№ 18559
гр. С., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110132606 по описа за 2023 година
Производството е образувано след решение № 1757/20.03.2023 г.,
постановено от АССГ, VIII касационен състав, по дело № 5968/2022 г., с което
е отменено решение 20141260 от 17.06.2021 г., постановено по гр.д.
10038/2018 г. по описана СРС, като делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав.
И. П. П. е подала жалба срещу Заповед № РД 46-140/20.06.2001 г. на
кмета на *****, с която е признато правото на наследниците на Г.К.Р. –
ползвател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобият собственост при
изпълнение на условията на пар. 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл.
№ 2151 от кад. лист Г-11-10-А, местност *****, *****. Оспорващата заявява
основания за нищожност на постановения индивидуален административен акт
по см. на чл. 168 АПК. Евентуално твърди незаконосъобразност на заповедта,
като неправилна и постановена при неизяснена фактическа страна. Твърди, че
с решение № 670/1997 г. на ОС „Земеделие“ –П. на наследниците на И. Н. З.,
каквато била и жалбоподателката, бил възстановен в стари реални граници
имот нива от 4,500 дка, шеста категория, находяща се в терен по параграф 4 на
село *****, в местността „*****“. Твърди, че част от възстановения имот
попада върху имота, обект на Заповед № РД 46-140/20.06.2001 г.
Ответникът по жалбата – кметът на *****, навежда доводи за
неоснователност на депозираната жалба.
Заинтересованите лица М. Н.а И., Н. Н. И., П. С. Н., Г. В. Н., М. В. Н., Ц.
П. М.-Павлова, Р. П. М., И. О. Х., А. О. В. /в лично качество и като наследници
на заинтересованата страна М.К. Н., поч.на 01.02.2018 г./, Н. М. Г., А. Л. М., Д.
Л. В. /конституирани на основание чл. 144 АПК вр.чл.227 ГПК като
наследници на заинтересованата страна Е. И. В., поч. на 08.03.2018 г./, Я. Т. Н.,
С. К. Б., Н. И. Б., Д. К. Б., Н. Д. Б., Д. Е. Б. и В. Г. Р. не заявяват становище по
1
жалбата.
СРП не оспорва жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
С оспорваната заповед № РД 46-140/20.06.2001 г. е признато правото на
наследниците на Г.К.Р., ползвател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобият
собственост при изпълнение на условията на пар. 4а, 4д, 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ,
върху имот пл. № 2151 от кад. лист № Г-11-10-А м. *****, землище на с.
*****, *****, по одобрения кад. план със заповед № /не е посочен номер/ на
кмета на района. На основание пар. 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, е възложено
извършването на оценка на имота. Видно от протокол № 28 от 17.03.1999 г.,
комисията, назначена със заповед № РД-09-310/12.11.1998 г. на кмета на *****
на основание § 62, ал. 2 от ПП на ЗСПЗЗ, e дала становище, че наследниците
на Г.К.Р. притежават документ за право на ползване – удостоверение №
753/16.05.1979 г., който отговаря на изискванията на § 63 от ПП на ЗСПЗЗ; в
имота има построена сграда, която отговаря на техническите изисквания по
§1, ал. 3 ПП на ЗСПЗЗ – масивна едноетажна сграда, застроена върху 24 кв.м.;
комисията е дала становище, че са спазени изискванията на §4 и сл. от ПЗР на
ЗСПЗЗ и ползвателите могат да придобият право на собственост върху
предоставената за ползване земя. Видно от оценителен протокол №
28/25.10.2002 г. издаден във връзка с оспорваната заповед, имот, находящ се в
*****, землище *****, м. *****, № 2151, кад. лист № Г-11-10-А е с площ 510
кв.м., като стойността на кв.м. е 2,16 лв. или общата стойност на имота е
1101,60 лв. Представена е и експертна оценка за определяне стойността на
недвижимия имот.
С молба с вх. № 73/13.01.1998 г. наследниците на д-р Г.К.Р. – Ц. Т. Р. и В.
Г. Р., са направили искане да закупят ползвания от тях имот, предоставен на
наследодателя им съгласно удостоверение № 753 от 16.06.1979 г. В цитираната
молба се сочи, че върху предоставената земя, има трайни насаждения и
масивна постройка от 24 кв.м., кладенец и беседка.
Представено е удостоверение за наследници на Г.К.Р., видно от което
същият е починал на 16.08.1991 г. и оставил за наследници Ц. Т. Р. съпруга и
В. Г. Р. дъщеря.
Видно от удостоверение № 753 от 16 май 1979 г. за предоставяне
права за ползуване на земя, кметство с. *****, РНС „Девети септември“ С.,
в приложение на постановление № 76 на МС от 1977 г. и решение № 1 на
Комисията към кметството – с. *****, С. от май 1979 г. предоставя право на
ползване на д-р Г.К.Р. от с. *****, С., върху следната земя: нива в размер на /не
е посочена площта/ кв.м., находяща се в м. „*****“ при граници юг - полите
на планината, север - бивша регулация; изток и запад – дерета, което може да
се използва за трайни насаждения и междинни култури като картофи, боб,
ягоди, малини, касис и др.
Представена е скица (от 06.09.1994 г.) копие от неодобрен кад. план гр.
С., м. *****, на която е ограден имот с № 2151. В документа е записано, че
имотът /2151/ е заснет през 1981 г. с пл. № 2151 и нанесен в кад. лист № Г-11-
10-А, както и че съгласно разп. книга се владее от наследници на Г.К.Р., по
2
графични данни имотът съдържа 510 кв.м.
Представен е документ озаглавен скица 753, издаден от Районен народен
съвет „Девети септември“ С., кметство с. ***** – С., на парцел /не е посочен/,
квартал 21, от / не е посочен / кв.м., м. *****, в землището на с. *****-С..
Собственост на /не е посочен/ с удостоверение 753/1979 г. по 76 ПМС/1977 г.
В цитирания документ са описани задължителните изисквания относно
засаждане на дръвчета, строителство и др.
По делото са представени: „план на новообразувани имоти м. *****, с.
*****, СО, регистър на новообразувани имоти“, от цитирания документ се
установява, че като собственици на имот 6164.2151, м. *****, са записани
наследници на Г.К.Р., с площ 513 кв.м.; „План на новообразувани имоти, м.
*****, с. *****, СО, регистър на собствениците на новообразувани имоти“,
от цитирания документ се установява, че като собственици на имот
6164.2151, м. *****, са записани наследниците на Г.К.Р.; „ План на
новообразувани имоти, м. *****, с. *****, СО, таблица за изчисление на
дължимото обезщетение“ – от последния цитиран документ следва извода,
че имот 6164.2151 е попадал в стари имоти с номера 603.293 и 604.294, като
стар собственик на 293 е С. Н. И. , а на 294 е И. Н. З..
Представено е решение № 2158/26.02.2015 г. на ВАС, с което е оставено
в сила решение от 05.11.2012 г. на СГС, по адм. дело 1297/2006 г. в частта, в
която е отхвърлена жалбата на И. П. П. от с. ***** – СО срещу заповед № РД-
15-246 от 20.07.2005 г. на областния управител на Област С., с която е одобрен
план на новообразуваните имоти за м. *****, с. ***** – СО, в частта относно
имот № 6164.2152, като е отменено решението в частта, в която е отхвърлена
жалбата на И. П. П. от с. ***** – СО срещу заповед № РД-15-246 от
20.07.2005 г. на областния управител на Област С., с която е одобрен план на
новообразуваните имоти за м. *****, с. ***** – СО, в частта относно имот №
6164.2151 и вместо него е постановил решение, с което е отменил заповед №
РД-15-246 от 20.07.2005 г. на областния управител на Област С., с която е
одобрен план на новообразуваните имоти за м. *****, с. ***** – СО, в частта
относно имот № 6164.2151 и е върнал преписката на административния орган
за процедиране съобразно дадените с решението указания. Представено е и
решение от 05.11.2012 г. на СГС, по адм. дело 1297/2006 г.
Жалбоподателката И. П. П. с молба с вх. 5099321/13.06.2018 г.,
съобразно дадените от съда указания, е уточнила жалбата си, като е посочила
в частност в какво се състоят оплакванията й. Изложила е твърдения, че е
наследник на И. Н. З., който бил собственик на бивша нива с площ 4330 кв.м.,
намираща се в м. *****, с. *****. С решение 630/1997 г. на ОСЗ П. имотът бил
възстановен в стари реални граници, като част от него обаче попадал в имота,
обект на заповед РД-46-140/2001 г. Изложени са подробни твърдения в насока,
че оспорваната заповед е незаконосъобразна, като на първо място е изтъкнато,
че удостоверението за ползвано е издадено от кмета на с. *****, за който се
оспорва да е имал подобни правомощия, респ. да са му делегирани такива.
Дори да се приеме, че удостоверението е издадено от компетентно лице се
сочи, че не става ясно имота на кого е предоставен, въобще кой имот е
предоставен. На следващо място се сочи, че протокол 28/1999 г., с който е
разгледана молбата на наследници на *****, е изготвен от комисия, назначена
със заповед № РД-09-310/1998 г. на кмета на *****, без да се конкретизират
3
участниците в съставянето му и на какво правно основание са членове на
комисията.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по реда на ЗСПЗЗ № 126, том XIX, дело 4000/97 г. от
25.11.1997 г., с който Е. В. И., И. П. П., М. Н.а И., Н. Н. И., Е. И. В. и В. И. Н. –
наследници на И. Н. З., са признати за собственици на недвижим имот,
възстановен в стари реални граници по реда на чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1
ППЗСПЗЗ и протоколи № 118г/28.09.1992 г. по чл. 18г, № 118д/12.10.92 г. по
чл.18д и № 118е/12.10.92 г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ с влезли в сила решения №
№ 630/28.7.97 г. и 1065/28.7.97 г. на Поземлената комисия при Община П.,
както следва: Е. В. И. и И. П. П. на по 1/9 ид.ч., М. Н.а И. и Н. Н. И. на по 1/18
ид.ч., а Е. И. В. и В. И. Н. на по 1/3 ид.ч. от дворно място с площ от 4 330 кв.м.
по документ за собственост, а по скица 4 500 кв.м., находящ се в землището на
с. *****, м. „*****“, съставляваща имот пл. № 2511по кад. план на с. *****,
общ. П., нанесен в кад. лист № Г-11-10-А, при граници: нива на Д. М. М., нива
на Н. А. М., нива на А. Й. З., нива на неустановен собственик, нива на И. М.
М., нива на Й. Г. Б., нива на кметство на с. *****, нива на неустановен
собственик, нива на А. Д. Ц., нива на С. Н. И..
Видно от решение № 630 за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на
с. ***** от 28.07.1997 г., издадено от Поземлена комисия, с. *****, община П.,
област град С., е признато правото на собственост на наследниците на И. Н.
З., в съществуващи стари реални граници на следните имоти: 4.500 дка, шеста
категория, находяща се в терен по параграф 4 на село *****, м. *****, при
граници /съседи – не са посочени. В цитираното решение е посочено, че
имотът попада под разпоредбите на параграф 4 от ЗСПЗЗ. Решението е влязло
в сила на 14.08.1997 г.
Видно от заповед № РД-09-580/03.09.1998 г. е възложено на районните
кметове да назначат комисия в състав: главния архитект и главния
юрисконсулт на района, председателя на поземлената комисия и по
възможност един представител на заинтересованите собственици и
ползватели, която да даде становище относно спазването на изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали
са налице другите условия, съгласно § 4-а и 4-б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават
основания на ползвателите да придобият право на собственост върху
представените им за ползване земи. Посочено е че за решението си комисията
съставя протокол, въз основа на който, кметът на района издава заповед, с
която отказва или признава право да се придобие собственост от
ползвателите.
С протокол № 48 от 28.09.1998 г. столичният общински съвет е издал
решение № 31, с което е възложил на районните технически служби да
изпълняват функциите на общинската техническа служба, по изпълнение на
ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане.
Със заповед № РД-09-310 от 12.11.1998 г., издадена от столична община,
*****, на основание заповед РД-09-580/03.09.1998 г. на кмета на С., са
назначени състави на комисии за работа по § 4 от ЗСПЗЗ по селища, като
комисията за кв. *****, включва председател И. П. – кмет на селото, секретар
***** – техник; членове: инж. ***** – председател на ПК, ***** – техник,
4
***** – секретар на кметството. С цитираната заповед е възложено на
комисиите да разгледат постъпилите заявления по §4 от ЗСПЗЗ, като дадат
становище на районната комисия относно спазването на изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават
основание на ползвателите да придобиват право на собственост върху
предоставените им за ползване земи.
С молба от 08.04.2019 г. жалбоподателката е направила доказателствени
искания, като наред с това е посочила, че протокол № 28/17.03.1999 г. носи
неин подпис в качеството й на председател на комисията, но е оспорила да е
участвала в изготвянето на протокола, както и да го е подписвала.
Със заповед № РД-09-319- от 24.11.1998 г., издадена от Столична
община, ***** /л.347/ е изменен съставът на комисията по заповед № РД-09-
312 от 16.11.1998 г. Досежно цитираната заповед процесуалния представител
на столична община в проведеното на 12.02.2020 г. е изложил твърдения, че
същата доказва допусната техническа грешка, както и че видно от
съдържанието й не се отнася за комисията по §4. Уточнено е, че основната
заповед е с № РД-09-310 от 12.11.1998 г.
По делото /гр.д. 10038/2018 г. по описа на СРС, 28-ми състав /е
изслушана съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е
установило, че е налице идентичност на част от ПИ 6164.2151, предоставен за
ползване /на *****/, с част от ПИ 6164.2511 (стар 294), заявен за
възстановяване /от наследниците на И. Н. З./, като застъпването на двата
имота се сочи че е в размер на 288 кв.м. /по букви и цифри А-Б-13-14-А на
приложеното копие от ПНИ на л.3 в СТЕ/. След това обаче експертът е
посочил, че в решението, с което е възстановен имотът на наследниците на И.
Н. З., е посочен имот – нива от 4,500 дка, който попадал в терен по §4 ЗСПЗЗ,
и т.к. за имота не бил записан номер и графична площ, не можело да се говори
за идентичност. Експертът не може да отговори с категоричност дали е налице
идентичност между имота предоставени с удостоверение 753/1979 г. и имота
по заповед на кмета на ***** от 2001 г., т.к. в удостоверението имотът бил без
номер, няма, скица по предварително изработен парцеларен план и не са
посочени съседи. Експертът е обърнал внимание обаче, че в КВС (карта на
възстановената собственост) с № 300, била определена територия попадаща
под разпоредбите на §4 ЗСПЗЗ и всички имоти в тази територия били на
ползватели по § 4 ЗСПЗЗ в м. *****, поради което счита, че би могло да се
каже, че имотът предоставен с удостоверението № 753 е в територията,
определена и раздадена на ползватели.
Според заключението /по гр.д. 10038/2018 г. по описа на СРС, 28-ми
състав/ в ПИ № 6164.2151 с площ 513 кв.м. в м. ***** съществувала сграда,
която в кад. план от 1981 г. била нанесена с пунктирана линия, т.к. била в
строеж. Комисията назначена от кмета на общината в съответствие с §62, ал. 1
разгледала молба № 73/13.01.98 г. от наследниците на Г.К.Р.. С протокол №
28/17.03.1999 г. на комисията на основание § 62, ал. 2 ППЗСПЗЗ се
произнесла, че сградата отговаря на изискванията на § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.
Установено е по делото, че оригинал на удостоверение № 753 не се
съхранява, като същият е изискан от архива на кметството на с. *****.
Столична община, *****, е представила и списък на видовете документи
5
със срокове за съхраняване на Столична община.
По делото е представено от страна на жалбоподателката, писмо от
Столична община, адресирано до *****, Директор на дирекция „Секретариат
на СОС“ /л.481/, в което е посочено, че оригиналите на документи за земи на
лицата, на които е предоставено право на ползване по силата на актове на
Президиума на НС, на ДС, и на МС, са върнати от Столична община, на
съответните районни администрации през 1998 г. Към ***** документите
били върнати с придружително писмо от 03.11.1998 г., но списъци за лицата не
се съхранявали в СО. Посочено е, че съгласно § 63 ППЗСПЗЗ права по § 4а и
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имат гражданите на които е предоставено право на
ползване по силата на Указа 596 на Президиума на НС от 1967 г., Указ 922 на
ДС от 1989 г., постановления на МС 21, 23 от 1963 г.; 12 от 1971 г.; 76 г. от
1977 г.; 1 от 1981 г.; 11 от 1982 г.; 30 от 1985 г.; 26, 58 и 67 от 1987 г. и 34 от
1989 г. Посочено е, че липсва информация в Столична община за
упълномощаване на кметовете на населените места да раздават
земеделска земя за ползване. В дирекция „Околна среда“ била налична
заповед № РД-09-580/03.09.1998 г. на кмета на СО, с която се делегирали
права на районните кметове за назначаване на комисии на основание § 62, ал.
2 от ППЗСПЗЗ. Същите давали становище относно спазването на
изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 и дали са
налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които давали
основание ползвателите да придобият право на собственост върху
предоставените им за ползване земи. Към писмото е приложена Заповед №
РД-09-580/03.09.98 г., която бе обсъдена по-горе.
Представен е протокол № 28 от 01.02.2001 г., от който се установява, че
е проведено заседание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от назначената комисия, като в
протокола е обективирано и становището на комисията.
От допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ се установява,
че описаните в удостоверение № 753/16.05.1979 г. граници: юг – полите на
планината, север- бивша регулация, изток и запад- дерета, са за територията, в
която са предоставените земи по ПМС№76/05.12.1977 г. и не са граници на
ПИ 2151. Вещото лице посочва, че със заповед №РД-09-310/12.11.1998 г. на
Кмета на ***** въз основа на заповед №РД -09-580/03.09.1998 г. на кмета на
СО е възложено на районните кметове да назначат комисия, която даде
становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните
органи, посочени в §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия
съгласно §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, даващи основание на ползвателите да
придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи,
която се е произнесла с протокол № 28/17.03.1999 г. на основание §62 ал.2 от
ППЗСПЗЗ, че в имот 2151 има построена сграда, отговаряща на изискването
на §1в ал.3 от ППЗСПЗЗ. При посещение на място вещото лице е установило
наличие в имота на масивна сграда с покрив от гофрирана лаМ..
По настоящото дело е изслушана допълнителна съдебно-техническа
експертиза /допусната във връзка с дадените указания от АССГ/, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена. Експертът е посочил, че
при посещение в архива на архитектурните документи в НАГ не е открил
строителни книжа за процесната сграда, но сочи, че са налични доказателства
за съществуването на сградата към 01.03.1991 г. Излага, че освен в
6
кадастралните планове, съществуващото застрояване е елемент от
съдържанието и на топографските карти в М 1:5000. Експертът сочи, че
според използваните условни знаци отразяването на сградите в този мащаб
дава информация за това дали са масивни, паянтови или са в строеж. За
територията на м. ***** в землището на с. ***** в Геокартфонд при АГКК се
съхранявала ЕГК в М 1:5000, изработена през 1988 г. по
стереофотограметричен метод на база аерозаснемане и наземно дешифриране.
Процесният имот и сграда попадали в картен лист К-9-34-(62). За
установяване на съответствието между отразените сгради в ЕТК и процесната
сграда вещото лице е извършило съвместяване в единна координатна система
на сканирани и геореферирани изображения на картни листове К-9-34-(46) и
К-9-34-(62) от ЕТК с извадка от цифров модел на КК за изследваната
територия. Резултатът от съвместяването го е показал в М 1:2500 в
ПРИЛОЖЕНИЕ 1, на което графичните данни от КК са изчертани със зелен
цвят, а границите и номерът на имот с идентификатор 44063.6229.2151 - с
удебелена линия. На картен лист К-9-34-(62) местоположението на
процесната сграда било локализирано с червен кръг. Виждало се, че същата е
отразена с условен знак за масивна постройка (№ 14), а не с условен знак за
постройка в строеж (№ 16). В заключение експертът сочи, че процесната
сграда с идентификатор 44063.6229.2151.1 е била построена към 01.03.1991 г.
В проведеното осз експертът е пояснил, че към момента на изработване и
отпечатване на едромащабната карта, сградата е съществувала, но т.к. ЕК
давала ниска точност, не може да определи площта. Доколкото липсват
строителни книжа, експертът не може да каже какво точно е ограденият имот,
освен, че е сграда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
С отменителното решение № 1757/20.03.2023 г., постановено от АССГ,
VIII касационен състав, по дело № 5968/2022 г., на съда са дадени указания
при новото разглеждане на делото да се извърши преценка законосъобразно ли
е проведена процедурата по издаване на Заповед № РД 46-140/20.06.2001 г.,
както и да се изискат строителните книжа, касаещи сградата в процесния
поземлен имот, включително да бъде назначена допълнителна СТЕ, която да
даде отговор кога е построена сградата, налични ли са строителни книжа, като
на вещото лице бъде указано да извърши посещение в архива на Направление
„Архитектура и градоустройство“ при СО, както и да му бъдат предоставени
съответните книжа с цел установяване на точната дата на построяване на
сградата.
Във връзка със законосъобразното провеждане на процедурата по
издаване на Заповед № РД 46-140/20.06.2001 г., настоящият съдебен състав
намира следното: Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.
Обжалваната заповед е издадена от Кмета на *****, който е овластен по
силата на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ да издаде заповед за придобиването на
правото на собственост върху новообразуваните имоти. Заповедта е издадена
в установената от чл. 59 АПК писмена форма. При издаването на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, водещи до липса на волеизявление и обуславящи на това основание
7
нищожност на акта. Видно от представената преписка има изготвен Протокол
по § 62, ал. 2 от ПЗР към ПМС 456/1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ. От доказателствата по делото не се установява при издаването на
акта административният орган да е преследвал цел, различна от
законоустановената, която не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на
същия, нито на който и да било друг орган. По тези съображения съдът
намира, че оспорената заповед представлява валиден административен акт.
В жалбата е направено искане за отмЯ. на оспорения административен
акт поради неговата незаконосъобразност. За да издаде атакуваната заповед,
административният орган е приел, с оглед становището на комисията, за
което е изготвен протокол № 28, а именно, че на Г.К.Р. е предоставен за
ползване имот с удостоверение 753/16.05.1979 г., както и че е построена
сграда, която отговаря на техническите изисквания по § 1, ал. 3 ППЗСПЗЗ. За
да се трансформира правото на ползване в право на собственост по смисъла на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо наличието на следните кумулативни
предпоставки 1. Правото на ползвателя да е учредено (предоставено) по
силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или
на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС №
456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. В имота да има
изградена постройка, която не попада в изключенията по §1в, ал.3 от ДР на
ППЗСПЗЗ; 3. Сградата да е построена преди 01.03.1991 г. и 4. Да е подадено
заявление в определените от закона срокове.
Първото законово условие за да се преобразува (трансформира,
превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената
на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или §
4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е
предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет или на Министерския съвет. В Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не са конкретно посочени тези
актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР към
ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи
(ППЗСПЗЗ) - обн. ДВ бр. 122 от 1997 г., не е изчерпателно, а примерно.
Последното следва от недопустимостта по-нисък по степен нормативен акт да
противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен
нормативен акт, какъвто безспорно е законът спрямо правилника за неговото
прилагане. Това обаче е първата и основна предпоставка - надлежно
учредено право на ползване върху земеделска земя, при наличието на която
се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки. Именно
липсата на тази първа предпоставка на специалния закон е достатъчна за
обуславяне на отказа да се издаде заповед за признаване на правото на
собственост върху имоти, които са предоставени за ползване. Както бе
посочено и по-горе, с удостоверение № 753 от 16 май 1979 г. за
предоставяне права за ползуване на земя, кметство с. *****, РНС „Девети
септември“ С., в приложение на постановление № 76 на МС от 1977 г. и
решение № 1 на Комисията към кметството – с. *****, С. от май 1979 г.,
предоставя право на ползване на д-р Г.К.Р. от с. *****, С., върху следната
земя: нива в размер на /не е посочена площта/ кв.м., находяща се в м. „*****“
8
при граници юг - полите на планината, север - бивша регулация; изток и запад
– дерета, което може да се използва за трайни насаждения и междинни
култури като картофи, боб, ягоди, малини, касис и др. В Постановление № 76
от 5 декември 1977 г. за внедряване на системата за самозадоволяване на
населението от селищните системи с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и
риба /на което се е позовал органът при издаването на удостоверението /,
са посочени органите, които имат правомощието да предоставят земя за
ползване - чл.18, ал.3 сочи като такива АПК и другите селскостопански
организации, ИК на ОбНС. С оглед посоченото, следва, че кметството на
населеното място не е орган по смисъла на цитираната разпоредба, поради
което то не е имало правната възможност валидно да учреди право на
ползване. Освен това от доказателствата по делото се установява, че липсва
информация в Столична община за упълномощаване на кметовете на
населените места да раздават земеделска земя за ползване. С оглед
изложеното надлежно учредено право на ползване в полза на лицето
Г.К.Р. не е възникнало. На следващо място единствено за пълнота, следва да
се посочи, че земята, която се твърди, че е предоставена за ползване, не е
индивидуализирана, дори не е посочена площта, а описанието на границите е
толкова общо, че по никакъв начин не може да се определи
местонахождението на имота. След като не е установено валидно
предоставено право на ползване, абсолютно безпредметно е обсъждането
на останалите предпоставки за трансформиране на правото на ползване в
такова на собственост.
С оглед така изложените съображения, съдът приема, че оспорваната
заповед, като издадена в противоречие с материалния закон, е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Тъй като въпросът относно правото на ползвателя да придобие
собствеността върху предоставени с актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ земеделска
земя, не е предоставен на преценката на административния орган, на
основание чл. 173, ал. 1 АПК, делото следва да бъде решено по същество /в
този смисъл решение 12715/29.10.2010 г. ВАС по адм.д. № 3706/2010 г., IV о.,
решение № 6938/27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2008 г., IV о. и др./
Предвид установената от доказателствата по делото липса на един от
елементите на фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да бъде
постановен отказ за признаване на наследниците на Г.К.Р. (Ц. Т. Р. и В. Г. Р.)
да придобият на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху
имот пл. № 2151 от кад. лист № Г-11-10-С, местност *****, землище на с.
*****, *****, по молба с вх. № 73/13.01.1998 г.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква за
жалбоподателката. Същата е представила доказателства за сторени разноски в
размер на 500 лв. възнаграждение за особен представител и 700 лв.
адвокатско възнаграждение, поради което следва да й се присъдят разноски в
общ размер на 1 200 лв.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И. П. П., ЕГН **********, с адрес с. *****, ул.
„Изгрев“ № 13, Заповед № РД 46-140/20.06.2001 г. на кмета на *****, с която е
признато правото на наследниците на Г.К.Р. – ползвател по пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, да придобият собственост при изпълнение на условията на пар. 4а, 4д
и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 2151 от кад. лист Г-11-10-А, местност
*****, *****.
ОТКАЗВА да признае на наследниците на Г.К.Р. (Ц. Т. Р. и В. Г. Р.) да
придобият на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху
имот пл. № 2151 от кад. лист № Г-11-10-С, местност *****, землище на с.
*****, *****, по молба с вх. № 73/13.01.1998 г.
ОСЪЖДА Столична община – *****, ул. *****, да заплати на И. П. П.,
сумата от 1200 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С.-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10