№ 201
гр. Враца, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500258 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. Б., ЕГН **********, с адрес:
***, и Й. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника
им адв.Н. Т., против Решение № 105/31.03.2025 г. по гр.д.№ 477/2023 г. по
описа на Районен съд-Бяла Слатина, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от жалбоподателките против В. К. М., ЕГН **********, с адрес: с.***,
общ.Борован, обл.Враца, иск за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, поради противоречие с добрите нрави.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, явна необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон.
На първо място в жалбата се навеждат доводи, свързани със значението
на уговорената цена с оглед отношенията между страните и нормата на чл.4
СК. Посочва се, че според трайната съдебна практика, когато се извършва
възмездна сделка между близки лица, размерът на насрещната престация за
прехвърляне правото на собственост на недвижим имот срещу определена
цена не е от съществено значение за действителността на сделката.Развиват се
съображения, че под близки лица се имат предвид само онези, които законът
признава за такива – родствениците по смисъла на чл.74-76 СК; лицата, които
се намират в брак помежду си или са в привръзка по повод брак на техни
родственици; наследниците по ЗН. Изтъква се, че в други правни регулации с
оглед обществения интерес се придава правно значение и на фактическото
брачно съжителство, но това е само по повод целите на данъчното облагане и
1
контрола по повод изпирането на пари или реализирането на нетрудови доходи
и противодействие на корупцията. Според въззивниците, на плоскостта на
гражданското право само сключеният граждански брак поражда онази връзка,
при която стойностният размер на разменените престации да няма значение за
валидността на сключената сделка. В подкрепа на това становище се извършва
позоваване на практика на ВКС, обективирана в Решение № 65 от 18.05.2015 г.
по гр.д.№ 7088/2014 г., ІІ гр.отд. Прави се заключение, че действителността на
сделката в настоящето производство следва да бъде преценявана единствено и
само с оглед действителната стойност на разменените престации.
На второ място в жалбата се излагат доводи, свързани с цената на
сделката като основание за нищожност. Акцентира се, че от изслушаните
експертизи е установено, че при продажна цена от 3 600 лв. действителната
стойност на имота към момента на сключване на сделката е 17 400 лв.,т.е.
пазарната цена на имота надвишава почти пет пъти продажната цена. Посочва
се, че това обстоятелство е отчетено от районния съд, но не е отчетено общото
равнище на приходи и разходи за страната и региона (най-ниски за целия
Европейски съюз), прагът на бедността и размерът на минималната работна
заплата. Изтъква се, че при преценка на пазарната цена на имота като
абсолютна стойност се установява, че тя е в размер на над 28 месечни работни
заплати и в този смисъл сумата и като абсолютно число практически показва
липсата на еквивалентни престации. Според въззивниците, именно
нееквивалентността на престациите е поставена в основата на преценката за
нарушение на добрите нрави, като в случая разликата между посочената в
нотариалния акт и действителната цена и толкова значителна, че практически
е равна на липса на престация. В подкрепа на това становище се извършва
позоваване на множество съдебни актове на ВКС – Решение № 222 от
18.12.2023 г. по гр.д.№ 589/2023 г., ІІІ гр.отд., Решение № 50104 от 11.08.2023
г. по гр.д.№ 2639/2022 г., ІV гр.отд., Решение № 158 от 05.07.2022 г. по гр.д.№
493/2021 г., ІV гр.отд., Решение № 50180 от 24.10.2022 г. по гр.д.№ 33628/2020
г., ІV гр.отд. Прави се обобщение, че в случая посочената като платена цена
при сделката е 5 пъти под пазарната цена на имота, при което очевидно е
налице изключителна неравностойност на престациите и на практика е израз
на липса на престация, поради което е налице нарушение на добрите нрави и
сделката е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
В жалбата се посочва, че решението е неправилно и в частта относно
разноските, но не се прави искане по чл.248 ГПК, тъй като районният съд е
изложил мотиви, че няма да намали присъденото адвокатско възнаграждение,
въпреки заявеното възражение за прекомерност.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и за
уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата В. К.
М., чрез пълномощника й адв.Д. М., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба.
В отговора се изразява несъгласие с направените възражения, с които
се отрича ролята и значението на института на фактическото съжителство.
Излагат се доводи, че значението на този институт е признато още с ППВС №
5/1969 г., с което лицата, които се намират във фактическо съжителство, се
приравняват на най-близките роднини, респ.съпрузи. Аргументи се черпят и
от чл.39, ал.1, т.5 КСО, от дефиницията на понятието „фактическо
2
съжителство на съпружески начала“, съдържаща се в ЗОНПИ, както и от
разпоредби на ДОПК, ГПК , ЗЗДН, ЗЗ и КЗ.
Въззиваемата счита, че правилно районният съд е отхвърлил иска за
прогласяване недействителност на сделката, поради противоречие с добрите
нрави. Сочи, че изтъкнатите от страните доводи за нееквивалентност на
престациите като основание за нищожност, са несъстоятелни, в противоречие
със закона и задължителната съдебна практика. Навежда доводи, че в
гражданския оборот действа принципът на свобода на договаряне, според
който страните могат да уговарят всякакви параметри, стига да постигнат
свободно и недвусмислено съгласие и съпоставяне на волите. Сочи, че според
установеното от теорията и практиката, възмездността на договорите не
означава задължителна еквивалентност на престациите, а обратното би
означавало, че всяка страна по вече сключен договор, която след време се
почувства ощетена, може да иска разваляне на този договор или прогласяване
на нищожността му.
Излагат се аргументи, че договорите, накърняващи добрите нрави, са
свързани с договаряне на права и задължения, които макар и да са съвместими
със закона, пряко нарушават нравствените устои, моралните принципи и
норми от обичайното право. Посочва се, че сключването на договор за
покупко-продажба на недвижим имот на по-ниска цена от пазарната не попада
по никакъв начин под тези критерии, още по-малко, когато договорът е
сключен между близки лица. Развиват се съображения, че липсата на
утвърдени в закона или практиката критерии за оценка еквивалентността на
престациите означава, че е недопустимо една сделка да бъде определяна като
нищожна само поради причината, че има разминаване в стойността на
насрещните престации. Подчертава се, че практиката на ВКС налага всяка
сделка да бъде оценявана отделно за всеки конкретен случай, като се
изследват всички обстоятелства, в т.ч. отношенията между страните по
сделката и целта на нейното сключване, а не само и единствено паричното
измерение на задълженията по договора. Твърди се, че в случая от събраните
доказателства е установено, че В. М. е живяла повече от 30 години във
фактическо съжителство с покойния продавач и в контекста на тези близки
отношения, приравнени по своето съдържание на такива между съпрузи, е
взето решение за прехвърляне на имота чрез неговата продажба. Като
неотносимо към правния спор се сочи това дали страните са могли за уговорят
безвъзмездна сделка, доколкото не съществува неписано правило, че между
близки лица е неморално да се сключват възмездни договори. В тази връзка се
заключава, че като единствен изложен от ищците довод за нищожност може да
бъде очертан само този за парично несъответствие между двете престации. В
отговора се прави анализ на практика на ВКС, като се извършва позоваване на
Решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/2009 г., ІІІ го., в което като
противоречие с добрите нрави се приема разлика от 12 пъти; Решение № 119
от 22.03.2011 г. по гр.д.№ 485/2010 г., І г.о. – разлика от 28 пъти; Решение №
452 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/2008 г., І г.о. , в което се приема, че
нищожност е налице, когато престацията е почти нулева.
Прави се искане за оставяне без уважение на въззивната жалба и
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Прави се
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
3
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдбен акт.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК се свеждат до служебно произнасяне по валидността на обжалваното
решение и по допустимостта на същото в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстънционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност и
при ясно формирана воля, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка с упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
За да се произнесе по правилността на съдебния акт, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на В. М. Б. и Й. М.
П., с която против В. К. М. са предявени следните обективно съединени
искове: иск за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119,
том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г., вписан в СВ-Бяла Слатина,
вх.рег. №1302, акт 114, том 3, дело № 451/18.05.2020 г., поради противоречие с
добрите нрави, а в условията на евентуалност – иск за прогласяване
нищожност на сделката, поради привидност като прикрито дарение и иск за
разваляне на продажбата, поради неизпълнение на задължението за плащане
на цената по сделката.
В исковата молба се посочва, че ищците са наследници на своя баща М.
Й. Н. – б.ж. на гр. Враца, починал на *** Сочи се също, че приживе
наследодателят им е бил собственик на недвижим имот в с. ***, общ. Борован,
обл. Бяла Слатина, представляващ дворно място, с площ от 1000 кв.м. – УПИ
III177, в кв. 52 по регулационния план на селото, ведно с построените в него
две жилищни сгради, с площи от 56 кв. м. и 30 кв.м. и две стопански сгради –
с площи от 20 кв. м и 68 кв.м., придобит от наследодателя по наследство и
след съдебна делба. Твърди се, че този имот на 18.05.2020 г. е продаден на
ответницата с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119,
том 1, рег. № 1719, дело № 108 от 18.05.2020 г. за сумата от 3600 лв., която е
малко по-висока от данъчната му оценка. Според ищците, цената на имота
през 2020 г. е била няколко пъти по-висока от вписаната в нотариалния акт
продажна цена, в резултат на което е налице значителна неравностойност на
престациите, водеща до нищожност на сделката, поради накърняване на
добрите нрави. На следващо място считат, че макар и в нотариалния акт да е
посочено, че купувачката е платила продажната цена напълно и в брой, с оглед
съвместното живеене на страните по сделката няма извършено плащане, тъй
като нито ответницата преди сделката е разполагала с такава парична сума,
нито след сделката бащата на ищците е имал на разположение подобни
парични средства. Според ищците сключеният договор за продажба прикрива
извършено дарение между наследодателя им и ответницата, поради което
привидната сделка (продажбата) е нищожна и на това основание. На трето
място считат, че ако съдът приеме, че не е налице накърняване на добрите
нрави и привидност на сделката, същата подлежи на разваляне, поради
4
неплащане на уговорената за имота цена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В. К. М., с
който се оспорва основателността на предявените искове. Оспорват се изцяло
твърденията на ищците в исковата молба, като се признава единствено фактът,
че с процесния нотариален акт ответницата е придобила правото на
собственост върху описания недвижим имот в с.*** от техния баща М. Н..
Твърди се, че ответницата и покойният М. Н. повече от 20 години са живели
във фактическо съпружеско съжителство в с.*** и единствено тя е полагала
грижи за него до смъртта му. По желание и идея на последния е сключена
сделката за покупко - продажба на имота, като цената е била предложена от
самия М. и ответницата я е заплатила изцяло. В тази връзка се сочи, че
ответницата е работила през цялото време до пенсионирането си, като е
разполагала и с парични средства в размери, значително по-високи от
продажната цена на имота – 14 000 лв. спестявания в Банка ДСК АД и 2000
евро в ЦКБ АД. Твърди, че последните посочени средства е изтеглила в
началото на 2020 г. и именно с тях е заплатила на покойния М. Н. продажната
цена на имота. Счита, че уговарянето на по-ниска цена от пазарната за
продажба на един имот не е основание за нищожност на същата и този факт не
попада в критериите, определящи наличието на накърняване на добрите
нрави. Също така твърди, че не е налице дарение, а волята на страните е била
продажба на имота и цената му е изцяло заплатена. При тези съображения
моли да бъдат отхвърлени исковите претенции.
С Решение № 105/31.03.2025 г. по гр.д.№ 477/2023 г. по описа на РС-
Бяла Слатина предявените искове са отхвърлени изцяло.
Както бе посочено, този съдебен акт се обжалва единствено в частта, в
която е отхвърлен предявеният от В. М. Б. и Й. М. П. против В. К. М. иск за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, поради противоречие с добрите нрави. В останалата част, в която са
отхвърлени предявените в условията на евентуалност иск за прогласяване
договора за нищожен като привиден и иск за разваляне на договора, поради
неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. При
това положение спорът пред въззивната инстанция се свежда до това дали
сделката между наследодателя на ищците и ответницата е сключена в
нарушение на добрите нрави.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и са приети заключенията на единична и тройна съдебно-
оценителни експертизи.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, въззивният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото заверено
копие от удостоверение за наследници изх.№ 2423/21.02.2023 г., издадено от
Община Враца, се установява, че ищците В. М. Б. и Й. М. П. са законни
наследници – дъщери на М. Й. Н., б.ж. на гр.Враца, починал на ***
Безспорно е и обстоятелството, че на 18.05.2020 г. с Нотариален акт №
119, т.І, рег.№ 1719, дело № 108/2020 г. по описа на нотариус Н. Б., с район на
действие РС-Бяла Слатина, вписан в регистъра на НК под № 670, е сключен
договор между М. Й. Н. и В. К. М., по силата на който наследодателят на
5
ищците продава на ответницата собствения си недвижим имот, представляващ
дворно място с площ 1000 кв.м., с кад.№ 177, представляващо УПИ ІІІ, с пл.№
177 от кв. 52 по регулационния план на с.***, общ.Борован, обл.Враца,
одобрен със Заповед № 391/1967 г., ведно с построените в него масивна
жилищна сграда със застроена площ от 56,00 кв.м., построена през 1950 г.;
масивна жилищна сграда със застроена площ от 30,00 кв.м., построена през
1965 г.; масивна стопанска сграда със застроена площ от 20,00 кв.м.,
построена през 1965 г.; масивна стопанска сграда със застроена площ от 68,00
кв.м., построена през 1965 г., при граници/: улица, УПИ ІV-176, УПИ V-175,
УПИ ІІ-177, за сумата 3 600 лв., която продавачът заявява, че е получил
напълно и в брой от купувача.
По делото е приложена скица, както и удостоверение за данъчна оценка
на имота, от което е видно, че същата е в размер на 3 168,70 лв.
С отговора на исковата молба са представени извлечения от банковите
сметки на ответницата. След допуснато от районния съд разкриване на
банкова тайна, са събрани и доказателства за движението на паричните
средства по банковите сметки на наследодателя на ищците М. Й. Н. и на
ответницата В. К. М.. Тези писмени доказателства са неотносими към
очертания предмет на спора пред въззивната инстанция, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на доведени от ищците свидетели В. Ц. П. (дъщеря на ищцата Й. П. и
племенница на ищцата В. Б.) и Г. Н. Б. (съпруг на ищцата В. Б.) и доведени от
ответницата свидетели Е. И. Н. (без родство със страните) и Н. Г. М. (съсед на
имота).
От показанията на всички разпитани свидетели се установява по
непротиворечив начин, че наследодателят на ищците М. Й. Н. и ответницата
В. К. М. са живели заедно. Свидетелските показания имат незначителни
различия относно периода на това съжителство, но от показанията им става
ясно, че същото е продължило над 30 години – св.П. заявява, че от 90-те
години двамата са заживели заедно – първоначално в гр.Враца, а впоследствие
и в с.***, св.Н. заявява, че двамата са живели заедно повече от 30 години, а
св.М. посочва, че съжителството им е продължило повече от 34 години.
Доведените от ищците свидетели заявяват, че през 2016 г. М. Н. е бил
диагностициран с онкологично заболяване, а през 2019 г. си е счупил крака,
като тези здравословни проблеми са налагали многократното му
хоспитализиране в различни лечебни заведения в гр.Враца и гр.София, но по
време на престоите му в болницата В. М. не го е посещавала. Заявяват, че
ответницата не се е грижела за него и им е казвала, че те трябва да полагат
грижи. Според свидетелите, М. Н. е можел да се грижи за себе си, въпреки
влошеното си здравословно състояние, и е имал достатъчно финансови
средства, поради което не се е налагало да го подпомагат парично.
Свидетелите заявяват, че пред тях М. е отричал да е прехвърлял къщата в
с.*** на ответницата, както и че са разбрали за сделката впоследствие от други
лица.
Доведените от ответницата свидетелки Н. и М. заявяват, че
отношенията между М. Н. и В. М. са били много добри. Разказват, че след
като двамата са се установили да живеят заедно в с.***, В. първоначално е
работила в училището, след което е имало период от около една година през
6
който е била безработна, а впоследствие е започнала работа в детската градина
в селото. Свидетелките заявяват, че след влошаване на здравословното
състояние на М. ответницата е полагала грижи за него, като е идвала и още
една жена да й помага в грижите, за което В. й е заплащала. Свидетелката М.
заявява, че пред нея М. е споделял, че ще препише апартамента си в гр.Враца
на двете си дъщери срещу доглеждане, а на В. ще препише къщата в с.***, тъй
като тя се грижи за него. Свидетелката Н. също заявява, че пред нея М. е
споделял, че ще продаде къщата в с.*** на В., тъй като тя го гледа и се грижи
за него.
Според заключението на първоначалната съдебно-оценителна
експертиза пазарната стойност на процесния недвижим имот възлиза на 18
835,00 лв., а според заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза
пазарната стойност на имота е в размер на 17 400 лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск, предмет на спора пред въззивната
инстанция, е с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Като фактическо
основание за нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави,
се сочи обстоятелството, че е налице сериозна нееквивалентност на
насрещните престации.
Съгласно принципните разрешения, дадени в мотивите към т.3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми
на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са
принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване. Преценката за противоречието с добрите нрави се прави
към момента на сключване на договора. В практиката на ВКС, намерила израз
в Решение № 834 от 26. 10. 2009 г. по гр. д. № 136/2009 г., I г. о., Решение №
615 от 15. 10. 2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., ІІІ г. о., Решение № 24 от 09. 02.
2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., Решение № 62 от 4. 07. 2018 г. по т. д.
№ 1490/2017 г. на ВКС, I т. о., Решение № 128 от 17. 01. 2019 г. по гр. д. №
3170/2017 г., І г. о., Решение № 241 от 15. 01. 2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г.,
IV г. о., последователно се застъпва становище, че нееквивалентността на
насрещните престации по един възмезден договор, наведена от ищеца като
основание на иска му за нищожност, може да съставлява накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Накърняване на добрите
нрави е налице при прекрачване на разумната граница на свободата на
договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните
престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с
другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми,
въплъщаващи общественото разбиране за справедливост. Преценката за това
не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по
7
договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото
във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на
действителните отношения между страните.
Касационната инстация приема още, че продажбата на вещ на цена, по-
ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за
справедливост и добросъвестност. Още повече, че ЗМДТ и ЗННД изрично
допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но
държавната такса се плаща по нея. При договори за продажба на имоти,
съдебната практика се е ориентирала към разлика над десет, двадесет и повече
пъти разлика между договорената пазарна цена и данъчна оценка на имота, за
да се приеме нарушаване на добрите нрави - в този смисъл - Решение № 615
от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 119 от
22.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 485/2010 г., І ГО, ГК и др.
В конкретния случай имотът е продаден на цена 3 600,00 лв., която
макар и незначително, но надвишава данъчната оценка на имота от 3 168,70
лв. Разликата между продажната цена и посочената от тройна съдебно-
оценителна експертиза пазарна стойност от 17 400 лв. е около 4,8 пъти. При
това положение не може да се приеме, че насрещната престация е практически
нулева и да бъде обоснован извод за нарушаване на добрите нрави.
Действително продажната цена е значително по-ниска от пазарната, но
разликата не е дотолкова съществена, че да се приеме наличие на тежък порок
на сделката, какъвто е нищожността.
Освен това трябва да бъдат взети предвид и останалите установени по
делото обстоятелства, които имат значение за определянето на продажна цена,
която е под пазарната стойност на имота, а именно - фактът, че страните по
сделката са живели във фактическо съжителство повече от 30 години.
Не могат да бъдат възприети изложените във въззивната жалба доводи,
че само граждански брак, сключен по реда на СК, поражда правна връзка,
която да се прецени като такава степен на близост между лицата, така че
цената на сключваните между тях сделки да няма значение при преценката
дали те отговарят на критериите на етиката и морала. Институтът на
съпружеското фактическо съжителство действително не е законодателно
уреден в СК, но съществуването му е признато казуистично, както от
съдебната практика още с ППВС № 5/1969 г., така и от различни нормативни
актове – КСО, ДОПК, Закон за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления и пр., като в ПЗР на ЗСВ и ЗОНПИ дори са
дадени легални дефиниции на понятието "фактическо съжителство на
съпружески начала", според които това е доброволно съвместно съжителство
на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не
съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е
продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и
за общо домакинство. Във всеки случай, за да се определи едно фактическо
съжителство като такова на съпружески начала е необходимо да има
взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за
семейството и споделяне на разходите (без да има правно задължение за това).
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са
установени тези елементи на фактическото съпружеско съжителство, тъй
като от събраните гласни доказателства се установи, че наследодателят на
ищците и ответницата са живели в продължителен период от време в едно
8
жилище, полагали са общи грижи за домакинството и отношенията им са били
основани на взаимност, уважение и разбирателство. Без значение е
обстоятелството дали двамата са управлявали общо финансите си и дали са
поделяли разходите си, тъй като този елемент не е задължителен, както поради
посочената липса на правно задължение за това, така и с оглед на това, че дори
и при гражданския брак е възможно съпрузите да изберат режим на
имуществена разделност. Съдът намира, че установената по делото степен на
близост помежду им е достатъчна, за да повлияе както върху решението на М.
Н. да прехвърли правото на собственост върху имота си на ответницата В. М.
(в каквато насока са показанията на свидетелките Н. и М.), така и върху
определянето на продажната цена на имота.
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е неоснователен.
Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил този иск, районният съд е
постановил правилен и зеконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящата съдебна
инстанция има въззиваемата В. М.. От представените договор за правна
защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК е видно, че същата е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00 лв.
Процесуалният представител на въззивниците е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на това възнаграждение, което съдът намира
за основателно. Пред настоящата съдебна инстанция предметът на спора се
свежда само до една от първоначално предявените три искови претенции,
което води до намаляване на фактическата и правна сложност на делото, а
обемът на адвокатската защита се свежда до подаването на отговор,
процесуално представителство в открито съдебно заседание, в рамките на
което не са извършвани никакви процесуални действия по събиране на
доказателства, както и депозиране на писмена защита, която възпроизвежда
отговора на жалбата. Освен това съдът взема предвид, че цената на иска е 3
168,70 лв., с оглед на което адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00
лв. също се преценява от съда като прекомерно. При тези съображения съдът
намира, че следва да бъде присъден по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение от договорения такъв, а именно – 1500,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105/31.03.2025 г. по гр.д.№ 477/2023 г.
по описа на Районен съд-Бяла Слатина, в обжалваната част, в която е
отхвърлен предявеният от В. М. Б., ЕГН **********, и Й. М. П., ЕГН
**********, против В. К. М., ЕГН **********, иск за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и Й. М. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. К. М., ЕГН **********, с
адрес: с.***, общ.Борован, обл.Враца, сумата 1 500,00 лв., представляващ
9
намален на основание чл.78, ал.5 ГПК размер на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването на преписи от същото на страните, чрез процесуалните им
представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10