Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.04.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 1551/ 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба от синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с която
са предявени срещу Л.И.Л., М.Т.Т., Л.А.Т. и С.И.И. искове с правно основание чл.60а ал.1, т.1 ЗБН. Твърди
се, че „Е.***“ ЕООД е длъжник на банката
в несъстоятелност, от която е получил по договор за банков кредит от 15.09.2011
г. в кредит парични средства. Сочи се, че кредитополучателят е използвал
предоставените от банката парични средства за закупуване на недвижими имоти и с
постановления за възлагане от 29.08.2012 г. на ЧСИ М. Б. е придобил с
получените от банката средства ½ ид.част от
апартамент N 5, находящ се в гр.София, ул.“********; гараж 5 в гр.София, парцел 2, ул.“********; ½ ид.част от апартамент N 1, находящ се в гр.София, ул.“********,
½ ид.част от апартамент N 3, находящ се в гр.София,
ул.“********. Поддържа се, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си
към банката, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а с решение
по т.дело N 76/14 г. на Окръжен съд –
гр.Кюстендил е открито производство по несъстоятелност на длъжника. Сочи се, че
след придобиване на имотите длъжникът на банката „Е.***“ ЕООД на 09.07.2014 г. е прехвърлил с договори за
продажба на ответника Л.И.Л. ½ ид.част от апартамент N 5, както и гараж N 5; на
03.12.2014 г. е прехвърлил на ответниците Л.А.Т. и С.И.И. ½ ид.част от апартамент N 1, а на 29.12.2014 г. е прехвърлил на ответника С.И.И. ½ ид.част от апартамент
N 3. Според синдиците на банката приобретателите
на недв.имоти, които са прехвърлени от „Е.***“ ЕООД,
не са изпълнили насрещната престация, респ. тази престация не е равностойна. В уточнителна
молба от 11.05.2017 г. е посочено, че платените от ответниците
суми за придобиване на имотите възлизат съответно на 100 700 ЕВРО и 6000
ЕВРО, 51 000 лв., 45 000 лв., а стойността на тези техни престации не са равностойни на прехвърленото имущество,
респ. ответниците не са изпълнили своите престации. Тъй като на ответниците
са прехвърлени имоти, които са били придобити от техния праводател
„Е.***“ ЕООД с парични средства,
получени от него по сключен с банката договор за банков кредит, имотите
подлежат на връщане. Иска се от банката ответниците да
бъдат осъдени да върнат недвижимите имоти, които са придобили от длъжника на
банката „Е.***“ ЕООД. Исковете по чл.60а ал.1, т.1, предл.2-ро
са предявени като главни, а при условията на евентуалност са предявени искове
по чл.60а ал.1, т.1, предл.1-во.
Ответниците Теневи са представили писмен отговор, с който
оспорват предявените искове с възражението, че нормата на чл.60а ал.1 ЗБН е в
сила от 24.03.2015 г., а разпоредителната сделка, от която черпят права, е
извършена на 03.12.2014 г. Оспорва се имотът да е придобил с парични средства,
които имат произход от банката в несъстоятелност. Поддържа се, че цената за
имота е платена с лични средства на Теневи, а тяхната престация
в размер на 51 000 лв. не е на значително по-ниска стойност от полученото,
доколкото техният праводател „Е.***“ ЕООД е закупил имота на публична продан при цена
от 47 260 лв. Платената от ответниците цена за
½ ид.част от апартамент N 1, находящ се в гр.София,
ул.“********, е справедлива пазарна цена. Освен това имотът е бил на „груб строеж“ и в лошо състояние.
Следва да се отчита и обстоятелството, че на публична продан е изнесена
½ ид.част от имота, а след закупуването му са
направени подобрения на стойност 27 377 лв. Правят възражение за задържане
със сумата от по 6 844,25 лв. , както и възражение за нищожност на
договора за банков кредит, сключен между банката и „Е.***“ ЕООД.
Ответникът И.
е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че нормата на
чл.60а ал.1 ЗБН е в сила от 24.03.2015 г. и няма обратно действие за извършени
преди нейното влизане в сила разпоредителна сделка, по която ответникът е
придобил собствеността върху недв.имот. Сочи се, че
паричните средства, с които „Е.***“ ЕООД
е заплатил цената на имотите, не са получени преди това по сключен с
банката договор за банков кредит. Освен това ответникът е платил цената за имот
в размер на 45 000 лв., която по стойност не е по-ниска от стойността на
полученото от него по сключената с „Е.***“ ЕООД
сделка и представлява справедлива пазарна цена. Прави възражение за
нищожност на сключения между банката и „Е.***“ ЕООД договор за кредит.
Ответникът Л.
е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че
разпоредителната сделка, от която черпи права, е извършена преди влизане в сила
на чл.60а ал.1 ЗБН. Освен това имотите не са придобити с парични средства с
произход от банката в несъстоятелност, защото към сключване на договора за
банков кредит „Е.***“ ЕООД вече е придобил
имотите. Поддържа се, че ответникът е платил на „Е.***“ ЕООД цена от 10 700 ЕВРО, както и 6000 ЕВРО.
Насрещната престация на ответника по сключения с „Е.***“
ЕООД договор не е на значително по-ниска стойност в сравнение със стойността на
полученото от ответника имущество, защото пазарната стойност на апартамента е
била в размер на 103 760 ЕВРО, а на гаража на 6 160 ЕВРО.
Синдиците са
подали допълнителни искови молби, с която поддържат исковете с довода, че „Е.***“
ЕООД е придобил имотите с парични
средства, получени по договор за банков кредит от 15.09.2011 г.
Ответниците са подали допълнителни отговори, с които
поддържат оспорванията на исковете с възраженията, че
с допълнителната искова молба се навеждат нови факти и нов петитум,
т.е предявяват се нови искове, както и че са им непротивопоставими
отношенията между банката и „Е.***“ ЕООД. Оспорват „Е.***“ ЕООД да е придобил имотите с парични средства,
предоставени от банката по сключен договор за банков кредит.
С определението по чл.374 ГПК от 01.11.2018
г. съдът е допуснал изменение във фактическото основание на исковете, което
следва да се счита, че е сключен между банката и „Е.***“ ЕООД договор за кредит 15.09.2011 г. - нормата на
чл.372 ал.2, изр.2-ро ГПК предвижда, че в срока за допълнителна искова молба ищецът може да
измени предявения иск, което според съда означава, че може да посочи и ново
фактическо основание досежно произхода на паричните
средства.
Представен е договор за банков кредит от
15.09.2011 г., от който се установява, че „К.т.б.“ АД /сега в несъстоятелност/
е поела задължението да предостави на „Е.***“
ЕООД /сега в несъстоятелност/ кредит в размер на 6 000 000 лв.
Представено
е постановление за възлагане на недвижим имот от 29.08.2012 г., от което се
установява, че на „Е.***“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ е възложена ½ ид.част от апартамент N 5, находящ се в гр.София, ул.“********, с площ от 154,22 кв.м.
Представено е постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.08.2012 г. на ЧСИ М.
Б., от което се установява, че на „Е.***“ ЕООД /сега в несъстоятелност/
е възложена ½ ид.част от гараж N 5, находящ се в гр.София, ул.“********.
Представен е нот.акт за покупко-продажба на недв.имоти
N 12, том I, дело N 9/2014 г., от който се установява, че „Е.***“ ЕООД /сега в
несъстоятелност/ е продал на Л.И.Л. апартамент N 5, находящ се в гр.София, ул.“********с площ от 154,22 кв.м.,
както и гараж N 5, находящ се на същия адрес.
Представено е постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.08.2012 г. на ЧСИ М.
Б., от което се установява, че на „Е.***“ ЕООД /сега в несъстоятелност/
е възложена ½ ид.част от апартамент N 1, находящ се в гр.София,
ул.“********, с площ от 126,14 кв.м.
Представен е нот.акт
за покупко-продажба на недв.имоти N 21, том III, дело N 353/2014 г.,
от който се установява, че „Е.***“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ е продал на Л.А.Т. и на М.Т.Т. ½ ид.част от апартамент N 1, находящ се в гр.София,
ул.“********, с площ от 126,14 кв.м.
Представено
е постановление за възлагане на недвижим имот от 29.08.2012 г. на ЧСИ М. Б., от което се установява, че
на „Е.***“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ е възложена ½ ид.част от апартамент N 3, находящ се в гр.София, ул.“********, с площ от 112,59 кв.м.
Представен
е нот.акт за покупко-продажба на недв.имоти
N 111,
том I, дело N 100/2014 г.,
от който се установява, че „Е.***“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ е продал на С.И.И. ½ ид.част от апартамент N 3, находящ се в гр.София, ул.“********, с площ от 112,59 кв.м.
Представено е платежно нареждане от 03.12.2014 г., в което се сочи, че М.Т.Т. е превел по сметка на „Е.***“ ЕООД /сега в
несъстоятелност/ сумата от 26 000 лв. – плащане на ½ ид.част от апартамент 1 на ул.“********, гр.София.
Представено е платежно нареждане от 03.12.2014 г., в което се сочи, че М.Т.Т. е превел по сметка на „Е.***“ ЕООД /сега в
несъстоятелност/ сумата от 25 000 лв. – плащане на ½ ид.част от апартамент 1 на ул.“********, гр.София.
Представено
е платежно нареждане от 29.12.2014 г., в което се сочи, че С.И.И. е превел по сметка на „Е.***“ ЕООД /сега в
несъстоятелност/ сумата от 45 000 лв. – за покупка на недв.имот.
Представено
е банково извлечение на „Банка ДСК“, в което се сочи, че сумата от 100 700
лв. е била преведена от Л.И.Л. по сметка на „Е.***“ ЕООД /сега в
несъстоятелност/ - за покупка на имот.
Установява
се от заключението на ССЕ, че по договор за банков кредит от 15.09.2011 г. по
сметка N
********на „Е.***“ ЕООД /сега в
несъстоятелност/ през периода 21.09.2011 г.
24.09.2012 г. са постъпили суми в общ размер на 7 710 340 лв., която
е била прехвърлена по сметка ********, а от
тази сметка по сметка на ЧСИ М. Б. е преведена сумата от общо 162 895 лв.
– цена за придобиване на процесните имоти. Вещото
лице е констатирало, че по сметка ********през
периода 15.09.2011 г. – 28.08.2012 г. освен по договора за кредит са постъпвали
и други суми в общ размер на 89 271 170,53 лв., както и че през този
период са извършени от тази сметка плащания в общ размер на
89 514 902,20 лв.
По делото е
изслушано заключение на СТЕ за стойността на процесните
имоти, както и доп.СТЕ за стойността на извършените подобрения.
По делото
са разпитани свидетели Анита Миленова Т., Чавдар И. Керанов, Елизабет Станиславова Живкова-Илиева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.60а ал.1, т.1 ЗБН.
В допълнителната искова молба като основание на исковете е повдигнато фактическото твърдение, че процесните имоти са придобити от длъжника на банката в
несъстоятелност „Е.***“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 15.09.2011 г.,
а не по договор от 11.10.2012 г., както първоначално се сочи в исковата молба. В този случай е въведен нов факт като
основание на исковете и по същество е направено
изменение на основанието. Това процесуално действие е допустимо, защото нормата на чл.372 ал.2, изр.2-ро ГПК позволява с допълнителната
искова молба да се измени
предявеният иск. Не съществуват процесуални пречки с допълнителната искова молба да се
измени искът чрез изменение на основанието,
което в случая е сторено чрез заменяне с нов факт /правопораждащ/
- решение № 790 от 29.07.2011 г. по гр.д. № 148/2010 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС, решение № 151 от 17.07.2013 г. по гр.д. № 574/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Това процесуално действие е допустимо - в този смисъл е и становището в правната доктрина – С., Ж., М., А., С., О., П., В., И., Р. „Българско
гражданско процесуално право“, 2012 г., стр.467-468 – „ИИ се предприема, като ищецът въвежда
ново основание, нов петитум или
нова страна по висящия процес.
Тях ищецът или прибавя към вече заявените
с първоначалния иск основание, петитум или ответник, или
пък заменя с тях основанието, петитума или страната
по първоначалния иск.“
По
приложението на чл.60а ал.1 ЗБН. Въведените в исковата молба факти, които са
основание на исковете, попадат в хипотезата на чл.60а ал.1 ЗБН, а тази норма е материалноправна. Нормата на чл.60а ал.1 ЗБН е действащо
право от 24.03.2015 г. - ДВ, бр. 22 от 2015 г. Това означава, че тази
норма може да се прилага само за фактически състав, осъществен след 24.03.2015
г. Следователно по реда на чл.60а ал.1 ЗБН могат да се връщат в масата на
несъстоятелността само имоти, които са придобити от „трети лица“ след
24.03.2015 г.
Важно
е да се отбележи, че в ЗБН не е предвидена изрична норма, която да
придава обратно действие на новата норма на чл.60а ал.1. Такава изрична норма е пар.6 ПЗР на ЗБН –
ДВ бр. 92/2002 г., но тя се
прилага за откритите към влизане
в сила на ЗБН производства по несъстоятелност на банки.
Такава изрична норма е параграф 7 ПЗР на ЗБН /ДВ, БР. 22 от 2018 г./, както и
параграф 8, но те се прилагат за
иска по пар.6 ал.1 от ПЗР на ЗБН и за исковете по
чл.59 ал.5, 6 и 7.
На новия закон
/чл.60а ал.1
- ДВ, бр. 22 от 2015 г. / не е придадено действие спрямо вече възникнали и съществуващи правоотношения преди неговото приемане, които са "заварени", поради което същият
няма несъщинско обратно действие, респ. незабавно действие. Нормата
на чл.60 ал.1, т.1 ЗБН е действащо право от 24.03.2015 г., поради което не може да намери приложение за процесните имоти, защото те са придобити през 2014 г. от ответниците в качеството на „трети лица“ по смисъла на
чл.60а ал.1 ЗБН.
Материалният закон действа занапред и се прилага
само по отношение
на факти и обстоятелства, които са възникнали след влизането му в сила. Същинско обратно действие новият закон има
само тогава, когато той засяга
придобити вече права или погасени
задължения. Конституционният
съд се е произнесъл, че когато новият закон
преурежда вече настъпили правни последици от юридическите
факти, е налице хипотезата на обратно
действие на закона - Решение на КС № 10 от 2013 г. по к.д. № 8 от
2013 г., Решение на КС № 4 от 11 март 2014 г. по
к.д. № 12 от 2013 г.
Доколкото с изменението на ЗБН
/ ДВ, бр. 22 от 2015 г. / не е предвидена в
ПЗР такава изрична
норма, съдът приема, че възникналите
до влизане в сила на законовите
изменения отношения не са „преуредени”.
Като
краен извод – нормата на чл.60а ал.1 ЗБН е материалноправна,
поради което не може да се прилага в случая, защото процесните
имоти са придобити от ответниците преди 24.03.2015
г., от когато тази норма е действащо право. В ЗБН не е предвидена изрична норма, която да придава
обратно действие на чл.60а
ал.1, така както е предвидено в пар.6 ПЗР на ЗБН
– ДВ бр. 92/2002 г., в параграф 7 и параграф 8 ПЗР на ЗБН /ДВ, БР. 22 от 2018 г./. Това означава,
че волята на законодателя е нормата на чл.60а ал.1 ЗБН да не се прилага
за осъществили се факти преди нейното влизане в сила, защото ако се целеше с
тази норма да се „преуредят“ вече възникнали
правоотношения, би се въвела изрична норма в ПЗР, подобна на параграф 7 и параграф 8 /ДВ, БР. 22 от 2018 г./, както и на пар.6 /ДВ бр. 92/2002 г./.
На
следващо място – според съда не е доказано, че именно предоставените по процесния договор за банков кредит от 15.09.2011 г. парични
средства са послужили за придобиване от „Е.***“ ЕООД /сега в несъстоятелност/
на процесните имоти. Цената на имотите, възложени на „Е.***“
ЕООД /сега в несъстоятелност/ след проведена публична продан по ГПК, е била
платена през периода 17.08.2012 г. – 24.08.2012 г., когато от сметка ********цената е преведена по сметката на ЧСИ М. Б..
По сметка ********са били преведени
и сумите по процесния договор за банков кредит, които
първоначално са постъпили по сметка N 2251 194744 062, от която са прехвърлени в сметка ********. По сметка ********, от която е платена на ЧСИ М. Б. цената за
имотите, обаче са постъпили освен паричните средства по договора за банков
кредит от 15.09.2011 г. – 7 710 340 лв., но и още значителни парични
средства – общо преведените по тази сметка суми са на стойност
89 271 170,53 лв. Извършените от тази сметка плащания са в размер на
общо 89 514 902,20 лв.
При тези факти съдът намира за недоказано,
че точно с получените по договора за банков кредит парични средства „Е.***“
ЕООД /сега в несъстоятелност/ е платил цената за закупените на публична продан
имоти. Напълно е възможно цената да е била платена с част от другите постъпили
по сметката парични средства от общо 89 271 170,53 лв., както е
възможно получените по договора за кредит парични средства да са послужили за
плащане на други задължения, а не за цената за имотите.
Няма категорични данни, които да позволяват да се направи фактическият
извод, че „Е.***“ ЕООД е вложил точно получените по договора за кредит от
15.09.2011 г. парични средства за закупуване на процесните
имоти, защото по сметка ********са постъпили за периода 15.09.2011 г. – 28.08.2012 г. парични средства от
общо 89 271 170,53 лв. и са излезли от тази сметка парични средства
от общо 89 514 902,20 лв.
Установените по делото факти сочат, че по
сметката, от която е наредено плащане на цената за имотите, са постъпвали и
други парични средства в значителен размер, а не само по процесния
договор за кредит, както и че с пари от тази сметка са погасени не само
задълженията за плащане на цената за процесните
имоти, но и други задължения в значителен размер на „Е.***“ ЕООД /сега в
несъстоятелност/.
След като се прие, че нормата на чл.60а ал.1
ЗБН е неприложима, а и не се установи имотите да са придобити от праводателя на ответниците с
пари, получени от банката в несъстоятелност по договора за банков кредит от
15.09.2011 г., исковете са неоснователни и не е необходимо да се преценя дали ответниците са престирали на „Е.***“
ЕООД /сега в несъстоятелност/, както и какво
е съотношението между стойността на престацията
им и стойността на получените от тях имоти.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявените главни и евентуални искове следва
да се отхвърлят, а по направеното от ответниците
Теневи възражение по чл.72 ал.2 ЗС съдът не дължи произнасяне, доколкото ответниците не са осъдени да върнат имота. Не са налице
основания за намаляване поради прекомерност на адв.възнаграждение
на Л.И.Л.. На ответника С.И.И. следва да се присъдят
само разноски за депозит, защото не е доказано да е платил уговореното адв.възнаграждение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на К.т.б.“ АД-в несъстоятелност срещу Л.И.Л., М.Т.Т., Л.А.Т. и С.И.И. искове с
правно основание чл.60а ал.1, т.1,предл.2-ро ЗБН, както
и предявените като евентуални искове с правно основание чл.60а ал.1, т.1,предл.1-во ЗБН, с които се иска:
Л.И.Л.
да бъде осъден да върне ½ ид.част от
апартамент N 5 с идентификатор
68134.1933.2104.1.5, находящ се в гр.София, ул.“********, ет.2, с площ от 154,22 кв.м., заедно с мазе N 5 на
партерен етаж с площ от 5,73 кв.м.;
гараж N 5 с площ от 16,52 кв.м. с идентификатор
68134.1933.2104.1.14,находящ се на партерен етаж от
сграда в гр.София, ул.“********;
М.Т.Т. и Л.А.Т. да бъдат осъдени да върнат ½ ид.част от апартамент N 1 с идентификатор 68134.1933.2104.1.1, находящ се в гр.София, ул.“********, с площ от 126,14
кв.м., заедно с мазе N 10 на
партерен етаж с площ от 3,93 кв.м.;
С.И.И. да бъде осъден да върне ½ ид.част
от апартамент N 3 с
идентификатор 68134.1933.2104.1.3, находящ се в
гр.София, ул.“********, с площ от 112,59 кв.м., заедно с мазе N 9 на партерен етаж с площ от 3,77 кв.м.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК********, да заплати, чрез събиране от масата на
несъстоятелността съдебни разноски в размер на
7000 лв. на Л.И.Л. ЕГН **********,***;
в размер 600 лв. на Л.А.Т. ЕГН ********** и М.Т.Т. ЕГН
**********,***; в размер на 250 лв. на С.И.И. ЕГН **********,***;
на адвокат Д.Г.А. ЕГН **********, Хасковска адвокатска колегия, адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1, т.3 ЗА в размер на 4880 лв.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК********, да заплати на основание чл.60а ал.2, вр. с чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СГС чрез събиране от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 2124,56 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: