Решение по КНАХД №2373/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от В. В. П., [ЕГН], подадена чрез адв. Л. Д., срещу Решение № 869 от 14.07.2025 г. по АНД № 1091/2025 г. на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 24-0819-003006/23.10.2024 г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП – „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като са преквалифицирани деянията в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4 с.з., вр. Приложение № 5, към чл. 31, ал. 1, елемент 6, т.6.1.3.1, б. „д“ Наредба №Н032 от 16.12.2011 г. на МТИТС при същото наказание, наложено на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП, а именно административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в случая следва да се приложи и анализира чл. 10, ал. 1 ППЗДвП и изброените видовете техническа неизправност по двигателя, сред които са несъответствието на нивото на шума и изтичането на гориво. За да се установи техническа неизправност, а след това дали тя е значителна или опасна, според касатора, е необходимо да се използва техническо средство, а не да се установява зрително или чрез звук. Твърди се, че не са събрани доказателства, че от въпросната неизправност е създадена някаква опасност за конкретното МПС, за околната среда или за другите участници в движението. Изтъква се, че неописването в какво се състои опасността е препятствало наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява. Позовавайки се на т.8.1.1 от Приложение № 5 на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. се настоява, че преценката за неизправност на системата за намаляване на шума е субективна и се извършва, когато техническият специалист прецени, че нивото на шума е на границата на допустимото и в този случай може да се използва шумомер. По отношение на второто нарушение, се сочи, че от показанията на свидетелите не се установява да е миришело на гориво, което е основно и характерно при изтичане на гориво, а заявяват, че визуално е установен този факт. Допълнително сочи, че няма данни течността, за която свидетелите твърдят, че са видели, да е била гориво, а и димът, който са видели, е могъл да бъде причинен от изгаряне на моторно масло, прегряла охладителна течност (антифриз) или спирачна течност, ако попада върху горещи части на изпускателната система. Твърди се, че разпоредбата на т.6.1.3.1 на Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. гласи, че проверка на горивна уредба за бензин или дизелово гориво изисква използване на техническо средство, доколкото се извършва чрез визуална проверка при поставено над канал или върху подемник превозно средство, като по делото няма данни такова да е било използвано. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и на НП. Претендира се и присъждане на разноски. С писмена молба в хода на делото се поддържат направените с жалбата искания.

Ответникът – Началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, по съображения, изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане решението на РС – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. В случай, че съдът намери касационната жалба за основателна и от касатора се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, се иска присъждането им в минимален размер.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Поставяне в сила на въззивното решение като правилно – постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт - по аргумент чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложим по препращане чл. 63в ЗАНН.

С обжалваното пред РС – Варна НП административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 03.07.2024 г., в 23:23 часа, в гр. Варна, по бул. „Република“ управлява собствения си лек автомобил „БМВ 320д“ с рег. №[рег. номер], като МПС е със значителна техническа неизправност – липсва част от системата за намаляване на шума, и с опасна техническа неизправност – автомобила има изтичане на гориво от тръбопроводите към дюзите на двигателя, което създава риск от пожар. НП е издадено въз основана на установено при извършена от служители Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна проверка, обективирано в съставения АУАН GA1309699/03.07.2024 г.

Въззивният приема за установено от фактическа и правна страна следното:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни органи, при спазване и правилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила, словесната и правна квалификация е описана ясно и подробно. Направените изводи от съда се позовават на анализа на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ЗР на ЗДвП, чл. 179, ал. 6, т. 2 и т. 3 и чл. 101, ал. 4 ЗДвП, както и т.8.1.1.б и т.6.1.3.д от Приложение № 5 от ПЗР на Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства Посочено е, че разпоредбата на чл. 101, ал. 4 ЗДвП предвижда изрично, че неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. Като се е позовал на свидетелките показания, въззивният съд е приел за безспорно установено, че автомобилът е имал неизправности – липсвало е задното гърне, като на неговото място е имало пригодени тръби, явяващо се значителна неизправност, както и че по тръбите, влизащи в дюзите има събрано гориво, което създавало опасност автомобила да се запали – опасна неизправност. От субективна страна е прието, че нарушенията са извършени при форма на вина пряк умисъл. Прието е, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като изпълнителните деяния от този вид имат пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението. Като се е позовал на чл. 37, ал. 6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., въззивният съд е приел, че в случая се касае за едно нарушение по чл. 139, ал. 1 ЗДвП, а не за две отделни нарушения, тъй като лицето е управлявало технически неизправно ППС, с повече от една технически неизправности, поради което съдът е изменил НП, като преквалифицира деянията в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4 с.з., вр. Приложение № 5, към чл. 31, ал. 1, елемент 6, т.6.1.3.1, б. „д“ Наредба №Н032 от 16.12.2011 г. на МТИТС при същото наказание, наложено на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП, а именно административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. С оглед изхода на спора съразмерно са уважени исканията на страните за присъждане на разноски.

Обжалваното решение на РС – Варна е валидно, допустимо и правилно, като не са налице касационни основания за отмяната му.

Настоящият състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Правилно въззивният съд приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че се установява осъществяването на състава на вмененото нарушение, както и че са налице предпоставки за преквалифициране на нарушението. По отношение на посочените изводи, РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно съдът е отнесъл фактите към правото.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Неизпълнението на това изискване представлява нарушение по чл. 179, ал. 6 ЗДвП. Под техническа изправност следва да се разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство (МПС).

Правилно районният съд е съобразявал нормативната регламентация на незначителните, значителните или опасните неизправностите по § 6, т. 71-73 от ДР на ЗДвП. Още по-детайлно съдържание на понятията се съдържат в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (чл. 37, ал. 3 и ал. 4 – значителна неизправност и съответно опасна неизправност).

Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.

В обстоятелствената част на оспореното НП е посочено, че едната техническата неизправност е липса на част от системата за намаляване на шума на управлявания от касатора автомобил. Констатираната от контролните органи липса на част от системата за намаляване на шума, обуславя извод, че се оказва неблагоприятно въздействие върху нивото на шума от процесното МПС, независимо дали се превишават допустимите стойности на нивото на шума по аргумент от елемент 8.1.1 б. „б“ и б. „а“ на Приложение № 5 към чл.37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.

Подведени под хипотезите на горецитираните правни норми, установените по делото факти обуславят правилност на изводите на административнонаказващият орган и на районния съд за наличие на значителна техническа неизправност на управлявания от касатора автомобил.

Доводи на касатора относно необходимостта от измерване с техническо средство на шума от автомобила в случая са неотносими към извършването на процесното административно нарушение. Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за техническа неизправност, представляваща липса на част от системата за намаляване на шума, очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, а не за ниво на шума, превишаващо допустимото съгласно изискванията. В случая не е необходимо изрично обосноваване на степента на въздействие върху околната среда и измерване на шума. Както се посочи, самата липса на част от системата за намаляване на шума нормативно предполага по презумпция оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото на шума (т. 8.1.1., буква "б" от Методиката), респ. върху околната среда (§ 6, т. 72 ДР на ЗДвП).

Неоснователно касаторът се позовава на уредбата за техническа неизправност по чл.10, ал.1 ППЗДвП. Първо, административнонаказващият орган не е квалифицирал неизправността по чл. 10, ал. 1 ППЗДвП. Второ, в чл. 101, ал. 4 ЗДвП законодателят много ясно посочва, че неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 и чл. 127, ал. 4. Това е Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

По отношение на констатираната втора неизправност - изтичане на гориво от тръбопроводите към дюзите на двигателя:

Правилно и законосъобразно е прието и от административнонаказващия орган и от районния съд, че това представлява „опасна неизправност“.

Съгласно т. 6.1.3.1, б. "д", пр. 1-во от Приложение № 5, към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от16.12.2011 г. на МТИТС моторно превозно средство е технически неизправно, ако има изтичане на гориво, тази техническа неизправност се оценява като опасна, предвид създаване на опасност от пожар.

От показанията на свидетелите К. и Д., дадени от позицията на длъжностни лица, незаинтересовани от изхода на спора, безспорно се установява, че е имало изтичане на гориво от тръбите, влизащи в дюзите. Тази констатация, контролните органи са извършили чрез метода визуална проверка, в съответствие с предвижданията в Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., като в качеството им на свидетели по делото заявяват, че при проверка на двигателя на автомобила са видели изтичане на гориво.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е безспорно доказано дали изтичащата течност е гориво, предвид че не е използвано техническо средство. Подобно изискване не се поставя от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства по Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., при условие, че при визуален метод на проверката и без да се поставя превозното средство над канал или върху подемник, се установява изтичане на гориво от горивната уредба. Освен това, касаторът е присъствал по време на проверката, не е оспорил констатациите на актосъставителя и за контролните органи не е възникнало задължение да изследват съдържанието на изтичащата течност. Няма данни касаторът да е искал надлежно установяване на съдържанието на изтичащата течност. В касационната жалба само хипотетично се сочи, че течността може да е била от охладителна течност или спирачна течност, без да има доказателства, че в случая изтичащата течност е различна от гориво.

Правилно въззивният съд е приел наличието на форма на вината – пряк умисъл, доколкото от показанията на свидетелите се установява, че автомобилът няма задно гърне, а вместо него е имало заварена тръба, а и излизането на дим от капака на автомобила е видимо. Въпреки липсата на задно гърне и излизане на дим от предния капак, касаторът не е направил необходимото да замени същата липсващата част, а е пригодил системата за намаляване на шума с подръчни материали – заварена тръба, като не е и спрял да отстрани причината за излизането на пушек от автомобила.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя и обоснования извод на районния съд относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Дефиницията за маловажно нарушение в § 6, т. 32 ЗДвП изключва квалифицирането на извършеното деяние като в маловажно. Управлението на моторно превозно средство, което е технически неизправно създава пряк и непосредствен риск за безопасността на движението, в конкретния случай от самозапалване на автомобила и неблагоприятно въздействие върху околната среда, поради което не може да се счита, че отклонението от дължимото поведение е незначително. Едновременно с това се засяга живота и здравето на водача и другите участници в движението.

Според чл. 37, ал. 6 ЗДвП превозно средство с неизправности, попадащи в повече от една от групите неизправности, се класифицира в групата, отговаряща на по-значителната неизправност. При установени няколко неизправности, всяка от които следва да бъде квалифицирана по различен начин, се счита че е извършено само едно нарушение - управление на технически неизправно МПС, което да се подведе под най-тежката квалификация и на нарушителя да се наложи наказанието, предвидено за нея. В случая е налице класически пример за привидна идеална съвкупност, при която специалния състав изключва общия, като по-тежко квалифицирания състав на управление на МПС с констатирани опасни неизправности, следва да изключи приложението на състава на констатираната значителна неизправност. При управление на моторно превозно средство, на което липсва част от системата за намаляване на шума и има изтичане на гориво от тръбопроводите към дюзите на двигателя, деецът осъществява едно нарушение, а не няколко такива и следва да му се наложи едно наказание. Неправилно административнонаказващият орган в случая е квалифицирал като самостоятелни нарушения управлението на МПС при липса на част от системата за намаляване на шума и изтичане на гориво от тръбопроводите към дюзите на двигателя и е наложил самостоятелни наказания за всяко едно от тях, с което е нарушил материалния закон при даване на правната квалификация на нарушението и налагане на наказанието.

Правилно въззивният съд е преквалифицирал деянията в нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Законодателно е уредено правомощието на съда да преквалифицира даденото нарушение. Редакцията на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), предвижда правомощието на районния съд да измени наказателното постановление, като включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Установената фактическа обстановка по делото пред въззивния съд, обуславя преквалифицирането в случая. Упражняването на това правомощие от въззивния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му, след като отмени наказателното постановление, да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, и в резултат да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 ЗАНН.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването му за нищожно.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да репарира разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв., съгласно чл. 143, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в приложимата редакция към датата на приключване на устните състезания по делото.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 869 от 14.07.2025 г. на Районен съд - Варна по АНД № 20253110201091/2025 година.

ОСЪЖДА В. В. П., [ЕГН], от гр. Добрич, да заплати на ОД на МВР - Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.