр. Шумен. На третото лице „Ем ви пи клуб“ ЕООД гр. Шумен е връчен препис от исковата молба за отговор в едномесечен срок, както и възможност да даде съгласие, по смисъла на чл. 228, ал. 1 ГПК, да встъпи по делото. От третото лице не е депозиран отговор на исковата молба и не взето отношение относно встъпването му, като нов ответник, поради което съдът намира, че е налице липса на съгласие от новия ответник, тъй като такова съгласие не може да се счита за налично само поради непротивопоставянето на новопривлечения ответник.

В проведените съдебни заседания ответникът не се явява и не се предствавлява. Ищецът, чрез процесуален представител адв. П., поддържа предявените искове, като моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове бъдат уважени, както срещу ответника, така и срещу третото лице помагач.

Съдът, като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и, въпреки редовното призоваване, не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, че с разпореждане № 1837/14.04.2016 г. изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за отговор на исковата молба и от неявяване в съдебно заседание, че ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, както и че, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и допуснатите по делото доказателства, искът е вероятно основателен, намира, че са налице предпоставките на чл. 239 вр. чл. 238, ал. 1 ГПК и решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

В хипотезата, когато новият ответник не вземе становище по искането да встъпи в делото настоящият състав на ШРС споделя становището изложено в мотивите на Определение № 803/24.11.2011г., постановано по ЧТД № 778/2011г., I т. о. на ВКС, според което привличането на нов ответник, наред с първоначалния, без тяхно съгласие, е недопустимо, доколкото в ГПК не е възпроизведена изрично нормата на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./, съгласно която във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие, като определението, с което се отказва конституиране на нов ответник не подлежи на обжалване. Предвид липсата на съгласие от провлечения нов ответник „Ем ви пи клуб“ ЕООД гр. Шумен, да встъпи по делото, то решението следва да се постанови само срещу първоначавния ответник.

Относно разноските по делото:

При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат е основателно, поради което следва да бъде уважено. Ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата сума в общ размер на 200 /двеста/ лева, представляваща дължими държавни такси върху уважените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, изчислена по реда на чл. 72, ал. 1 ГПК вр чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението относно присъдените суми за обезщетения за работа, ведно с дължимите лихви.

Мотивиран от така изложените, Шуменски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда “Лимика” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, да плати на П.Х.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, сума в размер на 882.24 лева /осемстотин осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2015 г. до месец януари 2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г. до окончателно плащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ.

Осъжда “Лимика” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, да плати на П.Х.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, сума в размер на 82.30 лева /осемдесет и два лева и тридесет стотинки/ представляваща обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск в периода месец ноември 2015 г. – януари 2016 г. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г. до окончателно плащане, на основание чл. 224 КТ.

Осъжда “Лимика” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, представлявано от О. Ж. П., да плати на П.Х.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, сума в размер 20.24 лв. /двадесет лева и двадесет и четири стотинки/ лихва за забава върху всяко дължимо месечно възнаграждение, считано от 20-то число на месеца, следващ този за който се дължи, до датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г. до окончателно плащане, на основание чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Осъжда “Лимика” ООД, с ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, представлявано от О. Ж. П., да плати на П.Х.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, сума в размер 1,24 лв. /един лев и двадесет и четири стотинки/ лихва за забава върху обезщетението, с правно основание чл. 224 КТ, за периода от 20.02.2016 г. до 13.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2016 г. до окончателно плащане, на основание чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Осъжда “Лимика” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***, представлявано от О. Ж. П., да плати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт, сумата 200 лева /двеста лева/, представляваща дължими държавни такси върху уважените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, изчислена по реда на чл. 72, ал. 1 ГПК вр чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта, относно присъдените суми за възнаграждения и обезщетения, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

Районен съдия:……………….