Определение по дело №767/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 645
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Владимир Страхилов
Дело: 20214100500767
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 645
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов

Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500767 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл.129, ал.3 ГПК.
Предмет на подадената от Д. Ц. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника
му адв. П.П. - ВТАК, частна жалба, е Определение № 717/30.06.2021г. по гр.д.
№ 929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, с което
първоинстанционният съд е върнал подадената от Д. Ц. П. с ЕГН **********,
искова молба като нередовна и е прекратил производството по гр.д. №
929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, като е обезсилил изцяло
издадената по реда на чл.410 ГПК, заповед за изпълнение на парично
задължение № 411/13.04.2021г. по ч.гр.д. № 686/2021г. по описа на РС - Горна
Оряховица.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя
искане за отмяна, като неправилно на Определение № 717/30.06.2021г. по
гр.д. № 929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, и връщане на така
подадената искова молба за продължаване на съдопроизводствените действия
от първоинстанционния съд, като се излагат съображения за редовността на
така подадената искова молба, както и недължимостта на допълнителна
държавна такса в производството по чл.422 ГПК.
По така изложените в частната жалба твърдения, съобразно с преценката на
фактите и обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият
съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.
274, ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.3, изр.2 ГПК, а именно съдебен акт, за който
е изрично предвидено, че се обжалва от лицата, имащи правен интерес, с
частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Частната жалба е подадена в
законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, от пълномощник
на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по
1
делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е
процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни
отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на
жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание
и приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
На основание чл. 279 вр. чл. 273 вр. чл.129, ал.3, изр.2 ГПК, в отклонение от
общите правила, препис от подадената частна жалба за връчване на
насрещната страна не се изпраща.
Съобразно с установените правомощия на настоящата съдебна инстанция,
установени в чл.278 ГПК, съдът намира, че няма необходимост от
разглеждане на процесната частна жалба в открито съдебно заседание, поради
което ще се произнесе в закрито заседание, по същество на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба е
основателна и следва да бъде уважена, а постановеният първоинстанционен
акт - отменен като неправилен.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Д. Ц. П. с
ЕГН **********. С подадената искова молба, ищцецът отправя искане към
съда да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че лицето В. Р.
К. с ЕГН **********, му дължи сума в общ размер на 508 лв. /петстотин и
осем лева/, съставляваща сторени от ищеца разноски, свързани с незаявеното
по предвидения за това ред, пред съответните публични институции,
прехвърляне на правото на собственост върху МПС - марка “Фиат”, модел
“Брава”, с рег. № ВТ6479АР. Към така подадената искова молба с правно
основание чл.422 ГПК, ищецът е приложил писмени доказателства - няколко
броя данъчни квитанции за заплатени данъчни задължения за процесното
МПС, договор за правна защита и съдействие от 21.09.2019г., ведно с
пълномощно към него, договор за покупко - продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите на страните, електронен фиш за налагане на глоба №
0001679.
С разпореждане №1458/25.05.2021г., първоинстанционният съд е
констатирал, че подадената искова молба не отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1, т.4 и т.5 и ал.2 ГПК, като е дал конкретни указания на ищеца, в
т.ч. му е указал, че следва да довнесе държавна такса, дължима върху
акцесорните искови претенции с правно основание чл.86 ЗЗД. За отстраняване
на констатираните нередовности, съдът е предоставил на ищеца
едноседмичен срок.
В същия срок, ищецът чрез процесуалния си представител е подал молба за
отстраняване на нередовностите с вх. № 5214/07.06.2021г., ведно с която е
представил платежен документ за довнесена държавна такса в размер на 50
лв., дължима върху акцесорната искова претенция с правно основание чл.86
ЗЗД.
С разпореждане №1601/08.06.2021г., първоинстанционният съд е
констатирал, че ищецът не е отстранил част от нередовностите на исковата
молба по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, като му е дал указания в тази насока. На
ищецът е било указано, че следва да довнесе държавна такса в размер на 50
2
лв., дължима върху другата акцесорна искова претенция с правно основание
чл.86 ЗЗД, като е предоставил нов едноседмичен срок за отстраняване на
нередовностите.
С обжалваното определение, предмет на настоящото производство,
първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е отстранил констатираните
с разпореждане №1601/08.06.2021г., нередовности на подадената искова
молба, в предоставения му срок, поради което е върнал същата, прекратил е
производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съображенията на
първоинстанционния съд са неправилни. Ищецът с достатъчна степен на
яснота е изложил фактическите обстоятелства, на които основава исковата си
претенция, като в съответствие с тях е формулирал петитума си. Посочен е
конкретният времеви период, през който ищецът твърди да е заплащал
данъчните задължения за процесното МПС, както и периодът, за който се
претендира мораторна лихва върху заплатената сума. С достатъчна степен на
яснота са формулирани и останалите вземания - размерът на заплатената
глоба по издадения електронен фиш, както и размерът на заплатеното
адвокатско възнаграждение, за оказаната правна защита и процесуално
представителство във връзка с обжалването на същия по съдебен ред.
Посочена е и общата глобална сума, която се формира от отделните вземания.
С оглед на това, за настоящата съдебна инстанция се формира убеждението,
че така подадената искова молба изцяло отговаря на изискванията на чл.127,
ал.1, т.4 и т.5 ГПК.
По отношение на указанията, касаещи довнасянето на държавна такса в
размер на 50 лв., дължима върху другата акцесорна искова претенция с
правно основание чл.86 ЗЗД, настоящата съдебна инстанция намира, че
същите са неправилни, поради което неизпълнението им от страна на ищеца в
предвидения за това срок, не следва да обуслови връщане на подадената
искова молба като нередовна. Съображенията за това са свързани с
предвиденото в разпоредбата на чл. 72, ал.1 ГПК, съгласно която при
предявяване на няколко искови претенции в защита на един правен интерес,
се събира една държавна такса. В настоящата хипотеза следва да се приеме,
че макар да става дума за няколко на брой искови претенции, целената с
подаването на исковата молба, защита - санкция, е на правния интерес на
ищеца да се признае със сила на пресъдено нещо съществуването на негови
вземания, свързани с незаявеното по предвидения за това ред, пред
съответните публични институции, прехвърляне на правото на собственост
върху МПС - марка “Фиат”, модел “Брава”, с рег. № ВТ6479АР, и във връзка
с това - реализирането на неблагоприятни правни последици в неговата
правна сфера.
Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно Определение № 717/30.06.2021г. по гр.д.
№ 929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, с което
първоинстанционният съд е върнал подадената от Д. Ц. П. с ЕГН **********,
искова молба като нередовна и е прекратил производството по гр.д. №
929/2021г. по описа на РС - Горна Оряховица, като е обезсилил изцяло
издадената по реда на чл.410 ГПК, заповед за изпълнение на парично
задължение № 411/13.04.2021г. по ч.гр.д. № 686/2021г. по описа на РС - Горна
Оряховица.

ВРЪЩА на компетентния първоинстанционен съд, на основание чл.278, ал.2
и ал.3 ГПК, подадената от Д. Ц. П. с ЕГН **********, искова молба за
продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4