Присъда по дело №4063/2024 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НОХД 4063/24г.по
описа на СГС-НО,38-ми състав

В Софийски градски съд е внесен обвинителен акт срещу А. В. А. за
това, че : На 01.04.2023г. в гр.Стара Загора дал на А. С. М. имотна облага-
сумата от 100 лева, с цел да го склони да упражни избирателното си право в
полза на политическа партия „Движение за права и свободи“ в изборите за
народни представители на 02.04.2023г. - престъпление по чл.167,ал.2 НК.
В съдебно заседание,проведено на 27.02.2025г., прокурорът при
Софийска градска прокуратура поддържа така повдигнато спрямо А. В. А.
обвинение за гореописаното престъпление по чл.167,ал.2 НК, като смята, че
същото е доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото,
закрепени в показанията на разпитаните свидетели; в приложените
доказателствени средства и в приобщените писмени доказателства.
Прокурорът моли съда да наложи на А. А. наказание “лишаване от свобода” и
„глоба“ около минималния размер, определен в съответната разпоредба от
Особената част на НК за престъплението, в което е обвинен.
Защитникът на подсъдимия А. А. изтъква, че обвинението спрямо
неговия подзащитен е останало недоказано, като оспорва извода на
прокурора, че събраните доказателства обосновават в достатъчна степен
обстоятелствата, описани в обвинителния акт и касаещи поддържаното
спрямо А. А. обвинение по чл.167,ал.2 НК и отрича предаването на
процесната парична сума на св.М. от страна на подсъдимия А..
Упълномощеният защитник и подсъдимия А. А. отправят искане към съда за
постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият А. А. не дава обяснения по делото, като при
упражняване на своето право на последна дума иска от съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът като анА.зира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. В. А. е роден на ******* в гр.Стара Загора, български
гражданин, неженен, със средно образование , неосъждан/реабилитиран/, с
ЕГН **********.
За 02.04.2023г., с указ на Президента на Република България , било
насрочено провеждането на национални избори за народни представители.
Подсъдимият А. А. бил кандидат за народен представител, предложен от
политическа партия „Движение за права и свободи“/ДПС/, като бил включен в
1

кандидатската листа на ДПС за 27-ми- Старозагорски изборен район,
регистрирана за тези избори за народни представители с решение, от
27.02.2023г., на Районната избирателна комисия-Стара Загора. Като част от
предизборната кампания на ДПС в Старозагорския избирателен район, на
различни места из квартал „Лозенец“ на гр.Стара Загора, където на
ул.“Гьоновец“, № 20 живеел подсъдимия А., били поставени/разлепени/
предизборни плакати, на които имало снимки на подсъдимия и призиви към
избирателите да гласуват за ПП „ДПС“ с № 13 от изборната бюлетина.
Подсъдимият А., който и в предходни изборни кампании бил ангажиран с
дейността на ПП“ДПС“ в Стара Загора, бил известен на хората, живеещи в
тази „махала“-кв.“Лозенец“ в гр.Стара Загора, като „А.“ или с турското име
„А.“. Късният следобед на 01.04.2023г. подсъдимият А. се придвижвал с лек
автомобил из „махалата“, като се движел по ул.“Мусала“ в гр.Стара Загора,
когато видял на улицата свидетеля А. М., който стоял пред дома си на № 91,
заедно с дъщеря си-св.К. С., и свидетелката Д. А., като двете свидетелки
наблюдавА. малките си деца, които си играели наблизо. Свидетелят А. М. бил
пълнолетен български гражданин, който не бил лишен от свобода и не бил
поставен под запрещение. Подсъдимият А. спрял с лекия автомобил от
другата страна на улицата и извикал М. да се приближи до колата. Св.М.,
който познавал подсъдимия от квартала, се приближил до автомобила и през
отворения прозорец на колата провел разговор с А., който бил в нея. При този
разговор подсъдимия А. подал на св.М. една банкнота от 100 лева, като му
казал ,че тези пари са , за да отиде да гласува на изборите, насрочени за другия
ден, както и че свидетеля знае за коя партия трябва да даде гласа си, а именно
за ПП“ДПС“. Св.М. потвърдил,че знае това, взел дадените му от подсъдимия
А. 100 лева, като обещал на следващия ден той и дъщеря му да гласуват на
изборите за „ДПС“. След това подсъдимия А. си тръгнал с автомобила, а
св.М. се върнал пред дома си, където били свидетелките С. и А.,които видели
даването на парите от А. на М. и го попитА. за какво бил получил парите.
Св.М. им разказал за разговора си с подсъдимия А., като им обяснил , че
парите, които взел били ,за да „хвърли“ бюлетина с № 13 за ПП “ДПС“ на
изборите на следващия ден. Св.А. попитала св.М. дА. няма пари и за нея,за да
гласува и тя за „ДПС“, при което М. й казал,че тези пари били само за него и
дъщеря му, а А. да си иска от „А.“. След като се прибрала в дома си на
ул.“*******, св.А. разказала на св.Н. О., с когото живеела на семейни начала за
дадените от подсъдимия на св.М. пари, за да гласува последния за „ДПС“. На
следващия ден, 02.04.2023г., свидетелите О. и А. отишли до избирателната
секция в „махалата“-сградата на училище „Христо Смирненски“, където в
двора на училището бил и подсъдимия А.. Св.О. отишъл при подсъдимия и му
предложил да гласуват двамата с А. за ПП“ДПС“, ако им бъде дадена парична
сума. Първоначално подсъдимият А. казал на св.О., че в момента нямал пари,
но ако свидетелите О. и А. гласуват за ПП “ДПС“, по-късно „щели да се
оправят“,но при изразеното от страна на О. недоверие към това обещание на
А., подсъдимия му заявил,че няма да има пари за О. без значение дА. ще
2

гласуват за него или не. Тогава свидетелите О. и А. си тръгнА., като малко
след това О. се обадил на телефон „112“, като подал сигнал с твърдението,че
подсъдимия А. „купувал гласове“ за ПП“ДПС“ на тези парламентарни избори.

Изложената фактическа обстановка се обосновава от свидетелските
показания на А. М., К. С., Д. А., Н. О. и Н.О.; от писмените доказателства по
делото: справка за съдимост, справки БДС, справки от мобилни оператори,
копие от решение на РИК; от писмените доказателствени средства: протоколи
за разпознаване.
Съдът се доверява на показанията на свидетелите А. М. и К. С., дадени в
хода на съдебното следствие, както и на тези дадени от тях на ДП и
приобщени по реда на чл.281,ал.4; вр. ал.1,т.2 НПК, в които същите логично,
последователно и еднопосочно описват възприетите лично от тях действия на
подс.А. на инкриминираните дата и място при осъществената от него среща
със св.М. на улицата пред дома на последния, при която подсъдимия дал на М.
сумата от 100 лева, като в замяна поискал и получил от М. обещание да
гласува на предстоящите избори с бюлетината на и в полза на ПП“ДПС“; за
предадената от свидетеля М. на свидетелите С. и А. информация за причината
за получаване на тази сума от подсъдимия и за поетия от М. ангажимент да се
съобрази с искането на А. за гласуване в полза на конкретна политическа
партия; за изявеното от свидетелката А. желание и тя да получи пари , за да
гласува също за тази партия и за получения от М. съвет да се обърне към А.,
който може да удовлетвори това й желание; за ангажиментите, които
подсъдимия А. имал към дейността на ПП“ДПС“ в района на Стара Загора и
осъществяваните от него функции в предизборната кампания на тази
политическа партия. Показанията на св.М. и св.С. са последователни,
съответни помежду си и се подкрепят категорично, в различните техни части,
от показанията на свидетелите А. и О., депозирани от тях на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4 , вр. ал.1 ,т.1 и 2 НПК,
както и от протоколите за извършените от тях разпознавания на подсъдимия
А..
Съдът намира за необосновани изразените от защитника на подсъдимия
подозрения, че показанията на свидетелите М. и С., дадени от тях на ДП и
приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1 НПК, са им били внушени,
подсказани или преиначени от водещия разследването или от неустановени
полицейски служители. Тези твърдения на защитата, че свидетелските им
показания от ДП, приобщени и ценени, като достоверни от съда, са били
депозирани пред разследващите органи , след упражнен спрямо
тях/свидетелите/ недопустим натиск и че същите/показанията/ са били
манипулирани от следователя или от полицейски служители, са лишени от
основание, тъй като от една страна липсват,каквито и да било доказателства за
осъществени спрямо свидетелите действия от такъв характер, а от друга
страна именно тези,ценени от съда, техни показания са поддържани от тях и
пред съда, като са в съответствие и се подкрепят от други доказателства по
3

делото, посочени по-горе. Нещо повече, така изразеното становище на
защитника, се опровергава категорично от показанията на свидетелите М. и
С., дадени от тях в хода на съдебното следствие и след прочитане на
показанията им от ДП, при които неизменно всеки от тях потвърди
обстоятелството, че такъв разпит е бил проведен, че отразените в съответните
протоколи негови изявления /показания/ са били направени от него, че
протоколите са им били прочетени и са били подписани от тях, както и че при
провеждане на разпита спрямо тях не е било упражнявано, каквото и да било
давление , още по-малко непозволено такова, от страна на разследващия или
от полицейски служители, насочени към това конкретния свидетел да бъде
принуден да депозира показания или да направи твърдения с конкретно
посочено му съдържание, с които реално да изнесе невярна информация.
Освен това, всеки от коментираните свидетели недвусмислено потвърди пред
съдебния състав достоверността на прочетените им техни показания от ДП,
относно съществените за предмета на делото факти и обстоятелства, касаещи
времето, мястото ,начина на даване на конкретна парична сума от подсъдимия
А. на свидетеля М. и за ясно изразената от А. конкретната насоченост на така
извършеното от него „плащане“ на М.. Свидетелите М. и С. бяха категорични
пред съдебния състав,че при разпитите им на ДП доброволно и свободно са
депозирА. твърденията си, като не са били принудени към това,чрез заплахи
или с обещания „да не бъдат закачани“ от полицията, а единствено са били
призовани от разследващите да говорят истината. М. заяви пред съда
„казаха,че искат да кажа истината, както се е случило и аз им казах
истината.“,както и „за снимките, които ми показаха в полицията, искаха да не
лъжа, а да посоча кой е А., който ми даде парите да гласувам.“ и „аз го
разпознах веднага, полицаите не са ми подсказвА..“ С. заяви пред съда „както
днес разказвам, така обясних и на полицаите тогава“ и „казаха да казвам
вярното, защото от 1 до 5 години затвор и както обяснявам днес, така обясних
и на тях тогава“. Посочените от защитника,а и установени от съда при
провеждане на разпитите на М. и С. в хода на съдебното следствие, тяхна
необразованост , ниска граматическа култура и известен ерудиционен
дефицит, не са от характер да разколебаят горния извод на съдебния състав,
тъй като тези техни особености не поставят под съмнение свидетелската им
годност. Това е така и предвид обстоятелството, че в хода на съдебното
следствие при провеждане на техните разпити , всеки от двамата свидетели
демонстрира и своя житейски опит, който му позволява правилно и логично
да оценява стойността и значението на парите, не единствено като законно
платежно средство, но и като инструмент за предизвикване на желано
„съдействие“ от други членове на обществото и за получаване на тяхната
електорална подкрепа при осъществяване на изборния процес в страната,
както и съзнание за неправомерността на това тяхно поведение ,като
последователно и пред разследващия и пред съда М. заявява,че не желаел да
го прави,но бил принуден поради липса на парични средства, с които да
задоволи първични/бебешки памперси/ нужди за семейството си. Не е нА.це
4

твърдяното от защитата протИ.речие в показанията на свидетеля М., дадени от
него пред съдебния състав и тези, давани от него на ДП, пред разследващ
орган, относно участието на подсъдимия А. в описваните от свидетеля
събития. Действително първоначално пред съда св.М. изнесе твърдения, че
бил получил сумата от 100 лева от непознато за него лице в „махалата“, за да
гласува за ДПС, но след прочитане на показанията му от ДП пред разследващ
орган свидетеля М. потвърди тяхната достоверност изцяло, включително и
относно лицето, от което всъщност е получил 100-те лева и указания да
гласува за ДПС, като посочи с явно нежелание и единствено с характерно
движение на главата си подсъдимия А. за това лице „А.“, „А.“, който му дал
парите да гласува и за когото разказвал в показанията си пред полицията.
Такива колебания ,относно участието и конкретните действия на подсъдимия
А. в инкриминираните събития, в показанията на свидетелката С. липсват, тъй
като същата категорично, последователно и непротИ.речИ. на няколко пъти
посочи в съдебната зала именно А., като „господина дал парите на баща й да
гласува“, което действие твърди да е възприела лично и непосредствено от
близко разстояние, каквито са били и твърденията й при разпита й на ДП и
при извършеното от нея разпознаване на подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Д. А., депозирани
от нея на ДП пред разследващ орган и приобщени по реда на
чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК и частично тези дадени от нея в хода на
съдебното следствие.
Съдът приема за достоверни именно тези показания на свидетелката А.,
в които същата логично и непротИ.речИ. изнася твърдения за ангажираността
на А. А. към дейността на политическа партия „ДПС“ в тяхната „махала“ в
гр.Стара Загора; за проведената между свидетеля М. и подс.А. среща на
01.04.2023г. на улицата пред дома на свидетеля ,при която среща подс.А. дал
на М. сумата от 100 лева;за присъствието и на св.С. на същото място и по
същото време; за предаденото й от М. съдържание на проведения между него
и подсъдимия разговор при тази среща и за причината да получи тези пари от
А., а именно да гласува в полза на конкретно посочена му от подсъдимия
партия; за изявлението на М., че тези пари били само за него и дъщеря му и А.
да иска пари от „А.“, за да гласува и тя за „ДПС“; за проведената по този повод
на следващия ден среща между св.О. и подсъдимия А. в двора на училището;
за предаденото й от О. изявление на А., че за „тях няма пари“ и за подадения
от О. същия ден сигнал на телефон „112“ с твърдения, че А. „купува гласове“.
Именно тези показания на свидетелката А. са последователни и еднопосочни,
като наред с това те се подкрепят конкретно и изцяло от показанията на
свидетелите М. и С., а така също и от показанията на свидетеля О., дадени от
него на ДП и приобщени по съответния процесуален ред. Наред с това
показанията на свидетелите А., М. и С., в частта им, в която изнасят твърдения
си за продължителната ангажираност на подс.А. към осъществяваната на
местно нИ. политическа дейност на ПП“ДПС“, категорично се подкрепят и от
показанията на свидетелката Н.О..
5

Съдът не цени за достоверни твърденията на свидетелката А. направени
от нея при разпита й в хода на съдебното следствие, в които същата
категорично отрича обстоятелствата именно подс.А. да е лицето дало
банкнотата от 100 лева на М., да е научила от последния причината за
даването на тази сума, да е била осъществена среща на 02.04.2023г. между А.
и О. и последния да е подавал сигнал на телефон „112“ за купуване на гласове
от подсъдимия. При прочитане на показанията й от досъдебното производство
свидетелката А. отрича тяхната достоверност, единствено в тази им част,
касаеща участието на подсъдимия А. в описваните от нея събития, като
изтъква,че подписала този протокол за разпит без да е прочела съдържанието
му. Това твърдение на свидетелката А. не се обосновава от никакви
доказателства по делото, като дори се опровергава от заявените от нея
действия на разследващите, чрез които същата е била уведомена за
отговорността й за лъжесвидетелстване , за необходимостта от това да говори
истината и че направила именно това „казала им истината“. Наред с това
коментираните твърдения на А. влизат в протИ.речие с посочените по-горе
доказателства, подкрепящи изцяло именно така отречените от самата
свидетелка пред съда предходни нейни показания,дадени пред разследващия
орган.
Съдът цени за достоверни показанията на свидетеля Н. О., дадени от
него на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4; вр. ал.1,т.2 НПК, в които
същия описва обстоятелствата, при които научил от св.А., с която живее на
съпружески начала и която подробно му разказала за лично възприетите от нея
съвместни и гореописани действия на подсъдимия А. и свидетеля М., при
които първия дал на втория сумата от 100 лева, за да гласува свидетеля в полза
на „ДПС“; за осъществената на следващия ден/денят на изборите/ среща
между О. и подс.А. в двора на училището, за отправеното от страна на
свидетеля искане към А. последния да му даде пари, за да гласува и той в
полза на „ДПС“, както и за направените от А. изявления,че не може да му
удовлетвори претенцията,поради липсата на пари; за подадения от О. сигнал
на телефон „112“ с твърдения за „купуване на гласове“ от страна на
подсъдимия. Тези показания на свидетеля О. са последователни и логични,
като наред с това се подкрепят изцяло и непротИ.речИ. от показанията на
свидетелите М. и С., както и от показанията на св.А., дадени от нея на ДП. За
да погледне с доверие върху тези показания на св.О. съдът съобрази и това,че
тяхната достоверност не бе отречена от свидетеля при прочитането им в хода
на съдебното следствие, като О. заявяваше единствено липса на спомен.
Същевременно св.О. заяви пред съда, че при разпита му на ДП му е била
предоставена възможност свободно да „говори“ и никой не му бил казвал
„какво да говори на разпита тогава“, като потвърди и автентичността на
подписите си на предявения му протокол за неговия разпит като свидетел,
както и автентичността на почерка и подписа на приложеното по делото
саморъчно сведение от негово име от 02.04.2023г.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Н.О. , дадени от нея в
6

хода на съдебното следствие в частта им, в която същата последователно,
логично и непротИ.речИ. изнася твърдения за ангажираността на подсъдимия
А., с когото живеят на съпружески начала, към политическата дейност на ПП
“ДПС“ в район Стара Загора,като „общински председател на ДПС“;за
конкретните функции, които е осъществявал във връзка с изборите на
02.04.2023г.; за честото му пребиваване в „клуба на ДПС“ в гр.Стара Загора; за
нейното посещение в този клуб на 01.04.2023г.,вечерта, за да занесе храна и
инсулин на А.. За да погледне с доверие на тази част от показанията на
свидетелката О., съдът съобрази това,че същите са логични и поднесени от
свидетелката с категоричност,а и не се опровергават от други доказателствени
източници.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката О. в частта им, в която
същата изнася твърдения за това,че подсъдимия А. не се бил прибирал в дома
им през целия ден на 01.04.2023г., както и за това,че в „изборния ден“ била
посетена в дома си от А. М., който поискал от нея пари в заем. В тази им част
показанията на свидетелката О. са непоследователни, колебливи, нелогични и
вътрешно протИ.речиви. При въпросите, поставени й от съдебния състав,
свидетелката О. изостави първоначално категоричната си позиция,че А. не се
бил прибирал в дома им през целия ден на 01.04.2023г., като заяви липса на
спомени за това обстоятелство, след което допусна възможността подсъдимия
все пак да е ходил до съвместния им дом, за да взема храна „за комисиите“, но
без да уточнява времето на тези евентуални посещения в дома им, както и за
кое/кои поред „дневни“ хранения на „комисиите“ е била предназначена
складираната в кашони в дома им храна, която била изнесена от там.
Твърденията на свидетелката О. за поискани й от А. М. пари са на първо място
нелогични и житейски необосновани, тъй като наред с това твърдение
неколкократно, последователно и недвусмислено О. заяви,че няма и не
поддържа отношения с М. и дъщеря й, че същите живеели далече от дома й, че
нямала никакъв контакт с тях, че „даже не ги познавала“ и „не се
поздравяваме“, както и че те /М. и дъщеря му/ с мъжа й нямА. отношения,
били познати,а и между М. и А. имало „някаква стара вражда“. Освен това
тези твърдения на свидетелката О. не се подкрепят от никакви други
доказателства, като дори се опровергават от показанията на свидетелите М. и
С., които еднопосочно твърдят,че познават „А./А.“ от махалата,но не знаят
къде му е къщата.
Съдът цени извършените от свидетелите А. М. и К. С. разпознавания на
подсъдимия А. А., отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на
чл.171,ал.1,ал.4-7 НПК, както и направените от двамата свидетели изявления
при разпита им в хода на съдебното следствие, че при извършване на това
действие по разследването същите свободно и самостоятелно са посочили
именно подсъдимия А., като лицето дало паричната сума на М., което
обстоятелство свидетелите М. и С. потвърдиха и при разпита им пред съда.
От приложените по делото справки от мобилен оператор се установяват
обстоятелствата, касаещи номерата на мобилните телефони с абонат
7

подсъдимия А., поддържаната по тези устройства електронна активност на
инкриминираната дата и местоположението на мобилните клетки, която са я
обслужвА.. Приложените в хода на съдебното следствие копия на договори за
наем на имот, обосновават обстоятелството за адреса в гр.Стара Загора, където
се помещавал „клуба на ДПС“. От приложеното копие на решение на РИК –
Стара Загора се обосновава извършената регистрация на ПП“ДПС“ за участие
в насрочените избори за народни представители и регистрираната от този
политически субект кандидатска листа,след които кандидати бил и
подсъдимия А..
Необходимо е да бъде посочено,че съдът не цени като процесуално
годни доказателства показанията на свидетелите М. и С., дадени от тях на ДП,
по реда на чл.223 НПК, които бяха приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК
към материА.те на съдебното производство. Това е така, тъй като тези техни
разпити пред съдия не са били проведени при съблюдаване процесуалния ред
на чл.139,ал.5 и ал.6 НПК. Това обстоятелство непротИ.речИ. се обосновава
при сравнение съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите М. и
С./т.3,л.3 и л.7/, проведени от и пред разследващия орган, и протоколите за
техния/на свидетелите/ разпит пред съдия от ОС-гр.Стара Загора /т.3,л.20-21 и
л.23-24/, което сочи на пълна /абсолютна/ идентичност в изявленията на М. и
С., която несъмнено е постижима, но чрез използване на определена
компютърна функция, най-вероятно „копи-пейст“, доколкото липсват данни за
намеса на друг „изкуствен“ интелект, извън този на водещия разследването и
на съдията, пред които са се развили тези събития/поне би следвало да е така/.
Нещо повече , в протоколите за разпита им пред съдия, са отразени и
изявления на М. и С., касаещи физически белези на подсъдимия и
твърдения,че свидетелите могат да го разпознаят. Това само по себе си не би
предизвикало съмнения относно начина на провеждане на тези разпити пред
съдия, ако не бе обстоятелството,че такива разпознавания вече са били
извършени от М. и С., след разпитите им пред разследващия орган и преди
довеждането им пред съдия от ОС-гр.Стара Загора. Разбира се, съществува
възможност и самите свидетели да са държА. да споделят тези свои спомени
отново и пред съдията, на което желание тези органи на съдебната власт не са
били в състояние да откажат, но в конкретния случай тя /възможността/ не се
подкрепя от показанията на М. и С. ,дадени пред съда в хода на съдебното
следствие, като дори се опровергава от твърдението на свидетеля М., че „само
ми прочетоха разпита в съда, не са ми задавА. въпроси“.
Установените от съда фактически положения го мотивират да приеме,
че подсъдимият А. А. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.167,ал.2 НК - като на 01.04.2023г. в гр. Стара Загора дал
на А. С. М. имотна облага- сумата от 100 лева, с цел да го склони да упражни
избирателното си право в полза на политическа партия „Движение за права и
свободи“ в изборите за народни представители на 02.04.2023г.
Това е така, тъй като с гореописаните действия- даване на конкретна
имотна облага/сумата от 100 лева/,придружено и от конкретно искане за
8

желано поведение /действие/ от страна на М., подсъдимия А. обективно е
оказал върху свидетеля А. М. недопустимо психическо въздействие
/мотивиране/ същия да вземе решение да упражни своето активно
избирателно право по точно определен от подсъдимия начин/в полза на
конкретно посочен политически субект/. Свидетелят А. М. е пълнолетен
български гражданин, който не е бил лишен от свобода и не бил поставен под
запрещение,като бил адресно регистриран на територията на съответния
избирателен район в гр.Стара Загора и разполагал с активни избирателни
права за насрочените за 02.04.2023г. национални избори за народни
представители. Политическа партия „ДПС“ притежавала съответната
регистрация за участие в същите тези избори,като към инкриминираната дата,
предложената от този политически субект кандидатска листа за народни
представители била приета и вписана със съответно решение на РИК-Стара
Загора и тази политическа партия имала качеството на регистриран кандидат,
участващ в този изборен процес. С уведомяването на свидетеля М. за
очакваното от него поведение за упражняване на действителното му активно
избирателно право в полза на конкретна политическа партия, която била
регистриран кандидат и притежавала пасивни избирателни права, съпътствано
от конкретно психическо въздействие върху него, изразяващо се в
даване/предаване във фактическата власт на свидетеля/ на конкретна имотна
облага/парична сума/, деянието по чл.167,ал.2 НК е довършено, като за
съставомерността на същото не е необходимо склоняваното лице да е
извършило ,каквито и да е действия в изпълнение на отправеното му от дееца
конкретно искане или дори да е взел решение за изпълнение на така
предложеното му от дееца действие. Достатъчно е деецът да предостави
фактическата власт,която упражнява върху определена имотна облага, на
конкретно друго лице, недвусмислено обвързвайки получаването й от
последния с очаквано и искано от дееца бъдещо упражняване на активно
избирателно право, притежавано от това друго лице в полза на конкретно
посочен му от дееца кандидат,придобил пасивно избирателно право в
конкретния изборен процес. Обстоятелствата за осъщественото от страна на
подсъдимия А., на инкриминираните дата и място, предоставяне /предаване/
на паричната сума от 100 лева на свидетеля М. и недвусмислено
демонстрираната от него насоченост и цел на това му действие, а именно да
мотивира М. да вземе решение за упражняване на активното си избирателно
право в полза на ПП „ДПС“- регистриран кандидат, в изборите за народни
представители, непротИ.речИ. се установяват от коментираните по-горе и
кредитирани с доверие от съда показания на свидетелите М., С., А. и О..
Необходимо е да бъде посочено,че тези гласни доказателства не попадат в
хипотезата на чл.281,ал.8 НПК, тъй като свидетелите М. и С. последователно
изнесоха своите твърдения за горните обстоятелства и при разпита им в хода
на съдебното следствие, което направи и свидетелката А., отричайки
единствено заявеното от нея на ДП участие на подсъдимия А. в предаването
на паричната сума на М.. Изводът на съда за безспорна установеност на
9

коментираното поведение на подсъдимия А. не се разколебава и от заявените
от свидетелката О. обстоятелства за посещението й в „клуба на ДПС“ вечерта
на инкриминираната дата за кратък период от време/около час/, където се
намирал и подсъдимия А., както и от приложените справки от мобилните
оператори, аргументиращи различните местонахождения в гр.Стара Загора на
А., на които същия е ползвал мобилни телефонни услуги на инкриминираната
дата. Това е така, тъй като наред с това несъмнено се установява и
обстоятелството за мобилността на А., наложена му от ангажиментите му към
ДПС, свързани с предстоящите избори и за придвижването му до различни
места в града с лек автомобил, включително и в „махалата“, в която, освен
подсъдимия и св.О., живеели и свидетелите М., С. и А., която мобилност е
създала реална обективна възможност пред подсъдимия да осъществи и
инкриминирания краткотраен контакт с М., минавайки с лек автомобил по
улицата, на която се намирА. свидетелите М., С. и А..
Така , обоснованите с годни доказателства и доказателствени средства,
горепосочени обстоятелства, интерпретирани в тяхната съвкупност, логическа
последователност и взаимосвързаност дават възможност на съда да изгради
еднозначния и категоричен извод, че на горепосочените дата и място
подсъдимия А. А. е дал сумата от 100 лева на свидетеля А. С. М.,за да
мотивира последния на насрочените за 02.04.2023г. избори за народни
представители да гласува/да упражни активното си избирателно право/ с
бюлетината и в полза на ПП“ДПС“,регистриран за участие в тези избори
политически субект, придобил пасивно избирателно право , с което е
осъществил гореописаното деяние по чл.167,ал.2 НК.
От субективна страна подсъдимия А. е извършил деянието при форма на
вина пряк умисъл и при нА.чието на специална цел – съзнавал е, че със своите
действия реално влияе върху психиката на свидетеля М., като недопустимо се
намесва в процеса на самостоятелно формиране на волята му и въздейства
върху свободното му убеждение относно нА.чието или липсата на
необходимост от упражняване на неговото активно избирателно право, като
пряко е целял настъпването на този престъпен резултат. С осъществяването
на такава протИ.правната намеса върху волята на М., подсъдимия е
преследвал и специална цел- искал е да мотивира свидетеля да вземе решение
за упражняване на това си активно избирателно право в полза на конкретна
политическа партия.
В конкретния случай осъщественото от подс.Г. деяние не е с явно
незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл.9,ал.2 НК. Без
значение при оценката на обществената опасност на деянието по чл.167,ал.2
НК е размера на инкриминираната имотна облага. В тази връзка е необходимо
да бъде посочено,че престъплението по чл.167,ал.2 НК е с формален характер
и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на някакъв
последващ деянието престъпен резултат. Непосредствен обект на защита с
нормата на чл.167,ал.2 НК са обществените отношения, установени за
гарантиране на свободното упражняване на основно политическо право
10

предоставено на гражданите, каквото е правото им да участват в
демократичния процес на политически избор и при формиране на изборните
органи на държавно управление. Така с извършването на изпълнителното
деяние по чл.167,ал.2 НК, обектът на защита е вече засегнат, установените
правила са нарушени и е създадена реална опасност за свободата и честността
на проведените избори, както и за адекватността на изборните резултати,
представляващи политическата оценка, която източника на държавната власт
/суверена/ дава на политическите субекти, на които предоставя нейното
упражняване.
За осъщественото от А. А. инкриминирано деяние в санкционната част
на разпоредбата на чл.167,ал.2 НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода” от една до шест години и „глоба“ от десет хиляди до двадесет хиляди
лева, като е предвидено в ал.6 на чл.167 НК и наказание „лишаване от право
по чл.37,ал.1,т.6 НК-да се заема определена държавна или обществена
длъжност“.
При определяне размера на наказанието спрямо подсъдимия А. А., съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му
съдебно минало/доколкото същия е реабилитиран/ и добрите му
характеристични данни. Наред с това,като отегчаващо отговорността на А. А.
обстоятелство съдът цени установеното от показанията на свидетелите О. и
Асенов заявено от подсъдимия намерение да „купи и техните
гласове“,сочещо на вече установен модел на такова неправомерно поведение
при подсъдимия.
Съпоставяйки горните обстоятелства, които са от значение за
индивидуА.зиране наказателната отговорност на А. А., съдът прие,че при
определяне размера на наказанието на подсъдимия А. за извършеното от него
престъпление по чл.167,ал.2 НК, приложение следва да намерят правилата на
чл.54 от НК, при отчитане превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства.
Съдът, съпоставяйки посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, които не са многобройни, нито някое от тях е изключително и
приетото за отегчаващо такова, намира за съответно на обществената
опасност на това деяние и на дееца определяне на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години, което се явява минимума на пределите ,
посочени в чл.167,ал.2 НК, както и налагането на кумулативно предвиденото
в тази разпоредба наказание „глоба“ в размер на дванадесет хиляди лева, а
така също и налагане на кумулативно предвиденото в разпоредбата на
чл.167,ал.6 НК наказание „лишаване от право да заема държавна или
обществена длъжност в държавните и обществени органи , изпълняващи
функции при провеждане на местни, национални и европейски избори, както
и на местни и национални референдуми“ за срок от пет години. Така
определените по вид и размер кумулативно наложени наказания на
подсъдимия А. не само са съответни на извършеното от него престъпление, но
11

и се явяват необходими с оглед гарантиране постигането на генералната и
специална превенции, обозначени в чл.36,ал.1 НК, като цели на всяко
наказание.
Съдът намира, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 НК- в техния генерален и специален аспект, не е необходимо
наложеното на А. А. наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно
ефективно. Поради това на основание чл.66,ал.1 НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия
А., като определи изпитателен срок от четири години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А. В. А.
да заплати направени по делото разноски в размер на 120,00 лева по сметка на
съда и държавна такса в размер на 10 лева за служебно издаване на два броя
изпълнителни листа.

Поради тези фактически и правни съображения съдът постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
12

Номер на акта:	30
Дата:	27 февруари 2025 г.
Съдия:	Виктор Бисеров Чаушев

Дело:	20241100204063
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юли 2024 г.

Присъда по дело №4063/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите