Р Е
Ш Е Н
И Е № 260027
18.02.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3053
по описа за 2020г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, представляван от Станимир Христов
Бургаски и Георги Нинов Пенев, със съдебен адрес ***, адв.И. М. Л., против С.М.А.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.99 вр.чл.79 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че на
30.07.2020г. ищецът депозирал пред РС-Хасково заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника, въз основа на което било образувано
ч.гр.д.№1513/2020г. В законоустановения едномесечен срок длъжникът подал
възражение на основание чл.414 ал.2 от ГПК, поради което се предявява настоящия
иск за установяване на вземането на ищеца. На 16.01.2019г. между „А1 България“
ЕАД и ответника бил сключен договор за продажба на изплащане №*********. На
основание т.1 и т.2 от договора, с неговото подписване ответникът закупил и
станал собственик на описаното в исковата молба устройство. Съгласно т.10.2.1
от договора, купувачът се задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната
цена за вещта, съобразно погасителен план към договора. Поради неплащане в срок
договора между „А1 България“ ЕАД и ответника бил прекратен предсрочно на
основание т.12.3. Непогасената сума до края на срока на договора в размер на
183,54лв. станала предсрочно изискуема на основание чл.12.3 от договора. На
07.11.2014г. между „А1 България“ ЕАД и ищцовото дружество бил сключен договор
за поръчителство. На основание т.3 от договора за поръчителство ищецът се
задължил в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили с „А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради неплащане
от страна на ответника по договора за продажба на изплащане, на основание
чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4 от договора за поръчителство от 07.11.2014г. ищецът
уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България“
ЕАД. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника след като бил
поканен за това и на основание чл.2.2.3 от договора за поръчителство ищецът
заплатил на „А1 България“ ЕАД на 06.02.2020г. сумата от 183,54лв.,
представляваща дължимата сума от ответника по договора за продажба на изплащане
от 16.01.2019г. Плащането на сумата било извършено след отправена покана от
страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от договора за
поръчителство. Съгласно този договор, поканата следвало да се отправи
посредством предявяването на справка /приемо-предавателен протокол/, а именно
приемо-предавателен протокол от 22.08.2019г., представляващ справка по т.2.2.3
от договора за поръчителство от 07.11.2014г. Протоколът съдържал списък с
абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договора,
гарантирани чрез поръчителство от ищеца, където присъствал и ответника /стр.4
от протокол №236/. Съгласно т.2.2.5 от договора за поръчителство, след
извършеното плащане се съставял приемо-предавателен протокол, съдържащ списък с
абонатите, за които на 06.02.2020г. ищецът в качеството на поръчител изпълнил
вместо тях задълженията им към „А1 България“ ЕАД, произтичащи от договори за
продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. В случая бил съставен
приемо-предавателен протокол №273/28.02.2020г., където присъствал и ответника
/стр.3 от протокол №273/. В този смисъл ищецът в качеството си на поръчител
имал изискуемо и ликвидно вземане към ответника в размер на 183,54лв. –
незаплатена сума по договор за продажба на изплащане №*********. Ответникът дължал
и сумата от 5,31лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
датата на плащане на главницата от ищеца – 06.02.2020г. до датата на
предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.05.2020г. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 183,54лв., представляваща
незаплатена сума по договор за продажба на изплащане №********* о 16.01.2019г.,
която сума е заплатена от поръчителя на „А1 България“ ЕАД по договор за
поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата от 5,31лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 06.02.2020г. до 04.05.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане. Прави искане за присъждане на разноските.
С влязло в сила определение е
прекратено производството по настоящото дело в частта на предявения иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД, поради оттеглянето му на основание чл.232 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че между него и „А1 България“ ЕАД не съществуват облигационни
отношения, които да ангажират отговорността му за заплащане на парични суми,
претендирани по настоящото дело. Оспорва подписите на процесния договор за
продажба на изплащане и приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 16.01.2019г.
и прави искане за откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК. В тази
връзка прави искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза. Предвид
гореизложеното се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16.01.2019г. е сключен договор за
продажба на изплащане №********* между ответника С.М.А. и „А1 България“ ЕАД, по
силата на който купувачът се е задължил
да заплати на продавача на вещта сумата общо от 183,54лв. на 23 месечни вноски.
На същата дата между същите страни е подписан и приемо-предавателен протокол за
закупено устройство, а именно апарат NOK3.1
Black.
По силата на договор, сключен на
07.11.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, първият възлага,
а вторият се задължава срещу възнаграждение и при условията и сроковете на този
договор да извършва следните дейности : извършване на кредитен скоринг на
потребител с цел сключване на договор за продажба на изплащане в зависимост от
изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит; гарантиране чрез
поръчителство на вземанията на Мобилтел от абонати по договор за продажба на
изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс, до размера на кредитния лимит. Страните по този договор подписват
впоследствие няколко анекса към същия съответно на 08.10.2015г.; 15.03.2016г.;
12.12.2016г.; 30.11.2017г.; 05.06.2018г.; 01.10.2018г.; 08.08.2019г.
Ищецът изпраща до ответника няколко
уведомления за това, че в качеството си на поръчител е заплатил сумата от
183,54лв., представляваща просрочено задължение по договор за продажба на
изплащане №********* от 16.01.2019г. с длъжник по договора за продажба С.М.А.,
като с плащането на основание чл.146 от ЗЗД встъпва в правата на кредитора „А1
България“ ЕАД.
С исковата молба се представят списъци
с абонатите на мобилния оператор и размера на просрочените им задължения,
произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителството на ищцовото
дружество, както и приемо-предавателни протоколи от 22.08.2019г. и от
17.08.2020г. за предаването на тези списъци от мобилния оператор на ищеца.
Приложено е също така платежното нареждане от 06.02.2020г. за заплащане на
сумата от 32635,32лв. по банковата сметка на „А1 България“ ЕАД от „Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс“ АД.
Поради оспорване автентичността на
представените с исковата молба договор за продажба на изплащане №********* от
16.01.2019г. и приемо-предавателен
протокол за закупено устройство от 16.01.2019г. по искане на ответника съдът
назначи и изслуша съдебно-графологична експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице констатира, че
подписите на позициите „Купувач“ и „За купувача“ не са положени от С.М.А., а от
друго лице.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по
чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №619/06.08.2020г. по ч.гр.д.№1513/2020г. по описа
на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът С.М.А. да заплати на кредитора „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД сумите от 183,54лв.,
представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане №*********
о 16.01.2019г., която сума е заплатена от поръчителя на „А1 България“ ЕАД по
договор за поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата от 5,31лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 06.02.2020г. до 04.05.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е възразена от длъжника в срока по чл.414 от ГПК,
поради което е указано на ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по
чл.422 от ГПК в едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочената в исковата молба сума. Искът е подаден от
надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество иска с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан, поради
следните съображения:
По делото са
представени договор за продажба на изплащане и приемо-предавателен протокол,
въз основа на които се претендира заплащане на процесната сума. От своя страна
ответникът оспори автентичността на тези документи с твърдението, че не е
подписвал същите. Ответникът категорично заяви, че подписите в договора и протокола
не са негови и че не е подписвал същите, а в случая се касае за измама. Във
връзка с това оспорване съдът назначи и изслуша графологична експертиза, чието
заключение е категорично, че действително оспорените подписи не са изпълнени от
ответника. При тези данни по делото съдът намира предявения иск за
неоснователен, тъй като ищецът, в чиято тежест е възложено, не установи
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „А1 България“ ЕАД.
Именно мобилния оператор е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си спрямо
ответника, което се установява по несъмнен начин, че изобщо не е възникнало.
След като се установи по категоричен начин, че между мобилния оператор и
ответника не са съществували договорни отношения, касаещи закупуване на
устройството, за което се претендира неизплатената сума в настоящото
производство, следва извода, че ищецът не разполага с изискуемо и ликвидно
вземане спрямо ответника. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че
предявения иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ищеца да
заплати на ответника разноските в настоящото и в заповедното производство в общ
размер на 500лв., от които 300лв. за адвокатско възнаграждение и 200лв.
възнаграждение за вещо лице. Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, договорено и заплатено от ответника, тъй като същото е в
предвидения от законодателя минимален размер.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петков
Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, представляван от Станимир Христов Бургаски и
Георги Нинов Пенев, против С.М.А. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, за сумата от 183,54лв., представляваща
незаплатена сума по договор за продажба на изплащане №********* о 16.01.2019г.,
която сума е заплатена от поръчителя на „А1 България“ ЕАД по договор за
поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 30.07.2020г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед №619/06.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1513/2020г.
по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, представляван от
Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, да заплати на С.М.А. с ЕГН:********** ***, направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 500лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.