Протокол по дело №216/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 471
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Уляна Куманова Савакова
Дело: 20223100600216
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 471
гр. Варна, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. С.

Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора В. М. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100600216 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Р. Р. ХР. - редовно призован, явява се лично и с адв. Р. Г. от АК -
София, упълномощен отпреди.

Частният обвинител и граждански ищец АНГ. М. Р. - редовно призован, явява се
лично и с адв. Й.Й., отпреди.

СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. Ал. Ат. – нередовно призован, явява се лично.
Същият е нередовно призован в град П., за което е уведомен адв. Г., който е поел
ангажимент да доведе свидетеля в съдебно заседание.

Ив. С. – редовно призован, явява се лично.

АГЛ. В. АНГ. – редовно призована, не се явява.
Съдът докладва подадена молба от свид. А., тъй като баща й е дал показания като
основен свидетел, същата моли да даде своите показания по видео-конферентна връзка от
град К.. Моли за удовлетворяване на молбата.

1
ВЕЩИ ЛИЦА:
Ив. П. М. - редовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото
поради което и

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА
НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът снема самоличността на явилите се лица:

Д. Ал. Ат. – на 29 години, ЕГН: **********, роден на ***** год., с постоянен адрес в
град П., ул. „Ю.Г.“ №1, ******, със средно образование, неженен, неосъждан, без родство с
подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да
говори истината.

Ив. С. – на 36 години, роден на 22.12.1985 год., работещ в Пето РУ при ОД на МВР –
гр. Варна, ЕГН: **********, с висше образование, неженен, неосъждан, без родство с
подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да
говори истината.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Ив. П. М.- на 66 години, женен, неосъждан, български гражданин, с висше
образование, без родство със страните.
Съдът предупреди, вещото лице за отговорността по чл. 291 НК, и същият обещава да
даде вярно заключение.

На осн. чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.

2
Свид. Ив. С.: Лично господина /свидетелят сочи лицето Р./ не си го спомням, но си
спомням за случая - за запален огън мисля, че беше от жалбоподателя около „Баба Алено“,
по спомен в неговото място. Запалил някакви отпадъци, клони, трева и листа. От „Баба
Алено“ са му направили забележка да не пали огън като впоследствие видял, че има пиратка
в огъня, или около огъня, която искал да вземе и да махне оттам, но му гръмнала в ръката.
Не си спомням дали той е казвал откъде е попаднала тази пиратка там.

Съдът предявява на свидетеля С. сведение от ДП № 774/2016 год., находящо се
на стр. 74.
Съдът дава възможност на свидетеля да прочете снетото от него сведение.
Свид. С.: Подписът под сведението е мой. Аз съм снемал това сведение.
Верни са сведенията. Като спомен нямам друго, което да ми възниква, сега като ги
прочетох.
След като съм го написал, сведението е на база това, което пострадалият ми е казал.
Може би сведението е снето след болницата, но трябва вече да се провери точно като дата.
Това конкретно място, където е станало произшествието, ориентировъчно си го спомням.
Имотът е до бунгалата, има много растителност и е трудно да се каже коя е точно
територията на това „Баба Алено“, тъй като то е голяма земя с бунгала вътре и не се
поддържа много растителността, не мога да кажа точно къде има ограда, има ли, няма ли,
точно до къде е тяхната собственост. Аз впоследствие съм ходил на място, но точно не си
спомням точно как е разположението.

На въпроси на Адв. Й.
Свид. С.: Бунгалата са повече от 2 със сигурност.
Разстоянието между бунгалата и вратата за входа на бунгалата е 30 метра до първите
бунгала. Но спрямо имота – не мога да кажа, не си спомням.

На въпроси на адв. Г.
Свид. С.: Доколкото разбирам и по мой спомен вероятно това е проверка на
заявителски материал и на преписка, която при първоначална проверка минава вероятно при
мен, тъй като аз съм разпитвал. Вследствие е образувано досъдебно производство, където
най-вероятно аз съм я приключил и съм я изпратил в прокуратурата, за образуване.
Практиката е щом аз съм разпитвал, аз да я приключа. Трябва да се види справката за
приключване. Значи аз съм я изпратил в Прокуратура Варна, предполагам с мнение за
образуване или за компетентност.

Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и същият беше освободен.
3
Свид. Д.А.: За случая знам от първо лице – бях на случая, бях при бунгалата в
Златни пясъци. Оказах се там – тръгнах от София с автобус през 2016 год. началото на
септември месец, разбрахме се с Р. да се видим, да отида при него.
Тръгнах с автобус от София, пристигнах привечер може би към 18-19 ч след това си
хванах такси, и отидох при него в някакво заведение, той имаше участие, тъй като е
фокустник.
След участието мисля, че бяхме на барче и след това на дискотека. Прибрахме се към
бунгалата сутринта към 3 -4 часа, заспахме съответно след това в бунгалото. И може би
преди или към обяд ме събуди Р. с трясъци от някакъв дим. Той беше доста изнервен и
ядосан, както и да е опитах се да го успокоя и след това тръгна надолу към къщата да се
разправя с човека.
Естествено му казах да не се занимава с простотии, както и да е, отиде надолу, аз
докато се оправя и се облека, за да мога да стигна до него, той вече беше долу. Тръгнах
надолу. Чувах че се вика, разправя се, т.е. Р. викаше, и го виждах как идва към мен, аз бях на
може би на около 15 -20 метра от оградата, а може и по-малко да са. От оградата, която е на
къщата, на частния имот. Отдалечеността на бунгалата от частния имот на пострадалия е
може би 50-60 м., 100 м., с точност не мога да определя. И там имаше една ограда, аз бях от
едната страна на оградата, той от другата и се опитах да му обясня да не се занимава, че
няма смисъл, но в същия момент се зададе нова порция пушек и Р. се изнерви още повече,
допълнително. Върна се, аз се опитах да го разубедя, тръгна вече към къщата и прескочих и
аз съответно оградата, която… Значи доколко си спомням имаше едно бунгало, от лявата
страна имаше мрежа и между бунгалото и къщата, която е частният имот, имаше още една
мрежа, която трябваше да се прескочи, за да мога да стигна до къщата. Вече като стигнах
нали да видя какво се случва, за какво точно става въпрос, аз не знаех нито откъде идва
пушека, нито нищо, след като стигнах вече и видях Р. как хвърля пиратката.

На въпроси на съда
Свид. А.: Най вероятно пиратките са били в него. Р. като се върна аз бях от другата
страна на мрежата. Р. не се е връщал в бунгалото да взема пиратки, значи ги е носил в себе
си.
Аз не съм виждал пиратките, които носи в себе си. Вечерта нямам спомен да е носил
пиратки, той на Златни пясъци вечерта работеше с факли и жонглиране. Значи аз съм го
виждал много пъти какви неща прави и не мога с точност да кажа какво е правил тогава там,
но със сигурност жонглиране с факли, затова съм убеден.
Видях пиратката чак тогава, когато я запали и я хвърли, тогава разбрах, че има
пиратки.
От Р. се намирах на разстояние приблизително около 2,5 до 3 метра. Р. запали
пиратката и я хвърли и аз гледах накъде ще я хвърли.
4
Долу имаше един човек, може би малко по-висок от мен, имаше огън съответно.
Пиратката падна на 3-4 крачки може би от човека. Той направи няколко крачки и хвана
пиратката, което беше супер учудващо и се опита да я хвърли в посока към нас, реално към
оградата, от която гледахме.
Човекът спрямо нас беше на доста по-ниско, Р. беше на моето ниво, и спрямо Р. беше
на по-ниско. Може би 5-6 метра е разликата на денивелацията надолу от оградата.
Не видях да има друг човек до пострадалия. Мисля, че имах възможност да видя дали
има и други хора, но нямаше друг човек освен мен и Р..
Ситуацията я наблюдавах много кратко 1 или 2 минути максимум. Пострадалият
изтича към къщата и след това ние избягахме обратно към бунгалото. После аз дадох
ключовете от колата и се скрих, защото човекът се върна тичешком към къщата и не знаех
какво може да се случи.
Р. не го видях точно какво е направил, може би след 3-4 минути дойде и той и
тръгнахме пак към Златни пясъци. На мен лично не ми беше интересно какво е станало с
човека. Аз избягах, защото човекът се върна към къщата, може да има пушка, може да има
бухалка, могат да се случат много работи. Човекът хвана пиратката, пиратката гръмна и след
това се затича към къщата, видях какво се случи. Крайният резултат не съм го видял,
изобщо нямам представа какво се е случило и не знаех до следващия ден.

На въпроси на адв. Й.
Свид. А.: Бунгалото се намираше на около 50-60 метра от оградата на къщата. Има
ограда отстрани на бунгалата, а мрежата която прескачахме, тя реално може би е оттука
дотука дълга. Прескачаме я, за да можем да стигнем до къщата. Тази мрежа за която говоря
се пада точно по средата на едно бунгало и след това от дясната част мисля, че имаше още
бунгала. Има вход на оградата. Аз прескочих оградата поради причината, че Р. беше там, а
дали съм извършил вече нарушение – нямам представа.
Аз не съм се ориентирал по имота, вечерта отидох, спал съм, събуждам се, мога да се
ориентирам по това какво прави Р.. След като Р. минава оттам, и аз минавам оттам, аз вървя
след него.
Р. излезе и видях в каква посока отиде, плюс това чувах, че се вика и откъде се вика.
Аз в първия момент го видях накъде отива, но след като той тръгна разговорът не ни беше
воден, видял съм го - беше пред бунгалото и го видях накъде отива.
Аз бях облечен с тениска и къси дънкови гащи. Времето беше слънчево този ден.
Пострадалият – мисля, че беше облечен с тениска с къс ръкав, не мога с точност да
кажа.

На въпроси на съда
5
Свид. А.: Не съм виждал как изглежда пиратката било преди или след хвърлянето й.
Нямам представа колко пиратки е носил в себе си. Аз нямам представа дали е спал с
пиратките в джоба.
Той ме събуди и ми каза, че отива да се разправя с човек, ако искам да отида с него.
Каза ми, че отива да се разправя с човек, не съм наясно дали преди това е имало друг
разговор между Р. и пострадалия. След първия път отиде да се разправя, аз тръгнах по него
и след това пак се върна, но се върна реално от тази мрежа, за която казах. Тоест връщане до
бунгалото не е имало.

На въпроси на Прокурора
Свид. А.: Мисля, че той хвърли още две или три пиратки, нямам представа в каква
посока. Не съм видял накъде ги хвърли, чух. Може би още няколко гърмежа имаше,
предполагам, че може да са били от пиратки.

На въпроси на адв. Й.
Свид. А.: Аз тичах посока бунгалото към колата, багажът ми е в колата. Колата е на
Р.. След случката изчезнах от бунгалата тотално.
На въпроси на адв. Г.
Свид. А.: Ние с Р. спахме в различни стаи в бунгалото. Мисля, че бунгалото беше с
две стаи. В резултат на хващането на пиратката, разбрахме какво е станало по–късно
вечерта. Аз разбрах от Р., а той от някакъв човек, който е пребивавал там в бунгалата.

Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и същият беше освободен.
Съдът докладва молба на А.Р., която е съпроводена с амбулаторен лист № 2678 от
„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ на доктор Г.“ по
отношение на Ж. И. Я. от личния лекар, че лицето страда от хипертонична болест III степен,
сърдечно-мозъчна форма, исхемична болест на сърцето, състояние с поставен „пейсмейкър“,
мозъчно-съдова болест, като се касае за жена с дългогодишна артериална хипертония с
изключително лабилно протичане, като при минимален стрес реагира с ексцесивно
покачване на артериалното налягане, със стойности над 200 mmHg, което затормозява
мозъчната функция. Посочва се, че Ж. Я. в момента провежда и консултации с кардиолог.

Прокурорът: Не следва да се разпитва лицето с оглед на здравословното му
състояние.

Адв. Й.: Предоставям на съда.
Адв. Г.: Съгласен съм свидетелят да не се разпитва, достатъчно изчерпателни бяха
6
становищата на лицата.

Съдът предвид постъпилата молба, ведно с приложените медицински документи
счита, че свидетелят Я. не следва да бъде разпитвана в съдебно заседание, защото би се
поставило под риск здравето й, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:

С оглед тежкото здравословно състояние на свидетеля Ж. И. Я. - тъща на частния
обвинител, намира, че не е необходим нейният разпит.
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, аз лично считам, че не са налице основания
за провеждане на разпит чрез видеоконференция, изрично е посочено, кога би могло да се
проведе такъв разпит. В случая не са налице законовите хипотези, самата свидетелка не
сочи каквито и да е основания за провеждане на такъв разпит чрез видеоконференция,
поради което считам, че не са налице пречки същата да бъде разпитана лично и
непосредствено пред съда.

Адв. Г.: Поддържам това, което каза прокурора, като искам да допълня, че
съществува възможността освен видеоконферентна връзка и за разпит пред съдия пред
Окръжния съд в К..

Адв. Й.: По отношение молбата на свид. А. предоставям на съда да реши.

Съдът счита, че тъй като свид. АГЛ. В. АНГ. не е очевидец на извършеното, като тя
самата посочва в молбата си, че всичко, което се е случило е било казано вече от нейния
баща и при искане на видео-конференция съдът счита, че не е необходимо нейното
изслушване с оглед именно на обстоятелствата, че за тези факти е говорил нейния баща,
който е и получил съответната призовка за днешно с.з. на постоянния адрес на дъщеря му в
град К., с оглед на което свидетелката следва да бъде заличена, и
О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА свидетеля АГЛ. В. АНГ. от списъка на лицата за призоваване.

На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на съдебно-
криминалистическата експертиза изготвена от вещото лице Ив. П. М..
В.л. М.: Поддържам така представеното заключение.
Искам да добавя, че този вид пиратки се продават в различни вериги магазини,
7
съгласно договорите между тази фирма, която е разпространител за България. Пиратките по
магазините са еднотипни.
Същността на експеримента беше да се установи взаимодействието между хартията
на тази цилиндрична част от многослойна хартия, цилиндрична форма, колко грама от тази
механична смес, дали ще бъде барут, дали ще бъде някакъв друг вид смес - тя гори, тя отделя
газове. Налягането на тези газове и високата температура могат да преодолеят
съпротивлението на тази хартиена шпула и съответно да нанесат увреждания. Степента на
увреждане зависи точно от количеството на тази механична смес, която е горивна смес.

На въпроси на адв. Й.
В.л. М.: Въпросът за това колко е времето от запалването на фитила до взривяването
е много важен.
Барутната сърцевина и времето на предаване на горенето е малко относително.
Зависи от качеството на този барут, за да може или по-бързо или по-бавно да предава.
В моята практика на специалист в тези работи, има нормално предаване на скорост
на сантиметри за секунди или по-бавно горящ – примерно сантиметър и 33 милисекунди да
речем примерно, зависи.
При това разстояние отвън на този огнепроводен шнур по нашата терминология или
фитил, а вътре колко ще бъде до тази горивна смес вече оказва общото време за горене от
вътрешната част и външната част. При хвърлянето на пиратка, тя има летежна фаза и
времето за падане и хващане в рамките на 5-6 секунди, според мен това е включително
мигновено действие на вземане и връщане в някаква посока.
В тази Наредба се набляга за съществените изисквания за съответствие на тези
артикули, видовете, които ще се произвеждат, защото всичко това нещо е под формата на
фойерверк, това е една от основните функции – да има шум, да има светлина, и да е далеч от
хора. Може да бъде на 5 метра, но зависи вече какъв ефект се търси, може да бъде и на 15
метра, може да бъде и на 20 метра. Но от гледна точка на безопасност на зрители е
препоръчително да се използва на повече от 20-25 метра.
Ако наблизо има стена ще има отразена ударна вълна, но зависи от разстоянието до
стената. Когато гори тази пиратка с тази горивна смес, има един момент, в който газовете се
нагряват и се разширяват, вече количеството на тази горивна смес при тези 2 мм стена на
цилиндъра ще преодолее например само едно разпукване на многослойната хартиена
обвивка.
Обаче при втория вид като е по-голямо горивно количество – тази камера се
увеличава, естествено, че имаш по-голямо количество газове и естествено ще разкъсат
хартиената обвивка, естествено защото трябва да съм я поставил на пода.
Ако е във въздуха, нищо няма да „измете“, то ще се получи всъщност разпукване и
двустранно диаметрално изхвърляне на двете половини.
8

Адв. Г.: Нямам въпроси към вещото лице.

На въпроси на Жалбоподателят Х.
В.л. М.: Аз съм посочил в заключението, че телесни увреждания извън непрекия
контакт не може да има. С увеличение на обема на разпукването има едно високо налягане,
което само като се разпука имаш спад на налягането и започва да отслабва тази ударна
вълна.
Степента на увреждане обаче зависи от количеството смес. Имам предвид втория вид
пиратки с 4 грама.
Когато имаш звук в следствие на разширяването, налягането и разпукването на тази
пиратка, това е звукът, който се получава, т.нар гръм, обаче може при много близко
разстояние. Представете си 20 децибела да ти минат на половин метър - може, дори от един
метър може да предизвика някакви смущения на слуховия апарат, но аз не мога да кажа
какви.
На въпроси на Прокурора
В.л. М.: Минималното изискване за безопасно разстояние е 15 метра. Цялата идея на
фойерверките е да предизвикат шум и светлина. Аз обясних, че вътре горивната смес,
обемът на количеството газ е определящ, който да предизвика този шум. След разпукване на
опаковката, има рязък спад на налягането, и не може да предизвика увреждания без
непосредствен контакт в тези количества.
Зоната на безопасност може минимално да е 15 метра, може и да е 5 метра - с оглед
мерки на безопасност.
На самите изделия пише „пали и хвърляй“, но на какво разстояние ще я хвърлиш на 5
метра или на 10 метра или на 15 метра, просто е безопасното разстояние, но във всички
инструкции в тази Наредба пише, че минималното разстояние трябва да е 15 метра. Ако
пиратката попадне в директен контакт с човек – тя естествено, че ще причини увреждания.

На въпроси на Жалбоподателят Х.
В.л. М.: Това нещо може да се направи с измерително устройство за шума, за колко
децибела става въпрос. Защото звукът се предава на разстояние. Колкото по-далече е
пиратката, звуковата вълна ще е по слаба, колкото е по-близо пиратката звуковата вълна ще
е по-силна.
Прокурорът: Да се приеме експертизата.

Адв. Й.: Да се приеме експертиза.
Адв. Г.: Да се приеме експертиза.
9

СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и да изплати възнаграждение на вещото лице,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението по изготвената съдебно-криминалистическа
експертиза за техническо изследване с Вх. № 13427/7.06.2022 год.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Ив. П. М. за изготвяне на заключението
и за изслушване в размер на 305.00 /триста и пет/ лева. /изд.р.к.о./

Прокурорът: Нямам искания за извършване на нови следствени действия.
Адв. Й.: Нямам искания за извършване на нови следствени действия.
Адв. Г.: Нямам искания за извършване на нови следствени действия.

С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови
следствени действия, на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното
следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам, че в проведеното съдебно следствие се
потвърди изцяло повдигнатото обвинение по отношение на подс. Р.Х.. Дори бих казала, че в
случая от разпита на свидетеля се установява дори и квалифициращо обстоятелство
деянието да е извършено по хулигански подбуди, но предвид липсата на протест от
прокуратурата ще се придържам единствено към доказуемостта на обвинението по чл. 129,
ал.1 НК, каквото обвинение му е било повдигнато и пред първоинстанционния съд. Изцяло
споделям изводите на първоинстанционния съд, че деянието е извършено при евентуален
умисъл. За това сочат и извършените предварително действия от подсъдимия, а именно, че
той предварително е взел със себе си не само една, а няколко пиратки.
Дори след като е видял какво се е случило и какви са последиците от хвърлянето на първата
пиратка е продължил да хвърля пиратки по посока на мястото, на което се е намирал
пострадалият. Считам, че е налице и причинната връзка между неговото деяние и
престъпния резултат тъй като и от заключението на в.л., а и от представените по делото
писмени доказателства с оглед представените нормативни актове, е видно, че при хвърляне
на такъв вид пиротехническо изделие по посока на човек биха възникнали телесни
10
увреждания. Безспорно подсъдимият е запознат с боравенето с такива пиротехнически
изделия, поради което считам, че е налице и това съзнаване на общественоопасните
последици, които биха възникнали, при което той безспорно се е съгласил с тяхното
настъпване, каквото е и определението за евентуален умисъл. Считам, че наложеното
наказание също е справедливо, отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК, поради, което
моля да потвърдите изцяло присъдата на първоинстанционния съд.

Адв. Й.: Уважаема г-жо председател, уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
изцяло решението на първоинстанционния съд, което считам за правилно, изключително
мотивирано и много обстойно.
Моля да го потвърдите и в частта за гражданския иск. Поддържам изцяло казаното от
представителя на Окръжна прокуратура – Варна, искам само да добавя нещо. В днешно
заседание се пропука версията на подсъдимия по отношение на това, че той хвърляйки
пиратката тя е била на 3 метра от моя доверител. Въпреки, че показанията му, бяха дадени в
последното заседание, въпреки, че в ДП той въобще не беше присъствал в град Варна, но да
речем, че тази версия е негова защитна, но и тя се пропука в това заседание, тъй като в.л.
каза, че при запалването на пиратката, хвърлянето, летежна фаза т.е. около 10 метра, 3 метра
от човека, той има най-малко от 6 до7 крачки, за да стигне до там, тя би се взривила още при
движението му до там. И както каза в.л. пиратката е паднала в непосредствена близост до
човека, тъй като вече е нямало време и затова е гръмнала в ръката му. Аз затова питах и за
ударната вълна. Представете си стената тук, главата на тъщата до него и ударната вълна
директно щеше да помете тъщата, затова той е извършил тези действия, въпреки, че както
той сам каза, той е имал стотни от секундата да премисли какво да направи и единственият
вариант е да я изхвърли в съседния имот.
Това е г-жо Председател и Ви моля да присъдите сторените съдебно-деловодни
разноски направени от моя доверител и моля да по твърдите изцяло решението на Районен
съд.

Частният обвинител и граждански ищец Р.: Уважаеми окръжни съдии, на първо
място това ми е първото дело на което се явявам и ми беше интересен целият процес как
протича, бях учуден от много неща, но това са си мои изводи. В случая те се опитват да ме
обвинят в моето лекомислие, че аз съм хванал пиратката, а е трябвало да не я хващам.
Всичко това беше с цел да предотвратя по–голямата злина, която мисля и че направих за
сметка на моите пръсти.
Аз в казармата съм служил в секретно поделение на военно-въздушните сили,
боравел съм с оръжие, след това съм работил на най-големия пасажерски кораб в света и
съм отговарял за електробезопасността на 6 хиляди души пасажери и 5,500 души екипаж.
В момента работя на обект от особено значение за нашата национална сигурност.
Мисля, че не съм случаен човек, тука да лъжа и да искам някакво обезщетение.
11
Обезщетението ще го дам за благотворителност на мои колеги, ако го получа. Толкова лъжи
не съм чувал през живота си, този свидетел не е бил там. Как аз ще хвана пиратката и ще я
хвърля по него, няма как да стане.

Адв.Г.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло жалбата срещу присъдата на
РС – Варна. Считам, че изнесените в нея, както и в допълненията към нея аргументи са
валидни и към този момент, а също така са валидни и аргументите, направени в исканията
ни до Апелативния съд и за да не се повтарям просто се позовавам на написаното. Това,
което ще добавя е, че и при допълнителното следствие не се установи какъвто и да е факт
поддържащ версията на обвинението, че деянието е извършено при евентуален умисъл.
Всъщност това е единственият спор между защитата и обвинението. На първо място сме
съгласни, че действията на подсъдимия представляват „conditio sine quo non“ – нещо без
което не може, за да настъпи вредоносния и също така съставомерен резултат.
Само, че твърдим и продължаваме да твърдим, че с действията си пострадалият е
изменил съществено посоката на причинно-следствения комплекс и именно тези действия са
пряката причина за настъпване на резултата, нищо друго. Това го развих в жалбата пред
предходния състав на ОС – Варна.
На второ място дори да приемете, че е налице причинната връзка и на това основание
подсъдимият не може да бъде оправдан, не е налице евентуален умисъл. Това е типично
непредпазливо деяние, което не може да бъде подведено дори и под нормата на чл. 134 НК,
защото не представлява правно-регламентирана дейност с източник на повишена опасност.
Нещо повече във всичките тези случаи, като казах чл. 134 при авто-произшествията
винаги се приема непредпазливо дори последният случай със смъртта на известния
журналист, Софийският Градски съд в първа инстанция не прие евентуален умисъл.
За да има евентуален умисъл в случая подсъдимият би следвало да има конкретна
представа за това как по-нататък ще се развият действията и тогава във волевия елемент „да
допуска“ настъпването на резултата, а той не е имал такава представа. Нещо повече във
версията на пострадалия се твърди за наличие на екстраординатност на „форс мажор“, само
че за съжаление лошото здравословното състояние на очевидеца, която е неговата тъща не
ни позволява да установим това - била ли е там, на какво разстояние от пиратката. Каза ни
експертът без пряк контакт е нямало да има увреждания, същото ни го каза и в.л. в първата
инстанция по медицинската експертиза.
Първо трябва да има непосредствен контакт, а именно - захват на пиратката и второ
много близко да е била тя до ухото, което пък показва и как я е хвърлил. Защото в неговите
обяснения, вероятно греши пострадалия, не го обвинявам в умишлено лъжесвидетелстване
в никакъв случай. Но в неговите обяснения, така както обяснява той, как искал да я хвърли,
то би трябвало да пострада лявото му ухо, а не дясното ухо. И нямаше да я хвърли към, така
както твърди той към оградата на съседите, а към собствения си дом, защото той твърди, че
е бил с гръб към извършителя, докато извършителят твърди, че той е бил с лице.
12
Но така или иначе се е объркал. Проблемът не е в това объркване, проблемът е във
възможностите на пиротехническото средство да нанесе тези поражения и тези
възможности мисля, че се изясниха именно с тази експертиза, която изслушахме днес и с
експертизата на медиците. И щом това е така не можем да говорим за евентуален умисъл.
Можем да говорим най –много, че той е бил могъл и е бил длъжен да предположи
поведението на други хора, в случая пострадалия, което да е неадекватно и в разрез с
изискванията за безопасност.
И действително ние нямаме никакъв спор относно квалификацията на пострадалия,
знаем, че тя е висока в това направление. Въпросът е там, че ние предполагаме някаква форс
мажорна обстановка, която всъщност не е доказана и нещо повече, доказва се обратното, че
тя не би била реализирана, затова аз предлагам ако Вие считате, че е налице причинна
връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия резултат, алтернативно да приемете, че
това е извършено по непредпазливост и да преквалифицирате деянието по чл. 133 с
последиците на чл. 87 от НК и да прекратите това наказателно производство.

Жалбоподателят Х. /право на лична защита/: Първото и най-важно нещо е да се
обърна към Ангел и да му се извиня още един път, да приеме моите извинения. Не съм искал
това да се случи, това е първото и най-важно нещо. Не бих предположил, че ще я хвърли.
Да, хвърлил съм я на около 2-3 метра от него, защото той направи тези крачки.
Конкретно за пиратките искам само да кажа, горе-долу са около 10-11 секунди
гърмежите, над 5-6 секунди в никакъв случай, защото това е страшно малко време. Някой
докато я запали, може да му гръмне в ръката. Минимумът е 10 секунди.
Аз след като я запаля и я хвърля, тя пада долу за около 2-3 секунди. Моментът, в
който изигра лоша шега и стана наистина тази нелепа ситуация е това, че той се зачуди и
като хвърли греблото, направи две –три крачки да я хване и почти мигновено искаше да я
захвърли покрай мен.
Ръката, стисната в юмрук тази пиратка, премина на 10-20 см. от ухото му, защото той,
за да я хвърли нагоре към мен – аз съм на 7-8 метра, има височина и денивелация около 3-4
метра, той трябва да я засили силно, ръката минава в страшна близост до ухото и тогава се
видя кълбото от гръм. Аз както каза прокурорката, че съм бил разбрал какво е станало – аз
въобще не знаех, че е пострадала ръката му, тъй като може да прочетете показанията и
самопризнанията ми какво се случи още на първа инстанция.
Ръката му продължи, защото може би му е засилена, продължи и се изпъна докрай и
в последния момент се прибира към тялото, в този момент той се завърта, без да извика, без
нищо да каже и се затича към къщата. Аз не знаех какво ще следва оттук нататък, може да се
върне с греблото и да ни запука, може нещо да се случи, затова исках просто да си тръгнем.
И вечерта, когато аз отидох на работа, В.А. – „Е.П.“ ми каза, човекът е пострадал
сериозно. Аз казах на Денис, той също се ядоса, каза ми: „Виде ли какви глупости си
направил“, мисля, че и той се ядоса момчето и вика: „Сега човекът като е пострадал, повече
13
няма да се върна в тези бунгала, защото може да ме издирят полицията и т.н.“ И той ме
накара да го закарам да си тръгва. Точно това беше причината да си тръгна, защото се
ядосах.
Не съм искал така да стане. Няма никаква умисъл в действията ми, както каза адв. Г.
и аз наистина съзнавам, че аз съм допринесъл. Значи без моето хвърляне наистина нямаше
да настъпи този краен резултат.
Но аз не съм го направил с умисъл, просто бях афектиран, нервен, тъй като системно
палят през два-три дена в края на сезона шума, тя е мокра, гори, качва се нагоре пушека,
казах му: „съберете я в чувал, изхвърлете я по-нагоре, защо е това бе?“ и както казах в
показанията си - не само той пали, но и отстрани съседната къща също. Точно в този ден той
беше запалил и така се случиха нелепо нещата, че той я хвана.
Другото много важно нещо, което исках да кажа, това е пореден дефицит в
доказателствата – тъщата Ж. И., която е майка на Мая Р.а, тогава беше слънчево време,
беше много топло време, може би около 30 градуса, могла е да пече на барбекюто риба с
тези всичките които чух неща. Разбрах, че няма да бъда призована, но не беше разпита в
досъдебното производство.
Искам да кажа, че нямаше друг човек освен пострадалия долу.
И ако приемете този дефицит това би трябвало коренно да промени, то не се знае
имало ли е, нямало ли е, така и не успя да се докаже това нещо.
Аз от самото начало бях коректен, честен със съда, но аз не съм я хвърлил в краката
му, аз я хвърлих отстрани. Аз имам точен мерник, както казах, исках просто да гръмне.
Когато една пиратка гръмне, тя може само да ви изплаши, дори и в краката да ви е, няма да
ви нарани. Както каза вещото лице, абсолютно и категорично съгласно и двете вещи лица –
„само в непосредствен контакт“, а той защо я хвана, просто искаше да ми я хвърли обратно
от яд, защото я видя, че пуши, но не мога да си го обясня, но нямаше „форс мажорни
обстоятелства, аз се кълна в това нещо, аз съм вярващ човек.
Нямаше долу друг човек освен пострадалия, бях коректен със съда още от самото
начало, направих пълни самопризнания какво е станало, защото не смятам, прокурорката
Панайотова даже твърдеше за пряк умисъл по чл. 132, и някак си го извъртяха и не
допуснаха и вашите колеги категорично ключовите свидетели да не бъдат разпитани и си ме
осъдиха при положение на този дефицит.
Ако смятате, че все пак с моето условие condition sine quo non съм допринесъл, то е
единственото и необходимо нещо, което аз съм направил и го съзнавам това нещо и ако
мога да върна времето назад, но никога не съм допускал, че това ще стане, и съвсем
съзнателно я хвърлих далече от него, нямаше долу друг човек. Повярвайте ми, той я хвана и
единственото, заради което му е гръмнало тъпанчето, е понеже се опита да я захвърли, мина
много близко до ухото.
В миналото заседание вие го попитахте един през друг въпроси и той се обърка и
каза: „Исках да я хвърля към оградата“ – това е много важно да се запише и протоколира.
14
Той твърди, че е бил с лице към мен, а той беше с гръб и беше сам, и в минало съдебно
заседание, когато Вие му зададохте въпрос той каза: „Единствената ми цел, беше да си
защитя тъщата и да я хвърля към оградата“.
Той както твърди на първа инстанция, той каза, че иска да я хвърли наляво, а наляво е
оградата и щеше да му пострада лявото ухо, както казва адвокат Г.. Моля да прекратите
делото по 133, защото това според мен е небрежност от моя страна, непредпазливост, не
знам как ще го формулирате, но не е никакъв умисъл. Благодаря Ви.
СЪДЪТ дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Жалбоподателят Х.: Искам да бъда оправдан, ако смятате, че е така.
СЪДЪТ, след провеждане на тайно съвещание, счете делото за изяснено, като обяви на
страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15