Р Е Ш Е Н И Е
№318
гр. Велико Търново,5.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди двадесет и трета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. и., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №609/23г.по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал.5 от
Закон за социално подпомагане ( ЗСП).
Същото е образувано по
жалба на С.Д.С.
*** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/135/04.09.2023 година на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена по административен ред с
Решение №04-РД06-0041/21.09.2023 година на Директор на РДСП В.Търново, с която
е прекратено изплащането на месечна социална помощ за допълване на доходите по
чл. 9 от ППЗСП , считано от 1.8.2023г.
В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на
оспорвания административен акт: същият е постановен в нарушение на
процесуалните правила, доколкото административният орган не е извършил служебно
вмененото му задължения да събере всички необходими писмени доказателства, след
което да постанови своето решение. Освен това е издаден в противоречие на
материално правните разпоредби, доколкото жалбоподателката отговаря на всички законоустановени критерии визирани в ЗСП за отпускане на
месечна помощ, като извършеното от нея дарение на недвижим имот не й е донесло
никакъв доход. Освен това административният акт не е съобразен с целта на
закона за подпомагане на социално слаби хора, като е постановен при превратно
упражняване на власт. С оглед на така
изложеното се твърди порочност на оспорвания административен акт на основание чл. 146, т.4
и 5 от АПК.
От съда се иска да отмени оспорваната Заповед за прекратяване на заплащане на
месечна социална помощ и преписката да
се върне на административния орган със задължителни указания по точното
прилагане на закона.
Ответникът Директор Дирекция "Социално подпомагане" гр. Г.
Оряховица чрез процесуалния си
представител юк. Д.оспорва така подадената жалба.
Счита, че от събраните по делото доказатлества
категорично се установява наличието на правни и фактически основания за
издаване на оспорваната Заповед. Намира, че категорично е доказано извършването
на дарение в указания срок, което от своя страна е основание за отказ на
помощта по чл. 9 от ППЗСП , съответно за нейното прекратяване. С оглед
гореизложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспорваната Заповед потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЗСП / Д-
ВТ-ГО/135/3.7.2023г. на основание чл. 13, ал.2 от ЗСП и чл. 32, ал.1 от ППЗСП и
във вр. с чл. 9, ал.1 от ППЗСП и в изпълнение на §16 от ПРЗ на ПМС №
74/15.5.2023г. е изменена отпуснатата въз основа на Заявление – декларация вх.
№ ЗСП /Д-ВТ-ГО/135 от 25.1.2023г. на жалбоподателката месечна социална помощ,
като й е определен размер от 249, 48 лева считано от 1.6.2023г. Със Заповед №
ЗСП/Д-ВТ –ГО/135/7.8.2023г. на основание чл. 13, ал.2 от ППЗСП във вр. с чл. 32, ал.1 във вр. с чл.
9, ал.1 от ППЗСП отпуснатата месечна
социална помощ е спряна от 1.7.2023г. за извършване на проверка за извършени
сделки и изискване на информация от Агенцията по вписванията. Видно от
представените по делото и приети в
открито съдебно заседание нотариални актове се установява, че с НА 120,
н.д. 639/21г. жалбоподателката заедно с Й.К.е продала УПИ Х1 в кв.131 по ПУП на
с. Долна Липница с площ от 1400 кв.м. , заедно с жилищна сграда от 78 кв.м. с
посочена в акта продажна цена от 5000 лева, а с НА 67 н.д. 63/23г. е дарила 1/3
ид.ч. от недвижим имот, с. Драганово,общ. Г.
Оряховица, заедно с построените в него сгради, при данъчна оценка на 1/3 от
имота от 2 850,10 лева. Въз основа на тези писмени доказателства е била
постановена оспорената Заповед, като административният орган изрично е посочил,
че общата стойност на горепосочените сделки е 5350,10 лева, което надвишава 24
кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на
заявлението - декларация – 3628,80 лева.
Тази Заповед е била оспорена по административен ред, като с Решение №04-РД06-0041/21.09.2023 година на
Директор на РДСП В.Търново същата е била потвърдена. Липсват доказателства кога
е връчено това Решение, като с жалба вх. № 4519/3.10.2023г. Заповедта е
оспорена пред Административен съд Велико Търново. Същият с Определение от
17.10.2023г. по адм.д. 571/23г. е отделил производството по обжалването на
Заповедта и е образувано настоящото производство.
Тази фактическа обстановка е
безспорна, същата е установена на базата на представената по делото административна
преписка, съдържаща на Заявление –
декларация вх. № ЗСП /Д-ВТ-ГО/135 от 25.1.2023г и горепосочените Заповеди за
отпускане, спиране и прекратяване на месечната помощ, както и социален доклад
за семейното и имотно състояние на жалбоподателката.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Подадената жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването,
след изчерпване на административният ред на обжалване.
Съгласно нормата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът следва служебно да извърши проверка дали оспорваният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуално
правните изисквания за това, и в съответната форма. Настоящата инстанция
намира, че Заповедта е издадена е от компетентен орган по смисъла на чл. 32, ал.1 от
ППЗСП, доколкото неин издател е Директорът на Д "СП" Горна
Оряховица, в изискуемата от чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал.2 от АПК реквизити. В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
обуславящи незаконосъобразност на издадения административен акт. Събрани са
всички допустими и относими доказателства, дадена е
възможност на жалбоподателя да се запознае с тях, да прави възражения. Актът е
постановен след като е изяснена фактическата обстановка съгласно нормата на чл.
35 от АПК.
По приложението на материалния
закон съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които
допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или
задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и
семейства. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето,
спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с
правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за
отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика. По делото няма спор, че жалбоподателката отговаря на всички
изисквания по чл. 9 и чл. 10 от ППЗСП, необходими за отпускане на месечната
социално помощ, единствено с изключение на чл. 10 , ал.1,т. 6 от ППЗСП, която
от 1.6.2023г. има следното съдържание: (доп. - ДВ, бр. 40 от 2003
г., изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г., бр. 44 от
2023 г.
, в
сила от 1.06.2023 г.)
да
не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални
части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години. Именно
прехвърлянето на недвижим имот или идеална част от тях, независимо от вида на
разпоредителната сделка дали продажба или дарение в посочения от закона
двегодишен срок е отрицателна материална предпоставка за получаването на помощи по чл. 9 от ППЗСП.
Както се посочи по- горе, представените два нотариални акта доказват
извършването на две сделки в този двугодишен период , от .2.11.2021г. продажба
на ½ ид.ч. от недвижим имот, като получената
цена е от 2500 лева и този на дарение на 1/3 ид.ч. от
недвижим имот на 27.4.2023г., която е безвъзмездна, но данъчната оценка на тази
част представлява сумата от 2 850, 10 лева или общо за двете сделки
органът правилно е посочил, че сумата представлява 5350,10 лева. Ответникът се
е съобразил с трайната практика на ВАС, че
с оглед същността и характера на договора за дарение на недвижим
имот, дарителят да не получава насрещна престация,
фактически извършеното разпореждане с имоти чрез дарение представлява
пречка по силата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, освен ако е доказан, правопораждащият правото факт, а именно, че целта на
сделката е смяна на жилището, за да се осигури на лицето с трайни увреждания
достъпна жизнена среда. В този смисъл са постановени Решение № 8322 от
19.06.2014 г. по адм. д. № 2224/2014 г.,
VI отд., на ВАС, Решение №
14564/20.11.2012 г. по адм. д. № 6064/2012
г., VI отд., на ВАС, Решение № 4209 от
02.04.2018 г. по адм. д. № 748/2017 г., VІ
отд. на ВАС, което правило сега е залегнало в
редакцията на чл. 10, ал.12, т.1
от ППЗСП от 1.6.2023г.. В настоящият
казус липсват каквито и да било доказателства в горната насока, доколкото
жалбоподателката си запазва правото на ползване на имота пожизнено. С изменението на чл. 10, ал. 11, т.
2 от ППЗСП (ДВ, бр. 63/16.08.20011 г.), сегашна чл. 10, ал.12, т.2
от ППЗСП се предвижда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т.
6 от ППЗСП не се прилага, когато общата стойност на сделките не
надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния
период, който правилно от ответникът е определен на 3 628,80 лева поради
което общата стойност правилно определена от органа на 5 350,10 лева,
надвишава тази сума. С оглед на така изложеното към момента на постановяване на
оспорваната Заповед, ответникът е постановил материално- законосъобразен
административен акт, доколкото са налице прехвърлителни
сделки в двугодишния период, чиято стойност надвишава 24 кратния минимален
доход за съответния период, което се явява абсолютна отрицателна предпоставка
за получаване на месечна социална помощ, поради което правилно същата е била
прекратена от датата на Заповедта за спирането й с цел извършване на проверка в
Агенцията по вписванията.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК законосъобразността на административните актове следва да се
преценява според материалния закон, действал към момента на издаването им - арг. чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Въпреки това ал.2 на чл.142 от АПК предвижда
,че установяването на нови факти след издаването на акта се преценява към
момента на приключване на устните състезания. С оглед на тази разпоредба, съдът
намира, че двугодишния нормативно установен период изтича на 2.11.2023г за
първата сделка, поради което същата не следва да бъде вземане предвид при
приложение на чл. 10, ал.12, т.2 от ППЗСП. Следователно към датата на
приключване на устните състезания е налице само една сделка дарение на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, чиято стойност спорен данъчната
оценка е 2 850, 10 лева , която сума е под предвидения праг от 24 кратен минимален доход в размер на 3 628,80 лева Следователно, считано от
2.11.2023г. на жалбоподателката се дължи месечна социална помощ в размера,
определен със Заповед № № ЗСП / Д-
ВТ-ГО/135/3.7.2023г.
От така установеното фактическо и
правно положение и спазвайки разпоредбата на чл. 168 от АПК
съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените
правила, в съответствие с материалния закон към датата на нейното издаване, и
несъответстваща на материалния закон , считано от 2.11.2023г. и целта на закона. В този
случай преписката следва да бъде върната на АО за постановяване на акт
съобразно мотивите на настоящото решение.
Разноски от ответната страна не
са претендирани, поради което такива не следва да
бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - В. Търново, VІІІ-ми състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.С. ***,
Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/135/04.09.2023 година на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена по административен ред с Решение
№04-РД06-0041/21.09.2023 година на Директор на РДСП В.Търново, с която е
прекратено изплащането на месечна социална помощ за допълване на доходите по
чл. 9 от ППЗСП считано от 2.11.2023г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата част за периода от 1.08.2023г. до 2.11.2023г.
ВРЪЩА преписката на АО за
постановяване на нов акт съобразно задължителните указания на настоящото
решение и ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасянето.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване съобразно чл. 13, ал. 7 от ЗСП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: