№ 11435
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело №
20221110141706 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
8018700/01.09.2016 г., предявена от т.с. ЕАД срещу В. Б. Щ., ЕГН **********, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. – положителен установителен иск
за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
На 06.04.2017 г., в производството по гр.д. № 49730/2016 г. по описа на
СРС, II ГО, 73 състав, е постановено неприсъствено решение по предявените
искове, предмет на искова молба вх. № 8018700/01.09.2016 г., предявена от т.с.
ЕАД срещу В. Б. Щ., ЕГН **********.
С решение № 262481/25.07.2022 г., постановено по гр.д. 2954/2020 г. по
описа на СГС, ГО, II-А въззивен състав, е отменено, на основание чл. 240 ГПК,
неприсъствено решение от 06.04.2017 г., постановено в производството по гр.д. №
49730/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав и делото е върнато на Софийски
районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда, във връзка с което е
1
образувано настоящото производство по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Съгласно извършена справка в НБД „Население“ за В. Б. Щ., ЕГН
********** е установено, че същата е починала на 26.05.2020 г.
С определение № 19596/03.08.2022 г., постановено по гр.д. 41706/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, е
спрял производството по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
образувано по искова молба вх. № 8018700/01.09.2016 г., предявена от т.с. ЕАД
срещу В. Б. Щ., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
като е указал на ищеца т.с. ЕАД, в шестмесечен срок от получаване на препис от
настоящото определение, да посочи правоприемниците на ответника В. Б. Щ.,
ЕГН **********, към които насочва претенциите си и посочи техните адреси, или
да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство, или за
призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 167973 от 11.08.2022 г., с която
ищецът „т.с.“ ЕАД, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с определение
№ 19596 от 03.08.2022 г., постановено в настоящото производство, е посочил
лицето Б. В. И., ЕГН **********, с адрес: ***************************, като
правоприемник на починалия в хода на делото ответник В. Б. Щрапулова, ЕГН
**********, срещу когото насочва претенциите си.
Предвид горното, с определение № 20388/12.08.2022 г., постановено по гр.д.
41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е възобновил
производството по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и е
конституирал като ответник по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав – Б. В. И., ЕГН **********, с адрес: ***************************, в
качеството му на правоприемник /наследник по закон/ на починалия в хода на
делото ответник В. Б. Щрапулова, ЕГН **********.
С определение № 22668/05.09.2022 г., постановено по гр.д. 41706/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без движение,
като е указал на ищеца т.с. ЕАД, в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като:
1/ обоснове правния си интерес от предявяване на иск за главница за цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.
2
до имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к.
Разсадника, бл. 10, вх. Б, абонатен № 224090 в размер по-голям от този, за които е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК вх. № 3014898/02.03.2016 г.; 2/ обоснове правния си интерес от
предявяване на иск за лихва за забава за периода 30.06.2013 г. – 18.02.2016 г.,
дължима върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, в
размер по-голям от този, за които е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК вх. № 3014898/02.03.2016 г.
С молба вх. № 190529/14.09.2022 г., подадена от името на ищеца т.с. ЕАД,
се изпълнени указанията на съда, дадени с определение № 22668/05.09.2022 г.,
постановено по гр.д. 41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно са отстранени, констатираните с горепосоченото определение
нередовности на исковата молба. В тази връзка в молбата се сочи, че в
претендираните в настоящото производство главница и лихва за забава върху
главницата, са включени и суми, представляващи стойност на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, която е дължима по издадени фактури
от т.с. ЕАД във връзка с потребление на топлинна енергия през процесния период,
в посочения в исковата молба имот. Посочва се още, че сумата, представляваща
стойност на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия през
процесния период, е включена включена към сумата по извлечение по сметки и по
този начин е формирана крайната цена на иска по главницата. По отношение на
иска за лихва за забава се уточнява, че върху сумата за стойност на предоставена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия е начислена лихва за забава,
което е включена в крайната цена на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Със заявление вх. № 8018700/01.09.2016 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Б. Щ., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1229,91 лв., представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. до имот,
представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10,
вх. Б, абонатен № 224090, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 142,37 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 15,64 лева, представляваща главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., за имот,
представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10,
3
вх. Б, абонатен № 224090, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 1,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода за
периода 30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. На 14.04.2016 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми, както
следва: 1/ за сумата от 1245,55 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. до имот,
представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10,
вх. Б, абонатен № 224090, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане; 2/ за сумата от 143,56
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия. Заповедта е връчена на В. Б. Щ., ЕГН **********,
като в законоустановения срок е депозирано възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 01.09.2016 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
С разпореждане № 20061242/10.10.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
12105/2016 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в заповед за изпълнение на парично задължение от 14.04.2016
г., издадена по ч.гр.д. № 12105/2016 г., по описа на СРС, 73 състав, като вместо
посоченото „сумата от 1245,55 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода май 2013 - април 2015 г., ведно със законна лихва за периода от
2.3.2016 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на 143,56
лв. за периода от 30.6.2013 г. до 18.2.2016 г.“, ДА СЕ ЧЕТЕ „1/ сумата от 1229,91
лв., представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. до имот, представляващ апартамент № 48, находящ се
в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10, вх. Б, абонатен № 224090, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 02.03.2016 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 142,37 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 15,64
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., за имот, представляващ апартамент № 48,
находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10, вх. Б, абонатен № 224090, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.03.2016 г. до
4
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 1,19 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода за периода 30.06.2013 г. –
18.02.2016 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.“.
На 06.04.2017 г., в производството по гр.д. № 49730/2016 г. по описа на
СРС, II ГО, 73 състав, е постановено неприсъствено решение по предявените
искове, предмет на искова молба вх. № 8018700/01.09.2016 г., предявена от т.с.
ЕАД срещу В. Б. Щ., ЕГН **********.
С решение № 262481/25.07.2022 г., постановено по гр.д. 2954/2020 г. по
описа на СГС, ГО, II-А въззивен състав, е отменено, на основание чл. 240 ГПК,
неприсъствено решение от 06.04.2017 г., постановено в производството по гр.д. №
49730/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав и делото е върнато на Софийски
районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда, във връзка с което е
образувано настоящото производство по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Съгласно извършена справка в НБД „Население“ за В. Б. Щ., ЕГН
********** е установено, че същата е починала на 26.05.2020 г.
С определение № 19596/03.08.2022 г., постановено по гр.д. 41706/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, е
спрял производството по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
образувано по искова молба вх. № 8018700/01.09.2016 г., предявена от т.с. ЕАД
срещу В. Б. Щ., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
като е указал на ищеца т.с. ЕАД, в шестмесечен срок от получаване на препис от
настоящото определение, да посочи правоприемниците на ответника В. Б. Щ.,
ЕГН **********, към които насочва претенциите си и посочи техните адреси, или
да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство, или за
призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 167973 от 11.08.2022 г., с която
ищецът „т.с.“ ЕАД, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с определение
№ 19596 от 03.08.2022 г., постановено в настоящото производство, е посочил
лицето Б. В. И., ЕГН **********, с адрес: ***************************, като
правоприемник на починалия в хода на делото ответник В. Б. Щрапулова, ЕГН
**********, срещу когото насочва претенциите си.
Предвид горното, с определение № 20388/12.08.2022 г., постановено по гр.д.
5
41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е възобновил
производството по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и е
конституирал като ответник по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав – Б. В. И., ЕГН **********, с адрес: ***************************, в
качеството му на правоприемник /наследник по закон/ на починалия в хода на
делото ответник В. Б. Щрапулова, ЕГН **********.
В исковата си молба ищецът „т.с.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника /респективно с неговия наследодател/. Поддържа, че
същият /респективно неговия наследодател/ има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
Сървисис” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т.
2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна
енергия през периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. и не е погасил задължението си
на посочения в приложимите за периода ОУ падеж. Поради тази причина се
дължала и лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че Б. В. И., ЕГН ********** дължи на „т.с.“ ЕАД, ЕИК **********
суми, както следва: 1/ сумата от 1229,91 лв., представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. до имот,
представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10,
вх. Б, абонатен № 224090, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 142,37 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 15,64 лева, представляваща главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., за имот,
представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10,
вх. Б, абонатен № 224090, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 1,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода за
6
периода 30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение /съгласно извършеното от ищеца уточнение на предявените за
разглеждане в настоящото производство претенции с молбата от 14.09.2022 г./, за
които суми на 14.04.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12105/2016 г. по описа
на СРС, ГО, 73 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника Б. В. И.,
ЕГН **********, е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно
отношение с предмет продажба и доставка на топлинна енергия до посочения в
исковата молба недвижим имот, което да е обвързвало страните през заявения в
исковата молба период. Релевира се възражение за настъпила погасителна давност
относно вземанията, претендиани от ищцовото дружество в настоящото
производство. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава. Излагат се
подробни съображения в този смисъл.
Моли се, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника /респективно неговия наследодател/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за
7
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
8
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
9
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т.с." ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство
№ 35, том X, нотариално дело № 1835/1985 г. се установява в производството, че
на 21.05.21985 г. Станка Б. Щ. и В. Б. Щ. са придобили собствеността върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 48, находящ в гр.
София, ж.к. Разсадника, бл. 10, вх. Б, ет. 3.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал удостоверение за наследници на лицето Станка Б. Щ. се установява в
производството, че Станка Б. Щ. е починала на 05.04.2006 г., като е оставила за
единствен наследник по закон сестра си В. Б. Щ..
От гореизложеното се установява в производството, че през процесния
10
период /а именно 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г./ В. Б. Щ. е била собственик на
процесния имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к.
Разсадника, бл. 10, вх. Б.
Съгласно извършена справка в НБД „Население“ за В. Б. Щ., ЕГН
********** е установено, че същата е починала на 26.05.2020 г., като е оставила за
единствен свой наследник по закон Б. В. И., конституиран като ответник в
настоящото производство на мястото на починалата В. Б. Щ..
Следователно върху ответника Б. В. И. са преминали, както правата,
включени в наследствената маса, останала от В. Б. Щ. /в това число и правото на
собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 48, находящ се
в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10, вх. Б/, така и задълженията на наследството,
включително такива свързани с ползването на процесния имот, каквото е
задължението за заплащане стойността на доставена и потребена в процесния
имот топлинна енергия, през заявения в исковата молба период.
Предвид изложените по-горе съображения и направения анализ на
представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в
настоящото производство е установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът Б. В. И., в качеството си на наследник на собственика на
процесния недвижим имот, през процесния период, следва да отговаря за
заплащане на стойността на доставената в имота, през процесния период,
топлинна енергия.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, въззивният съд намира следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2008 и 2014 г., като се установи от
прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2008 г. и
2014 г., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а
именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
11
делото съдебно-техническа се установява, че сградата етажна собственост, в която
се намира процесния имот е била с непрекъснато топлоснабдяване в период
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. Установява се също, че са взети предвид и
технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се също, че през процесния период отоплителни
тела в процесния имот не е имало, като топлинна енергия за отопление на имот е
начислявана единствено за монтирана в банята щранг-лира. Установява се още, че
за процесния период за топлоснабдения имот, е начислявана още топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като за целия процесен период топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е изчислена при служебно определен разход от 140 л. на
денонощие на един потребител, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г., поради липсата на монтиран и узаконен в имота водомер за
топла вода. Установява се също, че е начислявана и топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е
137,79 кубически метра. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация в размер на 210,47 лева, топлинна енергия за
отопление на имот в размер на 113,16 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване в размер на 906,29 лева. Установява се също, че през процесния
период фирма за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД редовно и на
конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а
именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като
общо за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г. има сума за доплащане в размер на
19,18 лева, която следва да бъде прибаване към общия размер на доставената и
потребена в имота топлинна енергия през процесния период.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на приетата в производството съдебно-техническа експертиза, по
делото е установено, че през процесния период за имота потребената топлинна
12
енергия е на стойност от общо 1229,92 лева.
Предвид всичко гореизложено се налага краен извод, че през процесния
период за топлоснабдения имот, потребената топлинна енергия е на стойност от
общо 1229,92 лева за заплащането на която следва да отговаря ответникът Б. В.
И.. Доколкото от ищеца се претендира сума за стойност на потребена топлинна
енергия през процесния период в по-нисък размер, а именно 1229,91 лева, то
предявеният иск за главница, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. до имот, представляващ
апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10, вх. Б, абонатен
№ 224090, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Б. В. Иванов е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период. По отношение на направеното възражение за погасяване по
давност на сумите начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав
намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2008г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2008г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат до 30-то число на месеца, следващ този, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
13
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 30 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от
2014 г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то
число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за
задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че
изискуемостта на същите настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне
на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл.
114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2014 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. и през юли 2015 за
вземания възникнали за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
14
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2008г. и на
ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба /т.е.
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК/ - 02.03.2016 г., и по съображения изложени по-горе за началния
момент на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на
ОУ от 2008г. и при действието на ОУ от 2014г., то съдът приема, че възражението
за погасяване по давност на претенцията на ищеца за сума, представлява цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.
до имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к.
Разсадника, бл. 10, вх. Б, абонатен № 224090, се явява неоснователно. Вземането
за месец 05.2013 г. е станало изискуемо считано от 01.07.2013 г. и към датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, не е бил изтекъл краткия тригодишен
давностен срок, с който се погасява процесното вземане за главница за цена на
доставена и потребена топлинна енергия
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за
главница, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. до имот, представляващ апартамент № 48,
находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10, вх. Б, абонатен № 224090, се
явява основателен и доказан за пълния предявен размер и следва да бъде уважен,
като бъде признато за установено по отношение на Б. В. И., че същият дължи в
полза на т.с. ЕАД сумата от 1229,91 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. до имот,
представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10,
вх. Б, абонатен № 224090. Върху главницата следва да се присъди законна лихва,
считано от датата на депозиране в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /02.03.2016 г./ до
окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
142,37 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху главницата за цена на доставена и
15
потребена топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен
дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия от 2008 г. и 2014 г.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2008г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2008г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат до 30-то число на месеца, следващ този, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014 г.:
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „т.с.“ ЕАД на
клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на
Съвета на директорите на „т.с.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР. В раздел IX от горепосочените Общи условия са уредени въпросите
свързани със заплащането на топлинната енергия и услугата за дялово
разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителни сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 33, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са
заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба възникването на
задължения за обезщетение за забава върху вземането за потребено количество
топлинна енергия е поставено под условие, доказването на сбъдването на което е в
16
тежест на продавача – ищец в настоящото производство. По делото не са
представени доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал. 4 от
обвързващите страните по спора Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „т.с.“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от
Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „т.с.“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Ето защо съдът намира, че ответникът
не е изпаднал в забава за периода, за който се претендира обезщетение по
отношение на вземанията за които са приложими Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „т.с.“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „т.с.“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014
г.
Ответникът е изпаднал в забава по отношение дължимите суми за главница,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода, за
който приложими са Общи условия на ищцовото дружество от 2008 г., а именно
за сумата от 491,78 лева и дължи лихва за забава върху горепосочената сума за
главница за периода 01.07.2013 г. – 18.02.2016 г., която съдът определя в размер
на 56,93 лева /изчислен по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен калкулатор на
НАП/, до който размер предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен и доказан.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Б. В. Иванов е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период. По отношение на направеното възражение за погасяване по
давност на сумите начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав
намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за лихва за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от
ЗЗД. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
17
В процесния случай се дължи лихва за забава за периода 01.07.2013 г. –
18.02.2016 г., като към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /02.03.2016 г./,
тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява
основателен и доказан за размера от 56,93 лева и за периода 01.07.2013 г. –
18.02.2016 г., като за разликата над уважения размер от 56,93 лева до пълния
предявен размер от 142,37 лева и за деня 30.06.2013 г., искът следва да се
отхвърли.
С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че следва
да бъде признато за установено по отношение на Б. В. И., че същият дължи в
полза на т.с. ЕАД сумата от 56,93 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.07.2013 г. – 18.02.2016 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, като за разликата
над уважения размер от 56,93 лева до пълния предявен размер от 142,37 лева и за
деня 30.06.2013 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 15,64 лева за периода за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2018 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „т.с.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
18
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 15,64 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс У № 94-67/001.11.2007 г. за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между
т.с. ЕАД и Техем сървисис ЕООД и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер.
От ответника Б. В. И. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата
дялово разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество, и
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /02.03.2016 г./.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Б. В. И. дължи на ищеца сума от
15,64 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., за имот, представляващ апартамент № 48,
находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 10, вх. Б, абонатен № 224090. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в съда /02.03.2016 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1,19 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
19
периода за периода 30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 72,22 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 12105/2016 г.
по описа на СРС, ГО, 73 състав в размер на 27,78 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 12105/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 73 състав, което съдът определя в размер на 100,00 лева. От ищеца се
претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Б. В. И., ЕГН **********, с адрес: в ***************************,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца т.с. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: **************, сумата от 119,81 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 12105/2016 г. по описа на СРС, ГО, 73
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
20
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ответникът Б.
В. И., ЕГН **********, с адрес: в ***************************, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: **************, сумата от 442,77 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Б. В. И., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 41706/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
25.08.2022 г. сключен между Б. В. И., ЕГН ********** и адвокат И. А. Н., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, при постановяване на благоприятно решение по
спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на
адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата,
ответникът Софийски районен съд, следва да бъде осъден да заплати в полза на
адвокат И. А. Н. сумата от 24,95 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
От името на ответника Б. В. И., ЕГН ********** не е направено искане за
присъждане на разноски в заповедното производство по гр.д. № 12105/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 73 състав, като не са представени и доказателства за извършени
разноски в това производството, поради което на ответника Б. В. И. не следва да
се присъждат разноски в заповедното производство по гр.д. № 12105/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 73 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
21
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т.с. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ************** против Б. В.
И., ЕГН **********, с адрес: в ***************************, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Б. В. И., ЕГН ********** дължи
на т.с. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 1229,41 лева, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.
до имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к.
Разсадника, бл. 10, вх. Б, абонатен № 224090, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане, за
която сума на 14.04.2016 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12105/2016 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т.с. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ************** против Б. В.
И., ЕГН **********, с адрес: в ***************************, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. В. И.,
ЕГН ********** дължи на т.с. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 56,93 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.07.2013 г. – 18.02.2016 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия, за която сума на 14.04.2016 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 12105/2016 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 56,93 лева до пълния предявен размер от 142,37 лева и за
деня 30.06.2013 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т.с. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ************** против Б. В.
И., ЕГН **********, с адрес: в ***************************, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Б. В. И., ЕГН ********** дължи
на т.с. ЕАД, ЕИК ********** сумата от 15,64 лева, представляваща главница за
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2013
г. – 30.04.2015 г., за имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр.
22
София, ж.к. Разсадника, бл. 10, вх. Б, абонатен № 224090. ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 02.03.2016 г. до окончателното й
изплащане, за която сума на 14.04.2016 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 12105/2016 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Б. В. И., ЕГН
**********, с адрес: в ***************************, по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Б. В. И., ЕГН ********** дължи на т.с. ЕАД, ЕИК **********
сумата от 1,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода за периода 30.06.2013 г. – 18.02.2016 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която сума на
14.04.2016 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12105/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 73 състав.
ОСЪЖДА Б. В. И., ЕГН **********, с адрес: в
***************************, да заплати в полза на т.с. ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: **************, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 119,81 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
12105/2016 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Б. В. И., ЕГН **********, с адрес: в
***************************, да заплати в полза на т.с. ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: **************, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 442,77 лева, представляваща разноски в исковото производство
по гр.д. № 41706/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
************** да заплати в полза на адвокат И. А. Н. - САК, с адрес:
**********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от Закон за адвокатурата, сумата от 24,95 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставени безплатни правна защита и съдействие на
ответника Б. В. И., ЕГН ********** производството по гр.д. № 41706/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу
отвретника.
23
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач -„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24