Решение по дело №492/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 21
Дата: 22 април 2025 г. (в сила от 8 май 2025 г.)
Съдия: Виктор Богданов Георгиев
Дело: 20241700600492
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Перник, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно
административно наказателно дело № 20241700600492 по описа за 2024
година

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №385/15.10.2024 г., постановено по АНД
№620/2023 г. по описа на РС-Перник, с което подсъдимата И. В. Л. - родена на
*** в ***, общ. ***, обл.***, българка, с българско гражданство, ***
образование, омъжена, работи на длъжност *** в ***, неосъждана, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН:**********, с което същата е призната
за виновна в извършване на престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК и на
основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева /хиляда
и петстотин лева/ и вместо това и на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК, вр.
чл.304, предл.4 от НПК ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА И. В. Л. - родена на *** в ***, общ. ***, обл.***, българка,
с българско гражданство, *** образование, омъжена, работи на длъжност ***
в ***, неосъждана, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН:**********, за
НЕВИНОВНА в това, че на ***, в ***, при управление на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с peг. № ***, макар и да е извършила
1
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление
на МПС - а именно преминала с автомобила по стъпала, водещи към
прилежащия училищен двор на *** и навлязла в него, като се насочила към
играещи в двора деца, след което обърнала посоката на движение на
автомобила и увеличавайки скоростта му отново преминала с автомобила по
стъпалата, напуснала училищния двор и избягала от местопроизшествието, но
тъй като в конкретния случай и при конкретната обстановка и с оглед
спецификата на извършване на деянието, то това деяние, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, то същото
представлява явна незначителна обществена опасност, поради което и на
основание чл.9, ал.2, предл.2 от НК ПРИЗНАВА подсъдимата за невиновна да
е извършила престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което я
оправдава по повдигнатото обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в останалата му част.
ОТМЕНЯВА Определение №744/30.10.2024 г., постановено по същото
дело, с което подсъдимата И. В. Л. - Б. на осн чл.306, ал.1 т.4 от НПК е
осъдена да заплати сумата от 4275,09 лева за направени по делото разноски, от
които сумата от 147,95 лева за сторени разноски на ДП, дължими в полза на
бюджета по сметка на ОДМВР Перник и сумата 4127,14 лева за разноски в
съдебното производство, вкл. възнаграждение за експертизи, вещи лица и
пътни разходи на свидетели и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Направените по делото разноски да останат в тежест на държавата.
Решението подлежи на обжалване и протест пред САС в 15-дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение №21/22.04.2025 г. по въззивно
административнонаказателно дело №492/2024 г. по описа на ОС-П.
Производството е по реда на чл.327 НПК.
С решение № 385 от 15.10.2024 г. Районен съд – гр. Перник е признал
обвиняемата И. В. Л., родена на *** в ***, общ. ***., обл. ***., българка, с българско
гражданство, *** образование, омъжена, работи на длъжност *** в ***, неосъждана, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ЕГН: **********, за виновна в това, че на *** г., в
***., при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** е
извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на
МПС- а именно преминала с автомобила по стъпала, водещи към прилежащия
училищен двор на *** и навлязла в него, като се насочила към играещи в двора деца,
след което обърнала посоката на движение на автомобила и увеличавайки скоростта
му отново преминала с автомобила по стъпалата, напуснала училищния двор и
избягала от местопроизшествието - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, я е освободил от наказателна
отговорност, като й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1500,00лв. /хиляда и петстотин лева/.
На основание чл. 78а, ал. 4 НК съдът не е наложил на обвиняемата И. В. Л.
административно наказание лишаване от право да управлява МПС.
В срок против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от И. В.
Л., чрез адв. И. Ю., с която се прави оплакване, че постановеното от първата
инстанция решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, като не се излагат никакви доводи в подкрепа на
направеното твърдение. В допълнение се твърди, че наложеното наказание е явно
несправедливо. Моли се съда за отмяна на постановеното решение, като се постанови
нов акт, с който И. В. Л. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателката се явява
лично и с нейните защитници адв.Ю. и Б. Б. - съпруг на жалбоподателката.
Защитникът адв.Ю. поддържа, че в случая не са налице нито обективните, нито
субективните признаци на престъплението по чл. 325 от НК. По делото е безспорно
установено, че подсъдимата е навлязла с автомобила си в двора на училище през
главния вход, преминавайки през няколко стъпала. Видимостта към обозначенията на
сградата е била ограничена, а липсата на ясно обозначени знаци е създала у
подсъдимата заблуждение относно мястото, в което се намира. Защитата изтъква, че
поведението е било продиктувано от моментно объркване и желание да напусне
възможно най-бързо мястото. Действията не са били придружени от демонстрация
на неуважение към обществото, а напротив — същата е попитала охранителя как да
напусне, след което е напуснала по същия път. Подчертава се, че подсъдимата е била в
стрес, влошено здравословно състояние (***, *** и други заболявания), което е
установено и чрез приетата експертиза. Свидетелските показания, включително тези
на очевидеца Я., не сочат на агресивно, враждебно или предизвикателно поведение.
Според защитата, не е налице нито целенасочено, нито осъзнато извършване на
действия, имащи характеристиката на хулиганство. Поведението на подсъдимата след
инцидента също не сочи на укриване или опит за избягване на отговорност.
Съпругът на подсъдимата - Б. потвърждава, че подсъдимата се е намирала в
1
състояние на стрес и объркване, като не е имала мотив да влезе в училищния двор
умишлено. Подчертава, че при навлизането и маневрирането в двора тя е търсела
начин да излезе и е избегнала инциденти с деца или имущество. По думите му,
поведението е било неволно, продиктувано от объркване и моментна паника, което е
било видимо и в телефонния разговор, проведен с него след случилото се.
Подсъдимата заявява, че не е имала намерение да навлезе в училищния двор,
още по-малко с цел да навреди или да предизвика стрес. Определя случилото се като
резултат от лошото си здравословно състояние към онзи момент (***, ***, ***), както
и от липсата на ориентация и възможност за добра видимост към входа. Подчертава,
че сама е осъзнала, че се намира на неподходящо място, и веднага е потърсила начин
да напусне. Заявява, че след инцидента е спряла да шофира по собствена воля,
съзнавайки риска, който би могла да представлява за себе си и околните.
Представителят на Окръжна прокуратура - Перник изразява становище, че
постановеният първоинстанционен съдебен акт е правилен и законосъобразен. Според
обвинението действията на подсъдимата - влизане с автомобил в училищния двор чрез
преминаване по стълби, последващо движение между играещи деца и извършване на
маневри в ограничено пространство — представляват демонстративно неуважение към
установения обществен ред. Изразява становище, че при подобни обстоятелства
позоваването на здравословно състояние не следва да се толерира, тъй като се касае за
поведение, което прокуратурата квалифицира като нагло и хулиганско по своя
характер.
С въззивното решение Окръжен съд – Перник отменя първоинстанционното
решение, с което подсъдимата И. В. Л. е била призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на основание чл. 78а от НК.
Въззивният съд оправдава подсъдимата по повдигнатото обвинение, като
намира, че макар деянието формално да съдържа признаците на престъплението
„хулиганство“, то в конкретния случай не притежава степен на обществена опасност,
необходима за наказуемост по смисъла на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК. Съответно,
подсъдимата е призната за невиновна.
Съдът отменя и определението, с което подсъдимата е била осъдена да заплати
4275,09 лв. за разноски по делото, и постановява същите да останат в тежест на
държавата.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба
като взе предвид развитите съображения и изявленията на страните, направени в
съдебното заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт,
намери следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок и от страна, която разполага с
процесуалната възможност за въззивно обжалване.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемата И. В. Л. е *** образование, омъжена, неосъждана, към момента
работи като *** в ***, с постоянен адрес в ***. На *** г., около 13:30 ч., след
посещение при маникюрист, управлявайки личния автомобил на съпруга си – лек
автомобил „*** ***“ с рег. № ***, обвиняемата паркира на забранено място в близост
до ***. Вместо да напусне улицата в посока, противоположна на пазара, обвиняемата
2
потегля напред, преминава с автомобила по тротоара и стъпалата на входа на
училището и навлиза в училищния двор, където по това време играят деца.
Автомобилът преминава в близост до децата и се насочва към задния двор, където
портата е заключена. След това обвиняемата прави обратен завой, минава отново
покрай децата и напуска двора през същия вход, откъдето е влязла, въпреки опита на
охранителя да я спре. Служителите на училището и децата са силно изплашени и
шокирани от действията .
На място пристига полиция, преглеждат се записите от видеокамерите,
свидетелите посочват обвиняемата като водач. Съпругът потвърждава, че тя е
управлявала автомобила. На обвиняемата е съставен АУАН за нарушение по ЗДвП.
Впоследствие е образувано досъдебно производство за хулиганство по чл. 325, ал. 3 вр.
ал. 1 НК. Обвиняемата признава, че е управлявала автомобила, но твърди, че е
прилошало. Назначени са експертизи и разпитани свидетели, включително преки
очевидци и служители на училището. С постановление от 11.01.2022 г. обвиняемата е
привлечена към наказателна отговорност. С оглед обстоятелствата, на 28.03.2023 г.
прокурорът е внесъл предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Въззивната инстанция, при цялостна проверка на първоинстанционното
производство намира, че събраните по делото доказателства, включително
допълнителният експертен материал, събран във въззивната фаза, напълно
обосновават направените изводи от първоинстанционния съд по въпросите относно
вменяемостта, субективната страна и доказаността на обвинението.
По делото са приети множество писмени доказателства, основно под формата
на молби от страни и вещи лица, свързани с отлагане на съдебни заседания,
здравословно състояние, заетост и организационни затруднения по изготвянето на
експертизата. Макар и допринасящи за обема и продължителността на производството,
тези документи не са от значение за основния предмет на доказване и не формират
съществена част от доказателствената съвкупност.
Гласните доказателствени източници – разпити на свидетели, както и
обясненията на самата обвиняема, също са събрани при спазване на процесуалните
правила, като не са констатирани противоречия, налагащи излагане на специални
мотиви.
В тази връзка следва да се отбележи, че обвиняемата не оспорва авторството на
деянието, като признава, че е управлявала МПС и се е намирала на мястото на
инцидента. Оспорва се единствено субективната страна на деянието, поддържайки
твърдение за загуба на контрол поради внезапно прилошаване и незнание, че се
намира в училищен двор. Тази линия на защита обаче не намира потвърждение в
обективния доказателствен материал, включително в експертното заключение на
тройната КСППЕ, което изрично отхвърля наличие на психично заболяване или
състояние, повлияло способността на обвиняемата да разбира и ръководи постъпките
си.
В досъдебната и съдебната фаза на първата инстанция са били назначени две
експертизи – първоначална комплексна съдебно-медицинска и психиатрична
експертиза, както и повторна тройна КСППЕ, изготвена от трима специалисти с
безспорна експертиза – двама психиатри и един психолог. Първата експертиза, в
психиатричната си част, не е могла да издържи на обективна проверка – поради
ограничен обем, неубедителна обосновка и наличие на теоретични и терминологични
3
слабости (вкл. неправилна употреба на понятието „остра стресова реакция“). Съдът
правилно е кредитирал тази експертиза само в медицинската част, която почива на
неоспорена медицинска документация.
Повторната тройна КСППЕ, напротив, е дала пълни, аргументирани и
методически издържани отговори. Вещите лица са провели задълбочено изследване на
обвиняемата, анализирали са клинични и поведенчески данни, използвали са
стандартизирани психологични методики и по категоричен начин са отхвърлили
наличието на психично разстройство или състояние, засягащо вменяемостта на
обвиняемата към инкриминирания момент.
Допълнително, по искане на адв.Ю., във въззивната инстанция бе допусната и
назначена нова (трета по ред) комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-
психологична експертиза, чието заключение напълно съвпада с изводите на
повторната тройна експертиза, като така затвърждава обосноваността на направените
от първоинстанционния съд изводи.
Заключението на вещите лица по въззивната експертиза гласи:
Обвиняемата е била в състояние правилно да възприема фактите и
обстоятелствата от заобикалящата я действителност, като няма медицински причини,
които да нарушават психичната годност да дава обяснения, ако желае.
По време на деянието, както и преди и след него, не са установени психотични
симптоми, не е било налице разстройство на съзнанието, нито състояние, изключващо
вменяемостта. Обвиняемата е била в състояние да разбира свойството и значението на
своите постъпки и да ги ръководи.
С това въззивната инстанция приема, че всички три експертни заключения,
кредитирани от съдилищата, с изключение на оспорената и отхвърлена психиатрична
част на първата експертиза, водят до еднозначен правен и медицински извод:
обвиняемата е напълно вменяема към момента на извършване на деянието, като няма
психично разстройство, което да изключва или ограничава наказателната
отговорност.
В тази връзка, твърденията на обвиняемата, че е прилошало, че е „попаднала
случайно“ в училищния двор и не е осъзнавала действията си, не се потвърждават от
нито един обективен доказателствен източник – нито от експертните заключения, нито
от гласните и писмените доказателства, нито от нейното поведение непосредствено
преди и след инцидента.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е провел обективен
и изчерпателен анализ на всички доказателства, спазил е процесуалните изисквания и
е направил правилни изводи относно психичното състояние на обвиняемата и нейния
наказателноправен статус.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните и фактическите изводи на
първоинстанционния съд, като намира, че обвиняемата е вменяема и носи наказателна
отговорност за извършеното.
Въззивната инстанция след направения пълен преглед на материалите по делото,
изслушване на страните и оценка на всички доказателства, включително назначените и
приети три комплексни съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи,
намира, че:
Назначената във въззивната фаза комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-
психологична експертиза е категорична, че към момента на деянието подсъдимата е
4
била в пълна психическа годност. Няма установени медицински основания, които да
възпрепятстват способността да възприема и разбира фактите и обстоятелствата от
заобикалящата я действителност. Също така, няма доказателства за психотични
симптоми или друго психично разстройство, което да е ограничавало или изключвало
способността да осъзнава и контролира поведението си.
Деянието, за което е осъдена подсъдимата, макар и формално да попада в
хипотезата на чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, се извършва при условия и обстоятелства,
които правят неговата обществена опасност явна незначителна. В разпоредбата на
чл.9, ал2 от НК законодателят е предвидил, че макар и дадено деяние да осъществява
от формална страна признаците на престъпление, ако неговата обществена опасност е
явно незначителна, то същото не е престъпно и не следва да бъде преследвано със
способите на НК и НПК.
Първоинстанционното решение, с което подсъдимата е призната за виновна и
освободена от наказателна отговорност, не отразява напълно тежестта и характера на
обществената опасност на извършеното деяние. Изводът на първата инстанция се
базира предимно на оспорена първоначална експертиза и не отчита категоричните
заключения на новите, по-изчерпателни и комплексни експертни становища.
Въззивният съд намира, че деянието, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимата, отговаря формално на признаците на престъпление по чл. 325, ал. 3, вр.
ал.1 от НК, тъй като включва непристойни действия, извършени при управление на
моторно превозно средство. Обаче съвкупността от фактическите обстоятелства води
до категоричния извод, че общественият укор, който нормата цели да санкционира, в
случая не достига степента на престъпна обществена опасност.
По делото няма доказателства за умишлено планиране или насоченост на
поведението към нарушаване на обществения ред. Съдът прима действията на
подсъдимата за резултат на лична обърканост и моментно състояние на дезориентация,
а не на целенасочено, демонстративно неуважение към обществото.
Въпреки че подсъдимата е навлязла с автомобила си в училищен двор, не е
причинена никаква телесна повреда или заплаха за живота и здравето на
присъстващите. Не са нанесени и материални щети, нито е възникнал пътен инцидент.
Липсата на настъпили вреди силно намалява степента на обществена опасност.
И. В. Л. е неосъждано лице, *** образование, работеща на отговорна ***
длъжност (***), без предходни прояви на хулиганско поведение. От характеристичните
справки и свидетелски показания личи, че се ползва с доброто обществено мнение,
което допълнително сочи към инцидентен характер на проявата.
Поведението на подсъдимата не носи характеристиките на демонстративност,
преднамереност и агресия, типични за съставите на хулиганството.
Подсъдимата съдейства на разследването, явява се на всички процесуални
действия и не е проявила никакви действия, които да пречат за установяването на
обективната истина. Поведението след деянието е изцяло дисциплинирано и
уважително към институциите.
В контекста на общия правов ред и принципа за минимална наказателна
репресия, ангажиране на наказателна отговорност в конкретния случай би било
несъразмерно спрямо естеството на извършеното деяние, още повече предвид
професионалната и социалната идентичност на подсъдимата и липсата на реални
вредни последици.
5
Въз основа на гореизложеното, въззивната инстанция приема, че:
Макар деянието формално да съставлява престъпление, то не налага
наказателноправна репресия, тъй като не е обществено опасно в степен, изискваща
ангажиране на наказателна отговорност, а попада изцяло в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от
НК – явно незначителна обществена опасност.
С оглед на всички обстоятелства по делото и в съответствие с принципите на
справедливостта и правосъдието, въззивният съд намери, че на подсъдимата следва да
бъде призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал.1 от
НК, тъй като нейното деяние представлява явно незначителна обществена опасност.
Настоящият въззивен състав намери, че първоинстанционният съд правилно е
постановил вещественото доказателство – 1 брой СD-диск със запис от охранителни
камери, да остане по делото за срока на съхранението му и да бъде унищожен заедно с
него, съгласно изискванията на чл. 111 от НПК. Това действие е съобразено с правния
режим на веществените доказателства, които не подлежат на връщане и не
представляват интерес за страните след приключване на наказателното производство,
особено при наличие на оправдателен диспозитив. Ето защо решението следва да бъде
потвърдено в тази част, като законосъобразно и обосновано.
Поради оправдателния характер на въззивното решение, разноските по
съдебното производство следва да останат в тежест на държавата, съгласно чл.306,
ал.1, т.4 от НПК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


1.
Членове:
2.
6
Съобщи за изтекли лични данни