Решение по КНАХД №1483/2025 на Административен съд - Хасково

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С. Р. Д. от [населено място], депозирана чрез пълномощник, насочена против Решение № 146 от 17.06.2025г., постановено по АНД № 282/2025г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е изменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 10276535, издаден от ОД на МВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Излагат се доводи, че съдът не е направил правилна и обективна преценка на доказателствения материал по делото, поради което бил достигнал до извода, че твърдяното нарушение е осъществено от жалбоподателя, макар и не при условията на повторност. Соч се, че при издаване на електронния фиш били допуснати нарушения на материалния закон , както и съществени процесуални такива. В тази връзка се сочи, че в противоречие с възприетото от районния съд, в протокола за използване на АТСС било посочено,както че заснемането се извършва в двете посоки, така и че е била от центъра на [населено място] към [населено място]. Тези противоречия не давали възможност за адекватна защита на санкционираното лице, тъй като не му било ясно, къде точно се твърдяло от АНО, че е извършено нарушението. Твърди се също, че в противоречие с процесуалните правила първоинстанционния съд бил изградил изводите и на база приложения снимков материал, приемайки че той е годно доказателство. Според касатора снимките не отговаряли на изискванията на чл. 189, ал.15 от ЗДвП, съответно не представлявали веществени доказателства.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на потвърдения с него електронен фиш. Претендира се присъждане на възнаграждение за процесуалния представител на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, както и увеличаване размера на присъденото му възнаграждение от първоинстанционния съд, до 500 лева .

Ответникът - ОД на МВР, гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по основателността на касационната жалба.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е изменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 10276535 на ОДМВР – Хасково, с който за извършено на 20.01.2025г. нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, на С. Р. Д. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800, лева като е намалил размера на наложеното наказание от 800 лева на 400 лева, и е променил квалификацията на нарушението и основанието за наложеното наказание.

За да постанови решението си районният съд приел, че електронния фиш отговаря на изискванията за съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, не са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на наказаното лице, доказано е описаното в ЕФ нарушение управление на м.п.с. на 20.01.2025г. със скорост над разрешената, но не е доказано извършването на това деяние в условията на повторност.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM-S1, № 11743с7 което безспорно представлява преносима мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система.

В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата, е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш нарушения за установяване на които са използвани не само стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Правилно съдът е достигнал до извода, че оспорения пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. По делото е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване касателно процесната мобилна система, а видно от приложения Протокол за проверка № 172-СГ-ИСИС/10.12.2024г. към дата на нарушението мобилното средство за контрол е преминало задължителна техническа проверка, т.е. процесното средство за измерване е било годно за експлоатация към датата на заснемане на нарушението.

В преписката се съдържа и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за датата на използване (задължително изискване на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), съпроводен със снимка от разположението на уреда, на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касационния жалбоподател. От него става ясно, че използваното АТСС законосъобразно е било приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на нарушителя е била законосъобразно ангажирана. В протокола изчерпателно са посочени точното място за контрол, наличието на ограничение на скоростта и посоката, в която е осъществяван контрола, а именно към [населено място] началото и края на работа на устройството и броя на установените нарушения, посочени са трите имена на съставилото го длъжностно лице, като е обективиран и подписът му. Т.е. протоколът съдържа необходимите по обем реквизити и е годно доказателство. Тук е мястото да се посочи, че при точно отразяване в протокола на мястото на нарушението: [населено място], до бензиностанция ОМВ, [улица], идентично посочено и в електронния фиш, допусната неточност при посочване посоката на движение на контролираните м.п.с., по никакъв начин не би могло да доведе до неразбиране от страна на касатора на кое точно място е осъществил нарушението си.

Данните в протокола доказват, че нарушението е установено в контролирания участък. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснето изображение от посоченото в ЕФ АТСС, в който снимков материал ясно е посочена локацията на записа, датата и часа на записа, установената скорост, номера на заснетото м.п.с. и номера на заснетото изображение. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушението, за което е издаден ЕФ, не се сочат от касатора.

Видно е от справката за собственост на м.п.с., че негов собственик е именно касаторът. Последният не е представил декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в действащата към настоящия момент относима редакция, в която да е посочил друго лице, управлявало автомобила му на посочените в ЕФ дата и място. Ето защо правилно е ангажирана именно неговата отговорност.

Изцяло правилни и в унисон с практиката на касационната инстанция са и изводите на районния съд за недоказаност на твърдяната в електронния фиш повторност. Същите изцяло се споделят от касационната инстанция поради което не е необходимо да се преповтарят, а съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал.2, изр. последно от АПК.

Ето защо като е изменил оспорения пред него електронен фиш Районен съд – Хасково е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Въпреки този изход на спора съдът не дължи произнасяне по разноските, предвид обстоятелството, че ответникът не претендира такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146 от 17.06.2025г., постановено по АНД № 282/2025г. по описа на Районен съд – Хасково

Решението е окончателно.