Присъда по дело №92/2021 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260036
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Борислава Славчева
Дело: 20211620200092
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                   

                                П   Р   И   С   Ъ   Д    А

                                         

                                              

 

                                      Гр.Лом 24.11.2021г.

 

 

                           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А        

 

 

       Ломски   районен съд, втори наказателен  състав, в открито  съдебно  заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди  двадесет и първа година, в състав:                                   

                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА                         

 

                          

       при секретаря Любомира Петрова и с участието на Зам.районен прокурор при РП гр.Монтана, ТО гр.Лом Росен Станев, като разгледа докладваното  от съдия Славчева НОХД № 92/21г. по описа на  ЛРС, въз основа   на  доказателства и закона, съдът присъди:

 

        ПРИЗНАВА подсъдимият Б.А.В. роден на ***г. в гр.Лом, българин, с българско гражданство, живущ ***, към настоящият момент извън пределите на РБ, на неустановен адрес, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.05.2020г. около 01,30ч. в с.Аспарухово, обл.Монтана, ул……., влязъл в чуждо жилище – това на А.К.А., като употребил за това сила – ритнал с крак входната врата на жилището, поради което и на осн. чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 и  чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изпълнение ОТЛАГА на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

        ПРИСЪДАТА МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА И ПРОТЕСТИРА ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД ГР.МОНТАНА, В 15-ДНЕВЕН СРОК, СЧИТАНО ОТ ДНЕС, ПО РЕДА НА ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ОТ НПК.

                                                                                                                                                                                                      

 

                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

                                                                                        

Съдържание на мотивите

НОХД № 92/21г. МОТИВИ :

 

       Подсъдимият Б.А.В. *** е обвинен в това, че на 08.05.2020г. около 01,30ч. в с.Аспарухово, обл.Монтана, ул.“……, влязъл в чуждо жилище – това на А.К.А., като употребил за това сила – ритнал с крак входната врата на жилището – престъпление по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

        Представителят на РП гр.Монтана, ТО гр.Лом в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, като му наложи наказание при условията на чл.54 от НК „Една година лишаване от свобода“, като оставя на преценка на съда дали да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

       Подсъдимият редовно призован не се явява. Производството се разглежда в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3 от НПК, тъй като се намира в чужбина на неустановен адрес, известен е за образуваното съдебно производство, редовно призован е и за разпоредителното с.з., но не се явява като не сочи уважителни причини.

        На осн. чл.94, ал.1, т.8 от НПК съдът е назначил за защитник на подсъдимият, определеният от АС гр.Монтана за такъв адв.П.П. от МАК, който в пледоарията си моли съда да приеме съда, че неговият подзащитен само формално е осъществил състава на престъплението за което е предаден на съд. Алтернативно предлага на съда ако приеме, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, то при определяне на наказанието на В. да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да наложи наказание при многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма конституиран частен обвинител.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

          Непълнолетните свидетелки В. и И. А. живеят със своя баща св.А.К.А. ***. Жилището им се състои от три стаи, едната използвала от момичетата, втората – използвана от бащата и третата – всекидневна.         

         На 08.05.2020г. около 01,30ч. св.А. и двете му дъщери спели в дома си, като преди да си легнат бащата заключил дворната порта с резе, а входната врата на къщата с два райбера. Както си спял последният бил събуден от силен шум на чупене, веднага станал и се запътил към стаята на двете си дъщери. Там в средата на стаята с бутилка в ръка видял подсъдимият, който бил видимо пиян. Бащата установил, че последният е взломил входната врата, тъй като на пода в коридора намерил райберите с които заключва входната врата, и около същата имало трески. Св.А. помолил обвиняемият да напусне къщата и едва след неколкократните му настоявания последният си тръгнал.

       С подсъдимият били и непълнолетните към момента на деянието свидетели Т.М. и И. Л., спрямо които наказателното производство е прекратено.

       Излизайки навън св.А. видял, че резето на дворната порта е освободено, а входната врата е изкъртена от подсъдимият при ритането му с крак в нея.

       Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП № 572/20г. по описа на РУ Лом, респ. пр. преписка вх.815/20г. по описа на ЛРП писмени доказателства, както следва: Справка на л. 5; Сведение на л. 7, 8, 9, 10; Разпореждане на л. 11, както и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели А.К.А., В.А.К., И.А.К., Т.Р.М. и Ю.В.Л., които съдът кредитира като обективни, последователни и взаимносвързани с останалият приет от съда доказателствен материал.      

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че подсъдимият Б.А.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно, че на 08.05.2020г. около 01,30ч. в с.Аспарухово, обл.Монтана, ул.“……, влязъл в чуждо жилище – това на А.К.А., като употребил за това сила – ритнал с крак входната врата на жилището.

        От обективна страна подсъдимият е осъществил „влизане в чуждо жилище без разрешение“, като е употребена сила – изкъртил входната врата с крак, което се квалифицира от обстоятелството, че е извършено нощем – около 01,30ч. 

        От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите последици и е искал тяхното настъпване.

        Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият не е осъждани и е с чисто съдебно минало.

         При  определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от законодателя наказание в нормата на чл.170, ал.2 от НК                  „Лишаване от свобода от една до пет години“, разпоредбите на общата част, касаещи материята, смегчаващите отговорността обстоятелства свързани с младата възраст на подсъдимият, както и чистото му съдебно минало. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и  дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят. Спазвайки законовите изисквания съдът наложи на подсъдимият наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК в минималният предвиден размер от „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“

         Тъй като няма законова пречка за приложение на института на „условното осъждане“ с оглед на чистото съдебно минало на дееца, и тъй като съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без откъсване на В. от неговата обичайна семейна и социална среда на живот, то съдът на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ         , считано от влизане на присъдата в сила. 

        Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на последният, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително. 

        По делото няма направени разноски.

        Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :