№ 10581
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110142576 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от М. П. С.
срещу /фирма/ осъдителен иск, с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр.чл.23 ЗПК, за сумата 56,77 лв.,
представляваща заплатена без правно основание сума по
договор за потребителски кредит с № 488815 от 16.03.2017
г., ведно със законната лихва от 20.07.2021 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че на 16.03.2017 г . сключил с
ответника Договор за паричен заем № 488815, за отпускане
на заем в размер на 700 лв., която следвало да върне до 5
дни след сключване на договора, при фиксиран лихвен
процент от 0,550 %. Общата стойност на плащанията по
1
кредита възлизала на 3,85 лв. Поддържа, че в договора
между страните било уговорено, че изпълнението ще бъде
обезпечено с договор за гаранция, по силата на който се
задължила да изплати възнаграждение в размер на 52,92 лв.
Посочва се, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си
към ответното дружество като заплатил сумата в общ
размер от 756,77 лв. Твърди, че:
- сключените договори с посоченото съдържание са
нищожни, тъй като били сключени в противоречие с
изискванията на чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, защото не била
спазена предвидената от закона форма, тъй като били
нарушени изискванията на ЗПФУР. Поддържа, че
ответникът не бил изпълнил задълженията по
предоставяне на изискуемата преддоговорна информация
респ. не било получено валидно съгласие на потребителя за
сключване и изпълнение на договора, както и за условията,
при които последният можел да се откаже от него. Посочва,
че разменените ел.съобщения не отговаряли на ЗЕДЕУУ,
защото били неподписани и не била спазена процедурата за
удостоверяване на действителния автор. Поддържа още, че
процесният договор не бил написан на ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора не били
представени с еднакъв по вид, формати размер не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните.
- Договорът за паричен заем бил сключен при липса на
2
съществени елементи - в противоречие с установеното в
разпоредбата на чл.11, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, а именно –
размера на общия размер на кредита, общата сума,
дължима от потребителя, както и ГПР. Твърди, че ГПР в
нарушение на императивните изисквания, бил посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и
основните данни, които послужили за изчисляването му.
Поддържа, че ГПР бил погрешно изчислен като
действителният бил над максимално установения праг на
ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.
- Договорът за паричен заем съдържал клауза за
поръчителство, която била сключена в противоречие с
целта на закона и при заобикаляне изискванията на чл. 19,
ал. 4 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
- Договорът за паричен заем бил нищожен и на
основание 11, ал.1, т. 9 вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 26, ал.2, пр.2
ЗЗД защото клаузата за възнаградителна лихва била
нищожна поради противоречие с добрите нрави поради
високия размер, който надвишавал трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми.
- Договорът за паричен заем бил нищожен и на
основание чл.11,ал.1, т.11 вр. чл.22 ЗПК, защото не бил
посочен погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
3
- Договорът за паричен заем бил нищожен и на
основание чл.11,ал.1, т.20 вр. чл.22 ЗПК, защото не било
посочено наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срокът, в който можел да се
упражни това право и условията по упражняван.
- Договорът за паричен заем бил нищожен, а това
водело и до нищожността на свързания с него Договор за
гаранция.
- Договорът за паричен заем бил унищожаем на
основание чл.33, ал.1 ЗЗД с оглед сключването му поради
крайна нужда и явно неизгодни условия.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор
на исковата молба, с който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция като в тази връзка
твърди, че Договорът за гаранция сключен с трето
неучастващо лице - /ФИРМА/ Банк plc. Сочи, че били
спазени всички изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Ответникът възразява относно твърдението за неспазване
законовата форма на договора и подробно описва
процедурата, при която е бил сключен. Твърди, че в чл. 3 от
договора за кредит изрично е описанa сумата, която трябва
да върне. Заявява, че уговореният в договора за кредит
ГРП в размер 49,24% отговаря на разпоредбата на
чл.19,ал.4 ЗПК, според която ГПР не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
4
задължения в левове и във валута. Посочва, че при
кандидатстване, ищцата е имала възможност да избере
дали да сключи договор за гарант с гарант, избран от
ответника или да посочи избран от нея поръчител.
Поддържа, че договорът за гаранция е отделна услуга и не
се включва в ГПР по кредита. Възразява се относно
твърденията за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че
в условията за издължаване е включена информация за
размера, броя и конкретната дата за плащане. Посочва, че
правото на отказ е уредено в Общите условия. Оспорва
твърдението за сключване на договора поради крайна
нужда, поради изтекла давност.
В съдебно заседание ищецът М. П. С., редовно
призован, не се явява лично, не се представлява. С молба с
вх. № 129708/22.06.2022г. поддържа исковата молба и моли
за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /фирма/, редовно
призован, се представлява от адвокат Д.М., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
5
Съдът с определението си, постановено по реда на чл.
140 от ГПК е отделил като безспорен и ненуждаещ се от
доказване релевантния за спора факт, че между страните е
сключен договор за паричен заем № 488815 от 16.03.2017г., с
който /фирма/, като заемодател е предоставило на М. П. С.,
като заемател, паричен заем в размер на 700,00 лева, който
ищцата е следвало да върне в срок до пет дни от сключване
на договора – 21.03.2017г. Общата сума която е следвало да
върне ищцата възлиза в размер на 703,85 лева, включваща
700,00 лева главница и 3,85 лихва, при лихвен процент от
0,55% и ГПР от 49,24 лева. В чл. 5 от договора страните
договорили, че заемната сума се обезпечава с
поръчителство, предоставено от /ФИРМА/ в полза на
дружеството, заемодател. Договорът за поръчителство се
сключва не по късно от края на работния ден, в който е
отпуснат заемът. С чл. 5 от договора страните също така
уговорили, че одобряване от Дружеството на така
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението, не може да се отмени, нито от
Заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението,
като одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряване на заема.
От изслушаната по делото съдебно счетоводна
експертиза, която съдът кредитира, като компетентно
изготвена и съотносима на останалия, приет по делото
доказателствен материал, се установява, че общата сума
6
изплатена от ищцата на /фирма/ е в размер на 756,77 лева,
от които сумата в размер на 700,00 лева за главница, сумата
в размер на 3,85 лева за лихва и сумата в размер на 52,92
лева, заплатена към /ФИРМА/ на основание чл. 16.2, б. „а“
и б. „б“ от ОУ. Вещото лице е посочило, че действителния
размер на ГПР по договора е 49,24%. Според експертизата
ответникът е получил сума, извън дължимата по договора
за кредит, а именно във връзка с избраната от него
допълнителна незадължителна услуга за предоставяне на
поръчителство, за която е заплатена сумата в размер на
52,92 лева.
От изслушаната допълнителна съдебно счетоводна
експертиза се установява, че заявката за кредит може да се
подаде с отметка „личен гарант“, чиято функция е да
гарантира за изпълнението на задълженията по договора.
Вещото лице е установило, че при подадена заявка за
кредита на всеки кредитоискател се изпращат стандартен
европейски формуляр, съгласно Закона за потребителския
кредит, договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, ОУ уреждащи отношенията между ответника и
неговите клиенти по повод предоставените финансови
услуги /заеми/ от разстояние, като на ищцата са изпратени
всички горепосочени документи; вещото лице е установило
от предоставените му от ответника извлечения от
изпратени имейли между страните и инкорпорирани в
експертизата скрийншотове, че ищцата е потвърдила
заявката за кредит.
7
По гореустановеното съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно прокламирания с разпоредбата на чл. 55, ал
1 от ЗЗД принцип на справедливостта, ответникът дължи
връщане на престацията, доколкото неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца. За доказване на предявения
като главен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от
ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже
предаване на сумата в размер на 56,77 лева, а при доказване
на това обстоятелство, в доказателствена тежест на
ответника бе да докаже основание за задържане на сумата.
Безспорно установено по делото е, че на 16.03.2017 г.
ищцата е сключила с "/ФИРМА/ ФИРМА"ЕООД Договор
№ 488815 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние, като й е бил предоставен кредит в размер на
700 лева, който е трябвало да върне до 21.03.2017г., ведно с
лихва от 3, 85 лева /0, 55%/. Няма спор и относно това, че
съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е
трябвало да предостави обезпечение по кредита,
изразяващо се в Поръчителство от "/ФИРМА/ ФИРМА в
полза на ответното дружество, като за това М. С. трябвало
да заплати такса от 52, 92 лева. Не се установи безспорно по
делото да е сключен договор за поръчителство, по силата
на който гарантът да се е задължил да отговаря солидарно с
нея пред заемодателя за изпълнението на всички
задължения, произтичащи от договора за заем. Установи се
8
безспорно по делото, че сумата от 52,92 лева е заплатена от
ищцата.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения
между страните Договор № 488815 за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние от 16.03.2017 г.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния
договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите
на глава VІ от ЗПК"Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които
е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
както и годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания,
законът санкционира с недействителност на договора- чл.
22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
9
договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение N 1
начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция
за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя. В договора като обща сума, която следва да
бъде върната е посочена сумата 703, 85 лева, която
включва отпуснатия кредит 700 лева, и 3, 85 лева- лихва,
при лихвен процент- 0, 55%. Посочено е, че ГПР е 49. 24%,
но не е ясно същия от какво се формира. Не са посочени
взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в
представената Преддоговорна информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. В
общата сума не е включено допълнителното плащане по
договор за гаранция в размер на 52, 92 лева. Според чл. 5 от
договора заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от /ФИРМА/ на кредитора, за което
кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер
10
от 52, 92 лева, която сума не е включена в ГПР. Това
обстоятелство безспорно се установява и от представената
от ответника Преддоговорна информация, където в т. 4. 3
изрично е посочено, че разхода от 52, 92 лева, който
кредитополучателя ще направи при сключване на договор
за гаранция, не се включва в ГПР по кредита, тъй като не
влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ЗПК,
доколкото касае допълнителна услуга, която не е
задължително условие за предоставяне на кредита. Според
съда обаче, тази сума несъмнено следва да бъде включена в
ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на
кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда,
че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая следва да
се има предвид също така, че с включването на
възнаграждението, предвидено в Договора за предоставяне
на гарант/поръчителство към ГПР от 49, 24%,
действителния такъв би нараснал /вещото лице не дава
еднозначен и конкретен отговор на този въпрос/. В този
смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР
компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване
на договора, за да може потребителя да прецени дали да
сключи договора за кредит при така определените условия
11
за връщането на заетата сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те
са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези- нищожната клауза
на процесния договор за кредит относно определянето на
ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на
закона, или че договора за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата определяща
ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не
е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността
12
на посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между
страните Договор № 488815 за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от 16.03.2017 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК., поради и което по
същество съдът не следва да обсъжда останалите,
релевирани от ищеца основание за нищожност на договора.
При установена нищожност на договора се дължи само
чистата стойност по кредита, която е безспорно установено
заплатена от ищцата.
При установяване на нищожността следва извода, че
процесната сума от 56,77 лева е заплатена от ищцата при
изначална липса на основание във връзка с процесния
кредит и то на ответника, който е нямал право да я
задържа и да се разпорежда с нея в полза на гаранта.
По изложеното искът като основателен следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и при този изход на
спора право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50,00 лева
и депозит за изслушване на ССчЕ в размер на 250,00 лева,
или общо разноски в размер на 300,00 лева. Съответно на
процесуалния представител на ищеца - младши адвокат
13
И.Н. от САК, ЕГН **********, с адрес на дейността в
/АДРЕС/, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, доколкото същият
е оказал безплатна правна помощ на ищцата в хипотезата
на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., по делото е налице договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че страните
са уговорили процесуално представителство в
горепосочената хипотеза.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
М. П. С., ЕГН **********, сумата в размер на 56,77 лв.
/петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща заплатена без правно основание сума по
Договор за потребителски кредит с № 488815 от 16.03.2017
г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 20.07.2021 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
М. П. С., ЕГН **********, сумата в размер на 300,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
14
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
младши адвокат И.Н. от САК, ЕГН **********, с адрес на
дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на 300,00 лева,
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2
от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15