Р Е Ш Е Н И Е
399/1.7.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д.№2863 по описа за 2019 година на
ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е положителен
установителен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.236, ал.2
от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът Община Шумен,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от кмета - Л.Д.Х., чрез Общинско предприятие „Общински жилища и
имоти“, излага, че по ч.гр.д.№1804/2019
г. по описа на РС Шумен, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Й.А.Й.,
ЕГН **********,***, за сумата от 85, 65
лева, представляваща обезщетение за ползване на общинско жилище, находящо се в ***
за месеците февруари и март 2017 г. Заповедта била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че по силата на Договор №ЖИ-22/03.08.2016
г. за отдаване под наем на общински жилищен имот ответникът, заедно с членовете
на неговото семейство са настанени в общинско жилище, имащо по-горе посочения
административен адрес. Договорът бил влязъл в сила на 01.01.2016 г. и е бил със
срок от три години. Със Заповед №РД-25-1767/26.08.2016 г. на кмета на Община
Шумен наемното правоотношение, възникнало въз основа на Заповед №73/23.08.1991
г. на кмета на Община Шумен, било прекратено. Ответникът лично е получил
заповедта за прекратяване на 20.09.2016 г., но не е освободил жилището. В
последствие, на 15.03.2017 г. ответникът е сключил с Община Шумен договор за
продажба на горепосочения недвижим имот. Ищецът твърди, че през периода на
прекратяване на наемното правоотношение, до продажбата на имота, ответникът е
ползвал последния, въпреки противопоставянето на наемодателя. Поради изложеното
ищецът счита, че ответникът дължи съответното обезщетение срещу ползването на
имота за периода, следващ прекратяване на наемните правоотношения, до
продажбата му, като от обезщетението следва да се приспадне внесения при
сключване на договора за наем депозит в размер на 177.00 лева. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 59.00 лева /петдесет
и девет лева/ - главница, представляваща обезщетение за ползване на имот -
общинско жилище, находящо се в ***, без правно основание, за м.февруари 2017г.;
26.65 лв. /двадесет и шест лева и шестдесет и пет ст./ - главница за м.март
2017 г., представляваща обезщетение за ползване на имот - общинско жилище,
находящо се в ***, без правно основание, за времето от
01.03.2017 г. до 14.03.2017 г., включително. Претендира и законната лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и присъждане на извършените по делото разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът,
действащ чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който излага аргументи за неоснователност на иска.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна:
По
ч.гр.д.№1804/2019 г. по описа на РС Шумен, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу
ответника за сумата от 85, 65 лева- главница, представляваща обезщетение за
ползване на общински жилищен имот, находящ се в ***, за месеците февруари 2017
г. /59.00 лева/ и март 2017 г. /26, 65 лева/. Присъдена е и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, както и извършените в заповедното производство
разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съдът,
като съобрази така предявената претенция и като взе предвид разпределянето на
доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи
надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния
факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на
валидни облигационни отношения с ответника за сочения период, породени от
сключен между страните договор за наем на недвижим имот, посочен в исковата
молба. Ищецът следва да установи надлежно прекратяване на договора за наем,
както и продължаване ползването на имота от ответника, след прекратяване на
договорните правоотношения през исковия период въпреки противопоставянето на
наемодателя. При евентуално оспорване, ответникът следва да установи или, че е
изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова.
Не
се спори между страните, а се установява и от представените по делото писмени
доказателства, че по силата на Заповед №73/23.08.1991 г. на началника на
„Жилищно настаняване“, на основание чл.7 и чл.13 от Закон за наемите, ответникът,
заедно с членовете на неговото семейство са настанени в общинско жилище, имащо
административен адрес: ул. „Стара планина“ №80, вх.3, ет.7, ап.55. На 05.08.2016
г. между страните е сключен и Договор №ЖИ-22/03.08.2016 г. за отдаване под наем
на горепосочения недвижим имот, при уговорена наемна месечна цена в размер на 59.00
лева. Договорът е сключен за срок от три години, считано от 01.01.2016 г. Няма
спор, а се установява и от приложените писмени доказателства, че със Заповед
№РД-25-1767/26.08.2016 г. кметът на Община Шумен е наредил прекратяване на
наемното правоотношения, поради обстоятелството, че общинското жилище не се
обитавало от наемателите повече от три месеца. В заповедта е отразено, че този
извод е направен с оглед на липсата на ползвана в имота електроенергия за
месеците март, април, май и юни 2016 г. В заповедта е посочено, че домакинството
на ответника следва да освободи общинското жилище в едномесечен срок от
получаване на заповедта. Видно от текста на самата заповед, същата е надлежно
връчена на ответника на 20.09.2016 г., т.е.
същият е надлежно уведомен за упражненото право на наемодателя да прекрати
наемното правоотношение, както и за задължението му да освободи имота в
едномесечен срок, считано от получаване на заповедта. От представения официално
заверен препис от Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска
собственост, се установи, че на 15.03.2017 г., на основание чл.47, ал.1, т.3 от ЗОС, чл.23, ал.1 и чл.26, ал.2 от Наредбата за условията и реда за установяване
на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища,
процесният имот е продаден на ответника. Съгласно текста на разпоредбата на
чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Предвид
изложеното, съдът стигна до извода, че по делото безспорно се установи, че
между страните е съществувал валиден договор за наем касателно процесното
общинско жилище, който договор е надлежно прекратен през месец август 2016 г.
Безспорно се установи, че след прекратяване намните правоотношения, въпреки
изричната молба на наемодателя за освобождаване жилището от наемателя, последният
е продължил ползването на имота. Ето защо счита, че в случая за ответника се е
породило задължението да обезщети бившия си наемодател за ползването на
жилището след прекратяване договора за наем. Видно от заключението по
извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
правилността и обективността му, се установи, че размерът на обезщетението,
изчислено съобразно Методиката за определяне на наемната цена на общински
жилищен имот възлиза на стойност 59.00 лева за месец февруари 2017 г. и 26.65
лева- за месец март 2017 г. Няма данни ответникът да е погасил по някакъв начин
тези си задължения. Поради гореизложеното, заключава, че така предявеният иск е
изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски, включително и тези, извършени в заповедното
производство, съобразно с уважената част от иска, в общ размер на 1000.00 лева
/325.00 лева- разноски, извършени в заповедното производство и 675.00 лева-
разноски, извършени в исковото производство/.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.А.Й.,
ЕГН **********,***, дължи на Община – Шумен, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от кмета - Л.Д.Х., чрез Общинско предприятие „Общински жилища и
имоти“, следните
суми: 59.00 лева /петдесет и девет лева/ - главница, представляваща обезщетение
за ползване на имот - общинско жилище, находящо се в ***, без правно основание,
за м.февруари 2017 г.; 26.65 лв.
/двадесет и шест лева и шестдесет и пет ст./ - главница за м.март 2017 г.,
представляваща обезщетение за ползване на имот - общинско жилище, находящо се в
гр.Шумен, ул. „Стара планина“ №80, вх.3, ет.7, ап.55, без правно основание, за
времето от 01.03.2017 г. до 14.03.2017 г., включително, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата, присъдена по
ч.гр.д.№1804/2019 г.
по описа на РС Шумен.
ОСЪЖДА Й.А.Й., ЕГН **********,***,
да
заплати на Община Шумен, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от кмета - Л.Д.Х., чрез Общинско предприятие
„Общински жилища и имоти“, сумата от 1000.00
лева /хиляда лева/, представляваща извършени по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете /325.00 лева- разноски, извършени в заповедното
производство и 675.00 лева- разноски, извършени в исковото производство/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: