Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1057
16.01.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №1032 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.С.Н. ***,
подадена чрез пълномощник – адв. Н.К., против Решение
№1012-26-220-1/10.10.2018г. на Директор на Териториално поделение на НОИ -
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №**********/2141-26-11/16.08.2018г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на
материалния закон. Твърди се, че
неправилно е приложено материалното право относно зачитането на действителния
трудов стаж и неправилно не е зачетен периода на редовна военна служба като действителен трудов стаж. Сочи
се, че към датата на подаване на заявлението за пенсия има навършени 66 години
и 2 месеца, така както изисквала разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, както и
повече от 15 години действителен трудов стаж. Твърди, че при зачитането на
времето на редовна военна служба, отбита в периода 14.08.1970г. до
14.08.1972г., като действителен трудов стаж, ще бъде изпълнено изискването за
наличен осигурителен стаж.
По изложените в жалбата съображения
се моли за отмяна на обжалвания административен акт и връщане на преписката на
административния орган за произнасяне по жалбата. Претендира се за присъждане
на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ -
Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на
жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят М.С.Н. *** подава Заявление с вх.№
2113-26-2561/01.12.2017г. до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково с молба да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението
декларирал, че имената М. С. Н., М. С. Н. и М.С.Н. са негови. Към заявлението
са приложени документи, удостоверяващи трудовия и служебния му стаж. След
подаване на заявлението и за установяване налице ли са предпоставки за
отпускане на исканата от заявителя пенсия, ръководителят на ПО, с писмо с изх.№
2113-26-2561-1 от 14.12.2017г. указал на М.Н. да представи допълнителни писмени
документи. Със същото писмо последният бил предупреден, че при непредставянето
на документите в 1 месечен срок от получаване на писмото, заявлението му ще
бъде разгледано въз основа на наличните редовни документи
Писмото било получено лично от адресата си на 22.12.2017г.
В указаният срок, от страна на заявителя били
представени УП- 3 №94-00-161/06.12.2017г. от А“ПИ“ – Областно Пътно Управление
- Хасково, УП -3 №94-00-112/09.11.2017г. от ОПУ – Габрово, УП- 13
№5507-10-1255/09.10.2017г., издадено от ТП на НОИ – гр.Ловеч, УП -13
№5507-10-1251/09.10.2017г., издадено от ТП на НОИ - гр.Ловеч, УП -13
№5507-25-1384/23.10.2017г., издадено от ТП на НОИ - гр.Търговище, УП – 13
№5516-23-390#1/13.09.2017г.,
издадено от ТП на НОИ – гр.Стара Загора, УП – 13 №5516-23-389#1/13.09.2017г.,
издадено от ТП на НОИ – гр.Стара Загора.
С Разпореждане № **********/2140-26-261 от
29.03.2018г., на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО, Ръководителят
на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на М.С.Н..
М.С.Н. оспорил горепосоченото разпореждане с жалба,
заведена под вх. №1012-26-95/17.04.2018г. при ТП на НОИ - Хасково. Към жалбата
приложил УП -13, изх. № 5506-26-1570-1/29.12.2017г. за положен стаж в ТКСЗ-
с.Стамболово.
От страна на
ръководителя на ПО била събрана съответна писмена информация от ООА на ТП на
НОИ-Хасково и отдел ООА при ТП на НОИ-Търговище.
При новопредставените и служебно събрани доказателства
Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково издава
Разпореждане №**********/2141-26-11 от 16.08.2018г., с което отменя
Разпореждане №**********/2140-26-261 от 29.03.2018г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” и на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО
отказва отпускането на лична пенсия за ОСВ на М.С.Н..
Административният орган стигнал до извода, че на Н. не
се следва пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като има навършени
66г. 01м. и 08 дни, но няма 15 години при условията на втора категория труд, а
има 05г. и 14 дни, и няма изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст – 100,
а има 82. На Н. не се следвала пенсия при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО,
тъй като имал навършени 66г. 01м. и 08 дни, но нямал осигурителен стаж от 38г и
04м., а имал 16г. 08м. и 18 дни. Органът стигнал и до извода, че на М.Н. не се
следва пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършени 66г.
01м. и 08 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 13г.
05м. и 13 дни, като приел за
недействителен стажа за времето на военна служба за периода от
14.08.1970г. до 14.08.1972г. с продължителност 02г. 00м. и 01 ден.
Разпореждането на Ръководителя на ПО било получено
лично от М.Н. на 04.09.2018г. и същото е било обжалвано в срок пред Директора
на ТП на НОИ – Хасково.
С Решение №1012-26-220-1 от 10.10.2018г, Директорът на
ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата, подадена от М.С.Н. срещу Разпореждане №**********/2141-26-11/16.08.2018г.
на Ръководителя на “ПО“ при ТП на НОИ - Хасково. В решението си по-горестоящият
административен орган споделил напълно извода на Ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ – Хасково, касаещ недействителността на периода на редовната военна служба от 14.08.1970г. до 14.08.1972г. с продължителност 02г. 00м. и 01 ден.
Приел, че редовната военна служба не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО, поради което М.Н. нямал 15 години
действителен осигурителен стаж, а имал 13 години 5 месеца и 13 дни, като
възприел за правилен отказа на пенсионния орган да отпусне пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО и отхвърлил
подадената пред него жалба против Разпореждане №**********/2141-26-11/16.08.2018г.
на Ръководителя на“ПО“ при ТП на НОИ - Хасково.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е
получено от М.С.Н. на 15.10.2018г, видно от представеното известие за
доставяне. Същото е обжалвано директно пред Административен съд – Хасково, като
жалбата е заведена под вх.№6795 от 26.10.2018г.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт, както и други такива, удостоверяващи трудовия и осигурителен
стаж на жалбоподателя, включително и заверено копие на стр.2-5 от Военна книжка
Серия ПЛ №202991 на М. С. Н. и Удостоверение №114 от 14.08.1972г, издадено от
Командира на Поделение 3163 гр.Смолян, като с последното се удостоверява, че М.
*** е бил на действителна военна служба от 14.08.1970г. до 14.08.1972г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес,
в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Обжалваното Решение №1012-26-220-1 от
10.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********/2141-26-11/16.08.2018г.
на Ръководителя на“ПО“ при ТП на НОИ - Хасково са издадени в рамките на
установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл.117,
ал.1, т.2, б.„а“, респективно чл.98, ал.1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на
разглежданите административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са
фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния
орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
По
материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът счита следното:
Не е спорно, че за жалбоподателя не са
налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 и
чл.69б от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице изискванията за
предоставяне на ЛПОСВ на М.Н. при условията на чл.68, ал.3 от КС.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по
ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж.
В случая, за периода 14.08.1970г. -
31.07.1992г. административният орган е
зачел общ осигурителен стаж от 16г. 08м. и 18 дни, от който за действителен
осигурителен стаж е признал такъв в размер на 13г.
Противно на установеното от органа, оспорващият
твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба
в периода 14.08.1970г. - 14.08.1972г., следва да се приеме и за действителен такъв.
Настоящият съдебен състав споделя становището на
жалбоподателя, като счита, че стажа, положен
в периода 14.08.1970г. - 14.08.1972г. – 02г. 00м. и 01 дни следва да бъде
зачетен за действителен осигурителен
стаж.
От
приетите без оспорване от страните по делото писмени доказателства заверено копие на стр.2-5 от Военна книжка Серия ПЛ
№202991 и Удостоверение №114 от 14.08.1972г, издадено от Командира на Поделение
3163 гр.Смолян е видно, че от 14.08.1970г. до 14.08.1972г. М. *** е бил на редовна военна служба.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО,
за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 НПОС
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81
от Правилника за прилагане на закона за пенсиите/отм./, която норма
е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване
на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния период 1970г.-1972г. наборната
военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно
чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн.
Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
положеният от М.Н. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му
военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но
който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, и е
положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на
нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./, то с оглед разпоредбата на §
9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на §.1,
т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС изразена в Решение
№15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение №2553/19.10.2017г. по
адм. дело №8645/2016г. на ВАС, Решение
№7647/16.06.2017г. по адм. дело №4023/2017г. на ВАС, Решение №9471/17.07.2017г. по адм. дело №7470/2016г.
на ВАС и мн. др. Като е отказал да зачете този стаж
за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е
тълкувал и приложил закона.
След признаването за действителен осигурителен стаж за
периода на редовна (наборна) служба за
времето от 14.08.1970г. до 14.08.1972г., то действителният осигурителният стаж
на М.С.Н. безспорно е повече от 15 години, поради което несъмнено се стига до
извода, че е придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Ето защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ
- Хасково, макар и постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните
правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде
отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне,
при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода
на делото, основателна се явява претенцията на
оспорващия за присъждане на действително направените по делото
разноски, представляващи внесена
държавна такса от 10.00 лева и действително заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 350.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от №1/26.10.2018г.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1012-26-220-1/10.10.2018г. на Директора на Териториално поделение на НОИ -
Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2141-26-11/16.08.2018г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ВРЪЩА преписката на
Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново
произнасяне по подаденото от М.С.Н. Заявление с вх.№ 2113-26-2561/01.12.2017г. при ТП на НОИ - Хасково, съгласно дадените задължителни указания в мотивите
на решението относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ -
гр.Хасково да заплати на М.С.Н., с ЕГН **********,***, направените по
делото разноски в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: