Определение по дело №459/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1171
Дата: 8 юни 2023 г. (в сила от 8 юни 2023 г.)
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20237170700459
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1171

гр.Плевен, 08.06.2023 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

           

                                                           Председател: Цветелина Кънева

                                                        

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело №459/2023г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.197 и сл. от АПК.

            Делото е образувано по жалба от В.И.М. *** против Изричен отказ за довършване на отчуждително производство, обективиран в писмо рег.№44-В-159-/3/ от 09.05.2023г. на Кмета на Община Червен бряг.

            В жалбата се твърди, че е единствен наследник на И. В. М.,***. Твърди се, че с Решение от 13.06.1964г. на председателя на ИК на ОНС-Плевен е започнало производство по отчуждаване на имоти-частна собственост, за групово жилищно строителство, като в т.4 на същото е предвидено баща му И. М. да бъде обезщетен с един апартамент и право на заем в размер на 4000лева, като до момента такова обезщетение няма, поради което е налице неприключило отчуждително производство. Сочи се, че на 31.03.2023г. до Кмета на Община Червен бряг е подадено искане за продължаване на процедурата по отчуждаване, започнала съгласно Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/, действащ към момента на започване на процедурата, като съгласно последният отчуждаването на имоти се извършва с решение на изпълнителния комитет на ОНС. Твърди се, че с Решението от 13.06.1964г.  отчуждителното производство е започнало и е отчужден имота на баща му, като този факт може да бъде установен и от Решение №05-06/20.08.1998г. на Кмета на Община Червен бряг, т.к. в него изрично е отбелязано, че мероприятието за което е завзет имота е реализирано.  Посочва се, че с писмо от 23.03.2023г. от страна на Община Червен бряг му е предоставена съхраняваната към момента документация в архива й, от която се установява, че е налице започнало и неприключило отчуждително производство, но въпреки това е получил отказ, обективиран в оспореното писмо. Счита се, че при издаване на този отказ не са спазени изискванията за форма и мотиви – в него не се съдържат констатации и правни квалификации, съответни на тях. Твърди се, че административният орган не е положил усилия да събере доказателства за вида на определеното при отчуждаването обезщетение и респ. получено ли е такова, съобразно разпореденото с акта за отчуждаване. В заключение се моли за отмяна на изричния отказ и връщане на преписката за ново произнасяне, съобразено с дадените указания по прилагането на закона.

            С представяне на преписката е дадено становище от Кмета на Община Червен бряг, съобразно което жалбата е допустима и евентуално основателна, като са изложени съображения, че в тежест на жалбоподателя е да установи обстоятелствата, на които основава своите възражения.

             След като се запозна със събраните по делото доказателства, прецени изложеното в жалбата и съобрази закона, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

            От В.И.М., в качеството на единствен наследник на И. В. М.,*** е подадено искане рег.№44-В-159/31.03.2023г. за довършване на отчуждително производство съобразно §9 ал.1 от ПЗР на ЗУТ и неговото приключване съгласно отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл.102 от ЗС.

            С писмо рег.№44-В-159-/1/ от 13.04.2023г.  на Кмета на Община Червен бряг, В.М. е уведомен, че за да продължи процедурата по отчуждаване и издаване на Заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./ е необходимо да бъде представена заповед по чл.95 ал.1 от ЗТСУ /отм./ в полза на И. М., във връзка с отчуждения му имот, издадена от ИК-ОНС-Плевен, тъй като заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./ се явява допълнителна.

С писмо рег.№44-В-159-/2/ от 25.04.2023г.  до Кмета на Община Червен бряг, В.М. уведомява административния орган, че действащият към момента на започване на процедурата по отчуждаване закон не е ЗТСУ, който влиза в сила на 01.06.1973г., а Закона за планово изграждане на населените места /отм./, като съгласно последният отчуждаването на имоти се извършва с решение на ИК-ОНС, които са окончателни и не подлежат на обжалване. Към писмото е приложена Заповед №870/29.04.1964г. на ОНС-Плевен, с която е одобрено изменението на регулацията, и която се явява предхождаща решението за отчуждаване. В заключение в писмото се иска да бъде продължена и приключила процедурата по отчуждаване.

С писмо рег.№44-В-159-/3/ от 09.05.2023г. на Кмета на Община Червен бряг, В.М. е уведомен, че от наличната документация в общинската администрация и тази представена от лицето, не се доказва по безспорен начин дали лицата И. и М. В. М. са получили обезщетения за отчуждения имот. Посочено е още в писмото, че с оглед защита интересите на общината, последната желае казусът да се отнесе и разреши от съответния компетентен съд. Писмото е получено от В.М. на 10.05.2023г. /л.15-гръб/.

Именно това писмо е предмет на обжалване в настоящето съдебно производство.

Предвид съдържанието на оспореното писмо, съдът намира, че същото представлява не изричен отказ за довършване на отчуждително производство по §9 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, а изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.197 от АПК. Това е така, тъй като в писмото Кметът на Община Червен бряг нито е отказал, нито е уважил отправеното до него искане, а изрично е посочил, че желае спорът да бъде разгледан от съда.

Актовете по чл.197 ал.1 от АПК се обжалват  пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Т.е. жалбата на В.М. е процесуално допустима като подадена в срока по чл.197 ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес да оспори писмото.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че оспореният изричен отказ по чл.197 от АПК е издаден от компетентен орган, но в нарушение на принципа за мотивираност на административният акт.  Съдът счита, че в конкретния случай писмото не съдържа абсолютно никакви мотиви защо административният орган не се е произнесъл по същество по искането на М. за довършване на отчуждителното производство, съобразно §9 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Органът лаконично е посочил липсата на доказателства дали лицата И. и М. М. са получили обезщетение за отчуждения имот, но нито е отхвърлил искането, нито е уважил същото, а е прехвърлил спорът да бъде решен от съда. Административният орган не се е съобразил и с разпоредбите на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК, съобразно които ИАА се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като доказателствата се събират служебно от органа. По този начин е нарушен и принципа за служебно начало, регламентиран в чл.9 ал.2 от АПК, съгласно който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от страните. Следва да се посочи, че в становището до съда, приложено при представяне на отчуждителната преписка, административният орган е изложил всички факти и обстоятелства станали му известни при направена проверка, и е направил изводи, въз основа на тях, но тези факти и изводи не са отразени в оспореното писмо, което поставя съдът в невъзможност да извърши преценка за правилност на същите. След като от страна на органа е извършена проверка на отчуждителната преписка, в задължение на последния е да се произнесе по същество по искането на В.М. за довършване на отчуждителното производство – да уважи същото или да издаде изричен мотивиран отказ за продължаване на отчуждителната процедура, който на отделно основание ще подлежи на обжалване пред съда. Предвид последното, изричният отказ по чл.197 от АПК, обективиран в писмо рег.№44-В-159-/3/ от 09.05.2023г. на Кмета на Община Червен бряг следва да бъде отменен и преписката да се изпрати на Кмета на Община Червен бряг за произнасяне по същество по искането на В.М., в едномесечен срок от получаване на преписката.

Независимо от изхода на делото, разноски не се присъждат, тъй като не са поискани от жалбоподателя.

По изложените съображения, на основание чл.200 ал.1 от АПК, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Изричен отказ по чл.197 от АПК, обективиран в писмо рег.№44-В-159-/3/ от 09.05.2023г. на Кмета на Община Червен бряг.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Кмета на Община Червен бряг за продължаване на административното производство и произнасяне по същество по искане рег.№44-В-159/31.03.2023г. на В.И.М. ***  за довършване на отчуждително производство съобразно §9 ал.1 от ПЗР на ЗУТ и неговото приключване съгласно отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл.102 от ЗС, в едномесечен срок от постъпване на преписката.

Определението не подлежи на оспорване, по аргумент от ТР №2 от 24.03.2021г. по т.д.№10/2019г. на ВАС.

Препис от определението да се изпрати на В.М. ***.         

                                                                      

 

                                                                                                                                                                                                                                             СЪДИЯ: /п/