Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. Велико
Търново, 17.11.2009 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети
октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. А.
при секретаря Д. К. и в присъствието на прокурора…………..…...,
като разгледа докладваното от съдията Гр.
дело № 2896 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Молба с правно основание чл. 100 от
Семейния кодекс /отм./, съответно чл. 50 от СК /нов/
Молителите
Е.И.А. *** и С.А.А. ***, двамата представлявани от адв. П.П. от ВТАК, сочат в
молбата си до съда, че са съпрузи, сключили граждански брак на 01.07.1995 г. в гр.
Велико Търново и от този брак имат родено едно дете – Алпай, роден на *** г. Твърдят,
че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, поради
което и на основание чл. 100 от СК /отм./ молят съда да постанови решение, с
което да прекрати бракът им, без да се издирват мотивите за това. На основание
чл. 101 от СК /отм./, респективно чл. 51 от СК /нов/, депозират писмено
споразумение, съдържащо уредбата на всички акцесорни брачни искове.
В съдебно заседание молителите лично поддържат иска си
и са категорични в желанието си за развод.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства съобразно изискванията на закона намира, че молбата е процесуално
допустима.
Видно
от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен
граждански брак от 26.08.2009 г. молителите са законни съпрузи, сключили
граждански брак на 01.07.1995 г. с акт № 200 на Община – Велико Търново.
Следователно към настоящия момент е изтекъл изискуемият по чл. 100, ал. 2 от СК
/отм./ срок, за да бъде искането на молителите допустимо, а именно изтекли са
повече от три години от сключване на брака, който срок за допустимостта на
молбата за развод е отпаднал съгласно СК, в сила от 01.10.2009 г. /обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г./.
Разгледана
по същество молбата на Е.А. и С.А. е основателна и следва да бъде уважена със
законните последици от това.
От
брака си страните имат едно дете – Алпай Сунаев А., роден на *** г., видно от Удостоверение
за раждане № 197601 от 24.09.1997 г. на Община – Велико Търново, издадено въз
основа на Акт за раждане № 659 от 24.09.1997 г.
Съдът
непосредствено се убеди в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на
съпрузите да прекратят брака си с развод, без да изследва мотивите им за това
им решение. С подаване на молбата за развод и в съдебно заседание, молителите
категорично поддържат молбата си бракът им да бъде прекратен с развод, по реда
на чл. 100 от Семейния кодекс /отм./, респ. чл. 50 от СК /нов/.
Представеното
от страните споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, съдът
намира за пълно, доколкото в него са уредени въпросите относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие
дете – Алпай, имуществените им отношения, ползването на семейното жилище, издръжката
между съпрузите и фамилното име на съпругата. Така представеното споразумение
не противоречи на императивните законови разпоредби и на добрите нрави и в
максимална степен защитава интересите на малолетното дете Алпай. По изложените
съображения съдът следва да прекрати брака между молителите с развод, като
последиците от прекратяване на брака се уредят съобразно депозираното от
страните споразумение.
При
този изход на делото съдът следва да определи окончателната държавна такса по допускане
на развода по взаимно съгласие. Съгласно Удостоверение, изх. № 384 от
26.08.2009 г. на „Брилянт Търновград” АД – гр. Велико
Търново молителката А. ***009 г. е получавала средномесечен брутен доход в
размер на 425,76 лева, което мотивира съда да определи окончателната държавна
такса в размер на 40,00 лева, която следва да бъде заплатена от молителката
предвид постигнатото между страните споразумение, а относно издръжката на
малолетното дете Алпай, С.А. следва да заплати в полза на Великотърновски
районен съд държавна такса върху определения размер на издръжката, в размер на 21,60
лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 01.07.1995
г. с Акт за граждански брак № 200 от същата дата на Община – Велико Търново,
между Е.И.А., ЕГН **********,*** и С.А.А., ЕГН **********,***, по взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА депозираното
споразумение за последиците от прекратяване на брака, както следва:
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение
на малолетното дете А. С. А., ЕГН ********** се ПРЕДОСТАВЯТ на МАЙКАТА Е.И.А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и
контакти на бащата С.А.А., ЕГН ********** с детето А.С. А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10,00 /десет/ часа в събота до 17,00 /седемнадесет/ часа в
неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
БАЩАТА С.А.А., ЕГН **********,*** СЕ ЗАДЪЛЖАВА да заплаща на малолетното
дете А. С. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.И.А.,
ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 30,00 /тридесет/ лева, считано от 01.09.2009 г. до
настъпване на обстоятелства и законни причини за изменението или прекратяването
й.
СТРАНИТЕ заявяват, че
нямат придобити недвижими имоти и движими вещи - съпружеска имуществена
общност, а вещите за обикновено потребление са разпределили помежду си
извънсъдебно и доброволно, поради което нямат и в бъдеще няма да имат никакви имуществени
претенции един спрямо друг след прекратяване на брака.
ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „Христо Донев” № 17,
ет. 2 ап. 4, собственост на родителите на жената, след прекратяване на
брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ на Е.И.А.,
ЕГН **********.
СТРАНИТЕ заявяват, че
нямат претенции за издръжка между бивши съпрузи.
След
прекратяване на брака жената ще носи
предбрачното си фамилно име – Исмаилова и в бъдеще ще се именува Е.И. И.
ОСЪЖДА Е.И.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Велико
Търново окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие
в размер на 40,00 /четиридесет/ лева,
както и 05,00 /пет/ лева, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд –
Велико Търново държавна такса върху присъдената издръжка, в размер на 21,60 лева /двадесет и един лева и шестдесет
стотинки/, както и 05,00 /пет/ лева,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: