ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 329
гр. В**, 03.08.2022 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Н*Д. Н*
като разгледа докладваното от В* Й. М* Въззивно частно гражданско дело №
20221300500202 по описа за 2022 година
Производството по настоящето дело е образувано по частна жалба От Ф.
СТ. Р. от град В*, ул. „к* Б*I” № *, ап, * с ЕГН: **********, представлявана
от К* И* Б*, адвокат в АК - М*, със служ. адрес за призоваване: ул. „В* Л*
№* ет.*, тел.*, против определение от 19.05.2022 г., постановено в съдебно
заседание за спиране на гр.д. № 669/2022 г. по описа на РС –В*
Поддържа се, че Определението на РС - В* е неправилно поради
необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на процесуалните правила.
Молят да се отмени Определението и да се върне делото на РС-В* за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от ищцата
иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.
Претендират деловодни разноски за настоящото производство.
Посочва се, че Съдът изобщо не се е мотивирал защо приема, че изхода
на спора по гр.д. 2162/2021 г. по описа на РС - В* е обуславящ изхода на
спора по настоящето дело.
Липсата на мотиви опорочава определението и пречи да бъде осъществен
контрол по неговата правилност.
Поддържа се , че Определението на съда е в противоречие с
процесуалните правила, тъй като разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК се
1
прилага само за исковите производства, но не и за производствата на спорна
съдебна администрация.Хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК изисква
наличие на висящ исков процес относно друг преюдициален исков спор, по
който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или
факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Посочват, че настоящето производство, образувано по молбата на
Ф.Р. за изменение на режима за контакти между бащата и детето, е
производство на спорна съдебна администрация. Производството по гр.д.
2162/2021 г. по описа на РС - В*, образувано по молбата на бащата П.М. с
правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, с която е поискал изменение на
постановено по-рано решение, с което родителските права върху детето А*
М. са дадени на майката, Ф.Р., и със заявена претенция в бъдеще на него да
бъдат предоставени тези родителски права и местоживеенето му да бъде
определено при него, също е производство на спорна съдебна администрация.
Съдебните решения, с които приключват производствата по спорна съдебна
администрация не се ползват със сила на пресъдено нещо и винаги могат да
бъдат изменяни от съда при промяна на обстоятелствата.
Поради тази причина производствата по спорна съдебна администрация
не се явяват преюдициални за изхода на спора по друг висящ процес и не
могат да обуславят спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК.
Жалбоподателят се позовава на т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от
9.07.2019 г. на ВКС по т. Д-№ 1/2017 г„ ОСГТК
Поддържа се в жалбата, че мерките относно упражняването на
родителските права и мерките за лични отношения, включително относно
ограничаване и лишаване от родителски права, се определят от съда с акт за
спорна администрация. Съдебните решения, с които се постановят тези мерки
не формират сила на пресъдено нещо, тъй като производствата по чл. 59, ал. 9
СК и по чл. 131, ал. 1 СК са такива на спорна съдебна администрация, в тях не
се признава или отрича съществуването на субективни материални права, а се
определя само редът за тяхното упражняване. Постановявайки съдебен акт по
всяка претенция относно мерки за упражняване на родителски права, съдът
следва да се произнесе според съществуващото фактическо положение,
съобразявайки постановените вече мерки.
2
Посочва се , че При положение. че нито едно от двете решения по
образуваните производства не се ползва със сила на пресъдено нещо, то не е
налице хипотеза. в която едното би могло да се яви преюдициално и да има
значение за правилното решаване на спора по другото производство.
В частната жалба се поддържа, че Определението на съда е в
противоречие с материалния закон:
С постановеното определение районният съд в противоречие с
интересите на детето е приел това производство да спре и да чака
приключването на триинстанционно производство по молбата на П.М..Това
поведение на съда е в нарушение на материалния закон, изискващ защита
интересите на малолетния Антъни М..
Предвид гореизложеното молят Съда да отмени Определението на РС -
В* от 19.05.2022 г. за спиране на настоящото производство като изцяло
неправилно и да върнете делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявения от ищцата иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.
Ответната по жалба страна не е взела становище по същата.
ВОС, като взе предвид постъпилата частна жалба, данните по
делото и съобразявайки интересите на малолетното дете, прие за
установено следното :
Частната жалба е процесуално допустима и основателна.
Производството по гр.д № 669/2022 г. По описа на РС — В* е
образувано по искова молба на Ф.Р. с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за
изменение на постановения с Решение от 23.02.2018 г. на РС - В* по гр.д. №
2595/2016 г. режим на лични контакти между П.М. и детето А*М., като се
иска определения режим на лични контакти между бащата и детето А* П* М.
с ЕГН: ********** да се осъществява по местоживеенето на детето - на
територията на град В*, без пресписпиване.
Производството по гр.д. 2162/2021 г. по описа на РС - В*, образувано
по молбата на бащата П.М. с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, с която е
поискал изменение на постановено по-рано решение, с което родителските
права върху детето А* М. са дадени на майката, Ф.Р., и със заявена претенция
в бъдеще на него да бъдат предоставени тези родителски права и
местоживеенето му да бъде определено при него.
3
Определението на съда, с което е спряно производството по делото е в
противоречие с процесуалните правила, тъй като разпоредбата на чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК се прилага само за исковите производства, но не и за
производствата на спорна съдебна администрация.Хипотезата на чл. 229, ал.
1, т. 4 от ГПК изисква наличие на висящ исков процес относно друг
преюдициален исков спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство.
Мерките относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения, включително относно ограничаване и лишаване от родителски
права, се определят от съда с акт за спорна администрация. Съдебните
решения, с които се постановят тези мерки не формират сила на пресъдено
нещо, тъй като производствата по тях са такива на спорна съдебна
администрация, в тях не се признава или отрича съществуването на
субективни материални права, а се определя само редът за тяхното
упражняване. Постановявайки съдебен акт по всяка претенция относно мерки
за упражняване на родителски права, съдът следва да се произнесе според
съществуващото фактическо положение, съобразявайки постановените вече
мерки. В този смисъл Определение № 478 от 28.07.2011 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 271/2011 г., IV г. о.
При положение , че нито едно от двете решения по образуваните
производства не се ползва със сила на пресъдено нещо, то не е налице
хипотеза, в която едното би могло да се яви преюдициално и да има значение
за правилното решаване на спора по другото производство.
Поради горното Определението на РС - В* от 19.05.2022 г. за спиране
на производството по грд № 669/2022г по описа на ВдРС като неправилно
следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения от ищцата иск с правно
основание чл. 59, ал. 9 от СК.
С оглед изхода на настоящето дело е основателна претенцията за
сторените разноски в размер на 316.20 лв., от които 300 лв. адвокатско
възнаграждение и 16.20 лв. държавна такса.
Водим от горното, ВОС :
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 19.05.2022 г., постановено в съдебно
заседание за спиране на гр.д. № 669/2022 г. по описа на РС –В*.
ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ВдРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения от ищцата иск с правно
основание чл. 59, ал. 9 от СК.
ОСЪЖДА ПЛ. Г. М. от гр.С*, жк“Г* Д* „ № * вх* ет.* ап.* , ЕГН :
********** да заплати на Ф.С. Ц* , от гр.В*, ул.“К* Б* „I №* ап.*, ЕГН :
**********, направените в настоящето производство разноски в размер на
316.20 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5