РЕШЕНИЕ
№ 558
гр. Благоевград, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Янев Административно наказателно дело №
20221210201256 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на П. Г. М., с ЕГН **********, с адрес село Д., чрез
пълномощника си адвокат Я. С.-Ап., против Наказателно постановление №
BG15032022/5800/P8-353/25.08.2022 година на Директора на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и на основание същия законов текст е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева.
С жалбата М. оспорва издаденото НП и моли да бъде отменено, излага подробни
съображения в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се явява
представител.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва
депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Депозира и писмено становище по
същество на делото.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои
представител по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 15.03.2022 г., в 07:55:34 Ч., на ГКПП Кулата, изход от Република България, е
пристигнало пътно превозно средство, с peг № СВ 9034 СМ, вид Влекач, марка Рено
Премиум 440 ДХИ, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5
тона /над 12 тона/, управлявано от жалбоподателя П. Г. М..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че
1
горепосоченото пътно превозно средство (ППС) попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП) и същото е засечено на 03.03.2022 г., 19:06:42 часа, на Покровник, път А-3,
отсечка 92-548, засечено с контролно устройство с идентификатор № 10121 /АПИ/.
Като място на нарушението е посочен път Покровник, път А-3, отсечка 92-548,, за
който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на
Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №
10121) - част от системата.
За нарушението е генериран запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на
нарушението DA1DEC2A948E55A9E053031F160ACF12. Отразено, че собственик на
процесното МПС е „Вени Транс Логистик“ ЕООД. Приложени са и статични изображения
във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно
средство върху посочения по-горе пътен участък на процесната дата и час, както и
конкретния брой оси на пътното превозно средство.
Изготвено е и Становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление, от което е видно, че не е получена тол
декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението.
Във връзка с констатираното нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътища,
актосъставителя Т. П., в присъствието на свидетеля П. П. съставил на П. Г. М. Акт за
установяване на административно нарушение № BG15032002/5800/Р8-353 от 15.03.2022
година, връчен лично на жалбоподателя на 15.03.2022 година.
На нарушителят е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, като такива не са вписани.
Предоставена е и възможност да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), но такива не са постъпили.
По делото е представено копие от Свидетелство за регистрация на МПС, от което става
ясно, че процесното МПС е собственост на „Вени Транс Логистик“ ЕООД.
Във връзка с констатираното по-горе е издадено от Директора на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, като надлежно
оправомощен със Заповед РД-11-167/08.02.2021 година, изменена със Заповед № РД-11-
2
760/19.08.2022 година, атакуваното НП № BG15032022/5800/P8-353/25.08.2022 година, като
наказващият орган е приел,че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.
139, ал. 3а от ЗДвП и на основание същия законов текст е наложил административно
наказание Глоба в размер на 1800 лева. НП е връчено на жалбоподателя на 01.09.2022г.
В хода на съдебното производство са разпитан свидетеля П. П., които чрез показанията си
възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, чрез
показанията си установява извършената проверка, установеното в хода на същата и
процедурата по съставяне на АУАН.
Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото писмени
доказателства за тяхното установяване, а именно: АКТ № BG15032022/5800/Р8-
353/15.03.2022 година ведно с квитанция за платени пътни такси в Република България №
44860531, Квитанция от 15.03.2022 година, Разписка, Писмо с изх. № 94-00-17998/29.08.2022
година, Копие на Сметка от 18.03.2022 година, пощенски плик с пощенско клеймо, Писмо с
изх. № 11-00-2540/17.10.2022 година, Жалба, Наказателно постановление от 25.08.2022 г.,
Известие за доставяне, АУАН № BG15032022/5800/Р8-353 от 15.03.2022 г., Разписка, Копие
на Лична карта, Копие на Свидетелство за управление на МПС, Копие на Свидетелство за
регистрация Част II – 2 бр., Писмо с вх. № 24-00- 595/25.03.2022 г., Заповед № ЧР-СП-
622/11.08.2022 г., Заповед № ЗАМ[1]332/32-66544/28.02.2020 г., Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г., Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., Справка на лист 45 от делото,
Снимков материал на лист 46-47 от делото, Писмо с изх. № 94-00-17998/29.08.2022 г.,
пощенски плик с пощенско клеймо, Копие от 2 бр. разпечатка от електронно съобщение,
становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ ведно с
тол декларации с изх. № 09-99-4714/20.10.2022 г., справка за местонахождението на
стационарна контролна единица, извлечение от Решение № 101 от 20.02.2020 г. от Списъка
на републиканските пътища.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля П.,
който е категоричен, че на посочената в акта дата и час, жалбоподателят като пристигнал на
ГКПП Кулата е започната регистрация на ППС. Когато се извършил проверката системата,
която показва дали е редовно или нередовно ППС е установено, че на посочената в акта дата
и час се е движел по републиканската пътна мрежа без платена пътна такса. Мястото на
нарушението е посочено в акта. Жалбоподателят не заплатил таксата, поради което му
съставили АУАН. АУАН е съставен на място и връчен на жалбоподателя.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетеля на наказващия орган,
разпитан по делото, съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност,
заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелят описва
обстоятелствата около извършената проверка на дружеството и констатираното от тях.
Неговите показания относно посочените факти в пълна степен кореспондират и на
приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра като
подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на
административно нарушение.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното постановление
е издадено от оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със Заповед № Заповед
РД-11-167/08.02.2021 година, изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на
председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от компетентен орган по
смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед на председателя на управителния
съвет на АПИ.
Съдът, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
следното:
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазването на
въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното съдържание.
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и
съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за
осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл. 57 ЗАНН
изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание на приетото за
реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не
са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията
за пълнота на обвинителната теза.
Относно твърдяната незаконосъобразност на наказателното постановление, съдът
намира следното: В процесното обжалвано наказателно постановление освен описаната
фактическа обстановка вменяваща незаплащането от страна на водача на дължимата се тол
такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е посочено точно извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено административно
санкционната разпоредба въз основа на която му е наложено съответното адм. наказание -
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно същата последна адм. санкционна разпоредба "Водач,
4
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Следователно последната адм. санкционна разпоредба не се отнася до посочената
и установена и в двата акта - АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа
обстановка по делото свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до друго -
това, че водача управлява ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на
изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа
обстановка. Следователно ако адм. наказващия орган би приложил точно материалния
закон, свързан с установената фактическа обстановка - неплащане на задължителна тол
такса от страна на жалбоподателя в качеството му на водач на процесното ППС, то той не
би съставил АУАН и НП за такова извършено адм. нарушение на жалбоподателя, тъй като
той в качеството му на водач на процесното ППС в настоящия случай не носи адм.
наказателна отговорност за такова извършено адм. нарушение /с изключение на чл. 139, ал.
7 от ЗДвП/, а такава носи собственикът или ползвателя на процесното ППС при такова
нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.
От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може
да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в
Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл.
10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че
5
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
(2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва:
1. по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лв.;
2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.;
3. по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез която АПИ
осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.
167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, както и като се
отчете, че съгласно чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица проверяват създадените
записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е
и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в
отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено
нарушение, за което електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде
основание на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 179, ал. 2, т. 7
от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към
съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на нарушителя, или ще бъде издаден
електронен жиш, то при всяко развитие на административнонаказателното производство
6
презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук
следва и извода, че след като нарушението е установено от електронна система за контрол
по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и, както е видно от издаденото НП при водене
на административнонаказателното производство администратвинонаказващия орган не е
установил водача на МПС. То в случая същият е следвало да издаде НП на собственика на
МПС, в случая „„Вени Транс Логистик“ ЕООД, а не на П. Г. М.. В случая по делото не е
установено и подаване на декларация по реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на
собственика, следователно същият следва да бъде приет за нарушител.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни
органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на
нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират
по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът възрази -
АНО е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено.
Поради това като не е приложил точно материалния закон, АНО е извършил и
нарушение и на ЗАНН. Това е така тъй като са налице допуснати съществени пороци респ.
нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН отнасящи се за
издадения АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН тъй като и в двата горепосочени акта не са
посочени точно законовите разпоредби които са били нарушени виновно. Това са
многобройни пороци при издаването на АУАН и НП, водещи до тяхната абсолютна
незаконосъобразност, които не могат да бъдат също санирани и тяхното наличие води до
отмяна на процесното издадено наказателно постановление.
Ето защо съдът намира, че поради тези извършени от адм. наказващия орган
нарушения при прилагането на материалния и процесуалните закони в осъщественото
административнонаказателно производство срещу жалбоподателят се явяват като напълно
незаконосъобразни издадения АУАН и издаденото въз основа на него НП, което влече да
абсолютната незаконосъобразност на процесното наказателно постановление поради същите
нарушения и до неговото отмяна изцяло.
Съдът намира, че само въз основа на горепосочените незаконосъобразности на
посочените два акта на адм. наказващия орган, които налагат отмяна на процесното НП,
същото следва да бъде отменено изцяло, без да бъдат разглеждани твърдените други такива,
като и вкл. твърдяното неприлагане на чл. 28 от ЗАНН.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на наказващия орган
за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение.
По отношение на направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е
7
ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 400 лв., установимо от
приложено по делото пълномощно, като адвоката е депозирал жалбата срещу атакуваното
НП и със същата е направено изрично искане за присъждане на разноски. Съдът като
съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в който случай безспорно се касае за
незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите законодателни промени, съгласно които
страните имат право на присъждане на разноски, които към датата на произнасяне на
настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94, от дата 29.11.2019 г./ намира, че
издателят на незаконосъобразния акт, в случая Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.
София следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG15032022/5800/P8-353/25.08.2022 година на
Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) гр. София, с което на жалбоподателя П. Г. М., с ЕГН **********, с адрес село Д., за
извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, на основание същия законов текст е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на наказващия орган за
присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София да заплати на П. Г. М., с ЕГН
**********, с адрес село Д. сторени от същия разноски за адвокат в размер на 400,00 лв.
/четиристотин лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14- дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8