№ 1039
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110212445 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.
при участието на секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД №
12445 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Булгартрансгаз"ЕАД, ЕИК ********* против Наказателно
постановление № НП-87 от 05.08.2021 г., издадено от Председател на ДКЕВР, с което на
"Булгартрансгаз" ЕАД, ЕИК ********* е наложено адм.наказание-имуществена санкция в
размер на 20 353 лева, представляваща 0,0055 на сто от годишния му оборот, за нарушение
на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, на основание чл. 206, ал.2, вр. ал.1 от ЗЕ.
Жалбоподателят "Булгартрансгаз" ЕАД- редовно призован се представлява от юрк.
Г.Т. и юрк.Ч.Д., които пледират за отмяна на НП с довод за недоказаност. осъществяването
на нарушение.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на НП поради допуснати процесуални
нарушения, състоящи се в липса на точно и ясно описание на нарушението, както и
неяснота, свързана с правната квалификация на деянието, доколкото нормата на чл. 21, ал.1,
1
т. 23 от ЗЕ съдържа две хипотези и не въвежда изискване за конкретно правно поведение от
санкционираното дружество. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като не е спазен шестмесечният срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.
Наведен е и аргумент за неяснота в диспозитивната част на НП. Претендира се присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна-Председател на ДКЕВР се представлява от юрк. П., която пледира
за потвърждаване на НП с довод за осъществен състав на адм.нарушение. Претендшира
присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед № З-Е-64/05.04.2021 г. председателят на КЕВР наредил извършването на
проверка на оператора на газопреносната мрежа „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД отосно
използваните начини на финансиране при реализация на „Проект за развитие и разширение
на газопреносната система на „Булгартрансгаз“ЕАД“. Част от сформираната работна група
бил акт. М.Д.- началник отдел в дирекция“Природен газ“ в КЕВР. В хода на проверката на
20.04.2021 г. дружеството-жалбоподател представил на КЕВР заверени копия на сключени
договори за банкови кредити. Към тях бил и Договор № 2745 от 10.09.2020г. за
инвестиционен кредит в размер на 50 млн.евро.(петдесет милиона). На 25.06.2021 г. бил
съставен Констативен протокол № Г-03 на основание чл. 80 от ЗЕ за извършената проверка,
с който били констатирани двадесет и едно нарушения.
Въз основа на протокола, на 22.07.2021 г. св. М.Д. съставил АУАН № Г-КРС-4. В
АУАН № Г-КРС-4/22.07.2021г. било отразено, че на "Булгартрансгаз" ЕАД е сключил
договор с „Банка ДСК“ЕАД- Договор № 2745 от 10.09.2020г. за инвестиционен кредит в
размер на 50 млн.евро.(петдесет милиона), с който е поел финансови задължения. Договорът
не е бил разрешен от КЕВР преди сключването му.
Проверяващият отразил в съставения акт, че поетите от "Булгартрансгаз" ЕАД
финансови задължения по договора обуславят необходимостта от приценка дали
сключването на договора води или може да доведе до нарушаване на сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Поради тези
констатации било прието, че е "Булгартрансгаз" ЕАД е извършило нарушение в гр. София
на нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от Закона за енергетиката, което намерило отражение в
съставения АУАН.
Въз основа на съставения акт било издадено НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания
в съдебното заседание свидетел М.Д. – актосъставител, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – покана от
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД; Констативен протокол № Г-03 от 25.06.2021 г.; Договор №
2
2745 от 10.09.2020 г. между жалбоподателя и „БАНКА ДСК“ АД; Индивидуален финансов
отчет за 2020 г. на дружеството-жалбоподател, Заповед № З-Е-64/05.04.2021 г. на
председателя на КЕВР; Заповед № 3-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на КЕВР; Решение
№ БП-14/13.08.2020 г. на КЕВР; Решение № БП-16/02.10.2020 г. на КЕВР; Решение № Д-
1/21.12.2018 г. на КЕВР и др.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на св. М.Д.
и приложените писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.
Доказателствата и доказателствените средства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се, поради което ги кредитира изцяло. От показанията на актосъставителя се установяват
всички обстоятелства, свързани с извършената проверка и направените констатации като
изложеното от него съответства напълно на изложеното в АУАН.
Следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност е единна и непротиворечива,
поради което не следва да се съотнасят събраните доказателства и обсъждат поотделно.
Между страните не е налице спор относно съществените обстоятелства, свързани с
предмета на доказване- сключването на Договор № 2745 от 10.09.2020г. за инвестиционен
кредит в размер на 50 млн.евро с „Банка ДСК“ЕАД, както и че дружеството не е получило
разрешение от КЕВР преди сключването на договора.
Въз основа на така установените факти, съдът се ангажира със следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е от легитимно лице (наказаното
юридическо лице – търговско дружество), в рамките на срока за обжалване и е насочена
срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН и АУАН се явява
съставен в законовите времеви рамки.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 78, ал. 1 и чл. 225, ал.
2 от ЗЕ и видно от представената Заповед № 3-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на
КЕВР.
Съдът прие за установено от обективна страна, че на дата 26.03.2021г.
"Булгартрансгаз" ЕАД е сключило с „Банка ДСК“ЕАД- Договор № 2745 от 10.09.2020г. за
инвестиционен кредит в размер на 50 млн.евро. и е не е получил разрешение от КЕВР преди
датата на сключването му.
Налице са обаче допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42,
т.3, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН към съдържаниетоотносно дължимото
съдържание.
3
От обективна страна в АУАН и в НП актосъставителят и АНО са приели, че
"Булгартрансгаз" ЕАД като на 10.09.20г. в гр. София е сключил Договор № 2745 за
инвестиционен кредит в размер на 50 млн.евро с „Банка ДСК“ЕАД, без да е получил
разрешение на КЕВР е извършил нарушение на чл.21,ал.1, т. 23 от ЗЕ. В обстоятелствената
част на двата акта е направено съждението, че „поетите финансови задължения по договора
обуславят необходимостта от преценка дали сключването на договора води или може да
доведе до нарушаване сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на енергийното
предприятие“. Налице е неяснота относно прекият извод, направен в АУАН и в НП, че
поради поетите финансови задлжения се налага необходимост от преценка от страна на
контрония орган дали сключването на тази сделка води или може да доведе до нарушаване
сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на енергийното предприятие.
Съгласно нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ: „КЕВР.... разрешава извършването на
разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите,
предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до
нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното
предприятие.“
Законовата норма не съдържа конкретни критерии, съобразно които да е изводимо
при какви параметри на сделките може да или ще бъде нарушена сигурността на
снабдяването поради задлъжнялост на енергийното предприятие. Несъмнено, въвеждайки
разрешителен режим за някои сделки,законодателят не предпоставя изискване за сезиране
на КЕВР преди сключването на всяка сделка, свързана със задлъжнялост на енергийното
предприятие. При това словесно описание на нарушението за дружеството е неясно в какво
се изразява твърдяното нарушение и е поставено в невъзможност да разбере какви са
параметрите, в чиито рамки следва да иска разрешение от КЕВР преди сключване на сделка.
Наред с това описаното от обективна страна нарушение е обвързано с нарушаване на
нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, която не съдържа диспозиция със самото правило на
поведение на правния субект. Следва да се отбележи, че приетата за нарушена разпоредба
регламентира правомощия на КЕВР, обусловени от дейността като контролен орган, и не
обвързва субекта с конкретно правно поведение, тъй като не съдържа изискване за ж-ля да
уведоми КЕВР и да поиска даване на разрешение за сключване на сделка. Законодателят е
обвързал енергийното предприятие с дължимо поведение в подзаконов акт-чл.92,ал. 1 и 2 от
Наредба №3 за лицензиране дейностите в енегргетиката, като в ал.2 е описал и процедурта
по даване на разрешение, включително и с посочване основанието за сключване и
фанинсовата обосновка. Т.е въведен е правен регламент, който не е е посочен нито в АУАН,
нито в НП като нарушен.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ, то отново не е било спазено правилото, закрепено в
чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената от ЗЕ норма визира две
отделни деяния – сключване на сделки, които водят до нарушаване сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие и сключване на
4
сделки, които могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие. Като не е посочил коя от двете сделки е
сключил жалбоподателят (такава, която води до нарушаване или такава, която може да
доведе до нарушаване сигурността), АНО е нарушил правото му на защита, тъй като същият
не може да разбере в какво точно е обвинен, за да организира защитата си, което винаги е
основание за отмяна на наказателното постановление.
Пропускът на АНО в тази насока не може да бъде саниран с приложението на
санкционната норма на чл.206,ал.2 от ЗЕ, съгласно която:“ За нарушения по ал. 1 на
оператор на електропреносна мрежа, оператор на газопреносна мрежа, комбиниран
оператор, който има функциите на оператор на преносна мрежа, или вертикално
интегрирано предприятие се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от годишния
оборот на оператора, съответно - от годишния оборот на вертикално интегрираното
предприятие.“ ; а ал.1 на чл.206 от ЗЕ указва, че: На енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът
за изпълнението на които е възложен на комисията,..... се налага имуществена санкция от 20
000 до 1 000 000 лв.“Т.е законодателят вменява отговорност на енергийните предприятия, но
тази административна отговорност следва да бъде претендирана при ясно и точно описание
на нарушението и субсумирането му под съответстващата правна квалификация.
С оглед изложеното съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е довело до незаконосъобразно издадено НП, тъй като санкционираното лице
„Булгартрансгаз“ЕАД е в невъзможност да разбере какво е съдържанието на повдигнатото
му административно обвинение с всичките му параметри и при съответната правна
квалификация, което е довело до ограничаване възможността му да организира защитата си
по него.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното следва да бъде
отменено.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение, но жалбоподателят има право и юрк. Т. своевременно претендира такова. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че въззиваемата
страната следва да заплати на жалбоподателя сумата от 120 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-87 от 05.08.2021 г., издадено от
Председател на ДКЕВР, с което на "Булгартрансгаз" ЕАД, ЕИК ********* е наложено
адм.наказание-имуществена санкция в размер на 20 353 лева, представляваща 0,0055 на сто
5
от годишния му оборот, за нарушение на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, на основание чл. 206, ал.2,
вр. ал.1 от ЗЕ.
ОСЪЖДА Комисията за водно и енергийно регулиране да заплати на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за водно и енергийно регулиране за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните
пред Административен съд – София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6