Определение по дело №10024/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5090
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20221110110024
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5090
гр. София, 25.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110110024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на § 1 ЗЗДН във връзка с чл. 130 ГПК.
Образувано е по молба за защита от домашно насилие на ЕМ. Н. СТ., за
защита срещу В. Т. СТ. – съпруг, който на 18.02.2022 г. около 15:00 часа бил
нахлул в апартамента на молителите с адрес: София, ж.к. „Разсадника“, бл.
62, вх. 1, ет. 1, ап. 1, като нарекъл молителката „курва“ и я заплашил с побой,
ако не се изнесе от апартамента, а на 19.02.2022 г. изхвърлил от жилището на
молителките техни вещи, като заявил на молителката, отново наричайки я
„курва“, че трябва да живее с него в страх, иначе щял да я убие, а след това
започнал заплашително да се приближава към молителката, гледайки
заплашително.
В молбата за защита самата молителка излага обстоятелството, че
ответникът е диагностициран с психично разстройство, което лекува с
хапчета, но е спрял терапията си и поради това поведението му става
неконтролируемо. Тъй като допустимостта на молбата за защита се преценява
съгласно § 1 ЗЗДН във връзка с чл. 130 ГПК съобразно твърденията на
страните, то в случая съдът преценява, че се твърди, че ответникът е
извършил нападението в състояние, при което не може разумно да
контролира своето поведение – т.е. липсва т.нар. „волеви елемент“ от
понятието за вменяемост.
Действително, целта на ЗЗДН е предимно защита на жертвите на
насилие, която изглежда, че може да се приложи и към невменяеми лице.
Тъй като обаче разглеждащият делото по ЗЗДН съд е граждански, той само
констатира насилието и налага мерки, а санкцията за неспазване на която и да
е от тях по ЗЗДН е с наказателен характер – налагане на глоба и евентуално
привличане към наказателна отговорност. Така в случая съдебната защита на
молителите по поискания от тях ред – с издаване на заповед за защита, е
напълно безпредметна, тъй като ответникът в състояние на невменяемост не
може да понесе нито една от изброените две санкции. При това положение
провеждането на цял съдебен процес по реда на ЗЗДН със събиране на
1
доказателства за извършения акт на насилие и назначаване на експертиза ще
доведе до огромна загуба на време, енергия и парични средства (експертизата
ще следва да се заплати от молителите), за постигане на евентуално напълно
нереализируем правен резултат – издаване на заповед за защита, по която
няма никаква възможна санкция.
Следва да се припомни, че целта на производствата по ЗЗДН е защита,
санкционирана от държавата – чрез прилагане на средствата на
индивидуалната и обществена превенция да се предотвратят бъдещи актове
на домашно насилие и да се защитят по този начин жертвите. Тази цял няма
как да бъде постигната при невменяем ответник – всички мерки за защита на
жертвите, предвидени в закона, са приложими спрямо такъв ответник по друг
ред – чрез наказателна репресия, която не се реализира спрямо психично
болни. В закона са предвидени други производства за изолиране на лице,
което по медицински причини представлява опасност за близките си.
В случая въпросът за възможността на ответника да контролира
поведението си не е такъв по съществото на делото, а по допустимост, която
се преценява според твърденията в молбата, сезираща съда. В случая самата
молителка твърди, че от октомври 2021 г. ответникът не поема
медикаментозна терапия и е имал неадекватно и агресивно поведение, което
не може да се обясни, а изблиците на агресия при ответника се дължат на
обостряне на заболяването му. При тези твърдения е ясно, че се цели защита
именно срещу действия на лице, което не може да контролира поведението
си, а това води до извод, че е безпредметно провеждането на искания от
молителите съдебен процес.
Съществуват други производства, в които ответникът да получи
адекватно лечение, което ще защити молителите, а не налагане за санкции на
поведение, което не е под контрола на ответника. За целта молбата до съда
следва да се препрати като сигнал до Софийската районна прокуратура, която
да прецени дали има основания за образуване на производства по чл. 89 НК
или ЗЗдр.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание § 1 ЗЗДН във връзка с чл. 130 ГПК
производството по гражданско дело 10024 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 37. състав.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от молбата за образуване на делото
незабавно на Софийската районна прокуратура за преценка за наличие на
основания за образуване на производство за принудително лечение или по чл.
89 и сл. НК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3